Решение по дело №4590/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 26.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на петнадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                         

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 4 590 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА  З. „Е.” АД да заплати следните суми:

1. на И.В.К.

а) 35 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,  връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 13.08.2017 г., плюс законната лихва от 04.04.2018 г. до окончателното изплащане;

б) 826,88 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал.1 от ГПК

2. на адвокат В.О. 1 513,75 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗАдв;

3. на СГС – 962,50 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. И.К. е със съдебен адрес *** . З. „Е.” АД е с адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ,  връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ на И.В.К. срещу З. ”Е.” АД за разликата над 35 000,00 лева до пълния предявен размер от 40 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА И.В.К. да заплати на З. „Е.” АД 75,63 лева разноски по делото и 25,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 700,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. Ако ищцата обжалва решението, тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса по сметка на САС, изчислена по следната формула 500/1600Хобжалваем интересХ0,02. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

         

[6] В искова молба от 04.04.2018 г. И.К. е заявила, че на 13.08.2017 г. е участвала в ПТП, предизвикано от А.Д.. Вследствие на ПТП И.К. е получила:

- дифузна травма на главния мозък с открита вътречерепна травма и контузия на мозъка;

- счупване на носните кости;

- счупване на гръдната кост.

 

[7] Гражданската отговорност на А.Д. е била застрахована при ответника З. „Е.” АД (Е.). Ответникът не е заплатил на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, които тя оценява на 40 000,00 лева. Затова тя моли съда да осъди Е. да ѝ заплати 40 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. И.К. търси и законната лихва от датата на завеждането на исковата молба – 04.04.2018 г. – до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-7).

 

2. На ответника

 

[8]  Е. е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:

1. А.Д. не е причинил ПТП;

2. ищцата не е претърпяла от ПТП вредите, които твърди;

3. търсеното обезщетение е прекомерно;

4. ищцата е допринесла за настъпването на вредите, защото е била без поставен обезопасителен колан. Затова ответникът моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 40-44).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.              Обстоятелства, които съдът установява

 

[9] Не се спори, че И.К. е била родена на *** г. На 13.08.2017 г. около 17:40 часа А.Д. е управлявал лек автомобил „Мерцедес” на път I-6 Перник-София. Поради по-високата си скорост на движение автомобилът се е занесъл и се е завъртял. Вследствие на завъртането той е навлязъл в насрещната лента и е настъпил удар с лек автомобил „Пежо”, управляван от Б.М.. В автомобила „Пежо“ е пътувала И.К. на задна лява седалка, без поставен обезопасителен колан (заключението на вещото лице Х., л. 163-179; констативния протокол, л. 8-9; показанията на свидетелите Д., С. и В., л. 200-201; заключението на вещите лица д-р М. и доц. Х., л. 180-193). Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на А.Д. е била застрахована при Е..

 

[10] Вследствие на ПТП И.К. е получила:

1. черепно-мозъчна травма, състояща се от: сътресение на мозъка; травматичен подкожен кръвоизлив в дясна челна област на главата; травматичен кръвоизлив в конюнктивата на десен очен булб;

2. лицево-челюстна травма, състояща се от: счупване на предната и латерална стени на десния горночелюстен синус и на латералната стена на левия горночелюстен синус: счупване на носни кости без разместване; счупване на етмоидалния синус;

3. счупване на гръдната кост без разместване (заключението на вещото лице д-р П., л. 161-162). Ако тя е била с поставен обезопасителен колан, не би получила тези увреждания (заключението на вещите лица д-р М. и доц. Х., л. 180-193).

 

[11] На 14.08.2017 г. И.К. е била приета в болница. Проведено ѝ е било комплексно болнично лечение. Извършени са били необходимите изследвания и консултации. Подкожният хематом в дясната челна област на главата е бил ексцизиран на 16.08.2017 г. След четиридневен престой И.К. е била изписана с подобрение (епикриза, л. 10-11; заключението на д-р П., л. 161-162).

 

[12] След изписването, възстановяването ѝ е продължило в домашни условия. За черепно-мозъчната травма е трябвало И.К. да спазва хигиенно-диетичен режим. Тя е била три месеца в отпуск поради временна неработоспособност. Възстановяването от подобно сътресение на мозъка е от три до пет седмици. Първоначалният калус при костното зарастване на носните кости се образува за около 15 дни, а окончателното моделиране на костното зарастване продължава една година. Гръдната кост зараства за около шест седмици. Кръвоизливите в горночелюстните синуси се резорбират за 15-20 дни, а костното зарастване е за 30 дни. И.К. все още изпитва болка в гърдите и понякога има шум в ушите (заключението на вещото лице д-р П., л. 161-162; показанията на свидетеля В., л. 201-гръб).

 

[13] Травмите по настоящия случай са близки до тези, болките и страданията от които са били предмет на обезщетяване на решение на САС 421-2018-4-ти с-в по гр. д. 3945/2017 г. В случая, разгледан от САС, пострадалата е била на 14 години, а в настоящия случай пострадалата е на 57 години, което предполага по-бавно възстановяване. Настоящият случай обаче, е по-лек от този, предмет на решение на САС 695-2017-7-ми с-в по гр. д. 5 011/2016 г., в който гръдната травма е била по-тежка (показанията на вещото лице д-р П., л. 199).

 

[14] На 28.08.2017 г. И.К. е поискала от Е. да ѝ изплати обезщетение за неимуществени вреди (претенцията, л. 26-27). Не се спори, че Е. не е направил това.

 

[15] Съдът е освободил ищцата от заплащане на държавна такса над 500,00 лева до 1 600,00 лева (определението, л. 27). Тя е заплатила: 500,00 лева държавна такса (л. 30); 445,00 лева за вещи лица и свидетели (л. 78). Ищцата е била представлявана безплатно от адвокат (л. 197). Е. е заплатил: 475,00 лева за вещи лица (л. 73-74); 130,00 лева за свидетели (л. 195).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

         

[16] Ищцата е предявила иск по чл. 432, ал. 1 от , връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от увреждане вследствие на пътно-транспортно произшествие.

 

1.      По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[17] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от с договора за застраховка "Гражданска отговорност",  застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя  по застраховка „Гражданска отговорност” (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[18] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени/ имуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди. 

 

[19] Съдът установи, че:

1. на 13.08.2017 г. И.К. е участвала в ПТП, което е било причинено от А.Д.;

2. ГО на А.Д. е била застрахована при Е.;

3. от ПТП И.К. е претърпяла телесно увреждане;

4. от уврежданията ищцата е претърпяла болки, страдания и неудобства;

5. Е. не е заплатил обезщетение на И.К..

 

[20] Съдът приема, че А.Д. е причинил ПТП, защото поради несъобразената скорост автомобилът, управляван от него се е занесъл завъртял се и е навлязъл в лентата за насрещното движение. Там е настъпило ПТП.

 

[21] Налице са предпоставките за уважаване на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение.

 

[22] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решения на ВКС: 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]; 658-2010-IV Г. О. по гр. д. 1 781/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 13.08.2017г.

 

[23] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[24] При определянето на обезщетението към датата на увреждането, съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.[2]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

[25] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.[3] Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[26] Съдът установи, че към 13.08.2017 г. И.К. е била на 57 години. Вследствие на ПТП И.К. е получила:

1. черепно-мозъчна травма, състояща се от: сътресение на мозъка; травматичен подкожен кръвоизлив в дясна челна област на главата; травматичен кръвоизлив в конюнктивата на десен очен булб;

2. лицево-челюстна травма, състояща се от: счупване на предната и латерална стени на десния горночелюстен синус и на латералната стена на левия горночелюстен синус: счупване на носни кости без разместване; счупване на етмоидалния синус;

3. счупване на гръдната кост без разместване.

 

[27] Четири дни тя е била лекувана в болница, където ѝ е било проведено комплексно болнично лечение; ивършени са били необходимите изследвания и консултации. Подкожният хематом в дясната челна област на главата е бил ексцизиран.

[28] След изписването от болницата, възстановяването на ищцата е продължило в домашни условия. За черепно-мозъчната травма е трябвало да спазва хигиенно-диетичен режим. И.К. е била три месеца в отпуск поради временна неработоспособност. Възстановяването от подобно сътресение на мозъка е от три до пет седмици. Първоначалният калус при костното зарастване на носните кости се образува за около 15 дни, а окончателното моделиране на костното зарастване продължава една година. Гръдната кост зараства за около шест седмици. Кръвоизливите в горночелюстните синуси се резорбират за 15-20 дни, а костното зарастване е за 30 дни. И.К. все още изпитва болка в гърдите и понякога има шум в ушите.

 

[29] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ(отм)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[30] Икономическата обстановка в страната също се е променяла. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата (МРЗ), която е била:

- 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.^[4];

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[5];

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[6];

- 460 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.[7].

 

[31] Съдът установи, че травмите по настоящия случай са близки до тези, болките и страданията от които са били предмет на обезщетяване на решение на САС 421-2018-4-ти с-в по гр. д. 3945/2017 г. В случая, разгледан от САС, пострадалият е бил на 14 години, а в настоящия случай пострадалата е на 57 години, което предполага по-бавно възстановяване. С решението си САС е определил 50 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от увреждания от ПТП от 27.11.2015 г.[8].

[32] Настоящият случай обаче, е по-лек от този, предмет на решение на САС 695-2017-7-ми с-в по гр. д. 5 011/2016 г., в който гръдната травма е била по-тежка. С решението си САС е определил обезщетение от 30 000,00 лева за неимуществени вреди от увреждания вследствие на ПТП от 31.03.2014 г.[9].

 

[33] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Затова съдът приема, че 50 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, които ищцата е претърпяла.

 

[34] Ответникът е възразил, че И.К. е допринесла за настъпването на увреждането, защото е била без поставен обезопасителен колан.  Възражението е основателно.

 

[35] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване, приносът на увредения трябва да е конкретен (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[36] Съдът установи, че И.К. е била без поставен обезопасителен колан. Така тя е нарушила задължението си по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Ако е била с такъв, тя не би получила процесните увреждания. Затова съдът приема, че И.К. е допринесла за настъпването на уврежданията си. Съдът определя 30 процента съпричиняване. При този процент на съпричиняване обезщетението, което се дължи на ищцата е 35 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда Е. да заплати на ищцата 35 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата над 35 000,00 лева до пълния предявен размер от 40 000,00 лева.

 

2. По разноските

 

[37] Ищцата търси разноски. Тя е направила такива за 945,00 лева  и е била представлявана безплатно от адвокат.

 

[38] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски  съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 35 000,00 лева при предявен размер от 40 000,00 лева. Затова съдът осъжда Е. да заплати на И.К. 826,88 лева разноски по делото, а на адвокат  В.О. 1 513,75 лева адвокатско възнаграждение (40 000,00-10 000,00х0,03+830,00х35 000,00/40 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Е. да заплати по сметка на СГС 962,50 лева държавна такса (35 000,00х0,04-(500,00х35 000,00/40 000,00)).

         

[39] Е. също търси разноски. Той е направил такива за 605,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[40] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 5 000,00 лева при предявен размер от 40 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищцата да заплати на Е. 75,63 лева разноски по делото (605,00х5 000,00/40 000,00) и 25,00 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х5 000,00/40 000,00).

 

Съдия: