Решение по дело №37/2012 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 юни 2012 г. (в сила от 4 юли 2012 г.)
Съдия: Рая Петкова Йончева
Дело: 20123300900037
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 март 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

Разград

 
 


18 .VІ.2012г.

 

19

 
Номер                                                                                                 Град

 

Разградски окръжен

 
В ИМЕТО НА НАРОДА

                                            съд

 

28.­­­­V.

 

2012

 
На                                                                                                                                  Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

 

 
В ПУБЛИЧНО заседание, в  състав:

                                                                           Председател:  

 

С Л

 

Секретар

 

2012

 

       № 37

 

търговско

 
 като разгледа докладваното от съдия ЙОНЧЕВА

                                    дело                                      по описа му за                           година

 За да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производство по реда на чл. 629 във вр. с чл.625, предл.І ТЗ.

          Образувано е по молба вх.  №1197/26.ІІ.2012г., подадена от ”ЕЛЕКТРОРЕСУРС”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в гр. Разград, бул.”България”№27,вх.Г, ет.2, ап.4 чрез повереник адв. Роев,   сезираща съда  с искане за обявяването на   „ВАРОШ МГ” ЕООД, ЕИК826037405, със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в гр.Разград, ул.”Мидия”№4а,    в несъстоятелност и  в неплатежоспособност,   при определена от съда начална дата  поради спиране, респ. невъзможност за плащане на задължения по търговски сделки. В условията на евентуалност, претендира обявяване на ответното дружество и в свръхзадлъжнялост

С молбата се представят писмените доказателства по чл. 628, ал. 1 и 3 от ТЗ.  В пледоарията си  по същество, позовавайки се на данните от  експертното заключение, молителят счита , че датата на изпадане в неплатежоспособност „следва да бъде търсена и фиксирана през четвъртото тримесечие на 2010г.”.  Претендира присъждане на направените в хода на делото съдебни и деловодни разноски.

             В качеството си на присъединен по реда на чл.629,ал.4 ТЗ кредитор, „Райфайзенбанк(България)”ЕАД поддържа молбата си за обявяването на ответното дружество в несъстоятелност, неплатежоспособност и свръхзадълженост, с начална дата-30.ІХ.2011г. Качеството си на кредитор и наличието на изискуеми и ликвидни вземания по отношение на ответното дружество, позовава на Договор  за банков кредит сключен със   същото на 23.ІХ.2009г., в условията на солидарна отговорност, за вземане в 770 160,00€, обезпечен с договорно учредена ипотека и върху имоти, индивидуализирани като собственост на ответното „ВАРОШ МГ”ЕООД,ЕИК *********, гр.Разград.   Претендира присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски, съгласно приложени по реда на чл.8 ГПК списък.

             Ответното Дружество, чрез процесуалните си представители -по закон и по пълномощие, оспорва молбата за обявяването му в несъстоятелност, като неоснователна. Твърди временен характер на финансовите си затруднения и наличие на имущество, достатъчно да покрие задълженията му без това да застраши интересите на кредиторите му.Счита, че не са налице критериите на закона за обявяването му в свръхзадълженост. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

  Съдът, след като обсъди  събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:

              Относимо на заявените с молбата обстоятелства, както и към депозираните с нея доказателства, назначената ССЕ установява, че към 26.ІІІ.2012г.-датата на подаване на молбата за обявяването му в несъстоятелност има 259 432,55лв. ликвидни и изискуеми задължения към доставчици по търговски сделки, отразени като такива по баланса му към 31.ХІІ.2011г.  В това число и задълженията към молителя-„ЕЛЕКТРОСЕРУС”ЕООД, на каквито сочат и приложените от последното фактури за извършени в периода от 29.І.20-10г. до 4.ІV.2011г. продажби на стойност 39 071,99лв.

       Отразява наличие и на публично-правни задължения, както следва:

         1/Към НОИ в размер на 5 820,74лв., от които 5 496,17лв. главница и 324,57л. лихва;

         2/ Данък върху доходи на физически лица, в това число на работници и служители по договор за управление в размер на 1 626,21лв.

         Видно от заключението   дружеството, считано към 31.ХІІ.2011г.   по баланса на ответното дружество отразени  в наличност  материални активи на обща стойност 603 000,00лв включващи балансовата стойност на притежавани от него земи, гори, сгради, машини, съоръжения и оборудване, суровини и материали, незавършено производство, очаквани вземания от клиенти и доставчици. В актив, поради неустановяване на такива в наличност, вещото лице не включва налични в касата и по банковите сметки на дружеството суми.  От приложената към заключението таблица е видно, че в годините от 2009г. до 31.ХІІ.2011г. е налице тенденция към намаляване стойността на активите.

             В пасив на Дружеството към 31.ХІІ.2011г. е отразена сумата от 603 000,00лв., включваща задълженията му към доставчици (260 000,00лв.), данъчни задължения, задължения към персонал,    кредитори и   осигурители.

                При възложената му със задачата проверка, в.л. установява надвнесен от ответното дружество корпоративен данък от 15 871,72лв.  Обстоятелството за надвнесения данък е отразено в данъчната декларация на дружеството. Направено е искане за възстановяването му, но не е отпочната дължимата се за това ревизия от НАП.

                 Вещото лице е изследвало   показателите за ликвидност, които характеризират способността на дружеството да извършва своите текущи плащания към кредиторите си. Констатира, че за 2009 и 2010г. коефициентите по тези показатели са добри , което му дава основание да приеме в заключението си, че за този период от време, спрените от ответното дружество плащания не се дължат на влошеното му  финансово състояние, а на временни затруднения. Същото е разполагало със средства и активи, позволавящи  плащане на свързаните с търговската му дейност задължения. Балансовата стойност на декларираните  дълготрайни и краткотрайни   материални активи са позволявали на дружеството да покрива задълженията си по тримесечия за цялата 2010г. и до края на третото тримесечие на 2011г. За този период, в касова наличност и по банкови сметки, дружеството е разполагало с парични средства, както и с бързо ликвидни краткотрайни активи, достатъчни щото да покрие краткосрочните си задължения с какъвто характер са и вземанията  на молителя.

                Съобразно данните от баланса на ответното дружество за  четвъртото тримесечие на 2011г., считано  към 31.12.2011г., цифровото изражение на коефициентите   за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност на дружеството са  под единица. Обстоятелство, обосноваващо извода на експерта, че през 2011г. във финансовото    състояние на ответното дружество  настъпват  трайни и необратими затруднения. Същите  не са с временен характер и го поставят   в силна зависимост от кредиторите му.  Вещото лице констатира, че дружеството обективира трайна и необратима невъзможност да преодолее финансовите си затруднения считано от 11.VІІІ.2011г ., от когато спира и  плащанията на задълженията   си   от  публичен характер. Сумарно, размерът  на ликвидните дълготрайни и краткотрайни  материални    активи на дружеството, не покрива задълженията му.   Към днешна дата дружеството не разполага в   наличност с   имущество   за покриване на задълженията си, без това да застраши интересите на кредиторите му, както и със средства, достатъчни да покрият предвидимите в производството по несъстоятелност начални разноски.

            По допълнително поставената му задача, относимо на депозирания като  доказателство Договор за банков кредит от 23.ІХ.2008г., вещото лице констатира, че не е настъпил падежът на претендираните от  присъединилия се в производството кредитор - „Райфайзенбанк (България)”ЕАД вземания. Т.е.,считано към датата на образуване на производството по делото,   ответното дружество не е обременено с тяхната ликвидност  и изискуемост. Освен това, от приложения като доказателство договор за банков кредит е видно, че ответното дружество не е  кредитополучател. Т.е., не е страна в облигационното правоотношение и няма качеството на длъжник по вземането. Няма договорна клауза, която да го обвързва с изпълнението и в качеството му на поръчител, от което по силата на договора и на закона да следва основание за привличането му към солидарна отговорност, ведно с кредитополучателя.  Употребеният в договора израз „солидарен длъжник” не е достатъчен, щото да го обвърже с такава.

               Изричната договорна клауза за учредена в полза на кредитора ипотека  върху собствените му имоти, ангажира ответното дружество с качеството на иптотекарен длъжник, задължил се да отговоря при  неизпълнение на кредитополучателя с имуществото си. Или казано иначе, кредиторът няма вземане срещу ипотекарния кредитор, а възможност, гарантираща събирането на вземането му от задължилото се с връщането на кредита лице, както и да получи още една престация.

               Обобщавайки изложеното, съдът намира, че сама по себе си , молбата на присъединиля се кредитор за обявяването на ответното дружество в несъстоятелност е неоснователна.

                Доколкото, по своята правна същност производството по несъстоятелност е универсално изпълнително производство, то споровете за  отделни вземания не са в преюдициална връзка с решението по откриването му, а касаят стадия на приемане на вземанията на кредиторите от синдика.  

              Решението за откриване производство по несъстоятелност няма за предмет установяването със силата на присъдено нещо на конкретното вземане на кредитора спрямо длъжника по несъстоятелността, но наличието на изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка е една от предпоставките за откриване производство по несъстоятелност, поради което и без да формира сила на присъдено нещо по отношение на вземането, посоченото в молбата по чл.625 ТЗ, съдът следва да прецени наличието на търговски характер на вземането и неговата изискуемост.

                Въз основа на безспорно установените и обсъдени по горе факти, от правна страна съдът приема, че по отношение на ответното дружество се явяват доказани предпоставките за обявяването му в несъстоятелност. Налице са формалните и материално правни предпоставки, обуславящи уважаването й при хипотезата на чл.632,ал.1 ТЗ.        До компетентния по смисъла на чл. 613 от ТЗ съд е подадена молба от лице, посочено в чл. 625 от ТЗ; длъжникът   е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ;  вземането на молителя „ЕЛЕКРОРЕСУРС”ЕООД е доказано изискуемо и ликвидно.  

                При доказано спиране  плащанията на  задълженията, поети като парични такива по търговски покупко-продажби, както и такива от публично правен характер към Държавата, ответното дружество  е обективно в състояние на неплатежоспособност, считано от 11.VІІІ.2011г. Считано към тази дата, водим от доказателствата по делото, съдът приема, че обективираното от страна на ответното дружество спиране  на плащанията по задълженията му към кредиторите, респ.  към молителя, се дължи изцяло на  влошеното му финансово състояние. Коефициентите за ликвидност, които са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с наличните си краткотрайни активи, са с показатели много под "1", което от една страна води до извода, че с наличните си активи то не е в състояние да покрие текущите си задължения, а от друга, че е  налице  презумпцията на чл.608,ал.2 ТЗ. Като от обобщения анализ на доказателствата се установява, че към момента на приключване на устните състезания, спирането на плащането е трайно състояние. По делото липсват  ангажирани от длъжника доказателства, че неизпълнението на задълженията са дължи на временни затруднения или че разполага с имущество, достатъчно да покрие задълженията му без опасност за интересите на кредитора по см. на ч.631ТЗ.

               Съдът приема за безспорно доказана като начална дата на изпадането му в неплатежоспособност, установената такава от назначената по делото експертиза, а именно-11.VІІІ.2011г.Тази дата се свързва    с невъзможността на длъжника  да изпълнява изискуемите си  парични задължения. 

                 С откриване на производството по обявяването на длъжника в несъстоятелност, съдът дължи произнасяне и по мерките, обезпечаващи хода на производството и гарантиращи  запазването  на имуществото му в масата на несъстоятелността.

                В съответствие с депозираното от експерта заключение, с Протоколно определение от 28.V.2012г., сезираният с производството по несъстоятелност РОС указа на конституиралите се кредитори, при изрично предупреждение за последиците на чл.63 ТЗ, че в седмичен срок   следва да предплатят сумата от 3 000,00лв. за  покриване началните разноски в производството. Определението е обявено на страните в с.з., в присъствие на техните процесуални представители по пълномощие и при изрично разяснените им последици по чл.63 ТЗ. Към днешна дата срокът е изтекъл и доказателства за предплащане на определената от съда сума не са депозирани. Нито молителят, нито някое от лицата по чл. 625 от ТЗ или друг от кредиторите на длъжника, е внесъл в определения от съда срок сумата от 3 000 лева, необходима за началните разноски на производството по несъстоятелност, поради което същото следва да бъде открито при условията на чл. 632, ал. 1 от ТЗ. Т. е. , едновременно да се обяви длъжника в неплатежоспособност, като се определи началната й дата, да се открие производството по несъстоятелност, да се обяви   в несъстоятелност, да се постанови прекратяване дейността на предприятието му и да се спре производството по настоящото дело.

                   С решението, в полза на молителя  следва да се присъдят и направените по делото разноски, дължими от масата на несъстоятелността. Съдът счита, че   такива в полза на присъединилият се кредитор не следва да се присъждат, тъй като по отношение на вземането си същият не доказва предпоставките на чл. 608 и сл. ТЗ. Изискуемостта и ликвидността на вземането му по кредитния договор, като релевантни за изхода на делото факти, не са безспорно доказани по делото .

   Водим от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ РОС

 

Р             Е             Ш           И :

           

          ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на  „ВАРОШ МГ” ЕООД, ЕИК826037405, със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в гр.Разград, ул.”Мидия”№4а,   

          ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА НА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА – 11.VІІІ.2011г.(единадесети август две хиляди и единадесета година)

          ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „ВАРОШ МГ” ЕООД, ЕИК826037405, със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в гр.Разград, ул.”Мидия”№4а,        представлявано от управителя  М Г М, ЕГН**********.

          ПОСТАНОВЯВА ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР НА ИМУЩЕСТВОТО на     „ВАРОШ МГ” ЕООД, ЕИК826037405, със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в гр.Разград, ул.”Мидия”№4а,       представлявано от управителя  М Г М, ЕГН**********.

         ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО на „ВАРОШ МГ” ЕООД, ЕИК826037405, със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в гр.Разград, ул.”Мидия”№4а,        представлявано от управителя  М Г М, ЕГН**********.   

           ОБЯВЯВА “ ВАРОШ МГ” ЕООД, ЕИК826037405, със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в гр.Разград, ул.”Мидия”№4а,         В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ .

            СПИРА ПРОИЗВОДСТВОТО по т. д. № 37/2012 г. по описа на Разградски окръжен съд.

            УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако те удостоверят, че е налице достатъчно имущество или ако депозират необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б от ТЗ в размер на 3000 лева.

           УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, производството ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.

           ОСЪЖДА “ ВАРОШ МГ” ЕООД, ЕИК826037405, със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в гр.Разград, ул.”Мидия”№4а, да заплати  на ”ЕЛЕКТРОРЕСУРС”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в гр. Разград, бул.”България”№27,вх.Г, ет.2, ап.4, разноски по делото, съгл. списък по чл.80 ГПК в размер на 4 050,00лв.

            Отхвърля искането на „Райфайзенбанк(България)”ЕАД,  ЕИК831558413, със седалище и адрес на управление в гр.София и с.а. в гр.Русе, ул.”Борисова”№4, за присъждане на   съдебни  и деловодни  разноски.

             Решението подлежи на вписване в търговския регистър съгласно чл. 622 от ТЗ.

              РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.

               Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията на основание чл. 14 от Закона за търговския регистър за вписване в търговския регистър.

              Решението, съгласно чл. 613а, ал. 1 от ТЗ подлежи на обжалване пред ВнАпС в седмичен срок от вписването му в търговския регистър, включително и от трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, съгласно чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.

              ДЕЛОТО да се докладва на съдията-докладчик или при негово отсъствие на председателя на съда, респ. негов заместник, след изтичане на срока по чл. 632, ал. 2 ТЗ (една година от вписване на решението), ако в този срок не е поискано неговото възобновяване по молба на длъжника или на кредитор.

 

                                                                  Съдия –докладчик: