Решение по дело №123/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава XII АПК във вр. с чл. 63 в ЗАНН.

Обжалва се Решение № 1434 от 14.11.2024 г. на Районен съд – Пловдив по АНД №4371 по описа на Районен съд за 2024г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 30/28.05.2024г. издадено от Началник на Трето РУ при ОД МВР - гр. Пловдив, с което на Ф. П. С., на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето /ЗЗДетето/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл. 8, ал. 3 от ЗЗДетето.

Касационният жалбоподател - Ф. П. С., [ЕГН], чрез адвокат М. Л., е релевирал оплаквания, според които решението на въззивния съд е неправилно, а изводите му противоречащи със събраните по делото доказателства. С тези доводи от настоящата инстанция се иска да отмени решението на районния съд и да отмени наказателното постановление.

Ответникът, НАЧАЛНИК НА ТРЕТО РУ ПЛОВДИВ при ОДМВР, не се явява и не дава становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въз основа на събраните доказателства, Районен съд – Пловдив с решението си е потвърдил Наказателно постановление № 30/28.05.2024г., издадено от Началник на Трето РУ при ОД МВР - гр. Пловдив, с което на Ф. П. С., на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето /ЗЗДетето/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл. 8, ал. 3 от ЗЗДетето.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с изложените от жалбоподателя касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в съответствие с материалния закон.

От фактическа страна е прието за установено, че при извършена от полицейски служители, вкл. св. И. Т., проверка на 20.04.2024г., около 00,10ч. в обект - билярд клуб, находящ се в гр. Пловдив, ул. Марица № 81, били установени няколко непълнолетни лица, сред които и П. Ф. С., който към датата на извършване на проверката бил на 16 навършени години. Заедно с него не бил никой от родителите му, нито друго пълнолетно дееспособно лице за негов придружител. Лицата били отведени в сградата на районното управление и впоследствие били предадени на възрастен. На 22.04.2024г. родителят на П. С. - Ф. С., бил повикан в сградата на Трето РУ за съставяне на АУАН за извършено нарушение на Закона за закрила на детето, който той подписал без възражения. Впоследствие било издадено и обжалваното НП.

С оглед събраните в хода на въззивното производство доказателства, съдът е приел, че с действията си жалбоподателят е нарушил чл. 8, ал. 3 от ЗЗД. Посочил е, че нарушението е формално, на просто извършване, като от обективна страна са установени елементите от фактическата страна, а именно: жалбоподателят е родител на П. С.; към процесната дата - 20.04.2024г., П. С. е бил навършил 14-годишна възраст, но не е бил навършил 18-годишна възраст; П. С. е бил на обществено място - билярд клуб, след 22,00ч., а именно в 00,10ч.; П. С. не е бил придружен от родителя си на общественото място.

По отношение на възражението, че са описани в АУАН и НП два различни състава на административни нарушения, от ПРС са изложени мотиви, че в случая с наказателното постановление административнонаказващият орган изрично е посочил, че наказанието се налага единствено за нарушение по чл. 8, ал. 3 от ЗАНН, с което по никакъв начин не се ограничава правото на защита на лицето, а напротив - на същото е наложено само едно наказание за извършено само едно нарушение. Прието е, че описанието в АУАН и НП, че не е било осигурено пълнолетно дееспособно лице в случая се явява единствено допълнение, доколкото в случай, че заедно с непълнолетния е имало друго пълнолетно дееспособно лице, то и деянието не би представлявало административно нарушение.

Решението е правилно.

Правилно ПРС е потвърдил НП като в случая следва да се приложи нормата на чл.53, ал.2 ЗАНН като настоящата инстанция напълно споделя мотивите на въззивната, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Касационна инстанция счита, че случаят не е маловажен. Деянието не е сред тези с ниска степен на опасност, а напротив касае се за охрана на действията на родители, попечители или друго дееспособни лица, които не са осигурили лично присъствие или присъствие на пълнолетно лице да придружава тяхното непълнолетно или малолетно дете.

Останалите мотиви се споделят от настоящата касационна инстанция и на основание чл. 221, ал.2 АПК препраща към тях.

Ето защо решението следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора и с оглед липсата на направено от ответника искане за заплащане на разноски по делото, такива не се присъждат.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1434/14.11.2024 г. на Районен съд – Пловдив, постановено по АНД № 4371/2024 г.

Решението е окончателно.