РЕШЕНИЕ
Номер 260373/11.11.2020г. Година 2020 Град в.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и втори състав
На двадесет и трети септември Година две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Албена Славова
Секретар Незает Исаева
като разгледа
докладваното от съдията
анд
№ 1153 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на К.К.П. чрез адв. П.В. от
АК-б. против НП № 20-0819-000277/12.02.2020 г. на
Началника на Група в сектор „ПП“ при ОД
на МВР-в., с което на основание чл. 175, ал.1 т.4 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
В жалбата се
твърди, че издаденото НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че нарушението е неясно описано, като е налице разминаване
между описанието на същото в АУАН и обжалваното НП. Твърди се, че не става ясно
в какво се изразява изпълнителното деяние на твърдяното нарушение , а именно: в
това, че водачът „не спира на подаден сигнал със стоп-палка“, че „не спира
плавно на посоченото място“ или че „не изпълнява указанията на контролен
орган“. Сочи се, че нарушението не е доказано безспорно, доколкото след като е
направено възражение в хода на административно-наказателното производство, че
към момента на установяване на нарушението на мястото на извършването му е била
налична гъста мъгла, ограничаваща респ. възпрепятстваща възможността на водача да възприеме контролните органи, то
в тежест на АНО е да докаже наличието на обективна възможност същият да изпълни
задължението си на водач, визирано в чл. 103 от ЗДвП. Твърди се, че съществено
–процесуално нарушение е допуснато и с оглед изготвяне на акта от свидетел,
който не е очевидец на извършеното нарушение. Излага се становище, че
извършеното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска се НП да бъде отменено и да се присъдят на въззивника
направените в хода на съдебното производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован
се представлява от адв. В., който поддържа жалбата с
наведените в нея основания. В заседание по същество пледира, че в хода на
съдебното производство е безспорно установено от показанията на св. С. , че към
момента на установяване на нарушението по магистралата от гр. в. в посока към
гр. Б. е била налична гъста мъгла, както и че не са съществували обективни
предпоставки да се възприеме сигнала подаден от контролните органи за спиране.
Твърди се, че показанията н разпитаните полицейски служители са противоречиви
по отношение наличието на аварийна лента за спиране , съответно кое е лицето актосъставител и начина на подаване на сигнала за спиране
със стоп палка. Сочи се, че от събраните по делото доказателства не се
установява, че подаденият сигнал е в съответствие с нормативните изисквания за
начина, по който следва да бъде изпълнен, за да бъде възприет от водачите. –
Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и да се присъдят сторените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки от юк Л.-А., с които се оспорва основателността на жалбата,
твърди се, че визираното в НП нарушение е безспорно установено, а издаденото НП
е законосъобразно и обосновано. Иска се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, както и при наличие на необходимите предпоставки - присъждане
на адвокатско възнаграждение в размер, съотвестващ на
действителната и правна сложност на делото.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят – св. Г.К.П. – мл. инспектор при сектор „ПП“ към ОД на МВР –в.“,
както и свидетелите по акта – Н.Н. – служител при АПИ
и другия служител на АПИ, присъствал при установяване на нарушението – св. Н.Г.Н..
По искане на процесуалния представител на въззивника,
в качеството на свидетел е допуснато и разпитано лицето У. С..
Приобщени са към делото материалите по АНП, както и справка от
Национален институт по метрология и хидрология, Филиал – в. №
ОД-03-149-1/07.08.2020 г. и писмо от АПИ – Национално ТОЛ управление с вх. № НТУ/11-00-324/16.09.2020 г.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа
обстановка:
На 13.01.2020 г. инспектори при Агенция „Пътна инфраструктура“ – Н.Г.Н. и Н.С.А.
със служебен автомобил с рег. № ** , означен като контролна единица на
Национално ТОЛ управление, осъществявали контрол по изпълнение на задълженията
на водачите на МПС за заплащане на винетна такса по
чл. 10 ал.1 т.1 от ЗП, във вр. с чл. 179 ал.2 от ЗДВП на път А5 АМ „Ч.м.“ , в посока в
дясно , при 8-ми км. Екипът получил сигнал от друг екип към АПИ, ангажиран с
извършване на контрол със същия предмет, съдържащ информация, че по посочения
път от републиканската пътна мрежа се движи ППС с рег. № В 8704 НА, за което
няма заплатена пътна такса.
Около 9.30 ч. л.а. Пежо 206 с ДК№ В 8704 НА, управляван от въззивника по автомагистрала № А-5, приближил до мястото,
където бил ситуиран екипа в състав св. Н. и св. А..
Св. Н.Н. в качеството си на длъжностно лице по
смисъла на чл. 167а, ал. 2 от ЗДвП , определено със Заповед №
РД-11-1480/13.12.2019 г. на председателя на управителния съвет на АПИ,
обозначен с видима светлоотразителна жилетка, с
надпис „Национално ТОЛ управление“бил в
близост до служебния автомобил. Възприемайки превозното средство,
управлявано от въззивника и регистрационния номер на
същия, св. Н. подал ясен сигнал за спиране със стоп-палка и посочил с другата
ръка към процесния водач и му указал с ръка място за
спиране – вдясно от пътното платно. В зоната, вдясно от пътното платно се
намирало достатъчно пространство за безопасно спиране. Въззивникът
обаче не изпълнил разпореждането на контролните органи за спиране плавно в
най-дясната част на платното и продължил движение в посока гр. Б. без да намали
и да демонстрира по какъвто и да е начин намерение да спре. Впоследствие, въз
основа на извършена справка в информационната система на АПИ било установено,
че въззивникът е заплатил винетна
такса около 30 минути след като не спрял на подадения сигнал със стоп палка.
По случая е изготвена докладна от
служители на АПИ, изпратена на сектор „ПП“ при ОД на МВР-в., възложена на св. П.
– мл. инспектор в посочената структура към МВР. Бил установен собственикът на процесното превозно средство, а именно – жалбоподателя.
Впоследствие последният е запознат с констатираното нарушение от полицейски
служител при сектор „ПП“ към ОД на МВр-в. – В. В.,
който му представил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която на 23.01.2020 било декларирано че на процесната
дата и час той е управлявал превозното средство.
При така установените факти, на въззивника е съставен АУАН за нарушение на чл. 103 от ЗДвП,
в който въззивникът посочил като възражение
твърдението, че не е възприел подадения сигнал със стоп палка, тъй като се е
движел в колона от автомобили. Впоследствие е депозирано възражение с № УРИ
819-000-4290/23.01.2020г. , в което въззивникът
посочил като причина за невъзможността да възприеме подадения от контролния
орган сигнал със стоп палка, наличието на гъста мъгла в посочения пътен участък
към момента на установяване на нарушението. Въз основа на акта е издадено
обжалваното НП, с което на основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП е ангажирана
административно-наказателната му отговорност с налагане на административна
санкция „Глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от един месец.
Видно от постъпила справка от Национален институт по метеорология и
хидрология, Филиал – в., на 13.01.2020 г. сутринта , в метеорологични станции С.,
Г.ч. и П. е регистрирана мокреща мъгла, а в станция Б. – суха мъгла и слана. На
територията на най-близо разположената метеорологична станция в., в 08.00 ч. е
регистрирана умерена слана. Не са регистрирани мъгла, валежи от дъжд и/или
сняг, както и други метеорологични явления. При наблюденията в 09.00 ч. и в
1.00 ч. е регистрирано наличие на мъгла встрани от станцията, стелеща се от
района на пристанище в. в посока нос Галата и над морето, източно от него.
Видно от постъпило писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ
управление, на 13.01.2020 г. екип инспектори с мобилна камера осъществяват
контрол по изпълнение на задълженията на водачите на ППС за заплащане на винетна такса по чл. 10 ал.1 от ЗДвП. Електронната система
за събиране на пътни такси е създала доклад за установено нарушение чрез
заснемане на ППС с рег. № В 8704НА, движещо се по републиканската пътна мрежа
без заплатена винетна такса, каето
заснемане се съхранява в електронната система не повече от 60 дни, освен в
случаите на издаване на електронен фиш. Екипът е подал информация до втория правополагащ по същото време екип в състав от инспектор Н.Н. и Н.А., ситуиран на път А5
Автомагистрала „Черно море“, на 8 км посока дясно. В изпълнение на задълженията
си по „Инструкция за реда и организацията за осъществяване на дейности по
контрол върху заплащането на пътни такси по чл. 10 ал.1 от ЗП, инспектор Н.
извършва втора ръчна проверка в системата чрез контролно устройство с идентификатор (MEU 026) и предприема действия по спиране на нарушителя , като подава видим сигнал
за спиране със стоп палка.Посоченото устройство (MEU 026), чрез което се извършва повторната справка не запаметява извършените
проверки и не създава снимков материал.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от гласните
доказателства и писмените доказателства чрез приобщените към делото материали
по АНП.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установеното
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване от надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Наказателното постановление № 20-0819-000277/12.02.2020 г.. е издадено от компетентен
орган- от Началника на Група при Сектор“ПП“ към ОД на МВР-в., съгласно заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за
нарушенията са индивидуализирани.
Съдът оцени като неоснователни доводите на въззивника
за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на
административно-наказателното производство. Между описанието в АУАН и НП на
извършеното нарушение не е налице съществено разминаване, като изпълнителното
деяние и в двата документа е посочено като неизпълнение на задължението при
подаден сигнал със стоп палка да спре управлението на превозното средство.
Съдът намира, че уточнението в издаденото НП, че водачът не е осъществил
спирането плавно на посоченото място или в най-дясната част на пътното платно
се обхваща от хипотезата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН, която предвижда възможността
да се издаде НП и при допусната нередовност на акта , когато е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина.
Неоснователен и доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила с оглед съставянето на акта от лице, което не е очевидец на извършеното
нарушение, предвид трайната съдебна практика в този смисъл.
Като разгледа жалбата по
същество, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните
органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната
част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания.
Видно от
събраните гласни и писмени доказателства, на посочената в НП дата въззивникът е управлявал процесното
превозно средство по автомагистрала „Ч. м..“ и на 8-ми км на същия е подаден
ясен сигнал със стоп палка от св. Н., ангажиращ същия с изпълнение на
задължението по чл. 103 от ЗДвП. За да формира посоченият извод, съдът
съобрази, че от показанията на св. Н. и св. А., които кореспондират помежду си
и са в логическо единство обстоятелствата, при
които е извършено нарушението от въззивника са
гарантирали обективна възможност същият да възприеме подадения му сигнал със
стоп палка. Видно от показанията на служителите от АПИ, сигналът е бил подаден
с високо вдигната ръка, с палка със светлоотразител,
с посочване от св. Н., както на палката, така и на водача и посоката в която
същият трябва да предприеме спиране, а именно – вдясно на пътното платно. От
цитираните гласни доказателства се установява безспорно, че служителите са били
облечени със светлоотразителни жилетки, трафикът не е
бил натоварен и процесният пътен участък се е
характеризирал с нормална видимост, без наличие на мъгла. Показанията на
служителите на АПИ кореспондират и на приобщената по делото справка от
Националния институт по метеорология и
хидрология , Филиал –в., видно от която към датата ни часа на извършване на
нарушението има данни за регистрирани мъгли в други райони на Варненска област,
но не и в района на процесния пътен участък.
При
формиране на фактическите си и правни изводи по делото, съдът не кредитира
показанията на св. Сталинска като взе предвид
близките отношения на същата с въззивника, което
свидетелства за заинтересованост на лицето от изхода на делото, както и предвид
наличните противоречия между показанията на свидетелката и разпитаните
служители на АПИ, установили извършеното нарушение. Друг е въпросът, че
последните в разпитите си категорично заявяват, че не са възприели друго лице,
освен водача в процесния автомобил към момента на
предприетата проверка.
При
формиране на вътрешното си убеждение на субективната страна на извършеното
деяние и в частност за съзнателното неизпълнение на задължението по чл. 103 от КТ, съдът оцени като косвено доказателство показанията на св. Н. и св. А. и
постъпилата по делото справка от АПИ, Национално ТОЛ управление, видно от които
към момента на предприетите действия по спиране на автомобила, за последния е
нямало платена винетна такса, като същата е заплатена
в кратък срок след извършване на процесното
нарушение. Установеният по делото факт в този смисъл сочи наличието на мотив за
отклонение от извършване на полицейска проверка с оглед избягване ангажирането
на административно-наказателна отговорност.
Съдът
намира, че нарушението не се отличава с маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото в хода на съдебното
производство не са установени обстоятелства, които да сочат отсъствие или явна
незначителност на обществената опасност на същото.
Съдът
намира, че при индивидуализацията на административната санкция правилно е
определено наказанието в съвкупност от
кумулативно предвидените санкции „Глоба“ и „Лишаване от право да управлява
МПС“, като първата е наложена в максимален размер, а втората такава – в
минимален. Съдът намира, че кумулативната санкция в съответните размери
съответства с тежестта на извършеното нарушение и ще се постигнат целите,
визирани в чл. 12 от ЗАНН, като съобрази, че с извършеното нарушение е
предотвратено установяването на друго осъществено такова, свързано с
неизпълнение на разпоредбата на чл. 10 от ЗП.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че НП е законосъобразно и
обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед направеното искане от
процесуалния представител на въззивниваемата страна
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
установи от правна страна следното: Съгласно
разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на
издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата
на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида
и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не
представлява фактическа и правна сложност и процесуалният представител не се е
явил в съдебно заседание намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено
възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80
/осемдесет/ лева.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 20-0819-000277/12.02.2020 г. на
Началника на Група в сектор „ПП“ при ОД
на МВР-в., с което на Кристиян К.П. на основание чл. 175,
ал.1 т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
200 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К. К.П. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-в.
сумата от 80 /осемдесет/лева юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС- в.: