ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 22.10.2018 г.
Районен съд – Пазарджик,
Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 3777 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 312,
ал. 1, вр. чл. 310, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146 ГПК.
Ищецът Г.Д.Г.
чрез пълномощника си адв. П. е предявил иск против ответника Симеон Д.Г. –
земеделски производител, за осъждане на ответника да му заплати сумата от
7 062 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от
месец септември 2015 г. до месец март 2018 г., както и обезщетение за забава за
периода от 01.10.2015 г. до 13.09.2018 г. в размер на 984,93 лв., дължими на
основание Трудов договор № 1 от 05.09.2012 г., прекратен със Заповед №
7/10.04.2018 г., по силата на който ищецът е работил при ответника като „работник
смесено растениевъдно и животновъдно стопанство“.
Моли да
бъде постановено предварително изпълнение на решението.
Претендира
разноски.
Представя
писмени доказателства: трудов договор, уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ,
удостоверение, трудова книжка, справка за актуално състояние на трудовите
договори, справки за социално осигуряване, заповед за прекратяване на трудово
правоотношение.
Моли да
бъде допуснато изслушването на съдебно-икономическа експертиза с вещо лице –
счетоводител, което след запознаване с материалите по делото и извършване на
проверка в личното досие на ищеца, разплащателна ведомост и други счетоводни
документи, намиращи се при ответника, да отговори на въпросите: изплатено ли му
е трудово възнаграждение за периода от месец септември 2015 г. до месец април
2018 г., включително; какъв е размерът на неизплатеното му трудово
възнаграждение за този период; какъв е размерът на мораторната лихва за забава
върху сумата, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за посочения
месец, считано от всяко първо число на месеца, следващ месеца на неизплатеното
трудово възнаграждение, до датата на завеждане на исковата молба за периода от
месец септември 2015 г. до месец април 2018 г., включително.
Моли на основание чл. 190, ал. 1 ГПК да бъде задължен ответникът да представи по делото уведомление до НАП за
прекратяване на трудовия договор и документ, от който да е видно какъв е
размерът на полученото от него брутно трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца, в който е прекратено трудовото правоотношение.
Ответникът
Симеон Д.Г. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си адв. Георгиева
оспорва иска по основание и размер.
Признава,
че между него и ищеца е съществувало трудово правоотношение въз основа на
трудов договор, но заявява, че сключването на трудовия договор и съществуването
на трудовото правоотношение е било формално – за да помогне финансово на ищеца,
който е негов брат и е имал здравословни проблеми в семейството, а ищецът не е
изпълнявал трудовите си задължения.
Отрича да дължи на ищеца трудово
възнаграждение с твърдението, че за периода от месец септември 2015 г. до месец
декември 2017 г., включително трудовите възнаграждения на ищеца са изплащани от
Димитър Г.Д. – баща на страните, а за периода от месец януари 2018 г. до месец
март 2018 г. ищецът изобщо не е работил при него.
Оспорва размера на претендираните
суми, представляващи брутното трудово възнаграждение на ищеца, от което следва
да се приспаднат внесените осигуровки и данъци.
Моли за
отхвърляне на исковете.
Не
възразява по искането за назначаване на съдебно-икономическа експертиза, като
моли на вещото лице да се укаже да разграничи поотделно елементите на брутното
трудово възнаграждение – ДОД, осигуровки и други.
Намира за неоснователни исканията
на ищеца да представи намиращи се при него документи, тъй като уведомлението за
прекратяване на трудовия договор е неотносимо към правния спор, а по въпроса за
съществуването на трудов договор между страните при възнаграждение в размер на
половината от минималната работна заплата за съответната година не се спори.
Представя
писмени доказателства: удостоверение за наследници, справка от МЗХГ, справка от
НАП, извадка от кадастрален регистър, справка от Агенция по вписвания,
собственоръчно подписано изявление от Верка Георгиева, молба за напускане,
заповед, обратна разписка, разписки за превод на работна заплата.
Моли да
бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане двама свидетели, които ще
установят обстоятелствата, изложени в отговора на исковата молба.
Моли да
бъде изискана справка от Министерство на правосъдието, ГДИН за това дали ищецът
е бил задържан в следствен арест и дали е изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“ в периода от 01.09.2012 г. до 31.12.2017 г.
Съдът
на основание чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК съобщава на страните следния доклад по
делото:
Предявен
е иск с правно основание чл. 128, ал. 2 КТ – за осъждане на
ответника-работодател да заплати на ищеца неизплатените му трудови
възнаграждения за процесния период.
За
уважаването на иска в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване съществуването на трудово правоотношение между него и
ответника през процесния период и изпълнението на трудовите си задължения през този
период.
В
тежест на ответника е да установи твърденията си за изплащане на трудовите
възнаграждения на ищеца.
С оглед
становището на страните съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3, вр. чл. 312,
ал. 1, т. 2 ГПК обявява за безспорно между тях обстоятелството, че помежду им е
съществувало трудово правоотношение, възникнало от трудов договор № 1/05.09.2012
г., по силата на който ищецът Г.Д.Г. е бил назначен на длъжността „работник
смесено растениевъдно и животновъдно стопанство“ при ответника Симеон Д.Г., в
качеството му на земеделски производител, за неопределено време на четиричасов
работен ден с основно трудово възнаграждение в размер на 152 лв., което
правоотношение е прекратено със Заповед № 7/10.04.2018 г.
На ищеца
на основание чл. 146, ал. 2 ГПК следва да бъде указано, че не сочи
доказателства за изпълнението на трудовите си задължения през процесния период.
Представените с исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети по
делото като допустими, относими и необходими.
Основателно
е искането на ищеца да бъде допуснато изслушването на съдебно-икономическа
експертиза като въпросите бъдат прецизирани от съда, както следва: налице ли са
данни в счетоводството на ответника за изплащане на трудовото възнаграждение на
ищеца за периода от месец септември 2015 г. до месец април 2018 г.,
включително; какъв е размерът на дължимото нетно трудово възнаграждение на
ищеца за този период; какъв е размерът на мораторната лихва за забава върху
сумата, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за посочения месец,
считано от всяко първо число на месеца, следващ месеца на неизплатеното трудово
възнаграждение, до датата на завеждане на исковата молба за периода от месец
септември 2015 г. до месец април 2018 г., включително.
На
основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът е освободен от внасяне на такси и
разноски, поради което възнаграждението на вещото лице следва да се заплати от
бюджета на съда.
Задължаването
на ответника да представи по делото посочените от ищеца писмени доказателства –
уведомление до НАП за прекратяване на трудовия договор и документ, от който да
е видно какъв е размерът на полученото от него брутно трудово възнаграждение за
месеца, предхождащ месеца, в който е прекратено трудовото правоотношение, не е
необходимо, тъй като съществуването на трудово правоотношение между страните,
размера на уговореното трудово възнаграждение и прекратяването му не е спорно
между страните.
По
искането на ответника за допускане до разпит на двама свидетели за установяване
на твърденията в отговора на исковата молба съдът ще се произнесе след като
ответникът конкретизира фактите, които ще установяват свидетелите и след като
вземе становището на ищеца, предвид обстоятелството, че е недопустимо
установяването със свидетели на изплащането на трудови възнаграждения, освен
със съгласие на другата страна или ако се твърди, че писмени документи за
плащането са съставени, но са изгубени или унищожени не по вина на длъжника.
Искането
на ответника да бъде изискана справка от Министерство на правосъдието, ГДИН за
това дали ищецът е бил задържан в следствен арест и дали е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“ в периода от 01.09.2012 г. до 31.12.2017 г., е
основателно, но на ответника следва да бъде указано да представи по делото
молба по чл. 192, ал. 1 ГПК, която да бъде изпратена на Министерство на
правосъдието по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК.
На
основание чл. 312, ал. 2 ГПК на страните следва да бъде указано в едноседмичен
срок от връчване на настоящото определение да вземат становище във връзка с
дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответни процесуални
действия, като на основание чл. 313 ГПК бъдат предупредени, че ако в този срок
не изпълнят указанията на съда, губят възможността да направят това по-късно,
освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Съдът приканва страните към постигане
на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат такава ще спестят време и
разноски.
Воден от
горното и на основание чл. 312, ал. 1, вр. 146 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито заседание, което ще се проведе на 16.11.2018
г. от 13,30 часа, за която дата
и час да се призоват страните и вещото лице.
ПРИЕМА представените с исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на
съдебно-икономическа експертиза с вещо лице счетоводител, което след
запознаване с материалите по делото и извършване на проверка в личното досие на
ищеца, разплащателна ведомост и други счетоводни документи, намиращи се при
ответника, да отговори на въпросите: налице ли са данни в счетоводството на
ответника за изплащане на трудовото възнаграждение на ищеца за периода от месец
септември 2015 г. до месец април 2018 г., включително; какъв е размерът на
дължимото нетно трудово възнаграждение на ищеца за този период; какъв е
размерът на мораторната лихва за забава върху сумата, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за посочения месец, считано от всяко първо
число на месеца, следващ месеца на неизплатеното трудово възнаграждение, до
датата на завеждане на исковата молба за периода от месец септември 2015 г. до
месец април 2018 г., включително.
НАЗНАЧАВА за
вещо лице Любомир Стоицев Црънчев, възнаграждението на когото на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК да се плати от бюджета на съда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца
да бъде задължен ответникът да представи по делото уведомление до НАП за
прекратяване на трудовия договор и документ, от който да е видно какъв е
размерът на полученото от него брутно трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца, в който е прекратено трудовото правоотношение.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок
от съобщаването да уточни обстоятелствата, които ще установяват поисканите от
него свидетели.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок
от съобщаването да представи по делото молба по чл. 192, ал. 1 ГПК с искане за
представяне на справка от Министерство на правосъдието, ГДИН за това дали
ищецът е бил задържан в следствен арест и дали е изтърпявал наказание „лишаване
от свобода“ в периода от 01.09.2012 г. до 31.12.2017 г.
УКАЗВА на
страните в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение да вземат становище
във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните
процесуални действия, като ги предупреждава, че ако в този срок не изпълнят
указанията на съда, губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ПРИКАНВА страните
към спогодба за окончателно уреждане на спора, предмет на делото.
Препис
от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се връчи и препис от писмения
отговор на ответника и приложенията към него.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: