РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. гр. Добрич, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осми октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър П. Монев
Членове:Калина Т. Д.а
Деница Кр. Петрова
при участието на секретаря Детелина Вл. Михова
като разгледа докладваното от Деница Кр. Петрова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20243200600306 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
С присъда №12/13.06.2024г. по н.ч.х.д.№175/2023г. Каварненският
районен съд е признал подсъдимия А. Ф. Ч. за невиновен в това, че на 3-ти
юни вдигайки шум от силната музика и срещу 4-ти юни 2023г., в гр.К., в
ранните часове в интервала от време от 01.34ч. до 9.00 часа на 4-ти /на ул.“Ч.“,
№*, пред дома му същият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.216, ал.4 във вр. ал.1 от НК, изразяващо се в
счупване на предно панорамно стъкло на лек автомобил марка „О. А.“, с рег.
№***, като е причинил увреждане на стъклото с две дупки от изстрел с
въздушен пистолет,собственост на извършителя, поради което и на основание
чл. 304 НПК го оправдал по обвинението по чл. 216, ал.4, във вр. с ал.1 от НК.
С присъдата е отхвърлен предявения от тъжителя срещу подсъдимия
граждански иск за сумата от 2110лв. /2000лв. неимуществени и 110лв.
имуществени вреди/. В тежест на тъжителя са възложени сторените по делото
разноски.
Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от тъжителя чрез
1
повереника му, в която се сочи, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна
и необоснована. Подробно се мотивира в същата наличие на влошени
взаимоотношения между страните, за което свидетелствало и заведено
гражданско дело за делба от бащата на подсъдимия. В жалбата тъжителят
твърди, че подсъдимият му бил признал в личен разговор деянието, а
впоследствие отрекъл в съда. Безспорно според заключението на вещото лице
ставало ясно, че с пневматичното оръжие, собственост на подсъдимия можело
да се причинят тези увреждания по автомобила на тъжителя. Искането е за
отмяна на присъдата, признаване подсъдимия за виновен, налагане на
съответно наказание ,уважаване на гражданския иск и присъждане на
сторените разноски.
Постъпило е възражение от защитника на подсъдимия срещу подадената
жалба, с което се оспорва жалбата, изтъква се, че частното обвинение почива
само на твърденията на частния тъжител и на никакви други доказателства и
се иска потвърждаване на присъдата и присъждане на разноски за въззивна
инстанция.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от повереника на частния
тъжител на основанията посочени в същата. Пледира за признаване
подсъдимия за виновен, налагане на съответно наказание ,уважаване на
гражданския иск и присъждане на сторените разноски.
Тъжителят се придържа към казаното от адвоката си.
Защитникът на подсъдимия поддържа възражението, пледира за
потвърждаване на присъдата и присъждане на разноски..
Добричкият Окръжен съд, като прецени жалбата, взе предвид становищата
на страните в съдебно заседание, и след цялостна проверка на присъдата
съгласно чл.313 и чл.314 от НПК намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок.
По същество съдът намира следното:
Фактическата обстановка съобразно изложеното в тъжбата е следната:
На 03.06.2023г. срещу 04.06.2023г. малко след полунощ, тъжителят се
прибирал към дома си, /преди това бил на гости при свой приятел/ като
наближавайки къщата, в която живее, чул силна музика, идваща от неговите
съседи /негови роднини/. Като влизал в неговия двор, тъжителят видял сина на
2
братовчед си - А. Ч., и го помолил да намали силната музика и че в противен
случай ще позвъни в полицията. Въпреки това обаче музиката продължавала
да е силна, при което тъжителят позвънил в полицията в гр.К., а малко след
това и на тел.***, като часът вече бил след 01:30ч. Дошла патрулна кола и
музиката била спряна.
Според посоченото в тъжбата на сутринта, когато се събудил тъжителят
установил, че на предното стъкло на колата му има две дупки на стъклото,
които според него били от куршум, за което сигнализирал в полицията. След
известен период от време пристигнала полицейска кола с двама служители на
РУ К.. Според посоченото в тъжбата единия полицай разпитал тъжителя, а
другият направил снимки и оглед на автомобила, след което първият отишъл
при братовчед му А. Ч., за да разговаря с него. Когато се върнал, носел
личната му карта и оръжие, което намерил в него – пистолет. След което го
взел и заминали за районното управление, за да установят на кое име се води,
и дали е законно. Според посоченото в тъжбата на следващият ден тъжителят
решил да поговори със сина на братовчед си А. Ч., който се обърнал и му
казал да не се притеснява, че ще му бъде заплатено стъклото на автомобила. В
сряда тъжителя решил да отиде до полицията, за да попита дали ще му
издадат някакъв документ за това, че предното стъкло му е счупено, за да
може да отиде на майстор и да го смени. Тогава срещнал въпросният полицай
и го попитал „какво става“ и той му отговорил, че въпросното оръжие е било
собственост на неговият братовчед А. Ч., който е син на Ф. Ч. и е законно
регистриран на негово име и даже го попитал не са ли се оправили вече с него.
Или видно от изложената в тъжбата фактическа обстановка никъде в нея
не се твърди, липсва конкретно описание на действия на подсъдимия,
представляващи престъпление по чл.216 ал.4 от НК, за което е повдигнато
частното обвинение. Следва да се посочи, че както в обвинението, така и в
присъдата е пропуснато текстово да се посочи, че обвинението е за извършено
престъпление в маловажен случай / такава е нормата на чл.216 ал.4 от НК/.
Повдигнатото обвинение с частната тъжба – че именно подсъдимия А. Ч. е
причинил повреждането на стъклото на автомобила на тъжителя чрез
изстрели с въздушен пистолет на посочената дата 04 юни 2023г. в интервала
от време от 01.34ч. до 9.00 часа /така е лимитирано частното обвинение в
тъжбата/ действително е останало недоказано.
3
Всъщност няма нито едно доказателства, установяващо, че именно
подсъдимият е лицето, което е повредило стъклото на автомобила на тъжителя
във въпросния интервал от време. Единственото установено е, че с
притежавания от подсъдимия пневматичен пистолет биха могли да бъдат
причинени такива повреди по стъклото, но дали са причинени именно с този
пистолет и от кого е останало неизяснено. Следва да се посочи, че в тъжбата
си тъжителят твърди, че едва на следващата сутрин, след като е станал от сън
е видял повреденото стъкло на автомобила си, но разпитания по негово искане
свидетел-св.С. С.в в показанията си сочи, че същата нощ около полунощ или
01:30ч. тъжителят му се обадил по телефона и свидетелят отишъл до тях, като
видял повреденото /счупено/ стъкло на автомобила на тъжителя, постоял 10
минути и си тръгнал, като в негово присъствие полиция не е идвала, а излезли
„тези хлапета“/ очевидно визира свидетелите С. С., Д. М. ,Н. С., подсъдимия,
които са се били събрали същата вечер в дома на подсъдимия/ -вж.
показанията на св.С. С. на л.107-108 от н.ч.х.д.№175/2023г. на КРС. Или от
показанията на св.С. излиза, че процесното счупено / повредено стъкло на
автомобила на тъжителя е било в това състояние още около полунощ или
01:30ч. и тъжителят е знаел това, доколкото е повикал свидетеля по телефона.
Частно обвинение спрямо подсъдимия за извършване на престъпление по
чл.216 ал.4 от НК за времевия интервал преди 01:34ч. на 04.06.2023г. обаче
няма, а подсъдимият /дори и да имаше доказателства за авторството му по
отношение на деянието, каквито няма/ не би могъл да бъде осъден по
непредявено обвинение. Освен това казаното от този свидетел противоречи на
посоченото в тъжбата, според която едва на сутринта, ставайки от сън
тъжителят е разбрал за повреденото / счупено стъкло на автомобила си.
Направени от подсъдимия евентуално извън процесуални изявления
/според написаното в жалбата пред въззивната инстанция/ нямат
доказателствена стойност, а подсъдимият се възползва от правото си да не
дава обяснения по обвинението.
При това положение частното обвинение е останало недоказано.
Доколкото обвинението не е доказано по безспорен начин постановената
оправдателна присъда е законосъобразна.
След като обвинението спрямо подсъдимия не е доказано по несъмнен
начин очевидно е останал недоказан и деликта, поради което и закономерно
4
гражданския иск е бил отхвърлен.
Процесуални нарушения, които да накърняват правата на частния тъжител
не се констатират от въззивната инстанция, поради което и с оглед изложеното
присъдата следва да бъде потвърдена.
С оглед изхода на делото основателно се явява искането на защитника на
подсъдимия за присъждане на сторени разноски за въззивна инстанция в
размер на 1000лв. / удостоверени като внесени в брой в приложеното
пълномощно за въззивна инстанция/, които следва да се възложат на частния
тъжител.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №12/13.06.2024г. по н.ч.х.д.№175/2023г. на
Каварненския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.190 ал.1 от НПК частния тъжител Н. И. Ч.
ЕГН:********** да заплати на А. Ф. Ч. ЕГН:********** сторените от
последния разноски за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция в
размер на 1000лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5