№ 7315
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110169619 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Р. СТ. Т. против „фирма”
ЕАД.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не
дължи на ответника сумата от 363.04 лв., представляваща разноски в заповедното
производство и в исково производство, за които е издаден изпълнителен лист от
20.05.2020г. по гр. д. № 9172/2015г. на СРС, 56 с-в. Позовава се на изтекла погасителна
давност.
Ответникът „фирма” ЕАД, в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва предявените искове и
моли съда да ги отхвърли.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е приет като доказателство изпълнителен лист от 20.05.2020г., издаден по
гр. д. № 9172/2015г. на СРС, 56 с-в във връзка с влязло в сила решение по гр. д. №
9172/2015г. на СРС, 56 с-в и решение по гр. д. № 8310/2016г. на СГС, срещу ищеца.
Като доказателство по делото е приет препис от изп. д. № ***/2020г. на ЧСИ.
Други доказателства не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния
закон преклузивни срокове.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
1
По делото не са спорни между страните релевантни факти, че ищецът е бил
потребител на топлинна енергия за битови нужди и че през исковия период между страните
са съществували облигационни отношения по договор за доставка на топлинна енергия за
топлоснабдявания имот; че стойността на доставената топлинна енергия възлиза на
процесните суми.
Единственият спорен въпрос по делото е погасено ли е задължението на ищеца по
давност.
Вземането на ответника е установено с влязло в сила решение.
Видно от събраните по делото доказателства на 16.07.2020г. е образувано
изпълнително дело, като взискателят е направил искане до ЧСИ за предприемане на
изпълнителни действия, като на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложил на ЧСИ определяне
начина на изпълнение.
На 12.08.2020г. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на ищеца.
На 28.01.2021г. е наложена възбрана върху притежаваната от ищеца идеална част
от недвижим имот.
При преценката дали е изтекъл давностният срок, следва да се вземе предвид дали
са налице обстоятелства, които да прекъснат течението на срока. В Тълкувателно решение
№ 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е било
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагането на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на
пазач и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязло в сила разпределение. Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки
конкретен случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по отношение
на длъжника изпълнителни действия.
В мотивите на цитираното Тълкувателното решение е обсъдено значението и на
молбата на взискателя, с която се иска извършване на конкретно действие в рамките на
изпълнителния способ: „Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение”. Тоест, за да е в състояние да прекъсне давността, искането за
извършване на определено изпълнително действие, следва да бъде уважено от съдебния
2
изпълнител и действието да е предприето. Необходимо е двете действия да са налице
кумулативно, за да породят придадения им прекъсващ ефект.
Вземането на ответника към ищеца е било установено със съдебно решение.
В Решение №141/17.07.2019 по дело №3152/2018 на ВКС, ГК, III г.о., ВКС приема,
че разпоредбата на чл. 117,ал. 2 ЗЗД има предвид съдебни решения, които са станали
окончателни и подлежат на изпълнение, като началният момент на давността е датата на
влизането им в сила.
Ето защо, в настоящия случай, давността е започнала да тече от датата на влизане
на решението по гр. д. № 8310/2016г. на СГС, II б с-в в сила на 16.11.2016г.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е винаги пет години.
От 16.11.2016г. до датата на образуване на изпълнителното дело на 16.07.2020г.,
респективно и датата на наложените запори върху банковите сметки на 12.08.2020г. и датата
на налагане на възбраната на 28.01.2021г. не са изтекли повече от 5 години. Налагането на
запорите и възбраната прекъсват давността, като от 12.08.2020г., а последствие и от датата
на налагане на възбраната на 28.01.2021г. е започнала да тече нова петгодишна давност.
От 28.01.2021г. до датата на образуване на настоящето дело на 06.12.2021г. не са
изтекли повече от пет години.
С оглед на изложеното, исковете следва да бъдат изцяло отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. СТ. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес (град),
(адрес) срещу „фирма“ ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град),
(адрес), искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено, че Р. СТ. Т. не
дължи на „фирма” ЕАД, сумата от 363.04 лв., представляваща разноски в заповедното
производство и в исково производство, за които е издаден изпълнителен лист от
20.05.2020г. по гр. д. № 9172/2015г. на СРС, 56 с-в, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Р. СТ. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес (град), (адрес) да заплати на
„фирма“ ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв., представляваща направените по настоящето
3
дело разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4