РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Бургас, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222000500286 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 216/13.03.2022 год. по гр.д.№ 547/2021 год. по описа на
Бургаския окръжен съд е осъден „Гаранционен фонд“, Булстат *********, с
адрес: гр. ***, представлявано заедно от С.Г.С. и М.Н.К, чрез адв. П.Ч., при
участието на третото лице-помагач на страната на ответника А. А. Д.,
ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. ***, да заплати обезщетение за
забава за периода от 25.01.2017 год. до 02.06.2021 год. върху сумата от
100 000 лв., представляваща заплатено на А. К. Д. и Г.И. Д. обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на *** г. при
управление на МПС марка *** модел *** с ДК № ***, рама № *** без
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, при което е
починала дъщерята на ищците М. А. Д., както следва: на А. К. Д., ЕГН
**********, с адрес гр.*** сумата от 25 747,68 лв. , на всеки от ищците Ч.
А. Д., ЕГН **********, с адрес гр.***, А. А. Д. , ЕГН **********, с адрес
гр.***, Ж. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр.***, С. А. Д., ЕГН **********, с
адрес гр.*** сумите от по 3678,24 лв., като СА ОТХВЪРЛЕНИ
претенциите за главница и законна лихва над уважения размер, като
неоснователни. Осъден е„Гаранционен фонд“, Булстат *********, с адрес: гр.
***, представлявано заедно от: С.Г.С. и М.Н.К да заплати на адв. Н. Д. и адв.
С. Д. - САК, съдебен адрес: гр. *** адвокатско възнаграждение по чл.38 от
Закона за адвокатурата - разноски по делото в размер на 3530 лв. Осъден
е„Гаранционен фонд“, Булстат *********, с адрес: гр. ***, представлявано
1
заедно от С.Г.С. и М.Н.К да заплати на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд Бургас, държавна такса в размер на 5765,56 лв.
Подадена е въззивна жалба от адв.С. Д. от САК, в качеството и на
процесуален представител на ищците А. К. Д. ЕГН **********, Ч. А. Д. ЕГН
**********, А. А. Д. ЕГН **********, Ж. А. Д. ЕГН ********** и С. А. Д.
ЕГН **********, срещу решението в частите, с които :
-искът предявен от А. К. Д. е отхвърлен за сумата над 50 000 лв. до
размера от 150 000 лв. – т.е. за сумата от 100 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.01.2017 год. до окончателното изплащане на сумата,
-исковете за ищците А. К. Д., Ч. А. Д., А. А. Д., Ж. А. Д. и С. А. Д., в
качеството им на наследници на починалата в хода на делото ищца Г.И. Д., е
отхвърлен общо за тях за сумата над 50 000 лв. до размера от 150 000 лв..
т.е. за сумата от общо 100 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2017 год. до
окончателното изплащане на сумата,
-и в съответните части за разноските.
Твърди се, че решението в обжалваните части е неправилно като
незаконосъобразно, необосновано, постановено в противоречие със събраните
по делото доказателства, в нарушение на процесуалните правила и в
противоречие с практиката на ВКС в сходни случаи. Твърди се, че
определените от съда обезщетения са недостатъчни да репарират
претърпените от двамата първоначални ищци болки, страдания и психически
стрес вследствие смъртта на дъщеря им М. Д. при ПТП на *** год. Сочи се, че
по делото са установени всички изискуеми предпоставки за присъждане на
претендираните обезщетения от по 150 000 лв. в полза на първоначалните
ищци, но определените от съда обезщетения от по 50 000 лв. за всеки от тях
/изплатени от застрахователя в хода на процеса/ не отговарят на критериите
за справедливо обезщетяване по чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че съдът не е отчел,
че първоначалните ищци са загубили близък родственик-дете. Не е отчетена
силната привързаност към дъщеря им и близките отношения които са
поддържали с нея, стресът от внезапната загуба на човек, който е бил за тях
морална подкрепа и опора, като не е отчетено и продължителното време през
което са търпели и ще продължават да търпят нематериалните вреди. Твърди
се, че съдът е посочил обстоятелствата, които са от значение за определяне на
обезщетението, но не е съобразил в достатъчна степен тяхната значимост,
поради което е приел занижени размери на обезщетенията. Сочи се, че са
недооценени обстоятелствата, че родителите и семейството на дъщеря им до
2004 год. са живели в общо домакинство, а смъртта й се е отразила
изключително тежко на емоционалното им състояние, тъй като духовната
връзка между тях е била много силна. Твърди се, че не е съобразена
икономическата обстановка в страната и нарастващите лимити на
застрахователно покритие. Направено е искане за отмяна на решението в
обжалваните части и за уважаване на претенциите на ищците с определяне на
пълния размер на претендираните обезщетения от по 150 000 лв. и при
отчитане на плащанията от по 50 000 лв. в хода на процеса – за присъждане
на сумата от 100 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди за А. Д., както
2
и присъждане на сумата от по 16 666, 66 лв. за всеки от наследниците на
първоначалната ищца Г.И., ведно със законните лихви върху сумите от
25.01.2017 год. до окончателното им изплащане и съдебните разноски за
двете инстанции, включително адвокатско възнаграждение.
Подаден е отговор от ответника по предявените искове-„Гаранционен
фонд“, чрез юрисконсулт Й. Ш., в който са изложени съображения за
неоснователност на въззивната жалба подадена от ищците и правилност на
съдебното решение в обжалваните части. Твърди се, че не е доказана трайна и
дълбока емоционална връзка на ищците с починалото при ПТП лице, като
изводът на съда, че отношенията им не са надхвърляли обичайните такива е
направен въз основа на събраните доказателства и е обоснован. Сочи се, че
лимитите на застрахователни обезщетения са фиксираните максимални
стойности на обезщетенията, но при определянето им следва да се вземат
предвид конкретно установените факти и обстоятелства. Сочи се, че
съдебната практика и икономическите критерии са само ориентир, но не
изместват тежестта на конкретно установените факти относно критериите за
справедливо обезщетение. Направено е искане за оставяне на въззивната
жалба без уважение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Подаден е отговор от А. А. Д. - трето лице-помагач на ответника, чрез
процесуален представител адв.А. Д., в който са изложени съображения за
неоснователност на възраженията по въззивната жалба на ищците и
правилност на решението в обжалваните части. Твърди се, че не е доказано,
че единствено виновен за ПТП е Д., а е налице съпричиняване тъй като
пострадалата е била на пътното платно. Сочи се, че претендираните от
ищците обезщетения са прекомерни, тъй като не кореспондират с
действително претърпените от тях болки и страдания. Сочи се, че
определеният от съда размер на обезщетение е съобразен със съдебната
практика, също - че обезщетението не следва да е източник на обогатяване на
ищците. Твърди се, че от събраните доказателства не би могъл да се направи
извод за дълбока емоционална връзка и изключителност на вредите.
Направено е искане за оставяне на въззивната жалба без уважение, за
потвърждаване на решението в обжалваните части и за присъждане на
съдебните разноски. Направено е евентуално възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на насрещните страни.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице - надлежно
упълномощен процесуален представител на ищците, срещу акт на окръжния
съд за който е предвидена възможност за въззивно обжалване и е
ДОПУСТИМА.
С решението в обжалваните части Бургаския окръжен съд се е
произнесъл по субективно съединени искове, всеки с правно основание
чл.558, ал.5, вр. чл.557, ал.1, т.2 , б.“а“ от КЗ и по претенции за законни
лихви.
С определението по чл.267 от ГПК въззивният съд е констатирал
нередовност на въззивната жалба – противоречие между заявено в
обстоятелствената част на жалбата обжалване на решението в частта, в която
за наследниците на починалата в хода на процеса ищца Г.И. Д. искът за
главница е отхвърлен общо за сумата над 50 000 лв. до 150 000 лв. – т.е. за
3
сумата от общо 100 000 лв. и петитума на въззивната жалба, с който се иска
за всеки от ищците - наследници да бъде присъдено обезщетение от по
16 666,66 лв. – т.е. общо 83 333,30 лв., което не съответства на искането за
отмяна на решението за сумата от общо 100 000 лв., и е дал указания на
въззивниците за отстраняване на нередовността.
В дадения срок, с писмена молба с преписи за насрещните страни е
извършено уточнение на въззивната жалба, като за всеки от наследниците на
починалото в хода на процеса лице е уточнено, че се претендира
допълнително сумата от по 20 000 лв., ведно със законната лихва. Преписи
от молбата са връчени на насрещните страни, които не са изразили изрично
становище по нея.
В открито съдебно заседание чрез писмена молба адв.С. Д. в качеството
й на процесуален представител на въззивниците е направила искане за
уважаване на въззивната жалба и за присъждане на съдебните разноски пред
двете инстанции.
С молба за предходно съдебно заседание, на което не е бил даден ход
въззиваемият „Гаранционен фонд“-София е заявил, че оспорва въззивната
жалба и поддържа отговора, направил е искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, евентуално е заявено оспорване като
прекомерно на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение
с искане за намаляването му.
Третото лице-помагач на ответника по делото се е явило лично пред
въззивния съд, моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че решението е
постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната
форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.
Решението в обжалваните части е постановено по допустими искове и е
допустимо. Преди предявяване на исковете, на 24.10.2016 год.,
първоначалните ищци са заявили претенциите си за обезщетение за
неимуществени вреди пред ответника, но преди предявяване на исковете
такива не са били определени и заплатени. В хода на исковото производство,
на 02.06.2021 год. ответникът е изплатил на всеки от двамата първоначални
ищци сумата от по 50 000 лв. – обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря М. Д., настъпила при
ПТП на *** год.
Настоящият съд е сезиран да се произнесе по исковите претенции на
ищеца А. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр.*** и на първоначалната ищца
Г.И. Д. ЕГН ********** от гр.*** починала в хода на процеса и заменена от
наследниците си по закон, в резултат на което в хода на процеса са
конституирани като ищци Ч. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр.***, А. А. Д.,
ЕГН **********, с адрес гр.***, Ж. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр.*** и
С. А. Д. , ЕГН **********, с адрес гр.***, срещу „Гаранционен фонд“-
София, за осъждане на ответника да заплати на ищците обезщетения за
4
неимуществени вреди-душевни болки, страдания и психически стрес от
смъртта на дъщерята на първоначалните ищци М. А. Д., починала на
24.10.2016 год. при ПТП причинено умишлено от А. А. Д.-трето лице-
помагач на ответника в настоящия процес, с автомобил, за който към
момента на ПТП не е била сключена застраховка „ГО“. Исковете пред
въззивния съд се поддържат до размера общо от по 150 000 лв. за всеки от
първоначалните ищци –респ. общо за 150 000 лв. за петимата наследници –
съпруг и четири деца на първоначалната ищца починала в хода на процеса,
като след приспадане на заплатеното обезщетение от по 50 000 лв. за всеки от
първоначалните ищци, се претендира въззивният съд да присъди
допълнително обезщетение от още по 100 000 лв. – общо сумата от 200 000
лв., ведно със законната лихва върху главниците считано от 25.01.2017 год. до
окончателното изплащане на сумите и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между починалата при ПТП и
родителите й са съществували силни отношения на привързаност, обич и
уважение, като взаимно са си оказвали морална и материална подкрепа, а
смъртта на дъщеря им се е отразила на ищците изключително зле психически,
чувствали се безпомощни и сами. М. била опора за тях, най-близък човек с
когото споделяли всичко, от когото можели да получат съвет и подкрепа.
След трагичното събитие ищците били силно стресирани, нарушил се сънят
им, животът им вече не бил същият, всичко загубило смисъл. Загубата на
дъщеря им продължава да се отразява негативно във всички аспекти от
живота на ищците, те са затворени с себе си, непрекъснато плачат и се връщат
към щастливите моменти, в които са били заедно. Все още изпитват тъга,
безпокойство, потиснатост, ранимост и вътрешна опустошеност. Сочат, че
преди предявяване на исковете са отправили претенции към ответника, но до
предявяване на исковете не са им били определени и изплатени обезщетения.
От въведените пред първоинстанционния съд възражения, ответникът
по предявените искове поддържа пред настоящия съд възраженията за
прекомерност на претендирания размер на обезщетенията, счита, че
определените и изплатени в хода на процеса обезщетения от по 50 000 лв. за
всеки от родителите са достатъчни да компенсират душевните болки и
страдания, за които не е установена изключителност.
Третото лице-помагач на ответника не е депозирало в срок отговор на
исковата молба, процесуалният му представител е заявил пред
първоинстанционния съд, че оспорва предявените искове и моли за
отхвърлянето им.
Към момента не се спори и са установени по делото обстоятелствата по
чл.45 от ЗЗД около твърдения и доказан деликт, че на *** г. около 19.40 часа,
в гр.***, на кръстовището образувано от ул.„***“ и ул.„***“ водачът А. А. Д.,
при управление на МПС марка *** модел *** с ДК № ***, рама № ***,
нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което умишлено
причинил смъртта на намиращата се на пътното платно М. А. Д. - дъщеря на
ищците.
С влязла в сила присъда № 275 от 20.09.2019 г., по НОХД №
243/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд, потвърдена с решение № 26 от
02.04.2020г. по ВНОХД № 10 /2020 г. на Бургаския апелативен съд,
5
въззивното решение изменено с решение № 6/24.02.2021 г. по НД № 446/ 2020
г. по описа на ВКС, която съгласно чл.300 от ГПК е задължителна за
настоящия съд по отношение на извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, конституираният като трето лице
помагач на ответника - А. А. Д. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл.342, ал. 3, б.В вр. с ал.1 вр. с чл.36 вр. с чл.54 от НК вр. с
чл.16 ал.1 вр. с чл.25 ал.1 вр. с чл.116 от ЗДвП, като му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 15 години, и на основание чл.342, ал.4, вр.
ал.3, б.В, вр. чл.37, ал., т.7 от НК, е лишен от право да управлява МПС
завинаги.
Видно от представеното удостоверение за родствени връзки ищецът А.
К. Д. е баща, а първоначалната ищца Г.И. Д. е майка, на починалата при ПТП
М. А. Д..
Установено е, че за автомобила управляван от виновния за настъпилото
ПТП водач А. А. Д., към *** год. не е била сключена застраховка
“Гражданска отговорност”.
Не се оспорва пред въззивния съд, че съгласно чл.557, ал.1, т.2 , б.“а“ от
КЗ, отговорен за обезщетяване на неимуществените вреди – душевни болки и
страдания претърпени от правоимащите лица, между които и родителите на
починалото при ПТП лице, е ответникът по делото.
В хода на делото, на 02.06.2021 год. ответникът е изплатил на всеки от
двамата първоначални ищци Г. Д. и А. Д. по 50 000 лв., обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от настъпила смърт на тяхната дъщеря при
процесния деликт. С решението в обжалваната част окръжният съд е намерил
тези размери на обезщетенията за достатъчни и справедливи, поради което
претенциите на ищците за главници са изцяло отхвърлени, като са им
присъдени само законните лихви за закъснялото плащане на сумите от по
50 000 лв. за периода от 25.07.2017 год. до 02.06.2021 год.
За установяване на твърденията си по исковата молба ищците са
ангажирали свидетелските показания на свидетеля А.С.К. - живял двадесет и
седем години на съпружески начала с починалата при ПТП М., от която има
родени четири деца. От представеното пред въззивния съд копие от решение
по в.гр.д.№ 66/2022 год. по описа на Бургаския апелативен съд /л.21 и сл./,
става ясно, че ответникът е осъден да заплати обезщетения за претърпени
неимуществени вреди както на свидетеля, така и на всяко едно от децата на
починалото при процесното ПТП лице. Свидетелят К. също сочи, че между
него и ответника има висящо дело относно обезщетението за неимуществени
вреди от смъртта на жена му. Свидетелят сочи, че към момента на ПТП той е
работил във В.. Първоначално не му съобщили какво се е случило, а само, че
жена му е пострадала при ПТП и е блъсната в краката. В един часа през
нощта свидетелят пристигнал в гр.*** и тогава разбрал, че М. е починала при
ПТП. Свидетелят веднага отишъл при А. и Г. да ги види. Те били в шок,
плачели и не можели да повярват. Повикали линейка за да им бият инжекции
и да ги успокоят. В периода 1994 год. до 2004 год. семейството на М. и
свидетеля е живяло заедно със семейството на ищеца и първоначалната ищца,
след това се преместили в друга къща в същия квартал „две улици по-далеч“.
Семействата живели заедно и в С. на квартира в периода 1997-1998 год. М.
6
имала хубави отношения с родителите си. Родителите на М. им помагали за
отглеждането на децата. След като се преместили да живеят отделно,
родителите на М. продължили да им помагат. Те много тежко приели смъртта
на М.. Според свидетеля, тъща му, която била здрава жена не могла да
преживее смъртта на дъщеря си и починала от притеснение. Сочи също, че на
Г. и изкарали бъбрека и не се „възстановила много“ след операция. Твърди,
че „дядо му“ и досега не може да преодолее смъртта на дъщеря си. Сочи, че
семейството спазва традициите, ходят на гроба на починалата, спомнят си за
нея с тъга.
Ангажираният от третото лице-помагач на ответника свидетел М.С. -
брат на първоначалния ищец и чичо на конституираните впоследствие ищци,
също сочи, че първоначално двете семейства-на родителите и на М. са
живели заедно, разбирали се, не знае дали са си помагали. След като
семейството на М. се отделило в къща на друга улица от квартала, тя
продължила да се вижда с родителите си. М. била „общо взето“ в добри
отношения с майка си и баща си.
Съдът кредитира свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели при отчитане на евентуалната им заинтересованост и вътрешното
противоречие в показанията на свидетеля К. относно соченото като причина
за смъртта на първоначалната ищца Г..
Съгласно приетото с Постановление № 4 от 25.V.1961 г., Пленум на ВС
първоначалните ищци като родители на починалото при ПТП лице и роднини
от най-близкия кръг, притежават материална легитимация за получаване на
обезщетение за неимуществените вреди претърпени от смъртта на дъщеря им.
Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Както е посочено в Постановление № 4 от 23.XII.1968
г., Пленум на ВС, т.1, на обезщетение подлежат всички вреди, които са
настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане. В раздел 2-ри от същото постановление е
разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при причиняването на смърт са момента на нейното
настъпване, възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
Съгласно трайно установената практика на ВКС ориентировъчно
значение при определяне на размера на обезщетението имат икономическите
условия, както и нивата на застрахователно покритие, като последните две не
са определящи. В този смисъл съдът съобрази че лимитът на застрахователна
отговорност към момента на ПТП е 10 000 0000 лв. Показател за
икономическите условия с страната е размерът на минималната работна
заплата, която към момента на ПТП е била 420 лв.
При процесното ПТП е причинена смъртта на жена на 37 години, която
7
още в ранна ранна възраст е създала свое семейство, отделно от това на
своите родители. Семейството на починалата, към момента на ПТП е живяло
в свое жилище и е включвало фактически съпруг и четири деца. Установи се
по делото, че приживе между починалото при ПТП лице и неговите родители
отношенията са били обичайните на подкрепа и разбирателство. Родителите
са помагали за отглеждане на децата на дъщеря си - техни внуци, както когато
двете семейства са живели заедно, така и след отделянето на по-младото
семейство в самостоятелен дом. Двете семейства и след отделянето са
общували помежду си, като отношенията между тях били добри. Загубата на
М. била неочаквана и шокираща за родителите й, както и за всички нейни
близки. Родителите изпитвали душевни болки от невъзвратимата загуба на
дъщеря им, дълбока скръб, тъгували и не можели да приемат, че дъщеря им я
няма, но не са установени по делото твърденията на първоначалните ищци, че
в отношенията им с тяхната дъщеря М. е била налице изключителна
привързаност и обич, както и това, че М. е оказвала материална подкрепа
приживе на родителите си. Липсват доказателства както относно
възможността на М. да подпомага финансово своите родители, така и относно
извършени от нейна страна действия в този смисъл. Установи се по делото, че
смъртта на дъщерята на първоначалните ищци им се е отразила психически
по начин, по който обичайно протича траурната реакция в такива случай –
дълбока мъка, безсилие, страдание и стрес, най-силно изразени
непосредствено след трагичното събитие, но не се установи при ищците да са
били налице изключителни и продължителни психични преживявания.
Липсват доказателства по твърденията за пълно социално затваряне на
родителите, както и за отклонение в психичните реакции. Нормално е
непосредствено след смъртта на дъщеря си родителите й да са били объркани
и да са се чувствали безпомощни, потиснати, раними и стресирани, но
липсват достоверни доказателства отрицателните емоции да са повлияли
сериозно на психическото и физическото им здраве. Липсват медицински
данни по делото за причините за смъртта на първоначалната ищца Г. в хода
на настоящия процес, като в този смисъл съдът не се доверява на преценката
на свидетеля К., че Г. е починала от притеснение след смъртта на дъщеря си,
още повече, че свидетелят сочи, че тя е претърпяла операция, при която й
„извадили бъбрека“, след която не се възстановила „много добре“. Не се
установи по делото, че единствена опора за първоначалните ищци е била
дъщеря им М., и че след нейната смърт всичко е загубило смисъл за
родителите. М. не е единствено дете за първоначалните ищци - те имат още
четири деца, с които са живели заедно и които също са били тяхна подкрепа
както преди, така и след ПТП. Многобройното семейство е било
благоприятна среда за родителите за по-бързо преодоляване на негативните
емоции след смъртта на М..
На базата на изложените по-горе конкретно установени обстоятелства,
преценени в тяхната съвкупност и икономическата конюнктура към момента
на настъпване на ПТП /преди повече от шест години/, съдът намира, че
справедлив размер на следващото се обезщетение за всеки от родителите
е сумата от по 70 000 лв., като при зачитане на извършеното в хода на
процеса плащане от ответника от по 50 000 лв., е дължима разликата в
главниците от по 20 000 лв. за всеки от първоначалните ищци, което след
8
конституиране на наследниците на починалата като ищци по делото
сочи, че по отношение на първоначалния ищец А. К. Д. искът за
главница е основателен и следва да се уважи за сумата от общо 24 000 лв.
/20 000 лв. за лично претърпените вреди и 4000 лв. съобразно дяла от
наследството на съпругата му Г. за вредите претърпени от нея/, а по
отношение на всеки от останалите четирима ищци С., Ж., А. и Ч. – за
сумата от по 4000 лв. – колкото е дяла от наследството на тяхната майка за
всеки един от тях. Върху тези суми следва да се присъдят законни лихви
считано от 25.01.2017 год. до окончателното им плащане.
Въззивният съд не следва да разглежда и да се произнася по
възражението на третото-лице помагач на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, заявено за първи път с
отговора на въззивната жалба. Възражението не е направено в срок от третото
лице - с отговора на исковата молба и е преклудирано.
Предвид горното, обжалваното решение е неправилно като постановено
в противоречие с чл.52 от ЗЗД, в частите от обжалваните части, с които
окръжният съд е стигнал до различни изводи относно справедливия размер на
обезщетенията за неимуществени вреди дължими в полза на ищците, поради
което решението следва да бъде отменено в тези части от обжалваните части,
с които окръжният съд е отхвърлил претенциите на ищците за разликата от по
20 000 лв. за всеки от първоначалните ищци, ведно с дължимите лихви, в
които части спорът следва да бъде решен по същество от настоящия съд
с присъждане на сумите и законните лихви, така както е посочено по-
горе.
В останалите части от обжалваните части, с които при зачитане на
извършените в хода на процеса плащания от по 50 000 лв., исковите
претенции са отхвърлени над сумите от по 20 000 лв. за всеки от
първоначалните ищци, до претендираните размери от по 150 000 лв. за всеки
от първоначалните ищци, ведно с претендираните законни лихви, решението
е правилно и следва да бъде потвърдено.
Решението следва да бъде потвърдено и в частите, с които
първоинстанционният съд е присъдил държавна такса и разноски.
Съобразно изхода от делото пред въззивния съд, въззиваемият ответник
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Бургаския апелативен съд
държавна такса върху увеличените размери на обезщетенията , в общ размер
на 1600 лв. и държавна такса за въззивно обжалване в основателната част на
въззивната жалба, в размер на 800 лв.
По въпроса за съдебните разноски на страните:
Разноски пред първоинстанционния съд:
Първоинстанционният съд не е присъдил разноски в полза на първия
ищец, но тъй като в срок не е поискано допълване на решението в частта за
разноските, въззивният съд следва да присъди съответни разноски за първата
инстанция в полза на А. К. Д. само относно разликата от 24 000 лв. При
заявен материален интерес от 180 000 лв. /150 000 на самостоятелно
основание и 30 000 като наследник/, основателност на иска за общо 24 000 лв.
и заплатено адвокатско възнаграждение от 4850 лв., в полза на А. К. Д.
9
въззивният съд следва да присъди съответни разноски в размер на 646,67 лв.
Съгласно Наредба № 1 за МРАВ, за защита при интерес от по 30 000 лв.
дължимото минимално възнаграждение е 1716 лв.с ДДС, поради което
съобразно основателността на иска за разликата от по 4 000 лв. за всеки от
останалите четирима ищци, на осн. чл.38 от ЗА за оказана безплатна помощ в
полза на Адвокатско дружество „Д. и Д"-С. ЕИК *********, представлявано
от С. Д. следва да се присъди допълнително /извън вече присъденото от
окръжния съд/ сумата от по 228,8 лв. за всеки от четиримата ищци или общо
сумата от 915,20 лв. с ДДС.
Пред първата инстанция ответникът е представляван от юрисконсулт,
който е изготвил отговора на исковата молба и от адвокат, който се е явил в
съдебно заседание. Поискано е присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, но първоинстанционният съд не е определил и присъдил
такова съответно на отхвърлената част, като в срок не е поискано от
ответника допълване на решението в частта за разноските и предвид изхода от
делото, разрешаването на този въпрос се явява извън компетентността на
въззивния съд.
Разноски пред въззивния съд:
Пред въззивния съд са представени доказателства за заплатено от
въззивника А. К. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв.. По
направеното възражение за прекомерност съдът взе предвид, че при заявен
обжалваем интерес за този въззивник общо от 120 000 лв. /100 000 лв. на
самостоятелно основание и 20 000 като наследник/, минималният размер на
възнаграждението към датата на сключване на договора е 3930 лв., поради
което заплатеното възнаграждение от 4000 лв. не е прекомерно. При заявения
материален интерес от 120 000 лв., основателност на жалбата за 24 000 лв. и
заплатено адвокатско възнаграждение от 4000 лв., в полза на въззивника А. К.
Д. са дължими съответни разноски в размер на 800 лв.
За останалите въззивници, при обжалваем интерес от по 20 000 лв.,
минималният размер на адвокатско възнаграждение е 1356 лв. с ДДС, поради
което съобразно основателната част от жалбата за сумата от по 4000 лв., за
защита на всеки от останалите четирима въззивници е дължимата сумата от
по 271,2 лв. с ДДС или в полза на Адвокатско дружество „Д. и Д"-С. ЕИК
*********, представлявано от адв.С. Д. Д. от САК, на осн. чл.38 от ЗА, следва
да се присъди сумата от общо 1084,80 лв.с ДДС.
За защита пред въззивния съд с изготвения отговор на въззивната жалба
съдът определя юрисконсултско възнаграждение от 300 лв., като съобразно
изхода на делото, в полза на въззиваемия ответник следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лв.
На осн. чл.78, ал.10 от ГПК на третото лице – помагач не се присъждат
разноски.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 216/13.03.2022 год. по гр.д.№ 547/2021 год. по
10
описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ ОТ ОБЖАЛВАНИТЕ
ЧАСТИ, с които са отхвърлени предявените срещу „Гаранционен фонд“,
Булстат *********, с адрес: гр. ***, представлявано заедно от С.Г.С. и М.Н.К,
при участието на третото лице-помагач на страната на ответника А. А.
Д., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. *** искове, както следва:
-искът на А. К. Д. ЕГН ********** е отхвърлен общо за сумата от
24 000 лв., от които 20 000 лв. представляващи част от дължимо обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на неговата дъщеря М. А. Д., починала
при ПТП на *** год., и 4000 лв. – съответна наследствена част от дължимото
обезщетение в полза на починалата в хода на процеса негова съпруга Г.И. Д.
поч. на *** год., ведно със законната лихва върху сумата от 24 000 лв.,
считано от 25.01.2017 год., до окончателното й изплащане,
-исковете на А. А. Д. ЕГН **********, С. А. Д. ЕГН **********, Ж. А.
Д. ЕГН ********** и Ч. А. Д. ЕГН **********, в качеството им на
наследници на починалата в хода на процеса тяхна майка Г.И. Д. поч. на ***
год., са отхвърлени за сумите от по 4000 лв. за всеки от тях, ведно със
законните лихви върху сумите, считано от 25.01.2017 год. до
окончателното им изплащане,
КАТО ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ ОТ
ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“ , Булстат *********, с адрес: гр. С.,
***, представлявано заедно от С.Г.С. и М.Н.К да заплати на А. К. Д., ЕГН
**********, с адрес гр.*** неизплатена част от обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на М. А. Д., починала при ПТП на *** год. в
размер на общо 24 000 лв. /двадесет и четири хиляди лева/, от които
сумата от 20 000 лв. лично дължимо обезщетение и сумата от 4000 лв. –
съответна наследствена част от дължимото обезщетение в полза на
починалата в хода на процеса негова съпруга Г.И. Д. поч. на *** год., ведно
със законната лихва върху сумата от 24 000 лв., считано от 25.01.2017
год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“, Булстат *********, с адрес: гр. С.,
***, представлявано заедно от С.Г.С. и М.Н.К да заплати на останалите
наследници на починалата в хода на процеса първоначална ищца Г.И. Д. поч.
на *** год., а именно на Ч. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к. ***, А.
А. Д., ЕГН **********, с адрес гр.*** Ж. А. Д., ЕГН **********, с адрес
гр.***, *** и С. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр.*** съответна наследствена
част от неизплатеното обезщетение за претърпените от Г.И. Д.
неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря М. А. Д., починала при
ПТП на *** год., в размер на по 4000 лв. /четири хиляди лева/ на всеки от
тях, ведно със законните лихви върху сумите, считано от 25.01.2017 год.,
до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 216/13.03.2022 год. по гр.д.№ 547/2021
год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ ОТ
ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.
11
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“ , Булстат *********, с адрес: гр. С.,
***, представлявано заедно от С.Г.С. и М.Н.К да заплати по сметка на
Бургаския апелативен съд държавна такса върху увеличените размери на
обезщетенията в общ размер от 1600 лв. /хиляда и шестстотин лева/ и
държавна такса за въззивно обжалване в основателната част на въззивната
жалба, в размер на 800 лв. /осемстотин лева/.
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“ , Булстат *********, с адрес: гр. С.,
***, представлявано заедно от С.Г.С. и М.Н.К да заплати на А. К. Д., ЕГН
**********, с адрес гр.*** сумата от 646,67 лв. /шестстотин четиридесет и
шест лева и шестдесет и седем стотинки/ - съответна част от заплатено
адвокатско възнаграждение за защита пред окръжния съд върху увеличения
размер на обезщетението и сумата от 800 лв. /осемстотин лева/- съответна
част от заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред въззивния съд.
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“, Булстат *********, с адрес: гр. С., ***,
представлявано заедно от С.Г.С. и М.Н.К да заплати на адвокат Адвокатско
дружество „Д. и Д"-С. ЕИК *********, представлявано от адв.С. Д. Д. от
САК, съответно възнаграждение по чл.38 от ЗА за защита пред въззивния съд
на Ч. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.***, А. А. Д., ЕГН
**********, с адрес гр.*** Ж. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр.***, *** и С.
А. Д., ЕГН **********, с адрес гр.***, общо в размер на 1084,80 лв. с ДДС
/хиляда осемдесет и четири лева и осемдесет стотинки/, както и дължимата
разлика във възнаграждението за защита пред окръжния съд, общо в размер
на 915,20 лв. с ДДС /деветстотин и петнадесет лева и двадесет стотинки/.
ОСЪЖДА А. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр.***, *** Ч. А. Д., ЕГН
**********, с адрес гр.С., ж.к.***, А. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр.***
Ж. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр.***, *** и С. А. Д., ЕГН **********, с
адрес гр.*** да заплатят на „Гаранционен фонд“ , Булстат *********, с
адрес: гр. С., ***, представлявано заедно от С.Г.С. и М.Н.К съответните части
от юрисконсултско възнаграждение за защита пред въззивния съд в размер на
240 лв./ двеста и четиридесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12