№ 26
гр. гр. Д. 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Калина Т. Димитрова
Членове:Деница Кр. Петрова
Калиптен Ибр. Алид
при участието на секретаря Елица Вл. Александрова
в присъствието на прокурора П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Деница Кр. Петрова Частно наказателно дело
№ 20233200200052 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по реда на чл.32, ал.1 във вр. с чл.16 ал.1 от
ЗПИИАКОРНФС /ЗАКОН за признаване, изпълнение и изпращане на актове
за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции/за
разглеждане на постъпило в Окръжен съд–гр.Добрич Удостоверение по чл.4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа на взаимно признаване на финансови санкции, придружено с
решение за налагане на финансова санкция , издадено от несъдебен орган-
Областна управа Г. /Bezirkshauptmannschaft Güssing/, А., засягащо българския
гражданин А. И. родена на *********г., с последно известен адрес –с.Д.,
ул.“П.“ 49/а
От извършената служебно справка за данните за лицето се установява, че
се касае за българския гражданин А. Х. И., родена на *********г., в гр.Д.
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес с.Д., ул. П. №49а
В съдебно заседание представителят на ОП-гр.Добрич изразява становище
за наличие на всички предпоставки за признаване на решението за налагане
на финансова санкция.
1
Засегнатото лице редовно призовано не се явява и не изразява становище
по искането.
Добричкият окръжен съд намери следното:
С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови
санкции е представено за признаване и изпълнение Решение №ВН-
GS/03/216000024581/21 за налагане на финансова санкция, постановено на
21.07.2021г., влязло в сила на 10.08.2021г., издадено от несъдебен орган -
Областна управа Г. (Bezirkshauptmannschaft Güssing), А.. С решението на
българския гражданин А. Х. И., родена на *********г., в гр.Д. ЕГН
********** е наложена финансова санкция –глоба в размер на 150 евро за
това, че на 25.05.2021г. в 04:32ч., движейки се с МПС рег.№ ******** в Н.,
А4 е превишила максималната скорост с 34 км/ч , като е нарушила § 98 Abs. 1
KFG i. V. m., § 58 Abs, 1 Zif. 2 lit. е KDV; § 134 Abs. 1 KFG / австрийски Закон
за моторните превозни средства/
Съгласно удостоверението общия размер на финансовата санкция е за
сумата от 150 евро, представляваща размера на наложената глоба.
Удостоверението съдържа необходимата информация, съответстваща на
данните в приложеното решение за налагане на финансова санкция,
представляващо акт за налагане на задължение за плащане на глоба за
извършено административно нарушение, издаден от несъдебен орган .
Деянието, осъществено от засегнатото лице А. Х. И. попада сред изброените в
чл.30 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС –а именно –чл.30 ал.2 т.1– поведение, което
нарушава правилата за движение по пътищата, поради което не следва да се
прави проверка за двойна наказуемост.
Не са налице основания, при които може да се откаже признаването и
изпълнението на решението за налагане на финансова санкция, посочени в
чл.35 от ЗПИИАКОРНФС. Удостоверението е издадено по образец / съгласно
Приложение № 2 към чл.4 ал.І от ЗПИИАКОРНФС /, в писмена форма,
придружено от превод на български език, от компетентен орган и отговаря на
изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от
ЗПИИАКОРНФС и отговаря на приложеното към него решение за налагане
на финансова санкция. Срещу лицето за същото деяние в Р България или в
2
друга държава, различна от издаващата няма постановено и приведено в
изпълнение решение за налагане на финансова санкция –няма данни за
такова. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по българското
законодателство и не се касае за деяние подсъдно на български съд. Не са
налице данни за имунитет или привилегия по българското законодателство,
които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се
отнася и за деяния, които по българското законодателство се считат за
извършени изцяло или отчасти на територията на Р България, или пък за
деяния, извършени извън територията на издаващата държава и българското
законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по
отношение на такива деяния. Решението е постановено срещу пълнолетно
/съгласно българското законодателство/ лице, което може да носи
наказателна отговорност /съответно административнонаказателна/
отговорност за деянието, предмет на решението. Наложената санкция не е по-
малка от 70 евро. Производството е било писмено, като И. е уведомена
съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез
упълномощен според националния закон представител относно правото си да
обжалва решението, както и за сроковете на обжалване, съгласно отразеното
изрично в удостоверението, което отбелязване, вкл. и с оглед посоченото, че
документите /наказателното разпореждане и инструкциите за правни
средства за защита/ са изпратени по пощата е достатъчно доказателство за
уведомяването на лицето. Тъй като се касае до несъдебен орган изрично в
удостоверението е отразено, че издаващия орган потвърждава, че засегнатото
лице е имало възможност да отнесе въпроса и до съд по наказателни дела.
Доколкото местоживеенето на А. Х. И. е на територията на Република
България е налице една от алтернативно предвидените предпоставки за
признаване на решението, съдържащи се в чл.30 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС.
Липсват доказателства от засегнатото лице за пълно или частично изпълнение
във връзка с решението за налагане на финансова санкция, поради което не
следва да се обсъжда чл.17 от ЗПИИАКОРНФС.
На основание чл.16 ал.8 във вр. с чл.32 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, тъй като
финансовата санкция е в евро, съдът следва да определи равностойността й в
български лева по курс на БНБ към датата на постановяване на решението за
налагане на финансова санкция /при фиксиран курс 1.95583 лв. за 1 евро/ ,или
3
150 евро /общия размер на финансовата санкция/ са равностойни на 293,37 лв.
към датата на решението за налагане на финансова санкция -21.07.2021г. т.е.
засегнатото лице дължи по финансовата санкция общо сумата от 293,37 лв.
По гореизложените съображения и на основание чл.32 ал.1 от
ЗПИИАКОРНФС, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение №ВН-GS/03/216000024581/21 за налагане на
финансова санкция, постановено на 21.07.2021г., влязло в сила на
10.08.2021г., издадено от несъдебен орган - Областна управа Г.
(Bezirkshauptmannschaft Güssing), А., с което на българския гражданин А. Х.
И., родена на *********г., в гр.Д. ЕГН ********** е наложена финансова
санкция в размер на 150 евро за нарушения по § 98 Abs. 1 KFG i. V. m., § 58
Abs, 1 Zif. 2 lit. е KDV, § 134 Abs. 1 KFG /австрийски Закон за моторните
превозни средства/, равностойни на 293,37лв към датата на решението за
налагане на финансова санкция -21.07.2021г.
Препис от настоящото решение, ведно с Решение №ВН-
GS/03/216000024581/21 за налагане на финансова санкция, постановено на
21.07.2021г., влязло в сила на 10.08.2021г, издадено от несъдебен орган -
Областна управа Г. (Bezirkshauptmannschaft Güssing), А. да се изпратят на
органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.
След получаване на решението, НАП незабавно да уведоми настоящия съд
за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл.36
във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС, като след приключване на
изпълнението също да уведоми настоящия съд, за да се съобщи на
компетентния орган на издаващата държава.
Да се уведомят компетентните органи на издаващата държава, както и
копие на уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на
Република България.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Варна в
седмодневен срок от днес.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5