Решение по дело №1008/2018 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 16.01.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на , две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 1 008 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати следните суми на Ц.Й.Х.:

- 5 000,00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по дознание 285/2008 г. по описа на ДСП, пр. пр. 32 924/2008 г. на СРС;

- 10,00 лева разноски по делото и 187,50 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на Ц.Й.Х. срещу П. на  Р.Б.за заплащането на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5 000,00 лева до пълния предявен размер от 40 000,00 лева.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[4] Ако ищецът обжалва решението изцяло, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 5,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ответникът не дължи държавна такса.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е гражданско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

 

[5] Ц.Х. заявява в искова молба от 24.01.2018 г., че срещу него е било образувано наказателно производство, по което е бил оправдан. От образуването на наказателното производство ищецът е претърпял неимуществени вреди за 40 000,00 лева. П. не е изплатила обезщетение на ищеца за причинените вреди. Затова той моли съда да осъди П. да му заплати 40 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди (исковата молба, л. 3-6).

 

2. На ответника

 

[6] П. е оспорила предявения иск. Тя е заявила, че:

1. ищецът не е претърпял твърдените вреди;

2. търсеното обезщетение е прекомерно (писмения отговор, л. 23-29).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[7] Не се спори, че Ц.Х. е бил роден на *** г. На 06.10.2006 е влязла в сила присъда, с която той е бил признат за виновен  за причиняване на средна телесна повреда на длъжностно лице по повод изпълнение на службата и функцията му (справката, л. 31-32).

 

[8] Две години по-късно, на 29.10.2008 г. Ц.Х. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 2, връзка с чл. 194, ал. 1 от НК (постановлението, л. 7). На 19.12.2009 г. той е сключил граждански брак с Е.Л., а през 2010 г. им се е родила дъщеря (решение на Районен съд – гр. Костинброд, л. 16-18).  На 06.05.2015 г. е влязла в сила присъда на СРС, с която съдът е признал Ц.Х. за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 195, ал. 2, връзка с чл. 194, ал. 1 от НК (присъдата на СРС и решението на СГС, л. 9-15).

 

[9] Воденото срещу Ц.Х. наказателно производство му се e отразило. Той е станал притеснен, по-раздразнителен и тревожен; затворил се е в себе си; започнал е да се кара със съпругата си. Баща му и брат му, които са работили в системата на МВР, са се отдръпнали от него (показанията на свидетелите К. иВ., л. 41-43).

 

[10] Не се спори, че П. не е изплащала на Ц.Х. обезщетение за неимуществени вреди от процесното незаконно обвинение. Той е заплатил: 10,00 лева държавна такса (л. 2), 1 500,00 лева адвокатско възнаграждение (л. 39). П. не е направила разноски по делото.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[11] Ц.Х. е предявил иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

 

1. По иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ

 

[12] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, П. и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. ищецът да е бил обвинен в извършването на престъпление, като за това е било образувано наказателно производство срешу него;

2. по повдигнатото обвинение ищецът да е бил оправдан;

3. ищецът да е претърпял вреди от образуваното срещу него наказателно производство;

4. ответникът да не му е заплатил обезщетение.

 

[13] Съдът установи, че:

1. на 29.10.2008 г. Ц.Х. е бил привлечен като обвиняем;

2. той е бил оправдан по повдигнатото му обвинение;

3. ищецът е претърпял неимуществени вреди от образуваното срещу него наказателно производство;

4. П. не е изплатила обезщетение на Ц.Х..

 

[14] Налице са предпоставките за уважаване на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение.

 

[15] Преди да определи размера на обезщетението обаче, съдът следва да даде отговор на въпроса към кой момент се определя обезщетението за неимуществени вреди. Съдебната практика приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на влизане в сила на присъдата, с която ищецът е бил оправдан по повдигнато му обвинение (Решение на ВКС 3-2005 по гр. д. 3/2004 г. на ВКС). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 06.11.2015 г.

 

[16] Факторите, които съдът следва да отчита при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, могат да бъдат обособени в няколко групи. Първата група е свързана със самото обвинение и тя включва:

1. тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него;

2. вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство;

3. продължителността на наказателното производство (като период от време);

4. вида на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането.

 

[17] Втората група от фактори са свързани с това как повдигнатото обвинение се е отразило на личността на увредения и включва:

1.       има ли разгласяване чрез медиите;

2.       има или влошаване на здравословното състояние на увредения;

3.       конкретните преживявания на увредения и имат ли те отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат значение и предишни осъждания и задържания и ефективно изтърпяване на наказания (решение на ВКС 832-2010-IV Г.О. по гр. д. 593/2010 г.).

 

[18] Третият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по разглежданото дело. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова освен ако не са установени драстични разлики в отражението на обвинението върху емоционалната сфера на обвинените лица, съдът не следва да присъжда по-високо обезщетение за неимуществени вреди по отношение на лице, което: а. е било обвинено в извършването на по-леко наказуемо престъпление; б. не е било задържано (с постоянна мярка) и поставено под домашен арест; в. спрямо което наказателното производство е продължило по-кратко .

 

[19] Четвъртата група от фактори включва тези, даващи представа за конкретната икономическа обстановка и жизнения стандарт в страната към момента на постановяване на оправдателната присъда или към момента на прекратяването на накaзателното производство спрямо ищеца .  Такива могат да бъдат размерът на минималната работна заплата, съотнесен към по-ранни периоди, размерът на брутния вътрешен продукт на човек от населението, отнесен към по-ранни периоди, и други икономически показатели относно икономическото развитие и стандарта на живот в страната.

 

[20] Съдът установи, че на 29.10.2008 г. Ц.Х. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 2, връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до 15 години. Към този момент той е бил на 36 години и е бил осъждан веднъж за нанасяне на средна телесна повреда на длъжностно лице. Ц.Х. е бил оправдан по повдигнатото му обвинение, като наказателното производство срещу него е преминало през досъдебна и съдебна фаза и е продължило седем години.

 

[21] Наказателното производство не е било разгласявано в медиите. Вследствие на него Ц.Х. е бил притеснен, по-раздразнителен и тревожен; затворил се е в себе си; започнал е да се кара със съпругата си. Баща му и брат му, които са работили в системата на МВР, са се отдръпнали от него.

 

[22] В сайта на ВКС и правно-информационната програма Сиела съдът откри едно решение на ВКС, чиито предмет е бил обезщетяването на вреди от незаконно обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 2 от НК. С него ВКС е определил обезщетение от 6 000,00 лева, като наказателното производство е било започнало през 1998 г., а е приключило през 2014 г.^[1]

 

[23] Икономическата обстановка в страната се е променяла от 2014 г. до 06.11.2015 г., когато е приключило наказателното производство спрямо Ц.Х.. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била: 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.^[2]; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[3]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[4]. Увеличението на МРЗ от 2014 г. до 06.11.2015 г. е 11,76%.

 

[24] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението. Съдът отчита, че случаят по цитираното решение на ВКС е за наказателно производство, приключило през 2014 г., а настоящият е за наказателно производство, приключило през ноември 2015 г., когато МРЗ е била с 11,76% по-висока. Съдът също така отчита обаче, че случаят, разгледан от ВКС, е за незаконно обвинение продължило повече от 16 години, а настоящият е за незаконно обвинение продължило седем години. По цитирания случай ищецът е бил признат за виновен по няколко други умишлени престъпления, а по настоящия случай по едно. Затова съдът приема, че 5 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от Ц.Х.. Ето защо съдът осъжда П. да заплати на Ц.Х. 5 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 40 000,00 лева.

 

2. По разноските

 

[25] Ц.Х. търси разноски. Той е направил такива за 1 510,00 лева.

 

[26] Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, когато съдът уважи изцяло или частично иска, съдът осъжда ответника да заплати разноските по делото, както и заплатената държавна такса. Затова съдът осъжда П. да заплати на Ц.Х. 10,00 лева разноски по делото и 187,50 лева адвокатско възнаграждение (1 500,00х5 000,00/40 000,00).

 

Съдия: