Решение по дело №979/2020 на Административен съд - Пловдив

Производството по делото е образувано по жалба, предявена от ЕТ„Т. Данаилов”, ЕИК *********, представляван от Т. Д., чрез адв. Г.Б., против Решение № 237/14.11.2019г. на министъра на околната среда и водите.

Твърди се незаконосъобразност на оспореното решение с основни изложени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му, изразяващи се в това, че административният орган не е съобразил преюдициалността на налично оспорване по съдебен ред на Плана за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за периода 2016-2021г. (ПУРБ 2016 -2021 г.) Иска се отмяна на оспореното решение. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Г.Б.- пълномощник, който моли да се постанови решение, с което се уважи жалбата. Претендират се разноски.

Ответникът-Министъра на околната среда и водите,редовно призован, не се явява. От процесуален представител по пълномощие се взема становище за неоснователност на жалбата. Допълнителни съображения се излагат в депозирани по делото писмени бележки. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, намира жалбата за основателна по следните съображения:

Жалбата като подадена в срок и от страна, адресат на акта е процесуално допустима.

Оспореният административен акт е издаден от оправомощен орган, в предвидената форма и съдържание.

Производството е започнало с депозиране от едноличния търговец на Заявление вх. № ПВ-47/18.08.2015г. за продължаване срока на действие на Разрешително № 02470019/12.05.2014г.

С обжалваното Решение № 237 от 14.11.2019 г. на министъра на околната среда и водите на основание чл.78, ал.2, т.2 и чл.80, ал.1 от Закона за водите(ЗВ) е отказано продължаване срока на действие на разрешително № 02470019/12.05.2014г., издадено на ЕТ“Тодор Данаилов“ за ползване на повърхностен воден обект – язовир „Въча“ за „плаващо съоръжение в язовири- плаваща база Б-121 „Джули“ и е определен срок от шест месеца от влизане в сила на това решение да се отстрани плаващата база от язовир „Въча“.

За да постави този отказ, ответният административен орган е приел, че продължаването на срока на действие на разрешителното е недопустимо съгласно ПУРБ 2016-2021 г., съответно се е позовал на нормата на чл.78, ал.2, т.2 ЗВ.

С окончателно решение № 9132 от 23.07.2024 г. по АД № 2397/2022 г. на ВАС е отменен ПУРБ в Източнобеломорски район за периода 2016-2021 г. и Национална програма за изпълнението му, приети с решение № 1106/29.12.2016 г. на МС в частта за предвидените мерки по отношение на водно тяло – язовир „Въча“ за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване.

Съобразявайки нормата на чл.142, ал.2 АПК и така посоченото по-горе съдебно решение, решение № 235 от 14.11.2019 г. на Министъра на околната среда и водите – предмет на разглеждане в това производство следва да бъде отменено на основание чл.146, т.4 АПК във вр. с чл.78, ал.2, т.2 ЗВ и отменения ПУРБ 2016-2021 г. в частта му за язовир „Въча“.

С отмяната на ПУРБ в Източнобеломорски район за периода 2016-2021 г. и Национална програма за изпълнението му, приети с решение № 1106/29.12.2016 г. на МС в частта за предвидените мерки по отношение на водно тяло – язовир „Въча“ за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, е отпаднала материалноправната предпоставка, на която се позовава оспореното по това дело решение. Този извод на съда прави излишно обсъждането на останалите доводи на страните и други доказателства по делото дотолкова доколкото единственото посочено по процесното решение основание за отказ да бъде продължено разрешителното на жалбоподателя е базирано на отменения вече ПУРБ 2016-2021 г. в частта му за язовир „Въча“.

Неоснователни са направените в тази връзка възражения от ответната страна, че освен мерките в ПУРБ е нарушен и общественият интерес, което е самостоятелно основание по чл.78 ЗВ за отказ за продължаване на разрешителното. Това е така, тъй като в процесното решение липсват изложени фактически основания в този смисъл. Единствено бланкетно позоваване на нарушение на обществения интерес без конкретни изложени мотиви в тази насока не могат да наведат съда на извод за обоснованост на оспорения отказ. В самото оспорено решение не се излагат доводи и/или констатации във връзка с чл.49, ал.1,т.3 и т.4 ЗВ, липсват и такива доказателства по административната преписка. Събирането на такива едва в съдебното производство не може да наведе съда на извод за мотивираност на отказа дотолкова доколкото мотивите на един ИАА следва да са изложени в самия него или, ако са изложени в друг акт, то той трябва да е предхождащ.

По изложените съображения жалбата е основателна, а оспореното с нея решение следва да бъде отменено.

По разноските:

С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски по делото, такива следва да бъдат присъдени на жалбоподателя в размер на 1250 лева- адвокатско възнаграждение и държавна такса. Настоящият състав на съда не констатира прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид характера и предмета на спора.

Претенцията за разноски в частта за банкови такси следва да се остави без уважение. Трайна е практиката на ВАС, че в масата на разноски не влизат заплатените от страните банкови такси.

Ето защо, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 237 от 14.11.2019 г. на Министъра на околната среда и водите.

ИЗПРАЩА делото като преписка на Министъра на околната среда и водите за произнасяне по Заявление вх. № ПВ-47/18.08.2015г. от ЕТ“Тодор Данаилов“, в съответствие с указанията по настоящото решение.

ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите да заплати на ЕТ„Т. Данаилов”, ЕИК *********, разноски по делото в размер на 1250,00(хиляда двеста и петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.