Решение по дело №27007/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17012
Дата: 19 септември 2024 г.
Съдия: Мария Иванова Иванова Ангелова
Дело: 20231110127007
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 май 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 17012
гр. София, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА Гражданско дело
№ 20231110127007 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ за сумата от 6231,27
лева.
Ищецът-БИ АД твърди, че е застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена за МПС „Сузуки Витара”, с рег. №/////////. Твърди,
че ответникът, при управление на застрахования автомобил, на 03.02.2019 год., губи
контрол над същия, навлиза в лентата за насрещно движение и удря паркирания лек
автомобил „Рено Клио“ с рег. №///////, като е напуснал мястото на настъпване на
произшествието преди идването на органите за контрол. Поддържа, че на посочената в
исковата молба дата осъществил деликт и вследствие на това причинил вреда в размер
на 6231,27 лв. на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. №//////. Твърди, че е изплатил на
застрахователя на увреденото лице обезщетение в размер на 6231,27 лева, поради
което претендира размерът му. Моли съда да постанови решение, по силата на което да
осъди ответникът да му заплати сумата от 6231,27 лева, ведно със законната лихва
считано от предявяване на исковата молба-18.05.2023 год. до окончателното плащане
на сумите. Претендира разноски.
Ответникът-И. И. К., в срока по чл. 131 от ГПК, чрез пълномощник, оспорва
предявеният иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че водачът на увредения
автомобил е паркирал неправилно последния. Оспорва твърдението на ищеца, че
ответникът е напуснал местопроизшествието преди идване на контролните органи на
КАТ. Оспорва протокола за ПТП - отразените в него констатации относно механизма и
1
начина на настъпване на ПТП, съответно поведението на водачите..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” е
вид застрахователен договор, по силата на който застрахователят се задължава да
заплати вредите, причинени от застрахования на трети лица, във връзка с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които вреди
застрахованият отговаря съгласно българското законодателство.
Съгласно чл. 500, ал.1, т.3 от КТ освен в случаите по чл. 433, т.1 застрахователят
има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение
заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от
тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. Предпоставки за
възникване на правото на застрахователя да предяви иск срещу причинителя на
вредата са следните: сключен между застрахователя и застраховано лице по
застраховка „Гражданска отговорност”, действащ към датата на застрахователното
събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на
застрахователно обезщетение и водачът да е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон.
В случая между страните не е спорно, че на 03.02.2019 год., в гр. ////// е
реализирано ПТП между лек автомобил „Сузуки Витара”, с рег. №/////// и лек
автомобил „Рено Клио“ с рег. №//////. Не се оспорва и че ищецът е платил на
собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение.
Спорни в случая са механизмът на ПТП и дали виновният водач е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата и дали посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон.
Относно механизма на ПТП е съставен Протокол за ПТП №1625531 от
05.02.2019 год. /два дни след ПТП/. В протокола е описан следния механизъм
„Участник 1 губи контрол над МПС навлиза в лентата за насрещно движение и удря
паркиралия участник 2, след което допуска ПТП с материални щети, след което
напуска мястото на ПТП“. Протокола е подписан от двамата участници и от
съставителя.
2
От АНП във връзка с АУАН №//////05.02.2019 год. е видно, че на 04.02.2019 год.
ответникът е дал обяснения във връзка с процесното ПТП. В същите той посочва, че
на 02.02.2013, около 3 часа, при управление на лек автомобил „Сузуки Витара“, при
преминаване покрай лек автомобил „Рено Клио“ е погледнал мобилния си телефон и
го е ударил. Посочва, че е бил сам в автомобила. На 05.02.2019 год. на ответника е
съставен Акт за установяване на административно нарушение №//////05.02.2019 год., а
на 14.02.2019 год. е издадено наказателно постановление №//////, за това, че на
03.02.2019 год., като водач на лек автомобил „Сузуки Витара“, в гр. Славянова, при
движение по ул. „Ал.Стамболийски“ срещу №62, с посока на движение към бул.
„Толбухин“ извършва следните нарушение: губи контрол над управляваното МПС,
навлиза в лентата за насрещно движение и удара паркиралия лек автомобил „Рено
Клио“ с рег. №//////, след което допуска ПТП с материални щети, напуска мястото на
ПТП като не уведомява службата за контрол на МВР и не е заплатил наложена му
глоба. В постановлението е посочено, че административното наказание му се налага и
затова, че е при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска,
не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й.
Според чл. 125 от ЗДвП службите за контрол на Министерството на вътрешните
работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие,
когато: 1. при произшествието има убит или ранен човек; 2. произшествието е
предизвикало задръстване на платното за движение; 3. в произшествието участва
пътно превозно средство, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял
на пътя и в резултат на това създава опасност за движението; 4. има съмнение, че
участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава
необходимите права за управление на моторно превозно средство; 5. произшествието е
с участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на
Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили,
преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея;
6. между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата,
свързани с него; 7. произшествието е с един участник и моторното превозно средство
не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от
произшествието вреди.
В случая не са ангажирани доказателства за наличието, на която и да е от
визираните хипотези, за да възникне задължение на ответника да не напуска мястото
на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата респ. да обоснове извод за наличието на
предпоставките за ангажиране на отговорността му по предявения иск. В случая не са
ангажирани доказателства, за това, че между ответника и собственика на увредения
автомобил е имало разногласия относно механизма на ПТП, още повече, че последния
3
не е участвал.
С оглед на изложеното и само на това основание, и доколкото от събраните по
делото доказателства не се установяват всички обстоятелства, включени във
фактическия състав на регресната претенция, съдът приема, че иска е неоснователен и
следва да се отхвърли.
На ответника не следва да се присъждат разноски, въпреки своевременно
направеното искане, тъй като не са ангажирани доказателства, че адвокатското
възнаграждение е действително платено, нито че са налице предпоставките на чл. 38
от ЗА.
Воден от горното
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от БИ АД, ЕИК ///////, със съдебен адрес: гр. ////// срещу
И. И. К., ЕГН /////, с адрес: гр. //////, иск с правно основание чл. 500, ал. 1 т. 3 КЗ за
сумата от 6231,27 лева (шест хиляди двеста тридесет и един лева и двадесет и
седем стотинки), представляваща регресно вземане за възстановяване на платено от
ищеца по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 03.02.2019 год. между лек автомобил „Сузуки
Витара”, с рег. №///// и лек автомобил „Рено Клио“ с рег. №///////.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4