РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2076
гр. Пловдив, 21.12.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІІ състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и първи декември две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
разгледа АД № 3003 по описа на
съда за 2022 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 153, ал. 7 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „ТЕА СИТИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, с посочен
адрес: ***, представлявано от управителя Ц.М.Ц., чрез адв. И.,***, против
Решение 121 от 22.03.2022г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“
– гр. Пловдив, с което на основание чл. 153, ал. 3 от ДОПК е отказано спиране
на изпълнението на Ревизионен акт (РА) № Р-16001621004176-091-001 от 10.02.2022г.,
издаден от З.В.– началник сектор, възложил ревизията, и Ф.К.- главен инспектор
по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Смолян, ръководител на ревизията.
В жалбата са изложени твърдения, че неправилно са посочени данъчните
задължения, предмет на обжалване, които са в размер на 67 143,27лв.
главница и 26 444,57лв. прилежащи лихви. В решение № 164 от 14.04.2022г.,
с което е потвърден РА № Р-16001621004176-091-001/10.02.2022г., поправен с РА
за поправка на РА № П-16001622036170-003-001/28.02.2022г. е посочено, че
предмет на обжалване са допълнително определени данъчни задължения по ЗДДС в
общ размер на 44 282,83лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на
26 444,57лв. Разликата между сумите на главниците от 22 860,44лв.
(67 143,27лв. – 44 282,83лв.) представлява декларирани от „Теа сити
груп“ ЕООД задължения със справки – декларации по ЗДДС, които не са спорни и не
са предмет на допълнително установяване в извършеното ревизионно производство.
Поради тази причина, общата сума на задълженията, които са установени с
обжалвания по административен и съдебен ред РА, поправен РА за поправка на РА,
възлиза на 70 727,40лв. и е по-малка от посочената в обжалваното решение №
121 /22.03.2022г. обща сума от 93 587,84лв.
На следващо място е посочено, че неправилно в постановлението за налагане
на обезпечителни мерки е посочено, че предмет на възбрана са недвижими имоти
½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 56784.521.186 с площ от
176кв.м, находящ се в ***и поземлен имот с идентификатор 47295.53.242, находящ
се в с. Марково, общ. Родопи, местност „Пичковец“ с площ от 1 094кв.м, с
обща данъчна оценка в размер на 2 492,60лв. Съгласно разпоредбата на чл.
195, ал. 6 от ДОПК обезпеченията се извършват по балансовата стойност на
активите и при липса на такава в поредност данъчна оценка, застрахователна
стойност и придобивна стойност на вещи, собственост на физически лица. В случая,
са представени доказателства за балансовата стойност на активите, като
доказателство по адм. дело № 1433 от 2022г. по описа на Административен съд –
Пловдив, като за първия имот балансовата стойност е в размер на
61 608,15лв. за ½ идеална част, а за втория – в размер на
30 000лв. Именно тази балансова стойност е посочена в постановление изх. №
С220016-022-0014337/08.03.2022г., с което се продължава действието на
наложените с постановление изх. № С2100016-023-0003140/18.11.2021г.
предварителни обезпечителни мерки. В РД №
Р-16001621004176-092-001/05.01.2022г., неразделна част от РА №
Р-16001621004176-091-001/10.02.2022г., поправен с РА за поправка на РА №
П-16001622036170-003-001/28.02.2022г. се съдържат изрични констатации (на стр.
17) за стойностите на придобиване на недвижимите имоти, находящи се в ***и в с.
Марково, общ. Родопи, местност „Пичковец“, които са предмет на обезпечителни
мерки. Посочено е, че дружеството – жалбоподател е придобило и трети недвижим
имот, находящ се в ***, който изобщо е изключен от обхвата на наложените
обезпечителни мерки. Към настоящия момент в поземления имот, находящ се в с.
Марково, общ. Родопи, са извършени подобрения, състоящи се в 2бр. къщи,
изградени до етап груб строеж, които биха могли да послужат за обезпечение на
задълженията по обжалвания РА, които обаче, също не са включени в обхвата на
наложените обезпечителни мерки.
В подкрепа на твърденията, като приложения към жалбата са представени като
доказателство инвентаризационни описи № 1/2019 и 1/2020 за извършена
инвентаризация на ДМА и МЗ в „Теа сити груп“ ЕООД и акт за приемане на
конструкцията на изградена жилищна сграда Б в УПИ ІV – 053001, находящ се в с.
Марково, общ. Родопи, местност „Пичковец“ (л. 10 – 12). В подадена допълнителна
молба вх. № 23667/13.12.2022г. са представени допълнителни доказателства –
електронна справка от кадастрално – административната система на АГКК за
построените сгради в ПИ с идентификатор 47295.53.242, находящ се в с. Марково,
общ. Родопи, местност „Пичковец“ и акт за приемане на конструкцията на жилищна
сграда А, изградена в същия недвижим имот. Съгласно допълнително представената
молба, недвижимият имот в с. Марково и изградените в него сгради са предмет на
публична продан чрез търг с явно наддаване, като в съобщение изх. №
С220016-111-0003826/28.11.2022г. е посочена първоначална тръжна цена в общ
размер на 534 333лв.
Ответникът по жалбата – Директорът на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив не е
изразил становище по нея. Сред доказателствата от административната преписка по
издаденото решение № 121 от 22.03.2022г. е становище изх. №
С220016-180-0000929/09.03.2022г. от старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“
при ТД на НАП – гр. Пловдив (л. 51 гръб – 52), в което се посочва, че общият
размер на установеното и изискуемо публично задължение по РА №
Р-16001621004176-091-001/10.02.2022г. е в общ размер на 93 055,46лв.
(69 954,20лв. главница и 23 101,26лв. лихви), към 09.03.2022г.
Размерът на наложените обезпечителни мерки е в размер на 2 492,60лв. за
земеделска земя, находяща се в с. Марково, общ. Родопи. Жалбоподателят
притежава два недвижими имота в ***и *** и един недвижим имот в с. Марково,
общ. Родопи, върху които има наложени предходни възбрани от други кредитори,
които извършват СМР, спрямо наложената възбрана от НАП. Изразено е становище,
че изискуемите публични задължения на „Теа сити груп“ ЕООД не са надлежно
обезпечени. По отношение размера на публичните задължения по изпълнително дело
№ *********/2017г. е представено разпореждане за присъединяване изх. №
С220016-105-0075566/08.03.2022г. (л. 40 – 42).
Допълнително от ответника е постъпила молба вх. № 24213 от 19.12.2022г., в
която е изразено становище за неоснователност на жалбата. Потвърдени са фактите
на издаване на постановления за налагане на обезпечителни мерки, в които са
наложени възбрани на недвижими имоти, собственост на дружеството. Предоставена
е допълнителна информация, че издадените ПНОМ не са обжалвани и са влезли в
сила.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно упълномощено
лице на 22.11.2022г., чрез Система за сигурно електронно връчване, в
законоустановения срок и от лице с правен интерес.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да откаже поисканото спиране на изпълнението на
РА в обжалваната част, административният орган е приел, че липсва обезпечение,
което да покрива изцяло размера на изискуемите публични вземания на „Теа сити
груп“ ЕООД, които са в общ размер на 93 587,84лв., в т.ч. главница в общ
размер на 67 143,27лв. и прилежащи лихви в общ размер на 26 444,57лв.
От публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив са
наложени обезпечителни мерки възбрана, върху следните недвижими имоти:
-с постановление за налагане на предварителни
недвижими имоти изх. № С2100016-023-0003140/18.11.2021г. върху ½ идеална
част от недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Волга“ № 13, с данъчна
оценка в размер на 0лв. и върху земеделска земя с площ от 1 094кв.м,
находяща се в с. Марково, общ. Родопи, местност „Пичковец“, с данъчна оценка в
размер на 0лв.;
-с постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки изх. № С210016-022-0086588/18.11.2021г. върху недвижим имот
жилищна сграда с площ от 87кв.м, находяща се в ***, с данъчна оценка в размер
на 0лв. и жилищна сграда с площ от 158,15кв.м, изба с площ 44,73км.м и 90,14%
идеални части от общите части на сградата, с данъчна оценка в размер на 0лв.;
След издаване на обжалвания РА, на основание чл.
200, във връзка с чл. 195, ал. 6 от ДОПК е издадено постановление изх. №
С220016-022-0014337/08.03.2022г., с което е продължено действието на
предварителните обезпечителни мерки, наложени с постановление изх. №
С2100016-023-0003140/18.11.2021г. В ПНОМ от 2022г. е посочено, че данъчната
оценка на недвижимия имот, находящ се в с. Марково, общ. Родопи, възлиза на
2 492,60лв. В ПНОМ изх. № С210016-022-0086588 от 18.11.2021г. и ПНОМ изх.
№ С220016-022-0014337 от 08.03.2022г. изрично е посочено, че обезпечителните
мерки са наложени поради обстоятелството, че ще се затрудни установеното и
изискуемо публично вземане по изпълнително дело № *********/2017г. в общ размер
на 163 920,32лв. (главница и лихви).
Съдът, след като прецени искането и изложените в
него доводи, както и доказателствата по делото, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Първият спорен между страните въпрос е по отношение
на размера на задълженията, установени с процесния РА и РА за поправка на РА.
Според твърденията в жалбата, се касае за обща сума в размер на
70 727,40лв., в т.ч. непризнат данъчен кредит в общ размер на
34 423,42лв., ведно с прилежащи лихви в общ размер на 12 159,52лв.;
допълнително начислен ДДС в общ размер на 9 859,41лв., ведно с прилежащи
лихви в общ размер на 4 327,53лв. и лихви по СД по ЗДДС в общ размер на
9 957,52лв. По повод на тези твърдения, настоящият съдебен състав разгледа
приложената по делото жалба вх. № 70-00-2352/07.03.2022г., с която дружеството
„Теа сити груп“ ЕООД е оспорило по административен ред РА №
Р-16001621004176-091-001/10.02.2022г., „в цялост, относно дължимостта на всички
видове задължения за всички посочени периоди“ (л. 23). По-конкретно, на стр. 2
от жалбата (л. 23 гръб) е посочено, че „с ревизионния акт са установени
задължения за довнасяне общо 69 954,20лв.
и прилежащи лихви към тях в размер общо на 26 444,57лв.“ По-нататък
са изложени възражения относно допълнително начисления ДДС в размер на
9 859,41лв. (стр. 3 от жалбата, л. 24); възражения относно непризнатия
данъчен кредит по доставките от доставчици „Каприз 2009“ ЕООД, „Цара“ ЕООД,
„Нас строй“ ЕООД, „Евро бета ком“ ЕООД и „Топ агро 2020“ ЕООД, без посочване на
конкретни размери на непризнатия данъчен кредит (стр. 8 – 11 от жалбата, л. 26
гръб – 28) и възражение относно „ангажирана отговорност на дружеството за
задължения, представляващи начислени лихви за забава върху размера на
главницата“, без посочване на конкретни размери (стр. 11 от жалбата, л. 28).
С цел изясняване на този спорен по делото въпрос,
са изискани и представени като доказателство от адм. дело № 1433 от 2022г. по
описа на Административен съд – Пловдив: РА №
Р-16001621004176-091-001/10.02.2022г., РА за поправка на РА №
Р-16001622036170-003-001/28.02.2022г., РД № Р-16001621004176-092-001/05.01.2022г.
и решение № 164/14.04.2022г. на Директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив. При
преглед на мотивната част на посочените документи и табличната част на същите,
в която са посочени допълнително установените задължения, се констатира, че на
стр. 14 от решението (л. 131 гръб) горестоящият административен орган е посочил
определените за довнасяне задължения по РА и РАПРА, които са съответно ДДС в
размер на 69 954,20лв., ДДС в размер на 67 143,27лв. (намалението на
главницата е в резултат поправка на допусната очевидна фактическа грешка),
лихви в размер на 26 444,57лв. и декларирани със СД по ЗДДС, но невнесени
задължения в общ размер на 22 860,44лв., с прилежащи лихви в размер на
9 957,52лв.
Настоящият съдебен състав намира, че от общия
размер на задълженията, установени с РА, поправен с РАПРА, не следва да бъде
изключвана сумата в размер на 22 860,44лв., тъй като същата е декларирана
от самия жалбоподател и неразчетена с бюджета, т.е. несъмнено се касае за
изискуемо задължение. В този смисъл правилно е посочено в становището на
публичния изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив (л. 51
гръб – 52), че към 09.03.2022г. изискуемото задължение по обжалвания РА е в общ
размер на 93 055,46лв., в т.ч. главница в размер на 69 954,20лв. и
лихва в размер на 23 101,26лв. Същият размер на главницата е посочен и в
жалбата, с която РА се оспорва по административен ред, и в решението на
горестоящия административен орган.
Вторият спорен въпрос по делото е налагането на
обезпечителни мерки – възбрана върху собствени на длъжника недвижими имоти, с
посочване на данъчна оценка, а не балансова стойност. В тази връзка, са
представени доказателства за балансовата стойност на недвижимите имоти (към
31.12.2019г. и към 31.12.2020г.), като е направено доказателствено искане за
изискване на писмени доказателства от адм. дело № 1433 от 2022г. по описа на
Административен съд – Пловдив. По това възражение настоящият съдебен състав
намира, че от една страна не са представени доказателства за балансовата
стойност на недвижимите имоти към датата на отправяне на искането за спиране
изпълнението на РА и РАПРА във фазата на административното им обжалване. От
друга страна правомерността на действията на публичния изпълнител, отнасящи се
до налагане на обезпечителни мерки, е извън предмета на настоящото дело. В
случай на несъгласие на длъжника с начина на налагане на обезпечителна мярка
възбрана и неправилно определена стойност на недвижимите имоти, е следвало
постановленията, с които са наложени обезпечителни мерки, да бъдат обжалвани по
административен и съдебен ред. Съгласно представената от ответника информация,
ПНОМ са влезли в сила и данните в тях относно стойността на недвижимите имоти,
върху които са наложени възбрани, са съобразени от ответника и следва да бъдат
съобразени и от съда, при формиране на извод относно правилността на изводите
на административния орган.
Общият принцип в производството по обжалване на
данъчни актове е, че обжалването не спира изпълнението им. Съгласно разпоредбата
на чл. 153, ал. 4 от ДОПК, съдът следва да спре изпълнението на обжалвания РА,
ако представеното обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа. В противен случай е предоставено правомощие
на същия да прецени, дали са налице основания за спиране на изпълнението на
оспорения РА. При тази преценка административният съд се ръководи от принципа
на съразмерност на наложените обезпечителни мерки с обжалваното данъчно
задължение по РА, както и от принципа за бързо и ефективно евентуално принудително
събиране на публичните вземания.
В настоящия случай данъчната оценка на имуществото,
върху което са наложени обезпечителни мерки, е в размер на 2 492,60лв., а
размерът на задълженията по оспорените РА и РАПРА, към датата на подаване на
молбата за спиране на изпълнението, възлиза на 93 587,84лв., в т.ч.
главница от 67 143,27лв. и лихви от 26 444,57лв. Следователно, наложеното
обезпечение не надхвърля стойността на оспореното с РА вземане, чието спиране
на изпълнението се иска.
За пълнота на изложението, следва да бъде посочено,
че наличието на построени сгради върху поземления имот, находящ се в с.
Марково, общ. Родопи, местност „Пичковец“ не оказва влияние върху наложените
обезпечителни мерки. Актовете за приемане на конструкцията на двете сгради са
издадени на 20.06.2022г., след налагане на обезпечителните мерки. По делото не
са представени доказателства за отправено искане от длъжника до публичния
изпълнител за налагане на обезпечителни мерки върху това имущество. Фактът, че
недвижимите имоти са предмет на публична продан чрез търг с явно наддаване е
ирелевантен към законосъобразността на обжалвания административен акт.
По изложените аргументи, жалбата е неоснователна,
обжалваното решение № 121 от 22.03.2022г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр.
Пловдив – правилно и законосъобразно.
От страна на ответника не е заявена претенция за
присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, поради
което и такова не следва да бъде присъждано.
Воден
от горното и на основание чл. 153, ал. 7 от ДОПК, Съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 121 от 22.03.2022г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика”
– гр. Пловдив, с което на основание чл. 153, ал. 3 от ДОПК е отказано спиране
на изпълнението на Ревизионен акт № Р-16001621004176-091-001 от 10.02.2022г.,
издаден на „ТЕА СИТИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, с посочен адрес: ***, представлявано
от управителя Ц.М.Ц..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/