Производството е по чл.41 от ЗАП. В жалбата на “Електроразпределение – Пловдив “ г. Пловдив се твърди, че с молба поискали Община – Кърджали попълване и поправка на кадастъра на , за което бил съставен акт , който не подписали. Не било съобразено изискването на чл.53,ал.9 и от Наредба № 5 от 21.05.2001 г. за правила и и нормативи за устройство на територията .Материализирането на границите е могло да стане и по време на изготвяне на акта за допълване на кадастралния план. Около енергийните обекти се създавали сервитутни зони според чл.60,ал.4 във вр. с ал.2 от ЗЕЕЕ, като в чл.67,ал.3 от Наредба № 5 от 21.05.2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията се определя разстояние от всички страни на трафопоста най-малко 3 м. В баланса на дружеството съгласно заповед № 60/ 11.02.1997 г. ДМА/ земя / са увеличени само с 1 м от всички страни на трафопостовете , за която земя претендират. Моли съдът да отмени заповед № 578/08.08.2003 г. на Кмета на Община – Кърджали и като бъде издадена нова , с която да се одобри допълването на кадастралния план , според приложения акт за държавна частна собственост . В писмената защита по същество се поддържа жалбата, излагат се съображения за нарушения на материалния закон . Позовават се на Постановление № 201/25.10.1993 г. /д.в. бр. 93/1993 г./ и чл.17а ЗППДОП / Д.в. бр.51/1994 г./ и на обстоятелството, че когато непълнотите или грешките в кадастралния план са свързани със спор за материално право , спорът се решава предварително по съдебен ред , което в случая не било сторено. Освен това непълнотите и грешките се установят на място с акт , който се подписва от съставителя , молителя и преко заинтересованите лица , същият обаче не бил подписан на място от жалбодателя като молител , а е изпратен с писмо няколко месеца по-късно . Административния орган не бил се съобразил с разпоредбата на чл.67, ал. 3 от Наредба № 5/21.05.2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията .Нарушени били формата и производството по издаване на административния акт , както и не бил мотивиран .Позовава се на заключението на съдебно-техническата експертиза , съгласно която при съставянето на акта за непълноти и грешки на място е могло да бъдат материализирани границите на имота. В подкрепа на жалбата представя доказателства, претендира за разноски по делото. Ответника оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли. В писмената си защита твърди, че жалбата е недопустима, тъй като се претендирало право на собственост , което било недопустимо в административното производство , а следвало да се реши предварително по съдебен ред. Поддържа се, че съгласно § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС – Д. в. бр. 96/ 1999 г. , собствеността върху земите около трафопостовете била общинска , като съставения АДС нямал правопораждащо действие . Ако съдът приемел жалбата за допустима , счита че е неоснователна. Акта за непълноти в одобрен кадастрален план бил подписан от молителя и съставителя. Обратното би означавало да се откаже допълването на кадастралния план със сградата – трафопост и земята под него. Сочи се също , че границите на сградата били материализирани , но земята не можела да бъде материализирана , тъй като липсвали граници . След като претендираната земя не била индивидуализирана по местоположение и граници , липсвал съществен реквизит , който препятствал издаването на заповед за допълване на кадастралния план със земя. Що се касае до създаването на сервитутни дони , то те възниквали по силата на чл.60 от ЗЕЕЕ, но то не било право на собственост , още повече, че въпроса за определянето на сервитутни отстояния от трафопостовете е от компетентност на съответните технически органи . Твърди , че капитала на дружеството е увеличен с прилежащата земя , върху която е построен трафопоста , но не и с прилежащата земя , която е собственост на Община- Кърджали и каквато земя , видно от скицата липсвала . Сочи доказателства. Претендира за разноски. Прокурора счита жалбата за неоснователна и като такава моли съдът да отхвърли. Съдът , като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок , от надлежна страна имаща право на жалба в частта , с която е отказано допълване на кадастралния план на г. Кърджали, кв. Възрожденци и е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче е неоснователна по следните съображения : Със заповед № 60/ 11.02.1997 г. на Министъра на енергетиката и енергийните ресурси , издадена на основание § 34 от ЗИД на ЗППДОбП , чл.221, т.2 във вр. с чл. 192,ал.1 от ТЗ , чл.15,т.2 във вр. с чл.10,ал.1 и чл.11 от ПРУПСДП , приет с ПМС № 7/1994 г. , е увеличен капитала на “НЕК-ЕАД г. София с 74956000 чрез издаване на нови поименни акции по 1000 лв. всяка. Увеличението на капитала е в резултат на внасяне в капитала на дружеството право на собственост върху земя с площ 485289 кв. м, ползвана от клон “Електроснабдяване - Хасково” в т.ч. и ползваните земи от бившия клон “Електроснабдяване – Кърджали” съгласно приложение № 1 към заповедта . В писмо № 26-00-1698/ 22.10.2002 на “НЕК” ЕАД до жалбодателя е посочено , че увеличаването на капитала на “НЕК” ЕАД е в резултат на внасяне в капитала на дружество‗о право на собственост върху земя , ползвана от клон “Електроснабдяване – Хасково” , в това число и ползвана земя от бившия клон “Електроснабдяване – Кърджали. Приложение № 1 към заповедта съставлявало рекапитулация на размера и стойността на ползваната земя , включваща прилежащите терени на сгради, трафопостове и ел. проводи и земите заети с трафопостове на “Електроснабдяване Кърджали , разположени на територията на общините в този регион са с площ от 32370 кв.м. По делото е представен акт за частна държавна собственост № 262/ 04.08.2000 г. издаден на основание чл. 148,ал.1 и 3 от ППЗДС , за недвижим имот , находящ се в г. Кърджали , кв."Възрожденци", кв.15, пар. ІІ до жил. блок 33, и представлява земя с площ от 137 кв. м и трафопост № 132 застроена площ от 94 кв. на един етаж ,ПК, построен през 1985 г. В акта е посочено, че имота е включен в капитала на жалбодателя. С молба изх.№ 1389/ 09.05.2002 г. “Електроразпределение – Пловдив “ЕАД , г. Пловдив, клон – Кърджали до Община – Кърджали на одобрения кадастрален план на г. Кърджали на населените места в Община – Кърджали за трафопостовете , собственост на “Електроразпределение- Пловдив “ ЕАД , клон – Кърджали съгласно приложен списък и акт за държавна частна собственост на трафопостове . В отговор на писмото Община – Кърджали с писмо изх. № 1169/7.06.2002 г. с оглед комплектоване на документите по заповед № 60/ 11.02.1997 г. на приложение № 1 и с оглед приключване на преписката е поискала от жалбодателя допълване на приложените материали. На 03.02.2003 г. в г. Кърджали е съставен акт за непълноти /грешки/ в одобрен кадастрален план , който е констатирано, че масивна сграда – трафопост , частна държавна собственост съгласно АКт № 262/ 04.08.2000 г. не е нанесен в кадастралния план .За останалата площ ,съгласно АДС, не може да се извърши допълване на кадастралния план , тъй като няма материализирани граници и имотът не може да се идентифицира . Новозаснетия имот е с пл.сн. № 6635 – сграда и земя и е включен в капитала на “Електроразпределение – Пловдив” ЕАД , клон – Кърджали. Акта е подписан от молителя – инж. Славчев , за когото не се спори , че към момента на съставяне на акта е бил управител на дружеството- жалбодател, след като с писмо изх. № 1173/18.04.2003 г. на Община – Кърджали е изпратен за подпис от него. Акта за непълноти е подписан и от Областен управител на област с административен център Кърджали. На основание чл. 134,ал.2 ,т.2 от ЗУТ и чл.135,ал.3 от ЗУТ по направеното искане от жалбодателя , кмета и гл. Архитект на Община – Кърджали са предписали да се извърши допълване на кадастралния план на г. Кърджали , относно имот , попадащ в парцел/ УПИ/ ІІ, отреден за жилищен комплекс, подземни гаражи и аптека в кв. 15 като се обособи нов имот на трафопоста , ведно със земята под него . На основание чл.134 ,ал.2,т.2 от ЗУТ във вр. с § 6 ,ал.6, изр. І-во от ПР на ЗУТ във вр. с чл. 86,ал.1 от ППЗТСУ във вр. с чл. 32,ал.1 от ЗТСУ по повод писмо вх. № 1389/ 09.05.2002 г. и № 1169/05.11.2002 г. на “Електроразпределение – Пловдив “ ЕАД , клон – Кърджали и акт от 03.02.2003 г. за непълноти в одобрен кадастрален план на г. Кърджали кмета на Община Кърджали е издал заповед № 578/ 08.08.2003 г. , с която е одобрил допълването на кадастралния план на г. Кърджали с нов имот пл. № 6635 в кв. 15 , представляващ сграда- трафопост , ведно със земята под него и нови граници за имот пл. № 6635 и е отказано допълването на кадастралния план на г. Кърджали с останалата част от земята извън границите на сградата с мотива, че за трафопоста няма обособен парцел , попада в парцел ІІ за жилищен комплекс, подземни гаражи и аптека – земята е общинска собственост и в тези случаи съгласно писмо изх. № 90-04-729 от 20. 06.2001 г. на МРРБ е следвало да се актува единствено сградата на трафопоста .Предвид факта , че на место няма материализирани граници , площта на земята , съгласно АДС,не може да се идентифицира. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза , която се възприема от съда и съгласно същата няма обособен самостоятелен парцел за изградения трафопост .Парцел ІІ , кв.15 е отреден “за жилищен комплекс , подземни гаражи и аптека ” по плана на г. Кърджали. Имотът, посочен в АДС няма материализирани граници . Това било минималната необходима площ за обслужване на трафопоста и се намира около самата сграда . При тези данни съдът намира ,че заповедта на кмета на общината е законосъобразна, по следните съображения : Не се спори по делото , че кадастралния план на г. Кърджали и свързаната с него документация не е предадена на Агенцията по кадастъра , а и не са представени доказателства , установяващи противното, поради което компетентен да издаде процесната заповед е бил кмета на общината . В тези случаи разпоредбата на § 6,ал.6 от ПР на ЗУТ препраща към приложението на чл.86 ППЗТСУ/отм./ в зависимост от конкретната хипотеза . С оглед на това и предвид фактическите основания за издаване на заповедта разпоредбата на § 6, ал.6, изр.1-во от ПР на ЗУТ във вр. с чл.86,ал.1 от ППЗТСУ във вр. с чл. 32,ал.1 от ЗТСУ са правилно приложени. Неправилното посочване като правно основание на разпоредбата на чл.134,ал.2, т.2 от ЗУТ не опорочава заповедта, тъй като производството по издаването и по чл.86,ал.1 от ППЗТСУ/отм./. Безспорно е, че акта за частна държавна собственост , издаден на основание чл. 148,ал.1 и 3 от ППЗДС е съставен по надлежния ред , има доказателствена сила , с каквато се ползуват и отразените в него обстоятелства, до доказване на противното с влязло в сила решение по общия исков ред , което доказване обаче , е допустимо извън рамките на настоящия административен процес . Безспорно е , че акта не създава право на собственост , но удостоверява принадлежността на това право , до установяване на противното. До отмяна или оборването на АДС по исков ред същият има доказателствена сила . Или , безспорно е, че приложения към делото АДС удостоверява правото на собственост на жалбодателя върху земя и трафопост , описÓни в акта. Във връзка с подадената молба за започване на процедура по допълване на одобрен кадастрален план на г. К-ли за трафопостовете , собственост е съставен акт за непълноти/грешки/ в одобрен кадастрален план от техническа служба при общината по реда на чл.86,ал.1 от ППЗТСУ/отм./ . Безспорно е, че актът следва да бъде подписан от съставителя , молителя и пряко заинтересованите собственици. По делото не се спори , че акта е подписан от жалбодателя не на самото място при установяване на непълнотите в кадастралния план , а впоследствие, което обаче не опорочава акта за непълноти , още повече, че той е бил уведомен за неговото съставяне и започналата процедура по ППЗТСУ/отм./. Основното изискване на разпоредбата на чл.86,ал.1 от ЗТСУ е непълнотите или грешките в одобрен кадастрален план да се установят на самото място от техническата служба с акт. Подписването на акта от съставителя , молителя и пряко заинтересованите собственици е задължително , но без това да е необходимо да става на самото място. Жалбодателя е имал възможността да откаже подписването на акта и ако някоя от страните откаже подписването на акта , то това не е пречка производството по установяване на непълноти в кадастрален план да продължи. При това положение поддържаното от жалбодателя , че очертаното на самото място фактическо положение не отговаря на имуществените й права , тя трябва да установи по съдебен ред. По делото се установява, че в акта за непълноти или грешки в кадастрален план не са посочени и не са се подписали заинтересованите собственици . Съдът приема, че липсата на тези реквизити не опорочава акта , тъй като от данните по делото безспорно се установява , че заинтересован собственик в случая е единствено Община – Кърджали , чиито технически органи са съставили акта за непълноти в кадастралния план , респ. същият е известен за започналото административно производство за допълване на кадастралния план на града и за констатираното на място фактическо положение . Установявайки , че масивна сграда- трафопост – частна държавна собственост не е нанесен в кадастралния план , Община – Кърджали е допълнила кадастралния план на г. Кърджали с нов имот пл.№ 6635 кв.15 , представляващ сграда – трафопост , ведно със земята под него . С акта за непълноти е констатирано, че за останалата площ съгласно АДС , не може да се извърши допълването на кадастралния план , тъй като няма материализирани граници и имота не може да бъде идентифициран. Когато на място няма очертана гранична линия, което в конкретния случай се установява и от вещото лице , имота по АДС няма материализирани граници, то границата може да бъде установена само по съгласие на пряко заинтересованите собственици. А ако някой възразява по положението на границата , или се спори за собственост на имота, то тогава е налице спор за материално право, който трябва да бъде решен предварително по съдебен ред. В случая данните по делото сочат , а и жалбодателя не спори по този въпрос,че по делото може да се направи извода , че е налице спор за имуществено право , намерил израз в мотивите на атакуваната заповед в частта , с която е отказано допълването на кадастралния план , като е посочено, че земята е общинска собственост , а и на място няма материализирани граници. С оглед на изложеното съдът намира, че основателно административния орган е отказал допълването на кадастралния план , излагайки мотиви за спор за материално право между общината и жалбодателя. Съдът не приема доводите на жалбодателя ,че била нарушена формата и производството по издаване на административния акт , както и че липсвали мотиви .По делото няма спор за формата на административния акт и за нарушена процедура по производство по издаването му . Административния орган , за да откаже допълването на кадастралния план е изложил мотиви , като е приел, че за трафопоста няма обособен самостоятелен парцел и че на място няма материализирани граници и площта по АДС не може да бъде идентифицирана. А материализирането на границите може да стане ако имота е индивидуализиран и между страните няма спор за материално право . В тази връзка съдът намира за несъстоятелен доводът на жалбодателя , че материализирането на границите може да стане на място. Ако това се допусне то би се стигнало до смесване на правото на собственост върху земята , каквото право е твърдял , че притежава жалбодателя при подаване на молбата за допълване на кадастрален план и правото на ползване на прилежащата , необходима площ за обслужване на трафопостовете , респ. по същество сервитутното право по смисъла на чл.60 от ЗЕЕЕ/отм./ ,което възниква на съществуващите енергийни обекти по смисъла на този закон. Съгласно същата разпоредба , около енергийните обекти , каквито са и трафопостовете по смисъла на т.17 на § 1 от ДР на ЗЕЕЕ, се създават сервитутни зони .Такава зона, съгласно т.51 на § 1 от ДР на ЗЕЕЕ , е зоната около енергиен обект, върху земя- чужда собственост , която е с размери , съобразени с изискванията за безопасна експлоатация , т.е в случаите като настоящия , създаването на сервитутна зона и възникването на сервитутно право , става по силата на закона и не представляват основание за изменение на кадастралния план , какъвто е и настоящото административно производство . Както се посочи по-горе , претенции за собственост върху земя или друго право , следва да се решават извън административния процес. При преценка за законосъобразност на обжалвания акт, съдът изхожда от правните и фактически основания , посочени в него , като съдебния контрол обхваща компетентност и форма , спазването на материалноправните и процесуалноправни разпоредби при издаването му и съобразяването му с целта на закона. Съдът приема , че атакуваната заповед отговаря на тези изисквания , издадена е от компетентен орган , в съответната форма с посочване на фактическите и правни основания за издаването и е съобразена с целта на закона, при което съдът на основание чл.42,ал.1 от ЗАП следва да отхвърли жалбата и се присъдят направените по делото разноски в размер на 80 лв. от Община – Кърджали , които следва да бъдат заплатени от “Електроразпределение – Пловдив” ЕАД г. Пловдив. Водим от изложеното и на основание чл.42,ал.1 от ЗАП съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Електроразпределение – Пловдив “ ЕАД г. Пловдив против заповед № 578/08.08.2003 г. на Кмета на Община – Кърджали, издадена на основание чл.134,ал.2, т.2 от ЗУТ във вр. с § 6, ал.6 , изр.1-во от ПР на ЗУТ във вр. с чл. 86,ал.1 от ППЗТСУ във вр. с чл. 32,ал.1 от ЗТСУ по повод писмо вх. № 1389/ 09.05.2002 г. и № 1169/ 05.11.2002 г. на “Електроразпределение – Пловдив “ ЕАД , клон – Кърджали и изготвен акт от 03.02.2003 г. за непълноти в одобрен кадастрален план на г. Кърджали в частта , с която е отказано допълването на кадастралния план с останалата част от земята , извън границите на сградата. ОСЪЖДА “Електроразпределение –Пловдив “ЕАД г. Пловдив да заплати на Община –Кърджали разноски по делото в размер на 80 лв. Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението на стграните . Председател: Членове: 1.
2.
|