№ /11.10.2021 година, гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV състав в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:ЕВГЕНИЯ БАЕВА
като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 1301 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по жалбата на Г.Х.К. ***.
Жалбоподателят твърди, че е собственик на плавателно съоръжение – несамоходна стоманобетонна
платформа, разположено в плавателния канал източно от Клапов мост. Твърди, че достъпът
до понтона, който се осъществява откъм тротоара към източното платно на моста,
е затруднен от разположено на тротоара метално съоръжение с приблизителни
размери 1м. х 2,5м. х 2м., осигуряващо влизането в специализиран обект на
„Сени“ ЕООД – Варна. Твърди, че на 11.05.2021 година е подал сигнал до кмета на
община Варна с искане за проверка на законосъобразността на изграденото метално
съоръжение. Твърди, че на 27.05.2021 година е получил отговор от заместник
кмета на община Варна, в който е посочено, че металното съоръжение е част от
специализиран пристанищен обект, представляващ търпим строеж и че няма данни за
извършено нарушение и налагане на мерки. Твърди, че писмото представлява
индивидуален административен акт, издаден от некомпетентен орган и при неправилно
приложение на материалния закон. В условията на евентуалност твърди, че е
налице мълчалив отказ, тъй като компетентният орган не се е произнесъл по
искането му за отстраняване на съоръжението. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени административния акт на заместник кмета на община Варна,
евентуално да отмени мълчаливия отказ на кмета на община Варна.
Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:
Със сигнал от 11.05.2021 година жалбоподателят е
сезирал кмета на община Варна с искане да извърши проверка за
законосъобразността на поставеното метално съоръжение, включително като сезира
Регионална дирекция за национален строителен контрол – Варна и съоръжението да
бъде премахнато.
С писмо от 21.05.2021 година заместник кмета на
община Варна е уведомил жалбоподателя, че при извършената от служители на
община Варна проверка е установено, че металното съоръжение не е поставено на
тротоара, а представлява част от специализиран пристанищен обект – пристан. В
писмото е посочено, че строежът е заварен и търпим, поради което не са налице
основания за предприемане на административнонаказателни действия срещу „Сени“
ЕООД – Варна. В преписката липсват данни за връчване на оспореното писмо.
Съдът намира, че сезираният със сигнала орган е
формирал изричен отказ по чл. 122, ал. 1 от АПК да предприеме исканите от
жалбоподателя действия. Липсата на изричен диспозитив по искането на
жалбоподателя да премахне строежа не формира мълчалив отказ. Напротив, в
писмото изрично е посочено, че строежът е заварен и търпим, което означава, че
не е незаконен и не подлежи на премахване. В изпълнение на правомощията си да
извърши задълбочена проверка на сигнала органът е приел и че на са налице
основания за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
собственика на съоръжението.
Като акт, произнесен в производството по чл. 119 и
следващите от АПК, оспореният акт не представлява индивидуален административен
акт и не подлежи на обжалване, арг. чл. 124, ал. 2 от АПК.
Дори и да се приеме, че решението на органа е
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 4 от АПК, жалбоподателят няма
интерес от оспорването му. Това е така, защото с акта не се създават права и
задължения за него, нито се засягат такива. Твърдението на жалбоподателя, че
строежът е разположен върху тротоара и препятства достъпа му до собствеността
му, не обосновава такъв интерес, защото ограниченият достъп нито е разпореден с
оспорения акт, нито произтича пряко от него.
Законът прави ясно разграничение между лицата, които са носители на субективно право и търсят защита, с твърдение за засягане и/или застрашаване на свои лични права и/или законни интереси и които имат процесуалното качество на жалбоподатели, и лицата, за които не е налице засягане или застрашаване на субективно право или интерес. На последните законът отрежда процесуалното качество на сигналоподатели и не им предоставя възможността да обжалват решенията на органите, които са сезирали.
Упражняването на законно предоставената възможност на всеки гражданин да подаде сигнал за нередност не му дава възможност да обжалва резултата от проверката, дори и когато не е с положителен резултат. Дори и при най-широко разбиране на понятието за правен интерес от гледна точка на нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, съгласно която гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат подобно разбиране не може да се обоснове. Наличието на пряк правен интерес е посочено като условие за съдебно оспорване, което е в унисон с разбирането за правна сигурност. Съгласно Решение № 5 от 17.04.2007 година на Конституционния съд на Република България, постановено по конституционно дело № 11/2006 година, легитимацията при съдебната защита на правата от страна на гражданите и юридическите лица срещу актове на изпълнителната власт, която допуска Конституцията на Република България, е максимално отворена, но не и безгранична. В това отношение законодателят се е съобразил с разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от основния закон и не е предвидил actio popularis или възможността на всеки всякога и за всички да атакува актове на изпълнителната власт. Възможността за въвеждане на actio popularis би влязла в противоречие с изискванията на посочената разпоредба.
Предвид горното и на
основание чл. 159, т.т. 1 и 4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 1301/2021
година по описа на Административен съд – Варна, ІV състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се
обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България
в седмодневен срок от съобщаването му от жалбоподателя.
СЪДИЯ: