Р Е Ш Е
Н И Е №
260529
гр.
Пловдив,14.04.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
VІІ с-в, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
разгледа докладваното
от съдията Илиев гр.д. №846
по описа за 2021г., като, за да
се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото
е образувано по жалба на С. Г. ***, ЕГН **********, в
качеството й на длъжник
по изпълнително дело №20108210402221 по описа
на ЧСИ Петко
Илиев, рег. №821,
против разпореждане на съдебния
изпълнител по посоченото
изпълнително дело, обективирано в съобщение изх. №6053/11.02.2021г., с което е
било оставено без
уважение искането й за
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В
жалбата се излагат доводи за неправилност на
обжалваното разпореждане на съдебния
изпълнител, като се иска отмяната му.
Взискателят по изпълнителното дело- „Еос матрикс“
ЕООД, ЕИК *********,
чрез пълномощника си по
делото юрк. В. Й., в писмено възражение оспорва
жалбата и иска оставянето
й без уважение.
В
писмените си мотиви
по обжалваните действия
съдебният изпълнител изразява
становище, че жалбата
е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, за
да се произнесе намери
за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от
ГПК длъжникът може
да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да прекрати
принудителното изпълнение. В
случая жалбата изхожда
от длъжник по
изпълнително дело, с нея се
обжалва разпореждане на
съдебния изпълнител, с което
е оставено без
уважение искането му за прекратяване на изпълнителното
производство и същата
е подадена в
срока по чл.436, ал.1
от ГПК.
Изпълнително дело №20108210402221 по описа на
ЧСИ Петко Илиев,
рег. №821, е образувано по
молба на взискателя „Обединена българска
банка“ АД въз основа на изпълнителен лист в
негова полза за събиране на парично вземане спрямо
длъжника С. Г. Г.. С
договор за цесия от 31.01.2018г.
взискателят е прехвърлил вземането
си по изпълнителното дело
на „Еос
матрикс“ ЕООД, което дружество
е било конституирано като взискател с разпореждане на съдебния
изпълнител от 31.07.2018г. С
молбата си от 31.07.2018г.
за конституиране като
взискател „Еос матрикс“ ЕООД
е поискало извършване
на изпълнителни действия спрямо длъжника, вкл. налагане на запор върху банкови сметки, като в
изпълнение на същата съдебният изпълнител
е изпратил запорни
съобщения до „Централна кооперативна банка“ АД и „Уникредит
Булбанк“ АД, получени
от тях на 11.09.2018г., с които е наложил запор
върху вземанията на длъжника
по открити в тях банкови
сметки. С писмена молба по делото
от 28.07.2020г. взискателят „Еос матрикс“
ЕООД е поискал извършване на справка
за трудови договори
на длъжника, получавана
от нея пенсия и разкрити
банкови сметки и налагане
на запор върху вземанията
й, а с писмена
молба от 12.08.2020г. е
поискал налагане на запор върху банковата
й сметка в
„Банка ДСК“ ЕАД,
за което на 02.02.2021г.
е било изпратено запорно
съобщение до банката.
С писмена молба
до съдебния изпълнител вх.№07496/08.02.2021г. жалбоподателката С. Г. Г.,
в качеството й на
длъжник, е поискала
прекратяване на изпълнителното дело
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради настъпила перемпция,
тъй като от 11.09.2018г.,
когато е бил наложен запор върху банковата й
сметка в „Уникредит
Булбанк“ АД, в продължение
на повече от две
години по делото не са
били извършвани изпълнителни действия.
С обжалваното в настоящото производство
разпореждане съдебният
изпълнител е оставил
искането й без уважение.
Жалбата
срещу така постановеното
разпореждане е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка,
като съгласно трайната съдебна практика и
задължителните указания, дадени
в т.10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС,
прекратяването настъпва по право, а
постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване има
само констативно действие. В
настоящия случай от приложеното
заверено копие от
изпълнителното дело е видно и изложената
по- горе хронология на извършените действия
по негое видно,
че в
периода след налагането на
11.09.2018г. на запора
върху банковите сметки
на длъжника в „Централна кооперативна банка“
АД и „Уникредит
Булбанк“ АД, а и
преди това от образуването му,
липсва период от две години, в
който взискателят да
не е искал и по делото
да не са били извършвани изпълнителни
действия. В посочения
в жалбата период след 11.09.2018г.
взискателят е подал
две молби- на
28.07.2020г. и 12.08.2020г.,
с които е поискал
извършване на изпълнителни действия
спрямо длъжника. Така направените
искания от взискателя препятстват
перемирането на изпълнителното
дело на основанието по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
като за
настъпване на този резултат
е без значение
дали въз основа на тях са
били предприети конкретни изпълнителни
действия, тъй като от
съдържанието на разпоредбата на
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК следва,
че са достатъчни само
искания за такива, за да се
поддържа висящността на
изпълнителното дело. По така изложените
съображения настоящият състав на
съда намира, че не е
настъпило прекратяване на
изпълнителното дело на
твърдяното в жалбата основание, поради което
жалбата е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
По изложените
съображение Пловдивският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на С. Г. ***,
ЕГН **********, в качеството
й на длъжник по
изпълнително дело №20108210402221 по описа
на ЧСИ Петко
Илиев, рег. №821,
против разпореждане на съдебния
изпълнител по посоченото
изпълнително дело, обективирано в съобщение изх. №6053/11.02.2021г., с което е
било оставено без
уважение искането й в молба
вх.№07496/08.02.2021г. за прекратяване
на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.