Решение по дело №226/2021 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 260239
Дата: 27 септември 2021 г. (в сила от 3 ноември 2021 г.)
Съдия: Невена Калинова Калинова
Дело: 20215140100226
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

Гр.Кърджали, 27.09.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното съдебно заседание на осми септември две хиляди и двадесета година в състав:

            Председател: Невена Калинова

 

при секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от съдията  гр.д. N   226 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по предявен от ищците П.И.Р., Т.Н.Р., Д.Н.Р. и Б.Н.Р., всички от гр.Кърджали, чрез надлежно упълномощен адвокат, срещу „Фи Хелт Застраховане“ АД гр.София, при условията на субективно съединяване, осъдителен иск по чл.383, ал.3 от КЗ за сумата 2 355.79 лв., общо 9 423.17 лв., представляваща застрахователна сума по чл.10.1 от Специални условия за застраховка „Спокойствие на кредитополучател на „ПИБ“ АД към застрахователна полица N  023LD-R-002171-4561 oт 21.07.2020г., във връзка с настъпило застрахователно събитие - смърт на кредитополучателя Н. И.Р., по сключен между него и „ПИБ“ АД договор N  023LD-R-002171/21.07.2020г. за банков кредит, с искане ответникът да се осъди да заплати сумите, претендирани от всеки един от ищците в полза на „ПИБ“ АД гр.София, ведно със законната лихва от предявяване на иска/на 03.02.2021г./ до окончателното й изплащане.

Обстоятелствата, изложени в исковата молба, на които се основава иска, са следните:

Ищците са наследници на Н. И.Р., починал на 14.11.2020г., първата като преживяла го съпруга, останалите като негови деца. На 21.07.2020г. Н. И.Р. сключил с „Първа инвестиционна банка“ АД гр.София договор N  023LD-R-002171/21.07.2020г. за банков кредит, за сумата 10 000 лв., със срок на усвояване 30.07.2020г. и краен срок на погасяване 20.03.2024г., с месечна погасителна вноска 253.20 лв., при общо дължима сума 11 140.81 лв., включваща главница, лихви и такси, а на 21.07.2020г. сключил с ответника застраховка „Спокойствие на кредитополучател на „ПИБ“ АД със застрахователна полица N  023LD-R-002171-4561 oт 21.07.2020г., с предмет живота, здравето, телесната цялост и работоспособността му, с посочени покрити рискове, в т.ч. смърт в резултат на заболяване, за срока на действие на договора за кредит, със застрахователна сума 10 000 лв., изменяща се в зависимост от остатъка на задължението по кредита, изчислен към настъпване на застрахователното събитие, при плащане на застрахователна премия на месечни вноски едновременно с вноските по кредита, и ползващо се лице банката кредитор „ПИБ“ АД, на което при смърт на застрахования застрахователят изплаща непогасената част от кредита съгласно чл.10.1 от Специални условия за застраховка „Спокойствие на кредитополучател на „ПИБ“ АД. При сключване на застраховката на 21.07.2020г. Н. И.Р. подписал заявление за застраховане, в което декларирал посочените в исковата молба обстоятелства. Дължимите застрахователни вноски Н. И.Р. плащал редовно на ответника чрез удръжки от банковата му сметка в „ПИБ“ АД. Към датата на смъртта на Н. И.Р., по причина остра дихателна недостатъчност, двустранна бронхопневмония, COVID 19, както и съпътстваща артериална хипертония, непогасената част от кредита възлизала на 9 423.17 лв., която ответникът отказал да заплати на банката кредитор по предявената от нея застрахователна претенция, с мотив, че застрахованият декларирал неверни данни в заявлението за застраховане от 21.07.2020г. и конкретно не декларирал наличие на хипертония от 2016г., по която причина дължимите месечни вноски по кредита се плащат от ищците без просрочие. Оспорвайки сочените причини за отказа на ответника да заплати застрахователно обезщетение на ползващото се лице и позовавайки се на бездействието на това лице да предяви съдебен иск да получи обезщетението, ищците обосновават правния си интерес от предявяване на иска, при твърдение, че наследодателят сключва договора за застраховка в качеството си застраховащ и застрахован кредитополучател, в полза на кредитора банка. В съдебно заседание ищците чрез упълномощен адвокат поддържат иска и молят за уважаването му, ведно с разноски по делото.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът „Фи Хелт Застраховане“ АД гр.София оспорва основателността на иска, без да оспорва сключване приживе на сочените по-горе договор за банков кредит и договор за застраховка от Н. И.Р. съответно с „ПИБ“ АД и със самия ответник, както и че банката кредитор е упражнила правото си по договора за застраховка и е предявила претенцията си пред ответника, но е получила отказ за изплащане на застрахователно обезщетение -смъртта на кредитополучателя не е призната за застрахователно събитие поради наличие на обстоятелства, изключващи отговорността на застрахователя, а именно недеклариране от кредитополучателя при сключване на договора за застраховка на заболяване артериална хипертония, диагностицирано през 2016г., наместо което същият декларирал, че през последните пет години не е боледувал и не е лекуван от заболявания. Поради това и заключението на ответника като застраховател е, че смъртта на застрахования кредитополучател се дължи и на укритото заболяване - артериална хипертония, когато съгласно общите условия по застраховката е налице изключен риск, защото заболяването е в пряка причинно-следствена връзка със смъртта, когато застрахователят може да откаже изцяло плащане на застрахователно обезщетение съгласно чл.363, ал.4 от КЗ. Претендира за отхвърляне на иска, за разноски по делото и прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът не се представлява, но поддържа възраженията срещу иска с писмена молба чрез упълномощен адвокат.

 Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Предявеният иск е по чл.383, ал.3 от КЗ, по който легитимацията на ищците произтича от качеството на застрахован, респ. потребител на застрахователната услуга, предвид, че при смърт на длъжник по договор за кредит-застраховано лице по застрахователен договор по повод негово неимуществено благо, наследникът има правата на застрахован, освен правото да получи обезщетението до размера на непогасената част от задължението, защото договорът за застраховка е договор в полза на трето лице. Възражението на ответника е по чл.363, ал.4, изр.1-во, вр. чл.362, ал.1 от КЗ, че застрахователното събитие смърт на кредитополучател е настъпило при премълчано от застрахованото лице обстоятелство - съзнателно недеклариране на налично заболяване артериална хипертония, което е от съществено значение за риска, защото премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието.

В доказателствена тежест на ищците е, че е сключена от длъжник застраховка в полза на кредитор, по повод неимуществено благо на длъжника, с настъпило застрахователно събитие-смърт на длъжника вследствие на заболяване, и кредиторът  не е предявил съдебна претенция да получи застрахователно обезщетение до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователния договор, включващо главница, лихви и такси към датата на настъпване на застрахователното събитие- 14.11.2020г.; качеството на ищците на наследници на длъжника и размера на непогасената част от задължението на длъжника към 14.11.2020г. по договора в полза на кредитор; настъпването на застрахователното събитие - смърт в резултат на остра дихателна недостатъчност, двустранна бронхопневмония, Ковид 19, съпътствано с артериална хипертония, от каквато към сключване на договора за застраховка застрахованият не е боледувал и наличието на това заболяване към този момент не му е известно.

В доказателствена тежест на ответника е, че настъпилото застрахователно събитие е поради въздействие от предварително съществуващо и премълчано от застрахования длъжник обстоятелство към сключването на застраховката – артериална хипертония, известна на застрахования като диагностицирана през 2016г., което обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на смъртта на застрахования длъжник.

Не е спорно между страните сключването от починалия кредитополучател на посочените по-горе договор  N  023LD-R-002171/21.07.2020г. за банков кредит с „ПИБ“ АД гр.София и договор за  застраховка от 21.07.2020г. с „Фи Хелт Застраховане“ АД гр.София, както и отправяне на извънсъдебна претенция от кредитора към застрахователя за изплащане на застрахователна сума с отказ, при възражение за премълчано от застрахования обстоятелство, както и че ищците са наследници на починалия кредитополучател.

Подлежащи на доказване като спорни от предмета на делото са причините за смъртта на застрахования кредитополучател: за ищеца, че това е заболяването остра дихателна недостатъчност, двустранна бронхопневмония, Ковид 19; за ответника, че това е поради въздействие на заболяването артериална хипертония.

Безспорните между страните обстоятелства са установени от  договор N  023LD-R-002171/21.07.2020г. за банков кредит, ведно с погасителен план, Удостоверение N 237-1/07.01.2021г., изд. от „ПИБ“ АД, извлечение от сметка на „ПИБ“ АД към14.11.2020г.,  Общи условия по застраховка „Спокойствие с FIHEALTH”, Специални условия по застраховка „Спокойствие  с FiHealth на кредитополучатели на „ПИБ“ АД, заявление за застраховане от 21.07.2020г., застрахователна полица за застраховка Спокойствие  с FiHealth  023LD-R-002171-4561, застрахователно решение на основание декларирани обстоятелства в Заявлението за застраховане oт 21.07.2020г.,уведомление за застрахователна претенция N  73275/22.12.2020г., медицинско свидетелство за смърт от 14.11.2020г., удостоверение за наследници от 24.11.2020г.

Застрахованият кредитополучател Н. И.Р. с ЕГН ********** е сключил договор за банков кредит на 21.07.2020г., когато е сключил и договора за застраховка в полза на банката кредитор, и е  починал на 14.11.2020г., към която дата размерът на непогасения кредит възлиза на 9 423.17 лв., от който 9 383.92 лв. редовна главница и 39.25 лв. падежирала лихва. Към датата на сключване на договора за кредит и на договора за застраховка Н. И.Р. декларира през застрахователя, че не е частично или пълно трайно неработоспособен вследствие на злополука или заболяване през последните пет години; през последните пет години не е бил лекуван от алкохолна или наркотична зависимост, високо кръвно налягане, сърдечни атаки или заболявания, мозъчен удар/инсулт/, заболявания на кръвоносните съдове /тромбофлебит, болести на вените, атеросклероза на съдовете/, диабет, злокачествени тумори, заболявания на бъбреци, черен дроб, хепатит, заболявания на белите дробове, на нервната система, храносмилателната система, както и на каквото и да е хронично заболяване.Съгласно Специалните условия по застраховката Н. И.Р. е застраховано лице като кредитополучател по договора за банков потребителски кредит с „Първа инвестиционна банка“ АД, тъй като е на възраст 61 години  и следва да е на 65 години към датата на изтичане на срока на договора за кредит /20.02.2024г.-дата на последна уговорена погасителна вноска/, щом подпише застрахователната полица и приложимите общи и специални условия, както в случая.Застраховката е сключена за размера на кредита от 10 000 лв. и застрахователните плащания са дължими от застрахователя на кредитора на застрахования -„Първа инвестиционна банка“ АД, в случай, че през срока на застраховката, сключена за срока на договора за кредит, настъпи покрит риск  -трайно намалеа работоспособност над 70 % в резултат на злополука или заболяване; смърт в резултат на заболяване или злополука и в изрично уговорените случаи временна неработоспособност в резултат на заболяване или злополука, като при смърт на застрахования в срока на застраховката, представляваща покрит риск, съгласно 10.1 от Специални условия по застраховка „Спокойствие с Fihealth”  на кредитополучатели на „Първа инвестиционна банка“ АД застрахователят изплаща на банката - бенефициер непогасената част от дължимата от застрахованото лице част от кредита, включващи редовна и просрочена главница и редовна лихва.По смисъла на общите условия по застраховката, Н. И.Р. е както застрахован - застрахователният договор се сключва срещу събития, свързани с живота, здравето и телесната му цялост, така и застраховащ като лице, което сключва застрахователен договор за застраховка със застрахователя и поема задължение да плаща определената в застрахователния договор застрахователна премия, при уговорка в полицата, че месечната вноска от застрахователна премия е платима от застраховащия едновременно с вноските по кредита, чрез разсрочено плащане на годишната премия, каквото плащане е уговорено с договора за кредит и е включено в погасителния план към него в съответствие с клаузите на раздел IV  от договора за банков кредит.Ползващо лице по договора за застраховка е банката кредитор на застрахования, за обезпечението на вземането на която по кредита, е сключена застраховката.

На 14.11.2020г. застрахованият кредитополучателя Н. И.Р. умира в  МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД гр.Кърджали и в съставеното от лекуващия лекар медицинско свидетелство са посочени следните причини за смъртта: I.Болест или състояние, непосредствено довели до смърт –„Остра дихателна недостатъчност“, дължаща се на „двустранна бронхопневмония“, при основна/начална/ причина за смъртта „Covid 19 идентифициран вирус“ и II. Други важни състояния, способстващи за настъпването на смърт, които не са свързани с болестта или патологичното състояние, довели до нея –„Арт. Хипертония“.

От представената справка на РЗОК Кърджали за починалия застрахован, за периода от 01.01.2015г. до 30.11.2020г., и конкретно преди подписване на застрахователния договор, се установява, че същият е консултиран на 14.01.2016г. от общопрактикуващ лекар д-р Г.-С.по повод неуточнена Стенокардия и от кардилог д-р С. по повод Есенциална/първична/ хипертония. От съставения от първия лекар Амбулаторен лист N 216/14.01.2016г. се установява, че пациентът се оплаква от бодежи в сърдечната област, измерени високи стойности на АН, за което посетил СМП, като обективно АН е 125/90, като е издадено направление за специалист, по което вторият лекар съставя Амбулаторен лист N  000231/14.01.2016г., в който при анамнезата посочва за съобщени от пациента лабилни стойности на АН с максимални стойности 140/80 и нетипичен дискомфорт в лява гръдна половина, но обективно установява добро общо състояние, ритмична сърдечна дейност, АН 120/80 мм, ясни сърдечни тонове без шумова находка и предписва терапия от нестероидни противовъзпалителни средства.

Именно посочване в справката на РЗОК, че починалият застрахован има диагностицирана хипертония през 2016г., преди сключване на застрахователния договор,  и посочването в медицинското свидетелство за смърт, че освен Ковид 19, е налице и друго важно състояние, способстващо смъртта, а именно Артериална хипертония, след като застрахованият е декларирал, че е напълно здрав,   са обстоятелства, мотивирали ответника като застраховател да откаже плащане на застрахователно обезщетение на ползващото по застраховката лице -„Първа инвестиционна банка“ АД/писмо от 22.12.2020г./ в съответствие с т.3.2.22 договора за застраховка, приемайки, че е настъпил непокрит от застраховката случай. 

Изслушаното по делото експертно заключение на д-р Н.М. по СМЕ е категорично, че не са налице данни през 2016г. на Н. И.Р. да е била поставяна диагноза Артериална хипертония и съобщеното от него при прегледа при личния лекар на 14.01.2016г. за „измерени високи стойности на АН“ не е диагноза, като при прегледа е измерено артериално налягане 125/90 mmHg. Вещото лице приема, че непосредствена причина за смъртта на Н. И.Р., настъпила на 14.11.2020г., е Остра дихателна недостатъчност вследствие на Covid 19 пневмония като видно от медицинската документация при приемането му в болничното заведение на 11.11.2020г. на същия е измерено артериално налягане 120/70 mmHg, на 12.11.2020г. то е 157/92 mmHg и на 14.11.2020 е 197/115 mmHg, като повишаването на стойностите на артериалното налягане е част от симптоматиката на тежко протичащо заболяване от Covid 19.

Вещото лице обяснява, че при Н.Р. симптоматологията на заболяването от Ковид 19 е протекла във възможно най-тежка форма, с развитието на двустранна пневмония и с летален изход, и при пролежаването му от 11.11.2020г. до 14.11.2020г.  артериалното му налягане се е покачвало успоредно с влошаване на състоянието му вследствие на заболяването му; завишаване на стойностите на артериалното налягане са съпътстващ симптом на тежкото протичане на ковид инфекцията, която е причината за смъртта; двустранната ковид пневмония е довела до остра дихателна недостатъчност, а измерените стойности на артериалното налягане, двукратно установени високи стойности, са дали повод в съобщението за смърт да се впише диагноза „артериална хипертония“, която обаче е съвсем отделно заболяване и не е издържано от медицинска гледна точка при еднократно или двукратно измерване на високи стойности, да се поставя такава диагноза, защото високите стойности на АН е част от симптоматиката при остра дихателна недостатъчност в случаите на Ковид 19. Освен това, при прегледа на 14.01.2016г. не са измерени високи стойности на АН и поставената диагноза Стенокардия е заболяване, различно от Есенциална хипертония, и  не се свързва обезателно с наличието на артериална хипертония, тъй като стенокардия могат да имат хора с нормално или ниско кръвно налягане. За извършената консултация на 14.01.2016г. от д-р С. е поставена диагноза Есенциална хипертония, но за да се постави тази диагноза, би следвало като продължение да има изписано лечение и то да е дългосрочно, защото еднократно измерени високи стойности на кръвно налягане не дават основание да се постави диагноза Есенциална хипертония. Вещото лице счита, че на база тези два прегледа от 14.01.2016г. не може да се каже, че е налице хронично кардиологично заболяване, предвид липсата на данни пациентът да е диспансеризиран, да е наблюдаван, лекуван и да има съответните усложнения от тази артериална хипертония, предвид, че на същата дата 14.01.2016г. е измерено кръвно в нормални стойности и диагнозата противоречи на стойностите на измереното артериално налягане.

 Заключението на вещото лице, оспорено от ответника, съдът възприема като компетентно и обосновано: компетентно, защото вещото лице е лекар специалист по съдебна медицина, в която сфера на експертни познания е предметът на изследването по поставените задачи на СМЕ, и обосновано с оглед представената от страните медицинска документация.От тази документация не се установява починалият застрахован да е бил болен от Артериална хипертония и да е бил лекуван поради такова заболяване, с предписване на съответни медикаменти, за същото да е имал диспансеризация и рецептурна книжка, които обстоятелства се установяват и от показанията на лекуващия го лекар д-р М.М. Георгиева, която разяснява и механизма на обработване на издаваните амбулаторни листове и направления, в които е задължително вписване на диагноза, била тя и работна.

С оглед на горното, съдът приема, че настъпилата на 14.11.2020г. смърт на Н. И.Р. е поради общо заболяване Ковид 19, протекло с остра дихателна недостатъчност, при двустранна пневмония, и високите стойности на артериално налягане към смъртта му са част от симптоматиката на непосредствено причинилото смъртта заболяване, вписани неточно в медицинското свидетелство за смърт като Артериална хипертония. Така не е налице посочената от ответника причина за отказ да плати застрахователно обезщетение на ползващото се от застраховката лице, който без да оспорва, че смъртта се дължи непосредствено на Ковид 19, изтъква, че преди сключване на застрахователния договор застрахованият има диагностицирана хипертония през 2016г.., която не е декларирана от застрахования при сключване на застрахователния договор на 21.07.2020г..

Тълкуването на изложените от застрахователя причини за отказ да плати застрахователно обезщетение е, че е налице премълчано обстоятелство при сключване на договора за застраховка, а именно заболяване на застрахования, при известността на което договорът не би бил сключен.Позовавайки се на чл.363, ал.4 от КЗ, застрахователят счита, че премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието, т.е. за смъртта на застрахования от заболяването като покрит от договора застрахователен риск, е повлияна не сама от посочената основната причина. Изтъкнатото конкретно друго въздействие е предхождаща развилата се остра дихателна недостатъчност Хипертония. Следователно от значение е дали към сключване на договора за застраховка е налице хипертония и ако да –дали тя е съответно значим фактор за смъртта на застрахования, защото премълчаното обстоятелство за хипертония не е достатъчно само по себе си да се откаже плащане на застрахователно обезщетение.

Безспорно е, че при сключването на договора за застраховка, застрахованият не е декларирал, че е имал поставена диагноза артериална хипертония, и по-точно есенциална хипертония, но такъв конкретен и ясен въпрос не е бил поставен от застрахователя, защото е поставен въпрос за това дали е боледувал, дали е бил лекуван и дали е бил хоспитализиран вследствие на заболяване през последните пет години, в т.ч. от каквото и да е хронично заболяване. Установява, че към сключване на договора, през последните пет години починалият не е страдал от заболяване артериална хипертония, защото поставянето на 14.01.2016г. на диагноза без предприето лечение и доказана във времето симптоматика на заболяването, означава отсъствие на сочената болест, в т.ч и като хронична, като обратното е в доказателствена тежест на ответника.Наред с това поставеният въпрос за боледуване не е дефиниран по ясен и несъмнен начин за средния потребител, за да може той, в случая застрахованият, да направи преценка прекарал ли е боледуване и подлежи ли то на деклариране, напр. дали е боледувал само, когато се е лекувал, или е боледувал, без да се е лекувал, и ако да - как се определя боледуването в този случай, тъй като се установява, че формално има налице поставена диагноза, но не и предприето лечение поради диагнозата. Следователно извод, че поради поставена диагноза Артериална хипертония, такава  е съзнателно премълчано от застрахования, е невъзможен.Невъзможен е и защото чл.362, ал.2 от КЗ изисква за съществените за риска обстоятелства, застрахователят да постави въпрос изрично и писмено, а в случая за съществените за риска обстоятелства, относими към предмета на изследването е поставен въпрос дали желаещият да бъде застрахован е бил лекуван от високо кръвно налягане и отговорът на този въпрос е установен – не е бил лекуван и не му е измервано при медицинските прегледи на 14.01.2016г. високо кръвно налягане, като сам пациентът е измерил такова, но терапия така и не е била предписана. Съгласно чл.362, ал.6 от КЗ неотговарянето на въпрос или неясен отговор на въпрос, без да има укриване на съществено за риска обстоятелство, не е основание за едностранно прекратяване на застрахователния договор, за искане на неговото изменение или за отказ за плащане на обезщетение по чл.363 от КЗ, с оглед възражението на ответника, че диагностицирана хипертония през 2016г. е укрита, тъй като не се установява да е налице твърдяното премълчано обстоятелство. На следващо място, когато е налице съзнателно неточно обявено или премълчано обстоятелство, което е съществено за риска, за застрахователя възниква право да откаже изцяло или частично плащане на застрахователно обезщетение, но само ако това обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието; а ако то само е увеличило размера на вредите, да намали обезщетението по формулата, разписана  в чл.364, ал.4 изр.2-ро от КЗ.

Под въздействие за оказване на настъпването на събитието следва да се разбира такова обстоятелство, при отсъствието на което, не би настъпило събитието, т.е. наличието на обстоятелството пряко е причинило събитието; или наличието на обстоятелството е ускорило настъпването на събитието или е допринесло за настъпване на събитието, защото събитието е в пряка причинна връзка за настъпване на събитието, но не и единствена причина за събитието.Тъй като не е налице премълчано обстоятелство, то дори и да се приеме за вярна посочената в медицинското свидетелство съпътстваща смъртта на застрахования причина,  то не са налице основания за отказ да се плати застрахователно обезщетение.Освен, че не е налице премълчано обстоятелство, то такова не е и оказало въздействие на събитието – установява, че при прием в болничното заведение застрахованият постъпва с нормални стойности на артериално налягане, които се покачват в следващите три дни, което е типично при тежкото протичане на Ковид-19, т.е. повишените стойности не са способствали сами по себе си за настъпване на смъртта, а са свързани с болестта, довела до смъртта, и друг извод въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства е изключен.Т.е., не предшестващо датата на сключване на договора за застраховка и заболяването от Ковид 19  заболяване Артериална хипертония е в причинна връзка със смъртта на застрахования или не такова е ускорило настъпването й, защото то не е причина или част от причините за смъртта, при което не е установено да е налице основание за отказ за плащане/изцяло или частично/ на застрахователно обезщетение в полза на ползващите се от застраховката лица, нито е налице основание за намаляване на обезщетението, при което искът на всеки един от ищците е основателен и доказан и подлежи на уважаване в пълния му предявен размер.

Верността на посочените от застрахователя обстоятелства за отказ да изплати застрахователно обезщетение в полза на третото ползващо се лице, кредитор на застрахования, не се установи и ищците са в правото си да претендират реално изпълнение на договора за застраховка в полза на третото лице.Качеството на ищците на застрахован/респ. потребител на застрахователната услуга, предвид правоотношението, от което произтича заявеното от него с иска право, е изрично установено в разпоредбата на чл.383, ал.3 от КЗ, съгласно която при смърт на длъжник по договор за кредит-застраховано лице по застрахователен договор по повод негово неимуществено благо, наследникът има правата на застрахован, освен правото да получи обезщетението до размера на непогасената част от задължението, защото договорът за застраховка е договор в полза на трето лице.Последното обуславя правото на пряк иск на застрахования срещу застрахователя, тъй като е страна по застрахователния договор като уговарящ и има право срещу заплатената по договора премия/премии да иска обещателят по договора/застрахователят/ да изпълни задълженията си към третото ползващо се лице-бенефициер/банката кредитор/-чл.22, ал.1 от ЗЗД. Следователно при договор за застраховка в полза на кредитор, сключен от длъжник/чл.383 от КЗ/, както уговарящият/застрахованият, така и третото лице-бенефициер/банката-кредитор, разполагат със самостоятелно процесуално право на иск за изпълнение на договора и могат да го упражнят както разделно, така и едновременно.Обстоятелствата, на които се основава търсената защита, са установени пълно и главно-налице е покрит застрахователен риск-смъртта на кредитополучателя вследствие на заболяване, оставил в наследство на ищците дълг в размер на 9 423.17 лв./редовна главница и редовна лихва/ към датата на смъртта 14.11.2020г., обезпечен със сключен в полза на кредитора договор за застраховка, по който при липса на доказано при условията на чл.154, ал.1 от ГПК основание за отказ за плащане на дължимото застрахователно обезщетение, ответникът като задължено лице застраховател дължи да престира на ползващото се лице- кредитор на застрахования по смисъла на чл.383, ал.3 от КЗ уговореното обезщетение като свое валидно и изискуемо задължение, до размера на непогасената част от дълга, в случая до размера на предявения иск общо от 9 423.17 лв., по 2 355.79 лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва от предявяване на иска на 03.02.2021г., до окончателното й изплащане.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат  направените от ищците разноски по делото в пълен размер, които възлизат на  2 536.92 лв., от които  376.92 лв. за дължима държавна такса, 160 лв. за възнаграждение на вещо лице и 2 000 лв. за адвокатско възнаграждение/по 500 лв. за всеки от ищците/, което  като уговорено от всеки един от ищците от 960 лв. е прекомерно по размер с оглед цената на иска, по арг. от разпоредбата на чл.7, ал.2 т.2 от Наредба N 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждаща 395 лв. минимален размер на адвокатското възнаграждение, при което с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и броя на проведените съдебни заседания, съгласно чл.78, ал.5 от ГПК се намаля до сумата от 500 лв..

Мотивиран от горното, Районният съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „Фи Хелт Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1700, район Студентски, ул.“Проф. Александър Фол“ N 2, вх.Б, по предявения от всеки от ищците П.И.Р. с ЕГН **********, Т.Н.Р. с ЕГН **********, Д.Н.Р. с ЕГН ********** и Б.Н.Р. с ЕГН **********, всички с адрес ***, при условията на субективно съединяване осъдителен иск за сумата 2 355.79 лв., общо 9 423.17 лв., да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Изгрев, бул.“Драган Цанков“ N 37, застрахователно обезщетение за настъпило по договор за застраховка, сключен със застрахователна полица за застраховка Спокойствие с FiHealth N  023LD-R-002171-4561 oт 21.07.2020г., вр. чл.10.1 от Специални условия по застраховка „Спокойствие с Fihealth”  на кредитополучатели на „Първа инвестиционна банка“ АД, застрахователно събитие „смърт в резултат на заболяване“, в размер на сумата 9 423.17 лв., представляваща непогасена част от дълга към 14.11.2020г. по  договор N  023LD-R-002171/21.07.2020г. за банков кредит, сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК ********* като кредитор и Н. И.Р. с ЕГН **********, починал на 14.11.2020г., като кредитополучател, ведно със законната лихва от 03.02.2020г.-дата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Фи Хелт Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1700, район Студентски, ул.“Проф. Александър Фол“ N 2, вх.Б, да заплати на П.И.Р. с ЕГН **********, Т.Н.Р. с ЕГН **********, Д.Н.Р. с ЕГН ********** и Б.Н.Р. с ЕГН **********, всички с адрес ***, сумата 2 536.92 лв., представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кърджали в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: