Решение по дело №1230/2012 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

507/13.6.2012г.

 

.

                                                               Гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На двадесет и първи май две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                         Председател: Кр. Кръстев

 

Секретар: Ф. А.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД № 1230 по описа на ШРС за 2012 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.

            Депозирани са молба и споразумение по чл.51 от СК от Р.Г.Х., ЕГН ********** с постоянен адрес *** и Г.П.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес *** чрез адв. И.К., в които излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие бракът им да бъде прекратен,  както и че са постигнали споразумение относно личните и имуществените отношения между тях.  Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.

            Молителката Г.П.Х. в съдебно заседание се явява лично, като поддържа молбата си за прекратяване на брака и изложеното в нея споразумение по чл.51 от СК. Моли съда да прекрати брака и да одобри споразумението.

            Молителят Р.Г.Х. в съдебно заседание се явява лично, като също поддържа молбата си за прекратяване на брака и изложеното  споразумение. Моли съда да прекрати брака и да одобри споразумението.

            ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите Г.П.Х. и Р.Г.Х. били законни съпрузи, като гражданският брак между тях /първи по рода си и за двамата/ бил сключен на 27.11.2004 год. в гр. Смядово, за което бил издаден Акт за граждански брак № 14/27.11.2004 год. От брака си имат едно дете – Р.Р.Х. ЕГН ********** родено на ***г. Двамата не са придобивали движимо и недвижимо имущество. Семейното им жилище, находящо се в гр*** е напуснато от двамата. В молбата заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си.  

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от Удостоверение за сключен граждански брак /дубликат/ издаден на 01.02.2012год.

       При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в исковата молба, а така също и в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака е пълно, не противоречи на закона и  добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на Г.П.Х. и Р.Г.Х. се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Имайки в предвид събраните по делото доказателства досежно доходите на съпрузите, съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. В същото време, доколкото от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото молителите са внесли държавна такса в размер на 25 лева, то същите следва да бъдат осъдени да заплатят разликата до пълния определен размер, а именно – 15 лева. В този смисъл съдът съобрази изявлението, направено от молителите в съдебно заседание, досежно разпределение на разноските по делото и по-специално споразумението им разноските по делото да бъдат поети по равно от молителте.  

 Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ

  

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Р.Г.Х., ЕГН ********** с постоянен адрес *** и Г.П.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес *** с адрес за призоваване чрез адв. И.К.,***, сключен с Акт за граждански брак № 0014/27.11.2004 год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Г.П.Х. и Р.Г.Х. споразумение в следния смисъл:

І. Упражняването на родителските права в/у роденото от брака им дете Р.р. Х. ЕГН **********, се предоставят на майката Г.П.Х., като бащата Р.Г.Х. има право на лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от 09ч. в събота, до 17ч. в неделя, с преспиване и един месец през лятото , когато майката не е в платен годишен отпуск.

ІІ. Р.Г.Х. ЕГН ********** ще заплаща на детето Р.р. Х. ЕГН **********, родено на ***г., чрез неговата майка и законен представител Г.П.Х., месечна издръжка в размер на 70 /седемдесет лева/, която ще се изплаща до тридесето число на месеца, за който се отнася, считано от влизане на решението в сила, до настъпване на законови предпоставки за изменение или прекратяване правото на издръжка , ведно със законната лихва за всяка една закъсняла вноска.

ІІІ. След развода жената възстановява предбрачната си фамилия И  

ІV. Семейното жилище, находящо се в гр*** №2 е напуснато от двамата.   

V. След развода, съпрузите не си дължат издръжка един на друг.

VІ. Разноските по делото се поемат по равно от страните.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева.

ОСЪЖДА Р.Г.Х., ЕГН ********** и Г.П.Х., ЕГН **********, да заплатят по сметка на ШРС сумата от 15 /петнадесет/ лева, представляваща държавна такса по делото.   

ОСЪЖДА Р.Г.Х., с ЕГН ********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 50.40 лева /петдесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща държавна такса върху присъдения размер на  издръжката, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.  

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

РАЙОНЕН СЪДИЯ: