Решение по гр. дело №15949/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 682
Дата: 16 март 2022 г. (в сила от 18 май 2022 г.)
Съдия: Светослав Неделчев Тодоров
Дело: 20213110115949
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 682
гр. Варна, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С.Т.
при участието на секретаря Х. И.
като разгледа докладваното от С. Т. Гражданско дело № 20213110115949 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от М. К. Д., с ЕГН
********** и адрес гр. ***, чрез пълномощник адв. М.Т. Т. – АК ***срещу ЗАД „***“,
с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр***, с която е предявен иск с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищцата
сумата от 1250 лева, предявена частично от общо 15000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на
преживени болки и страдания от травматични увреждания причинени от ПТП на ***г.
в гр. *** около 15:30 часа, причинени по вина на водача на лек автомобил марка и
модел „***“, с ДКН ***, застрахован по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” в ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На ***г. в гр. ***, около 15:30 часа се осъществило ПТП между лек автомобил
марка и модел „***“, с ДКН *** и ищцата, в качеството на пешеходец. При движение
назад лекият автомобил блъснал намиращия се зад него пешеходец. Автомобилът,
управляван от виновния за произшествието водач, към момента на инцидента бил
1
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество.
За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № ***г. от служител на ОД на МВР – ***, в който било посочено, че
пострадалото лице има фрактура на лявата китка. След посещение на ищцата в
Спешното отделение на МБАЛ „****“ АД било констатирано, че има фрактура на
лявата ръка и било назначено оперативно лечение. Ищцата била приета за оперативно
лечение. Впоследствие бил издаден Амбулаторен лист № ***г., в който било
отбелязано, че ищцата има счупване на долния край на лъчевата кост.
На ***г. ищцата отново посетила кабинета на д-р ***, който свалил гипсовата
имобилизация в същия ден и я насочил за физиотерапия, раздвижване и рехабилитация
на ръката.
На ***г. ищцата посетила д-р ***, която констатирала, че лявата гривнена
става и лявата длан на ищцата имат оток, както и наличие на спонтанна палпаторна
болка и двигателно провокирана болка, подуване и затруднени движения в лява
гривнена става.
В период от няколко месеца след произшествието, ищцата изпитвала силни
болки и страдания в областта на лявата ръка и била в невъзможност да се обслужва
самостоятелно в ежедневието си, нуждаела се от непрекъсната помощ от други лица и
имала ограничения в движението на крайника, дори след премахване на
имобилизацията. Полученото травматично увреждане било трайно, продължило повече
от 30 дни, а провеждането на физиотерапевтично и рехабилитационно лечение
продължило дълъг период от време.
Редом с претърпените физически болки и затруднения, вследствие на
настъпилите при инцидента травми, намалели и социалните контакти на ищцата. Това
довело до интровертно поведение и невъзможност да преодолее преживяната
психологична травма. На ищцата била поставена диагноза посттравматично стресово
разстройство, съгл. Проведен преглед от психиатър в ДКЦ „***“ ЕООД и предписан
прием на медикаменти.
Произшествието настъпило по вина на водача на лекия автомобил, който към
момента на инцидента бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в
ответното дружество и били налице всички основания за ангажиране отговорността на
застрахователя за претърпените от ищцата вреди.
Ищцата изпратила покана за изплащане на застрахователно обезщетение до
ответното дружество на 26.05.2021г., получена на 28.05.2021г. В изпратен отговор от
застрахователното дружество заявявали, че са готови да изплатят сума в размер на
3500 лева, но сума в този размер не постъпила по банковата сметка на ищцата.
Ищцата поддържа, че дължимото застрахователно обезщетение за
2
претърпените от нея неимуществени вреди при произшествието е в размер на 15000
лева, като предявява претенцията си частично до размер от 1250 лева. Прави искания
по доказателствата и моли за уважаване на иска.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който заявява, че
признава дължимостта на застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди до размер на 3500 лева, включително и предявения частичен иск
в размер на 1250 лева. Предложение за сключване на извънсъдебно споразумение било
отправено до ищцата още на 07.06.2021г., но тя не взела отношение по него.
Не се оспорва настъпването на произшествие между посочените в исковата
молба участници, както и наличието на валиден към този момент договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „***“ с ДКН ***с ответното
дружество. Ищцата подала до ответника уведомление за щета на 04.02.2020г., по което
била образувана преписка по щета № ***г. Ответното дружество изискало
допълнително документи от ищцата, които не били представени. След изтичане на
тримесечния срок за произнасяне, ответникът свикал нарочна комисия, която взело
решение да не бъде изплатено обезщетение, защото липсват достатъчно доказателства,
които да установят основателността на претенцията. Ищцата била уведомена за
решението с писмо от 05.05.2020г. и с молба от 19.10.2020г. поискала от
застрахователя връщане на представените документи, което било сторено.
С покана от 17.03.2021г. ищцата чрез проц. представител поканила ответното
дружество да заплати обезщетение в размер на 15000 лева. В отговор от 18.03.2020г.
застрахователното дружество отново изискало същите документи, които поискало и с
писмо от 06.02.2020г. С писмо от 18.05.2020г. ищцата предоставила единствено
постановление за прекратяване на ДП № ***г. по описа на СПП при ОД МВР – ***и
нотариално заверено адвокатско пълномощно. С писмо от 07.06.2021г. ответното
дружество отправило предложение за сключване на извънсъдебно споразумение за
заплащане на обезщетение за причинените от произшествието неимуществени вреди в
размер на 3500 лева. Ищцата не се съгласила и не възразила срещу предложение, така,
както била поканена, а директно отправила претенцията си към съда.
В отговора на исковата молба се въвеждат възражения относно размера на
претендираното застрахователно обезщетение надвишаващо предявения частичен иск
и сумата от 3500 лева.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители поддържат
изложеното в исковата молба и отговора по нея.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12
от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна
и формулира следните изводи от правна страна:
В първото по делото заседание ответникът е изпратил надлежно упълномощен
3
представил, който потвърждава изложеното в отговора на исковата молба признание на
предявения частичен иск по основание и размер, до който е предявен.
Спазени са изискванията на чл.237, ал.3 ГПК за постановяване на решение при
признание на иска, тъй като ответникът е признал исковата претенция за основателна
по основание и размер, признатото право не противоречи на закона или на добрите
нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Ето защо,
съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание
чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
Разноските в производството следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
За да бъде приложена разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК и разноските да бъдат
възложени в тежест на ищеца следва кумулативно да са налице двете предвидени от
закона предпоставки – ответника да е признал иска и с поведението си да не е дал
повод за предявяване на иска. Налице е само първата от посочените в чл.78, ал.2 ГПК
предпоставки, поради което разноските по делото следва да се възложат в тежест на
ответника. Ответното дружество е уведомено за настъпилото застрахователно събитие,
като е изразило готовност за изплащане на застрахователно обезщетение, но само при
постигане на извънсъдебно споразумение. След като застрахователят не е изплатил
застрахователно обезщетение, дори до определения от него размер, то той е дал повод
за предявяване на иска и отговаря пред ищцата за свързаните с това разноски.
Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски. Реализираните от ищцата разноски са в размер на 50
лева, под формата на заплатена държавна такса и следва да бъдат възложени в тежест
на ответника. Ищцата е представлявана в производството от адвокат, който е
осъществил безплатна правна помощ и на основание чл.38 от Закона за адвокатурата
ответното дружество следва да бъде осъдено да му заплати разноски, които съдът
определя в минималния размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения или 317.50 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „***“, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр.***, ет.5
ДА ЗАПЛАТИ на М. К. Д., с ЕГН ********** и адрес гр. *** сумата от *******.
ОСЪЖДА ЗАД „***“, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр*** ет.5
ДА ЗАПЛАТИ на М. К. Д., с ЕГН ********** и адрес гр.*** сумата от 50 /петдесет/
лева, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „***“, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр.***, ет.5
ДА ЗАПЛАТИ на адв. М.Т. Т. – АК ***, личен номер ***и служебен адрес гр. ***
4
сумата от 317.50 лв. /триста и седемнадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящето дело, на
основание чл.38, ал.3 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5