РЕШЕНИЕ
№ 363
гр. Враца, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 05.10.2021 г. /пети
октомври две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА КАН
дело № 357 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Е.А.С. ***, чрез пълномощника * И.М.,
против Решение № 260159/09.05.2021г., постановено по АНД № 86/2021г. по описа на
Районен съд – Враца. С оспореното решение е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 20-0967-002624/18.12.2020 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР – Враца, Сектор „Пътна полиция“ - Враца, с
което на касатора на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 5 вр. ал. 1, т. 6
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 1400,00 (хиляда и четиристотин) лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В касационната жалба са
релевирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на
материалния закон и процесуалните правила при постановяването му, касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по
същество, с което да се отмени обжалваното НП. Претендира се присъждане на
направените разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът – Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - Враца, не
ангажира становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Враца дава заключение за основателност на касационната
жалба поради нарушение на материалния закон.
В настоящото
производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от
страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в установения срок по
чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество
е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационна
проверка е Решение № 260159/09.05.2021г., постановено по АНД № 86/2021г. по
описа на Районен съд – Враца, с което е потвърдено НП №
20-0967-002624/18.12.2020 г., издадено от Началник група към ОДМВР – Враца,
Сектор „Пътна полиция“ – Враца. С последното на касатора на основание чл. 182,
ал. 5 вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 1400,00 (хиляда и четиристотин) лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
При осъществен контрол
за законосъобразност на НП въз основа на представените доказателства, районният
съд е приел, че при реализиране на административно - наказателната отговорност
не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по ЗАНН, което да
доведе до опорочаване на производството по налагане на административно
наказание. Изложил е мотиви за доказаност на нарушението, описано в НП и е
потвърдил издаденото НП като законосъобразно.
Решението е неправилно.
НП е издадено за
извършено административно нарушение, изразяващо се в управление на МПС в
населено място със скорост от 105 км/ч (наказуема скорост след приспаднат
толеранс от 3 процента – 102 км/ч) при максимално допустима скорост от 50 км/ч
в условията на „системност“, след като на водача са издадени два електронни
фиша за същото нарушение, както следва: Фиш серия К/2640803 на ОДМВР – *** за
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено на 30.03.2019 г. и фиш серия
К/3090185 на ОДМВР – *** за нарушение по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено на 05.07.2019 г., връчени на лицето на 04.12.2019 г. и влезли в
сила на 19.12.2019 г.
Съгласно чл. 182, ал. 5
от ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6 е
системно водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. За
превишаване на скоростта в населено място над 50 км/ч чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП предвижда наказание „глоба“ в размер на 700 лева. Санкцията в НП е
определена като двоен размер на глобата - 1400 лева и кумулативно предвиденото
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ЗДвП съдържа легална
дефиниция за "системно нарушение", дадена в т. 62 на § 6 от ДР на
ЗДвП, съгласно която „системно“ е нарушението, извършено три или повече пъти в
едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или
на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото
по вид нарушение.
В случая, посочените от
АНО в обжалваното НП два електронни фиша не обосновават системност на
нарушението. Същите са издадени за нарушения по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
извършени на 30.03.2019г. и 05.07.2019г., връчени са на 04.12.2019г. и са
влезли в сила на 19.12.2019г. Нарушението, за което касаторът е привлечен към
административнонаказателна отговорност, е извършено на 12.11.2020 г. При това
положение АНО е следвало да подведе и санкционира нарушението по по-леко
наказуемия състав на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, тъй като е налице повторност, а не
системност по смисъла на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП. В случая не са налице поне
три отделни деяния, осъществяващи състава на едно и също по вид нарушение,
извършени в едногодишен срок от влизане в сила на НП или електронен фиш за
същото нарушение, а е налице едно нарушение, извършено в едногодишен срок от
влизане в сила на посочените два електронни фиша.
Като
е приел, че санкционната норма е определена законосъобразно,
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде
отменено. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК касационният съд следва да се
произнесе по съществото на спора. При осъществяване на това свое правомощие и
по изложените по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че
наказателното постановление следва да бъде отменено. Съгласно приетото в т. 2
от Тълкувателно решение № 8/09.06.2021 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на
Върховен административен съд - ОСС
от I и II колегия на ВАС, в касационното производство по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, след като отмени решението
на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки
установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена
законова разпоредба.
При този изход на
спора и своевременно направено искане за разноски от страна на касатора, такива
му се дължат на основание чл. 63, ал. 3 вр. с ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143
от АПК. В производството пред първата съдебна инстанция е представен договор за
правна защита и съдействие от 12.03.2021 г. /л. 28 от АНД № 86/2021 г. на РС -
Враца/, от който е видно, че касаторът е договорил и заплатил в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 /триста/ лева. В касационното производство е
представен договор за правна защита и съдействие от 25.05.2021 г. /л. 11 от
КАНД № 357/2021 г./, от който е видно, че касаторът е договорил и заплатил в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 /триста/ лева. Претенцията за
присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена в пълен размер.
Разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 от АПК, съгласно която когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т.
6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен
орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да
бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е ОДМВР - Враца.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260159/09.05.2021г.,
постановено по АНД № 86/2021 г. по описа на Районен съд - Враца, с което е
потвърдено НП № 20-0967-002624/18.12.2020 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР – Враца, Сектор „Пътна полиция“ - Враца и
вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0967-002624/18.12.2020 г., издадено от Началник група към
ОДМВР – Враца, Сектор „Пътна полиция“ - Враца, с което на Е.А.С. ***, на основание чл. 182, ал. 5 вр. ал. 1, т. 6
от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1400,00
(хиляда и четиристотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР
- Враца ДА
ЗАПЛАТИ на Е.А.С. *** сумата от 300,00 /триста/
лева - разноски за адвокатско възнаграждение по КАНД № 357/2021 г. по описа на
Административен съд – Враца и сумата от 300,00 /сто/ лева - разноски за адвокатско
възнаграждение по АНД № 86/2021 г. по описа на Районен съд – Враца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.