Р Е Ш Е Н И Е  №260050

 

гр.Русе, 02.09.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският  Районен съд, единадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Председател : Александър Станчев

 

при секретаря Юлия Острева и в присъствието на  прокурора ……………………

като разгледа  докладваното от председателя АН Дело № 1110/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 20-1085-001803/03.06.2020г., издадено от Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Русе, против М.М.С., с ЕГН-**********, за нарушение на чл.48 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв., на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП.

Срещу постановлението е подадена жалба от М.М.С.. Жалбата е подадена в законоустановеният срок в нея се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, не се явява лично. Вместо него се явява упълномощен представител който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, административнонаказващият орган, редовно призовани, не изпращат представител.

Районна прокуратура-гр.Русе, редовно призовани, не изпращат представител.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 11.03.2020г., около 09,55ч., в гр.Русе, на кръстовището между ул.“Духовно Възраждане“ и ул.“Георги С. Раковски“, настъпило ПТП с материални щети и участници : л.а. марка „СЕАТ Алтеа“, с рег.№..., управляван от жалб.М.С. ***“ и л.а. марка „КИА Соренто“, с рег.№…., движещ се по ул.“Духовно възраждане“. В резултат на ПТП и според приложения по делото протокол /л.7/, по двата автомобила били установени описаните в него материални щети. На място били извикани по тел.112 пол. служители /един от които св.В.П./, които взели отношение, като св.В.П. съставили АУАН с бл.№722230/11.03.2020г., който бил връчен на същата дата срещу подпис на жалбоподателя. Последния вписал в АУАН, че има бланкетно възражения. Въз основа на процесния АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. По делото е разпитан св.Г., който заявява, че не помни нищо по случая.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е основателна.

Съдът приема, че актът за установяване на административното нарушение и НП не са съставени съгласно изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, според които в АУАН и НП следва да се посочат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Горепосочените нарушения от своя страна са довели до недоказаност по несъмнен начин на нарушението съгласно чл.6 от ЗАНН.

В НП, като доказателство за извършеното нарушение, е посочен АУАН бл. № 722239/11.03.2020 г. Нарушението по АУАН е квалифицирано по чл.50, ал.1 от ЗДвП като според текстовото му описание се изразява в това, че на 11.03.2020 г., около 09:55 часа, в гр.Русе, на кръстовището, образувано от ул.“Г.С.Раковски“ и ул.“Духовно Възраждане“, в условията на ясно време и мокро платно за движение, жалбоподателя при управление на лек автомобил „Сеат“ с рег. № ..., бил нарушил правилата за предимство като на кръстовище, регулирано с пътни знаци, не бил пропуснал автомобила, движещ се по път с предимство с рег. № …. - по ул.“Духовно Възраждане“, като навлязъл в кръстовището и автомобилите се сблъскали, причинявайки ПТП с материални щети.

С наказателното постановление обаче е посочено различно, като сьставомерни факти и правна квалификация нарушение - по чл.48 от ЗДвП, за което, въпреки същественото изменение на обстоятелствената част на обвинението, не му е било предявявано обвинение със съставяне на АУАН. Според обстоятелствената част на НП нарушението по чл.48 от ЗДвП се изразява в това, че на посочените дата, час и място, управлявайки МПС, жалб.С. нарушил правилата за предимството като на кръстовище, регулирано с пътни знаци /но пътят, по който се е движел жалбопоздателя по време на настъпване на  ПТП не е бил сигнализиран с какъвто и да е пътен знак/, не пропуснал автомобила, който се намирал и се е приближавал от дясната му страна, по ул.“Духовно възраждане“, като движещ се по път с предимство, сигнализиран с път с предимство БЗ „Път с предимство“, лек автомобил „Киа Соренто“ с рег. № ….., като по този начин жалбоподеля навлязъл в кръстовището и предизвикал настъпване на ПТП с имуществени вреди.

Описанието на нарушението в наказателното постановление е неясно и съдържа признаци от обективната страна както на нарушението по чл.48 от ЗДвП, така и на това по чл.50, ал.1 от ЗДвП, не отговаря на изискването по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и ограничава правото на защита на жалбоподателя, а и на съда да разбере в какво административно нарушение е обвинен жалбоподателя да е извършил, като по този начин е лишил жалбоподателя от възможността да се защитава срещу един ясен и вътрешно непротиворечив акт.

Неясната компилация от различни нарушения очевидно е резултат от стремежа на административнонаказващия орган едва с наказателното постановление да изправи обвинението към аргументите на жалбоподателя в първоинстанционното прозводство за липсата на извършено нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП, за което е съставен АУАН, при отсъствието на надлежна сигнализация с пътни знаци Б1 или Б2 на ул.“Г.С.Раковски“, по която се движел с автомобила си, в нарушение на императивното изискване на чл.46, ал.4 от ППЗДвП и чл.54, ал.2 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.

Санкционирането на жалбоподателя за неясно описано нарушение по чл.48 от ЗДвП не представлява действие в изпълнение на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като се касае не просто за нередовност на съставения АУАН бл. № 722239/11.03.2020г., а за въвеждане с наказателното постановление на съвсем нов състав на нарушение с различни елементи. Допуснатото по този начин процесуално нарушение, освен съществено, е и неотстранимо.

Основателни са възраженията в първоинстанционното производство, че при липса на знак Б1 или Б2, обозначаващи задължение за водача да пропусне движещите се по път с предимство, то водачите, движещи се по ул. ул.“Г.С.Раковски“ няма как да знаят, че пресичат път с предимство, обозначен със знак Б3, какъвто в случая е по ул.“Духовно Възраждане“.

Актосъставителят неправилно е приел за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил от субективна страна визираното административно нарушение - чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, като не е пропуснал движещия се по път с предимство автомобил и затова станал причина за настъпилото ПТП. Този извод не се подкрепя от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел- актосъставител. Напротив, той е разколебан в показанията си и алтернативно  потвърждава обстоятелство, че дори от  страната на жалбоподателя да липсва поставен знак за пресичане на път с предимство то нарушението е извършено безспорно от жалбоподателя /евентуално по чл. 48 от ЗДвП – както е преценил АНО в НП/.

При конкуренция на доказателствата и спор относно фактическите обстоятелства на нарушението, в тежест на административно-наказващият орган е да докаже главните факти, на които почива обвинението. При липса на данни за наличието на такъв знак от страната на движение на жалбоподателя, нарушението се явява недоказано. За него е било неизвестно, че пресича път с предимство, поради което нарушението не е извършено виновно, а при липса на вина, отговорността на нарушителя е ангажирана незаконосъобразно.

 Горепосочените обстоятелства, водят на извод, че преди издаване на НП от АНО е извършено нарушение на чл.52, ал.4 ; чл.54 от ЗАНН, тъй като още изначало при съставянето на АУАН, а и в последствие в хода на първоинстанционното пръоизводство жалб.С. е имал възражения относно начина на установяване на нарушението и причините за настъпването му, но от АНО не са изследвали законосъобразността и обосноваността на АУАН, респективно не са разследвали допълнително спорните обстоятелства между жалбоподателя и другия участник в ПТП.

Допуснатите нарушения на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ; чл.52, ал.4 ; чл.54 от ЗАНН, са от категорията на съществените, нарушават в значителна степен правото на защита на жалбоподателя в административното производство, а и изначало водят до недоказаност на нарушението съгласно чл.6 от ЗАНН.

Предвид това и при съобразяване на доказателствата по делото, административно-наказващият орган следва да заплати на М.М.С. сумата от 300 лв. – разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно чл.63, ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1 от АПК.

 

По горепосочените мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1085-001803/03.06.2020г., издадено от Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Русе, против М.М.С., с ЕГН-**********, с което за нарушение на чл.48 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв., на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-Русе да заплати на М.М.С., с ЕГН-********** сумата от 300 лв. – разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно чл.63, ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1 от АПК.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд – Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

               Районен съдия :