№ 324
гр. Пловдив, 18.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
Сложи за разглеждане докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20225001000220 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
Жалбоподателите В. Р. Д. и В. Д. СТ. – непълнолетна, действаща
лично и със съгласието на своя баща Д. СТ. СТ., редовно призовани, се
представляват от адв. В.В. с пълномощно от днес.
Ответникът А. АД, редовно призован, не изпраща представител.
По делото е постъпила молба с вх. 3704/11.05.2022 г., подадена от
адв К.К., в качеството му на пълномощник на ответника А. АД, с изразено
становище да бъде даден ход на делото.
Препис от молбата се връчва на процесуалния представител на
жалбоподателите.
Адв. В. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се.
С решение от 17.02.2022 г., постановено по т.д. № 686/2020 г. по
описа на Окръжен съд Пловдив, е признат за относително недействителен по
отношение на А. АД договор за дарение, сключен с нотариален акт от
19.09.2016 г., с който В. Р. Д. е дарила внучката си В. Д. СТ., представлявана
от нейния баща Д.С., с недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
1
сграда, подробно описан в диспозитива на решението. Осъдени са В.Д. и В.С.,
действаща лично и със съгласието на баща си Д.С., да заплатят на А. АД
разноски за първоинстанционното производство.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от
ответниците по делото В.Д. и В.С., действаща със съгласието на нейния баща.
Във въззивната жалва са изложени съображения за недопустимост на
първоинстанционното решение. Твърди се, че предявеният иск по чл. 135 ал.
1 ЗЗД е недопустим, поради липса на правен интерес за Банката от неговото
предявяване. Липсата на правен интерес е мотивирана с това, че искът е
предявен четири години след сключване на договора за дарение, че към
момента на сключване на процесния договор върху недвижимия имот, който е
негов предмет, не е било насочено принудително изпълнение, въпреки
обявената предсрочна изискуемост на кредита на дарителката към А. АД и
образуваното изпълнително дело, както и поради наличието на други
обезпечения и факта, че върху процесния имот е учредена ипотека като
обезпечение на друг договор за кредит, сключен от дарителката с друга банка,
при което с право на предпочтително удовлетворение върху този имот щяла
да се ползва друга банка, а именно М.Ю. АД, а не ищецът в настоящото
производство. По тези съображения се иска обезсилване на
първоинстанционното решение, като недопустимо, а при условията на
евентуалност - неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор А. АД, с
изразено становище за нейната неоснователност. В същия е посочено, че пред
първоинстанционния съд не са поддържани възраженията за недопустимост
на иска, а такива се въвеждат за първи път с въззивната жалба. Отразено е, че
становището на ответниците пред първоинстанционния съд е било за
неоснователност, поради това, че надарената В.С. е добросъвестна, не е
знаела за задълженията на дарителката, както и поради наличието на други
обезпечения на договора за кредит, ипотеки върху недвижимите имоти,
позволяващи събирането на вземането на Банката. Искането е да се остави без
уважение въззивната жалба и да се присъдят разноски за въззивната
инстанция.
Адв. В. – Поддържам въззивната жалба от името на доверителите
ми. При условията на евентуалност, ако не приемете, че е налице
недопустимост, то считам, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно и необосновано, с оглед събраните по делото доказателства и
следва евентуално да бъде отменено, с отхвърляне на исковата претенция.
Представям списък на разноски.
В цитираната по-горе молба на А. АД е изразено становище, че се
поддържа писмения отговор, оспорва се въззивната жалба и се иска
оставянето й без уважение. Молбата съдържа списък на разноските по чл. 80
ГПК, в която е посочено, че се претендира адвокатско възнаграждение,
2
съобразно договор за правна защита и съдействие, както и извлечение от
банкова сметка, установяващо реалното му заплащане.
Адв. В. – Не правя възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото списъци с разноски на страните, ведно с
доказателства за упълномощаване на процесуалните им представители и
реалното заплащане на възнагражденията им.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. В. – Уважаеми апелативни съдии, поддържам изложеното
във въззивната жалба. Ако все пак приемете, че искът по чл. 135 ЗЗД е вид
обезпечително производство, а и доколкото самият Живко Сталев в неговите
учебници поддържа становище, че установителните искове са широко
разпространени, т.е. ако се приеме, че този иск е бил допустим, във всички
случаи считам, че това, което е представено като доказателства,
първоинстанционният съд е следвало да прояви съответната служебна
ангажираност и да посочи дали и каква е доказателствената тежест.
Основното ни възражение тук е, че не са събрани доказателства по основното
съображение за предявяване на такъв иск, а именно налице ли е увреждане на
интересите на ищцовата банка. От една страна вие виждате, че става въпрос за
предявяването на иск четири години по-късно. Очевидно, към днешна дата, с
натрупване на съответно лихви и други разноски, кредитите са се увеличили
неимоверно много, което не е било така към момента, когато е извършено и
въпросното дарение. Още повече че то е направено в момент, в който вече е
имало образувани изпълнителни дела. Просто е следвало обезпеченията,
които са имали тези кредити, в голяма част, които са били вече изплатени, с
продажбата на имотите е било възможно да се реализира и вземането на
Банката. Считам, че това е един вид злоупотреба от страна на Банката, защото
виждате какво удостоверение са представили за задължение, което не знаем
на каква база е извършено и как е установено, но то не е съобразено с
размерите на задълженията към 2016 г. Считам, че това основно е следвало да
се анализира, да се установи от ищцовата страна това увреждане към 2016 г. и
евентуално на тази база да се приеме дали искът следва да бъде уважен.
Считам, че искът е неоснователен, така че, ако не приемете
неговата недопустимост, при всички случаи ще моля да отхвърлите
предявения иск, като ни присъдите направените разноски.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
3
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили и че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието се закри в 10.22 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4