РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на деветнадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело №
20211880100298 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Ц. К. Й. от гр. В.,
ул. „.....” , вх. , ап. , ЕГН **********, чрез адв. Д.П., против Община Своге,
представлявана от кмета. В нея се твърди, че ищецът е собственик по наследство и по
давност на ¼ идеална част от правото на собственост върху земеделски имот, находящ
се в с. Д., общ. С., с площ от 19000 кв.м. Имотът е индивидуализиран в приложената
към исковата комбинирана скица от 18.11.2020 г., като от нея, както и от допълнително
представена скица на поземлен имот с идентификатор № 23798.29.2, издадена от
Служба по геодезия, картография и кадастър – Софийска област, се установява, че той
е отразен като земи по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи (ЗСПЗЗ). Й. излага, че владее, обработва и ползва реална част от процесния имот,
а именно неговата югоизточна част. В допълнителна молба от 04.02.2022 г. тя посочва,
че правото на собственост е придобито от баща ѝ по давност за периода след 1945 г. до
смъртта му през ... г., а след това владението е осъществявано от наследниците,
съответно Й. е започнала да владее нейната реална част. В открито съдебно заседание
проведено на 19.04.2022 г., след приемане на назначената по делото съдебно –
техническа експертиза и във връзка с указания на съда, пълномощникът на ищеца
уточни, че искането е да бъде признато за установено спрямо Община Своге, че Ц. К.
Й. е индивидуален собственик на имота по б. А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З, А с площ от 5728
кв. м. по скицата на вещото лице Приложение № 2, представляващ реална част от
1
поземлен имот с идентификатор № 23798.29.2.
От Община Своге е подаден писмен отговор, чрез адв. И.Ц. – пълномощник на
кмета. В него се заявява, че нито Й., нито нейният наследодател са могли да придобият
правото на собственост върху имота на заявените от нея основания, в подкрепа на
което са изложени подробни съображения. Твърди се, че имотът не е бил заявен за
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и е предаден на ответника по предвидения в закона
ред. Поради общинския характер на имота правото на собственост не е можело да бъде
придобито по давност. С оглед на изложеното се иска от съда да отхвърли
претенцията, като неоснователна и недоказана.
В производството са събрани писмени доказателства, разпитани са двама
свидетели, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза. Съдът кредитира,
като обективно и компетентно изготвено заключението на вещото лице.
В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните
аргументираха застъпваните от тях тези, като по делото постъпи и писмена защита от
пълномощника на ответната община.
Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на
страните и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :
От показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от казаното от
вещото лице се установява, че поземлен имот с идентификатор № 23798.29.2 е ясно
обособен и личи на терена. В последните повече от седемдесет години той е владян от
К. Д., а след смъртта му през ... г. от наследниците му, като дъщеря му Ц.Й. е владяла
реалната част от имота посочена в скицата на вещото лице. През целия този период от
време никой не е оспорвал владението им. Владението е било непрекъснато, спокойно,
явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя, като не е оспорвано от
никого. Няма данни имотът да е обобществяван, нито правно, нито фактически.
Отношенията на ищеца с другите наследници на Д. са извън предмета на настоящото
дело, тъй като съдебното решение, което ще бъде постановено, поражда действие само
между страните. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като те
кореспондират с другите събрани по делото доказателства и установени факти.
Удостоверението от кметския наместник на с. Д., съответно декларираното от К.
Д. пред Държавната планова комисия са без правно значение по делото, тъй като в
случая не се претендира възстановяване на правото на собственост, а придобиване на
правото на собственост по давност. Към 1949 г., когато е попълнена декларацията за
притежавани непокрити земеделски имоти, К. Д. все още не е бил собственик на имота,
тъй като за начало на владението от ищеца е посочена 1945 г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
2
изводи :
Предявен e положителен установителен иск за собственост и условие за
допустимост е наличието на правен интерес от завеждането му. В случая такъв интерес
спрямо ответника Община Своге е налице, тъй като видно от приложените към
исковата молба писмени доказателства имотът, на който Й. твърди че е собственик е
отразен в кадастралната карта като земи по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, съответно на
16.12.2019 г. е съставен и акт за частна общинска собственост.
Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна, счита че К. Д. е
придобил правото на собственост по давност за периода след 1945 г., по-точно през
месец декември 1961 г. - според правилото на § 4 от преходните разпоредби на Закона
за собствеността, тъй като са били налице обективния и субективния елемент за това и
не е имало други законови пречки. При позоваване от страна на ищеца на изтекла в
негова полза придобивна давност (съответно в полза на неговия наследодател), същият
следва да установи по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на всички
елементи от този придобивен способ, но не и липсата на пречки за настъпването на
вещноправните му последици. Съдът приема, че по настоящото дело това е факт. След
смъртта на Д. през ... г. Й. е придобила ¼ идеална част от правото на собственост по
наследство, а останалите ¾ от имота по б. А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З, А с площ от 5728 кв. м.
по скицата на вещото лице Приложение № 2 е придобила по давност за периода след
05.02.2007 г., т.е. през ... г.
Както е посочено в доклада по делото, в тежест на Община Своге, чрез лицата
които я представляват, беше да докажат наличието на предпоставките по чл. 19 ЗСПЗЗ.
Такива доказателства не бяха представени. В приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ
подадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,
но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са
останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са
били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски
организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ. Ако
имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да
придобие правото на собственост. В случая чл. 19 ЗСПЗЗ е неприложим, тъй като
имотът не е бил обобществяван, съответно не е бил и възстановяван, като не се касае за
земеделска земя останала след възстановяване правата на собствениците. При това
положение искът следва да се уважи изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на ищеца
ще трябва да се присъдят направените по делото разноски. По искането с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът счита за основателно възражението на
пълномощника на ответника, тъй като е налице несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права,
3
както и с обема на извършената работа. Адвокатското възнаграждение по
установителния иск за собственост се определя по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, а не по чл. 7, ал. 5 от същата
наредба. По тези съображения, според съдебния състав, за горницата над 325,26 лева
разноските за адвокатско възнаграждение са прекомерни. Останалите разноски са за
държавни такси и за възнаграждение на вещо лице, като са в общ размер на 375 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
Приема за установено по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен
от Ц. К. Й. от гр. В., ул. „...” , вх. , ап. , ЕГН **********, срещу Община Своге, гр.
Своге, ул. „Ал. Стамболийски” № 7, представлявана от ... Е. К. И., че Ц. К. Й. е
собственик на част от поземлен имот 23798.29.2, находящ се в землището на с. Д., общ.
С., обл. С., м. Д., нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със
заповед № 18-102/15.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, като въпросната
част е с площ от 5728 кв.м. и е заключена между буквите А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З, А на
скицата Приложение № 2 изготвена от вещото лице инж. Л.М., приподписана от
председателя на съдебния състав на 30.05.2022 г. и представляваща неразделна част от
настоящото решение.
Осъжда Община Своге, гр. Своге, ул. „Ал. Стамболийски” № 7, БУЛСТАТ :
*********, представлявана от ... Е. К. И., да заплати на Ц. К. Й. от гр. В., ул. „...” , вх. ,
ап. , ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 700,26 лева, като
адвокатското възнаграждение е намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
На основание чл. 115 от Закона за собствеността влязлото в законна сила
решение подлежи на вписване.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския
районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
4