Р Е Ш Е Н И Е
№........
гр.Плевен, 13,09,2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, IX-ти граждански състав, в закрито съдебно заседание на седми септември
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря С.Ц., като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д. №4055 по описа на съда за 2016 г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415,ал.1 от ГПК вр.79
ал 1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД
Производството по
делото е образувано по ИМ от *** със седалище и адрес на ***, представлявана от
изпълнителния директор ***, ***, против В.Г.Х., ЕГН **********,***, за
признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
същия дължи на ищеца сумата от 769,67 лева, от които сумата от 669,85 лева
главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
01,02,2013 г. – 29,02,2016 г., и сумата от 99,82 лева, представляваща лихва за
забава за периода 02,04,2013 г. – 14,03,2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д.
№2018/2016 г. по описа на ***, по което има издадена заповед за изпълнение,
срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че сумите
за топлинна енергия за процесния период, са начислявани от ищеца въз основа на
изготвяни от *** отчети, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за То***набдяването. Твърди се, че имотът, находящ се в ***. В
с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи претенцията.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор в който сочи, че не
оспорва предявения иск. Възразява се срещу претендираното юрисконсултско
възнаграждение, тъй като е прекомерно. Моли се съда да не допуска исканата СИЕ. В
с.з., за което е редовно призована, ответницата не се явява и не изпраща
педставител.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните
и събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК
с предмет признаване на установено, че по отношение на ответника съществува
вземане, претендирано от ищеца ***. В производството в съответствие с правилото
за разпределение на доказателствената тежест, ищеца следва да докаже, че
ответникът е клиент на топлинна енергия, че му е доставил твърдяното количество
топлинна енергия, както и вземането си по основание и размер. От приложеното
ч.гр.д.№2018/2016 г. по описа на *** се установява, че ищеца се е снабдил по
реда на чл.410 от ГПК със заповед за изпълнение спрямо ответника за процесните
суми.
Не се спори по делото, че ответника е собственик на имота
с абонатен номер №20439. Не се оспорва и облигационната връзка между страните, като
ответника признава претенцията по размерите, предявени с исковата молба.
На основание гореизложеното съдът намира,че искът с
правно основание чл.422 вр. чл.415,ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 и чл.86,ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.
По отношение на разноските – с огледа изхода на спора
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените разноски за
юрк.възнаграждение. Ответницата е направила възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът счита, че е основателно, и
следва да се присъди на ищеца минималния размер, предвиден в Наредба №1 за
адвокатските възнаграждения, определен по правилото на чл.7, ал.2, т.1 от
същата или 300,00 лева, което е общо за осъщественото процесуално
представителство в заповедното и исково производство. Съображенията затова за
следните – кредиторът разполага с процесуална възможност да претендира
вземането си от една страна по реда заповедното производство, в който случай
при депозиране възражение ще се развие исково производство, а от друга страна –
направо по исков ред. При определяне размера на дължимата държавна такса е
отчетено, че не следва да се допуска събирането на по-голяма, в зависимост от
това, кое процесуална възможност ще избере кредитора. Следва да се приеме, че и
в хипотезата на чл.78, ал.1 от ГПК законът не допуска да бъде натоварен
длъжника с разноски за юрк.възнаграждение в по-голям размер, в сравнение с
тези, които биха били дължими при претендиране на вземането направено по исков
ред. Именно поради това, в хипотезата на развило се исково производство след
проведено заповедно, въпросът за всички дължими разноски следва да бъде решен
при постановяване на решениетопо съществото на спора. И доколкото се касае за
едно и също вземане /заповедното и исковото производство/, при съобразяване
размера на това вземане, следва да се определи размера на дължимото юрк.
възнаграждение в хипотезата на чл.78, ал.8 от ГПК. Поради тези съображения,
съдът счита,че ответника следва да бъде осъден за заплати на ищеца деловодни
разноски за юрк.възнаграждение в размер на 300,00 лева, които са общо за
заповедното и исковото производство.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР№4/2013 на ОСГТК съдът
следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
сторените разноски за държавна такса в заповедното производство в размер на 14,97
лева - съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че съществува.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422 вр. чл.415,ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 и чл.86,ал.1 от ЗЗД, че В.Г.Х., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ ***, със седалище и адрес на управление *** представлявана от
изпълнителния директор ***, сумата от 769,67 лева, от които 669,85 лева главница, съставляваща стойността
на незаплатената топлинна енергия за периода 01.02.2013 г. - 29.02.2016 г. и
99,82 лева лихва за забава за периода 02.04.2013 г. - 14.03.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда – 23,03,2016 г. до окончателното изплащане на сумите, която
сума представлява част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2018/2016 г. по описа на ***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В.Г.Х.,
ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***
със седалище и адрес на управление *** представлявана от изпълнителния директор
***, направените разноски за юрисконсултско възнаграждение общо в заповедното и
исковото производство в размер на 300,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В.Г.Х.,
ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***
със седалище и адрес на управление *** представлявана от изпълнителния директор
***, направените разноски за ДТ в заповедното производство в размер на 14,97
лева - съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че съществува.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред ***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: