О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21.09.2020
година, гр. Варна
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Двадесет
и трети състав, в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и двадесета година, в
състав
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: НАТАЛИЯ Д. като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1181/2020г. по описа на Административен съд –
Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК.
Делото е образувано по жалба на Б.Д.Й. ***, срещу Решение №
2153-03-16/13.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Варна, с което е отхвърлена
жалбата ѝ против Разпореждане № Д-03-000-00-01375229/16.03.2020
г. на Ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП – Варна на
НОИ. С решение №1105/04.08.2020 г. съдът е отменил по жалба на Й. оспорения
акт, като е върнал преписката за произнасяне от административния орган, отделно
от това е осъден ТП на НОИ да заплати сумата от 80 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.
На 31.08.2020 г. е депозирана молба от адв. К.,
процесуален представител на Й., в която е направено искане за изменение на
решението в частта за разноските, като се поддържа, че следва да се определи
възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36 ал.2
от ЗА.
Ответникът оспорва
молбата като заявява, че не са налице основания за увеличение на сумата от 80
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна
помощ.
За да се
произнесе по молбата, съдът взе предвид следното:
Направеното от
молителя искане за изменяне на решението на АС - Варна в частта за разноските, с
правно основание чл. 248 ГПК, приложим субсидиарно на осн. чл. 144 АПК е
допустимо, тъй като е подадено в едномесечния преклузивен срок по чл. 248, ал.
1 от ГПК от постановяването му на 04.08.2020 г., предвид неговата
необжалваемост.
Разгледано по
същество, е неоснователно.
Съгласно чл.
248 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановения съдебен акт в частта му за разноските.
В конкретния случай не са налице предвидените в разпоредбата предпоставки, тъй
като съдът е обосновал съображението си за присъждане на разноски в размер на
80 лв. В случая производството е с
предмет оспорване на акт за спиране на административно производство, а не
административен акт, с който е налице произнасяне по същество по искането на Й..
Самото дело не се отличава с каквато и да е фактическа и правна сложност,
делото е приключило в едно с.з.
По тези
съображения настоящият състав намира, че не са налице основанията на чл. 248 ал.1 ГПК за изменяне на решението в частта за разноските.
Водим от
гореизложеното и на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата вх. №
10578/31.08.20г. депозирана от адв. Я.К. процесуален представител на Б.Д.Й., за
изменение на решение № 1105/04.08.2020г. постановено по адм.д. № 1181/2020 г.
по описа на АС – Варна, в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: