РЕШЕНИЕ
№ 816
гр. Варна, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело №
20243100501130 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 17 вр. § 1 от ДР на ЗЗДН, вр. чл.258 от ГПК.
Oбразувано e по въззивна жалба с вх. № 41964/27.05.2024г. по регистратурата на ВРС
от Н. Д. Н., ЕГН ********** срещу Решение № 1840/21.05.2024г. постановено по гр.д. №
3071/2024г. по описа на ВРС, 12-ти състав, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение №
1995/30.05.2024г., с което жалбоподателят е ЗАДЪЛЖЕН да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Д. Б. Н., ЕГН **********; ЗАБРАНЕНО му е за срок от 4 месеца,
считано от 14.03.2024 г.- датата на издаване на заповед за незабавна защита ДА
ПРИБЛИЖАВА Д. Б. Н. на по-малко от 100 метра, на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН,
ОТСТРАНЕН е от съвместно обитаваното с молителката Д. Б. Н. жилище в гр. Варна, ул.
„С.П.“ *** за срок от 4 месеца, считано от 14.03.2024г. - датата на издаване на заповед за
незабавна защита по настоящото дело, на основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН, ОСЪДЕН е да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса в размер
на 25,00 лева, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН и е ОСЪДЕН да заплати на Д. Б. Н. сумата
от 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост
на обжалваното решение и постановяването му при непълнота на събрания доказателствен
материал във връзка с неуважено доказателствено искане на ответника за предоставяне на
1
възможност за представяне на снимки и скрийншотове на провеждани разговори на Д. Н. с
трети за делото лица, с които се е снабдил на 07.04.2024г. от анонимен източник.
Поддържа заявеното становище за липса на извършени от негова страна актове на
домашно насилие спрямо молителката. Моли обжалваното решение да бъде отменено и
молбата за налагане спрямо ответника на мерки по ЗЗДН да бъде отхвърлена. Претендират
за присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В срока и по реда на чл.17, ал.4 от ЗЗДН въззиваемата страна – Д. Б. Н., чрез
процесуалния си представител е депозирала възражение по въззивната жалба. Заявява
становище за неоснователността й, във връзка с което моли да бъде оставена без уважение.
Счита, че решението е постановено при правилен анализ на събраните доказателства, поради
което се явява правилно и законосъобразно. Счита изложените в жалбата твърдения за
тенденциозни и целящи единствено да създадат убеждение, че молителката поддържа
„връзки с други мъже“, което няма касателство към твърдяният акт на домашно насилие на
12.03.2024г.
Оспорва твърденията във въззивната жалба за недоказаност на акта на домашно
насилие както предвид ангажираните гласни доказателства, които счита, че го установяват,
така и поради обстоятелството, че с оглед спецификата на самото насилие – опит за
насилствено осъществяване на сексуален контакт, трудно могат да бъдат събрани преки
доказателства за него. Отделно от това излага, че от ответника – жалбоподател в настоящото
производство не са ангажирани доказателства, които да оборят доказателствената сила на
съставената от молителката декларация по ЗЗДН.
Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да бъдат присъдени
сторените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба, вх.№ 43629/30.05.2024г. от Д. Б. Н., чрез
процесуалния й представител против Решение № 1840/21.05.2024г. постановено по гр.д. №
3071/2024г. по описа на ВРС, 12-ти състав, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение №
1995/30.05.2024г. В ЧАСТТА, с която мерките за защита от домашно насилие срещу Н. Д.
Н. са наложени само за срок от 4 месеца.
Счита, че с оглед установения факт на извършено от ответника домашно насилие на
12.03.2024г., разпоредените с обжалваното решение 4 месеца, за които му е забранено да
приближава молителката и е отстранен от съвместно обитаваното жилище са крайно
недостатъчни за преодоляване последиците от доказано извършеното насилие. Посочва, че
Д. Н. продължава да изпитва основателен страх за себе си предвид нездравото поведение на
ответника, както и с оглед на факта, че той не спазва издадената ограничителна заповед,
прави опити да осъществи контакт с нея, ходи на местата, които тя посещава и изпраща
заплашителни съобщения по дъщеря им. Счита, че в поведението му няма никакви
индикации да е разбрал тежестта на извършеното и да е коригирал поведението си.
Моли обжалваното решение да бъде изменено в частта относно продължителността
на действие на наложените мерки за закрила по ЗЗДН, като срокът им бъде увеличен от 4 на
2
12 месеца.
В предоставения срок ответникът по насрещната въззивна жалба – Н. Н. е депозирал
писмен отговор, в който оспорва същата и изложените в нея твърдения, че тенденциозно
нарушава издадената срещу него заповед по ЗЗДН. Твърди, че е направил 2 опита за контакт
с молитеката – позвъняване по вайбър и съобщение по Инстаграм. Моли насрещната
въззивна жалба да бъде оставена без уважение.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции. Претендират за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. 1 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност
или недопустимост. По останалите въпроси, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по молба на Д. Б. Н. за налагане на мерки за
защита по ЗЗДН срещу Н. Д. Н. – нейн съпруг във връзка с извършени от него актове на
домашно насилие, изразяващо се в упражнено от последния физическо и психическо
насилие и опит за сексуално насилие както следва: на 09.03.2024г. по повод заявено от
молителката желание за прекратяване на брака им с развод се стигнало до скандал, в който
ответникът отправил заплахи и обидни реплики, че "ще й се стьжни", че се "плющи с
всякакви съдии и прокурори", както и, че никога няма да й даде развод; На 12.03.2024г.
вечерта около 22:30 часа, след като молителката се приготвяла да си легне в отделна стая от
ответника, той без предупреждение нахлул в стаята й чисто гол и легнал върху нея с идеята
да осъществи сексуален контакт. Молителката започнала да го удря и крещи, че не иска и да
я остави, но той продължил, започнал да й сваля бельото, да я целува и да се опитва да
продължи по-нататък. Продължил да я разсъблича и докато тя се дърпала, той я захапал по
крака. Успяла да го отблъсне и да избяга в хола, където се заключила. Излага, че в този
момент треперела цялата, чувствала се застрашена, уплашена, обидена и напълно безсилна,
чувствала болка в горната част на тялото и по крака, където била ухапана. На следващия ден
сутринта, след като ответникът започнал да блъска по вратата й и отново да я обижда,
молителката се обадила на полицията. Молителката твърди, че действията и поведението на
ответника, изразяващо се в твърдяните актове на домашно насилие, както и отправените
заплахи са провокирали у нея негативни преживявания, страх и безпокойство, поради което
моли молбата и да бъде уважена и спрямо ответника Н. да бъдат наложени мерки за защита
по реда на ЗЗДН.
Ответникът Н. Н. е депозирал писмен отговор, в който заявява становище за
неоснователност на отправената срещу него молба по ЗЗДН, поради това че не е извършвал
твърдяните актове на домашно насилие спрямо съпругата си. Посочва, че на 09.03.2024г.
действително се е развил скандал между тях във връзка със заявеното от молителката
желание за развод, при който тя го заляла с мицеларна вода, заплашила го, че ще счупи
китарата и телефона му, с който записвал клип. Оспорва да е отправял обидни или
заплашителни реплики. По отношение на вечерта на 12.03.2024г. излага, че са имали
разговор по повод кой от двамата ще спи в спалнята, тъй като от години спели в различни
3
стаи, както и че той може да спи на спалнята, като се обърне с гръб към нея, за да не я
притеснява. Посочва, че скочил „веселяшки“ с колена на ръба на леглото, за да илюстрира
как е на другия край на леглото, но не е имало опити за сексуален контакт. Съпругата му се
противопоставила, че имат уговорки и пожелала ответникът да се махне от спалнята, а
понеже не го направил, от спалнята се изнесла тя. Заявява твърдения, че образуваното дело
по ЗЗДН е добре обмислен план на жената да отстрани съпруга от семейното жилище.
Посочва, че не възразява да бъде задължен да се въздържа от домашно насилие по
отношение на молителката, но счита, че други мерки по ЗЗДН биха били лишени от
основание.
С молбата е сезиран местно и родово компетентен да се произнесе съд /чл. 7, ал. 1 от
ЗЗДН/ и съдържа предвидените в чл. 9 от ЗЗДН реквизити, както е подадена в срока по чл.
10, ал. 1 от същия закон. Съобразно твърденията на молителката, че с ответника са съпрузи,
съдът приема, че е процесуално легитимирана да подаде молбата /чл. 3, т.1 от ЗЗДН/. На това
основание молбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор, а и видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак
молителката Д. Б. Н. и ответника Н. Д. Н. са съпрузи считано от 12.06.1996г. Молителката и
ответника са неосъждани лица, видно от приетите по делото справки за съдимост и не са
били настанявани за лечение в психиатричните клиники на УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД. Не
се установява между страните да се е развивало някога друго производство по ЗЗДН.
Към молбата e представенa изходящa от молителкaтa декларация по смисъла на чл.9,
ал.3, вр.чл.13, ал.3 от закона, установяваща твърденията за извършен спрямо нея акт на
домашно насилие от Н. Д. Н. на 12.03.2024г. - опит за сексуално насилие, както и физическо
насилие изразяващо се в ухапване по крака, които са породили у нея страх, болка и
неприятни емоции.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М.С. –
сестра на молителката и Р.С. – колега на молителката.
Свидетелката С. посочва в показанията си, че молителката и съпругът й са във
влошени отношение от години като конфликтите им се дължат на избухливия нрав на
ответника. Двамата спели в отделни стаи, като от сестра си е узнала за случката на
12.03.2024г., когато Н. влязъл в стаята й чисто гол, скочил върху нея и се опитал да извърши
сексуален акт с нея.
От показанията на свидетелката С. се установява, че с молителката са близки
колежки и приятелки и от нея узнала за скандала, който имала със съпруга си Н. на
09.03.2024г. Той се заформил поради това, че молителката сменила фамилното си име във
фейсбук. Молителката й разказала, че в състояние на страх за себе си го заляла с мицеларна
вода и го блъснала, както и че заради случката извикала полиция. По отношение на
4
случилото се на 12.03.2024г., на следващия ден Д. била разстроена и й разказала, че вечерта
на 12.03.2024 г. Н. влязъл в стаята, скочил върху нея, опитал се да свали бельото и я „захапал
за задника“. Споделила и също, че е изпаднала в нервна криза, било я срам да говори и дори
се наложило да й даде успокоителни. Два дни по-късно молителката й показала синини по
горната част на бедрото на десния й крак към седалището, синина на лявата ръка и на левия
крак под коляното.
И двете свидетелки посочват, че след издаване на заповедта за незабавна защита в
полза на молителката са виждали ответника в близост до работното място на молителката и
тъй като тя изпитвала страх от него се криела и подавала сигнали до полицейските органи.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие, разпоредбата на
чл. 2 от ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на физическо, психическо или
сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в
семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно
жилище.
Производството по чл. 12 от ЗЗДН е такова по спорна администрация на
гражданските правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка за наличието на
извършен акт на домашно насилие спрямо молителя, неговата тежест и начина, по които се е
отразил на здравето и психиката му въз основа на заложените в закона критерии. При
определяне на защитните мерки по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането в
молбата, а се ръководи от целта да даде пълна, адекватна и ефективна защита на
пострадалото лице изхождайки от формата и степента на вината на извършителя и целта на
закона – да се преустановят, евентуално предотвратят по-нататъшни посегателства върху
пострадалото лице.
Ответникът въвежда в линията си на защита твърдения за нелегитимост на
образуваното по инициатива на молителката производство по ЗЗДН поради това, че
единствената му цел не е защита от извършено домашно насилие, а той да бъде изведен от
семейното жилище, за да може съпругата да си осигури спокойствие за извънбрачното си
поведение. Безспорно, като всяко процесуално право и подаването на молба за защита по
ЗЗДН би могло да бъде упражнено превратно, поради което в компетентностите на съда е да
извърши доказателствено обоснована преценка за наличието или липсата на извършен акт
на домашно насилие и едва при положителен извод в тази посока да наложи подходящите
мерки за защита по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗЗДН в сроковете по ал.2 съобразно тежестта на
нарушението.
Молителката, с оглед заявените твърдения за извършено спрямо нея домашно
насилие от ответника нейн съпруг и той като лице по чл.3, т.1 от ЗЗДН са процесуално
легитимирани по предявената молба по ЗЗДН.
5
Няма спор между страните, че отношенията между тях след 08.03.2024г. са градирали
в неблагоприятна за брачната им връзка посока, както и че основен повод за това е станало
заявеното желание на съпругата за прекратяване на брака с ответника, израз на което е и
промяната на фамилното и име в социалните мрежи от брачното такова на моминското.
Твърденията в исковата молба за отправени обидни реплики от ответника към
съпругата на 09.03.2024г. касателно нейно неморално поведение „че се плющи с всякакви
съдии и прокурори“ и евентуалните неблагоприятни за нея последици в следствие на това
„ще и се стъжни“ се явяват недоказани в хода на процеса – първо, защото не са част от
задължителната декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН и второ поради това, че не са установени с
каквито и да било други допустими доказателства по закон. Другата посочена дата –
11.03.2024г. освен, че не е въведена като акт на домашно насилие, очевидно касае
ескалиращи събития между ответника и синът на страните, поради което също не подлежат
на доказване като допустим предмет на производството.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства обуславят извод за
доказаност на твърденията на молителката за извършен спрямо нея акт на домашно насилие
от ответника – нейн съпруг на 12.03.2024г., изразяващ се в опит за сексуално насилие, а
също и физическо насилие.
Фактът, че съпрузите, намиращи се в брачна връзка спят в отделни стаи /твърди се и от
двете страни/ е индиция за взаимното или поне на единия от тях решение за фактическо
въздържание от сексуални контакти с другия. По тази причина заявеното недвусмислено
намерение на единия от съпрузите да има сексуален контакт с другия, при обективирано
вербално или с конклудентни действия нежелание за това, представлява опит за сексуално
насилие, който съгласно чл.2 от ЗЗДН е проявна форма на домашно насилие.
В случая освен, че е деклариран от молителката по реда на чл.9, ал.3 от ЗЗДН, опитът
на ответника да осъществи сексуален контакт със съпругата си против волята й вечерта на
12.03.2024г. се доказва и от останалите събрани гласни доказателства. Няма спор, че след
гостуването на дъщеря им и семейството й, ответникът се е озовал в спалнята на жилището,
преимуществено използвана само от съпругата, където е възнамерявал да прекара нощта и
където „веселяшки“ е скочил с колена на леглото. За събитията от вечерта на 12.03.2024г.
информативни са показанията на свидетелката М.С. – сестра на молителката, която ги е
узнала от разказа на последната сутринта на другия ден. Действително в показанията си
свидетелката пресъздава изложеното от самата молителка, но това на което е станала
очевидец е психическото състояние на Д. Н. в следствие на случилото се – уплашена и
крайно притеснена от поведението на ответника, изпитваща страх за живота си и
безпокойство, че свидетел на случилото се е можел да стане синът им, намиращ се по това
време в съседна стая в жилището. Лични впечатления от преживяванията на молителката от
деня след датата на домашното насилие, има и свидетелката С. – колежка на молителката,
която посочва, че на 13.03.2024г. Д. отишла на работа изключително разстроена, а след като
насърчена от свидетелката и преодолявайки срама си и разказала какво се е случило вечерта
на 12.03.2024г., изпаднала в нервна криза, за овладяването на която се наложило да вземе
6
медикаменти. Два дни по-късно свидетелката С. е възприела лично и налични по задната
част на бедрото на молителката синкави следи от захапване, както и синини по
предмишницата на лявата й ръка, а също и на левия крак под коляното.
Видът и времето на извършеното на 12.03.2024г. домашно насилие – опит за сексуално
насилие и реализирано физическо такова в тъмната част на денонощието, в спалнята на
съпрузи очевидно не предполага очевидци или други преки доказателства. Именно за
подобни ситуации законодателят е придал на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН
специфична доказателствена сила – тази по чл.13, ал.3 от ЗЗДН, съгласно която, когато няма
други доказателства за конкретните факти и обстоятелства съдът издава заповед за защита
само въз основа на нея. В случая обаче освен чрез декларацията, установени поради
безспорност са както обстоятелствата предхождащи акта на насилие на 12.03.2024г. /време,
място, лица/, така и последиците от него за молителката – психическо емоционално
разстройство – страх, срам, притеснение и физически следи – синини по лявата ръка и крак
и следи от захапване по горната задна част на бедрото. Всички те, разгледани в съвкупност
очертават картина на извършено спрямо молителката домашно насилие във вида на
физическо такова и опит за сексуален акт от ответника – нейн съпруг. Насрещно доказване
не е проведено от ответника, нито е разколебана доказателствената стойност на
декларацията на пострадалото лице по ЗЗДН. Обстоятелството, че през нощта, след опит за
сексуално насилие и реализирано физическо такова, молителката не е повикала полиция не
може да се тълкува нито като оборване на декларираните факти, нито като доказателство, че
домашно насилие не е извършено.
Изложеното обуславя извод за основателност на молбата на Д. Н. за налагане на мерки
по ЗЗДН по отношение на ответника Н. Н. и неоснователност на възраженията на ответника,
че с образуването на настоящото дело молителката прави опит за уреждане на
междуличностните си брачни отношения по непредвиден за това ред като цели единствено
освобождаване на жилището от присъствието на съпруга.
Посочените от първоинстанционния съд мерки за защита от домашно насилие, а именно
задължение за ответника да се въздържа от домашно насилие, налагане на забрана за
доближаване на молителката на по-малко от 100 метра и отстраняване на ответника от
съвместно обитаваното жилище са съответни на установеното противоправно поведение на
ответника и тежестта на извършеното от него. Горното налага извод за неоснователност на
подадената от Н. Н. въззивна жалба.
Въпросът за продължителността на мерките е въведен в предмета на настоящия
инстанционен контрол с насрещната въззивна жалба на Д. Н.. Аргументът, с който се иска
налагането им за срок от 1 година вместо за посочените с решението на районния съд 4
месеца е, че жалбоподателката продължава да изпитва страх за себе си и той е обоснован
главно от факта, че ответникът не спазва издадената ограничителна заповед като прави
опити да осъществява контакт с нея, ходи на местата, които тя посещава и изпраща
заплашителни съобщения по дъщеря им.
Настоящият съдебен състав намира, че изложените в насрещната въззивна жалба
7
твърдения за неизпълнение на заповедта от страна на ответника не съставляват основание за
увеличаване на първоначално определения срок на действие на наложените мерки за
закрила. Такива са законодателно уредени в чл.21, ал.4 от ЗЗДН и предвиждат, че при
неизпълнение на заповедта на съда полицействият орган констатирал нарушението /за това
би могъл да бъде сезиран и от пострадалото лице/ задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на прокуратурата. От друга страна продължителността на мерките за
закрила по ЗЗДН е функция от вида и тежестта на извършеното и начинът, по който се е
отразило на пострадалото лице. В случая следва да се отчете, че се касае за опит за
сексуално насилие извършен от съпруг по отношение на съпруга, които са в брачна връзка
от 28 години, без данни за системно противоправно поведение на съпруга. Контекстът на
събитията от 12.03.2024г. касае заявено от молителката намерение за прекратяване на брака,
обусловено според ответника от нейно неморално поведение съставляващо по същността си
брачно провинение. Следователно предоставеният от първоинстанционния съд срок от 4
месеца, в който съпрузите да бъдат физически и емоционално отделени един от друг е
достатъчен за вземане от всеки от тях на решение за статута на брачната им връзка и
обусловените от нея интимни отношения станали причина за настоящия акт на домашно
насилие. На това основание съдебният състав намира, че не е налице основание за
изменение на срока, за който са наложени мерките по ЗЗДН чрез тяхното увеличаване от 4
на 12 месеца, което прави й насрещната въззивна жалба неоснователна.
Предвид съвпадане на крайните изводи на настоящия състав с тези, до които е
достигнал първоинстанционния съд в обжалваното решение, същото се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
И двете страни във въззивното производство, което по същността си е такова по
спорна съдебна администрация, са направили искане за присъждане на съдебно-деловодни
разноски, но предвид неоснователността и на двете жалби – първоначална въззивна и
насрещна въззивна жалба, същите следва да останат за страните така както са направени по
аргумент от решението по тълк.дело № 3/2023г. на ГК на ВКС.
На основание чл.17, ал.2 от ЗЗДН всяка от страните по всяка от жалбите дължи
държавна такса за въззивното производство в размер на по 12,50 лева съгласно чл.18,
вр.чл.16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1840/21.05.2024г. постановено по гр.д. № 3071/2024г.
по описа на ВРС, 12-ти състав, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение №
1995/30.05.2024г. постановено по същото дело.
ОСЪЖДА Н. Д. Н., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул.„С.П.“ *** ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Окръжен съд - Варна сумата от 12,50 /дванадесет и 0,50/ лева, представляваща
дължима държавна такса, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН.
8
ОСЪЖДА Д. Б. Н., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „С.П.“ *** ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Окръжен съд - Варна сумата от 12,50 /дванадесет и 0,50/ лева, представляваща
дължима държавна такса, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9