№ 117
гр. С.З., 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на седемнадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Търговско дело №
20225500900060 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432 във вр. с чл. 429 от КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 11.09.2021 г. ищецът се е движил със
собственото си МПС - мотор, марка “К.”, модел „***“, с държавен рег.№ ***,
номер на рама *** по път II-66, Община гр.С.З., посока „изток-запад“.
Движението е било по път с две пътни платна разделени с мантинела, с по три
пътни ленти всяко. Ищецът се е движил в най-лявата пътна лента, разрешена
за движение. На посочения път, на км.57+800, до магазин „М.“ лек автомобил
марка „***“, модел „***“, с държавен рег.№ ***, управляван от Д. Г. Д., ЕГН
**********, с поС.ен адрес в гр.Р., бул.***, е предприел маневра по
включването си за движение от второстепенен път, по главния път II-66, по
който се е движил ищецът. Маневрата била предприета, като водачът Д. Г. Д. е
отнел предимството на движещия се по главния път Д. И. Д. и вместо да се
позиционира, при включването си на главен път в най-дясната пътна лента,
той е предприел маневра по позиционирането си в третата и найлява пътна
лента, като с автомобила е била заета цялата лента за движение. Вследствие на
неправилно извършената маневра от л.а. „***“, модел „***“, между МПС е
настъпил удар, в резултат на който било осъществено пътно-транспортно
произшествие с пострадало лице, а именно Д. И. Д..
Към датата на събитието, за автомобила, с който е причинен деликта -
л.а. „***“, модел „***“, с държавен рег.№ ***, е била налице валидно
сключена застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите № *** по опис на ответника и валидна до
10.08.2022 г.
В изпълнение на изискванията на КЗ от страна на ищеца към ответника
1
била изпратена редовна претенция за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение, заведена под щета № *** от 05.10.21 г. До
настоящия момент обаче застрахователно обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди не било заплатено, като бил изтекъл и
тримесечния срок за това.
Ищецът посочва, че претърпените от него травматични увреждания,
установени по надлежния ред до момента, са както следва:
Счупване на шидовидния израстък на дясната лакътна кост; мозъчно
сътресение със загуба на съзнание; контузии на главата, шията, гръдния кош,
корема и крайниците; масивни охлузвания по горни и долни крайници.
Налице били и съмнения за разкъсвания в коленните връзки, които към
момента на депозиране на исковата молба, поради все още силен оток, не
можели да бъдат установени.
Описаните по-горе травми били множество, с изключително тежък
характер и били разположени по цялото тяло на ищеца. Налице била и над
шестчасова загуба на съзнание. Уврежданията били настъпили внезапно, при
осъществяването на изключително грубо нарушение на правилата на ЗДвП от
страна на делинквента. Посочва се, че събитието е било до такава степен
сериозно, че в първите моменти след деянието никой не е очаквал жИ.тът на
ищеца да бъде спасен. Това се е получило единствено поради адекватната
лекарска намеса и задължителните защитни средства използвани от ищеца.
В исковата молба са изложени съображения, че преди датата на
събитието ищецът е бил изключително активен, самостоятелен човек и винаги
в помощ на другите. Редовно се е занимавал със спорт и други физически
активности. Баща е на четири годишно дете, на което е отделял голяма част от
времето си в четене, игри, разходки и възпитание. Учил го е да играе футбол и
баскетбол. Бил е и изключително отговорен съпруг, като активно е участвал в
ежедневните битови задачи, както в своето семейство, така и в семейството на
своите родители. Имал е и предшестваща тежка коремна операция, от която се
е бил възстановил, но която след инцидента, отново е започнала да му създава
болки и дискомфорт.
Посочва се, че професията на ищеца е електромонтьор и поддръжка на
електромашини. Въпреки младата си възраст, предвид желанието му за
успешна професионална реализация, с която да осигури един спокоен начин
на жИ.т на своето семейство и семейството на своите родители, и желанието
да се превърне в един изключителен специалист, ищецът е имал силна
амбиция за развитие. Придобил е множество квалификации в своята сфера на
работа, като една от тях му е дала и възможността да работи с
електронапрежение до 1 000 волта. До момента на събитието е осигурявал
поддръжка на машини към „В.Б.Х.“ ЕООД. Към настоящия момент обаче е
във временна неработоспособност, която продължавала повече от пет месеца.
Тъй като множеството от контролните табла на поддържаните машини,
техните мотори и електрически връзки се намирали в тяхната основа и
предвид тежката травма в коленните връзки, която не му позволява пълен
обем от движения, а именно клякания и др., не била налице яснота кога би
2
могъл да се върне пълноценно към своята работа. Последното се допълвало и
от мозъчната травма, която водила до световъртеж и травмата на реката му,
която е била обездвижена в дълъг период от време и все още не се е
възстановила.
Ищецът твърди, че получените травматични увреждания вследствие на
събитието са изключително сериозни. Налице била шестчасовата загуба на
съзнание, както и петдневен болничен престой. Налице е било и възпалително
огнище по откритите рани. Твърди се, че до настоящия момент, въпреки
множеството рехабилитационни процедури и други медицински интервенции
не била налице яснота кога ще приключи оздравителния процес продължаващ
повече от пет месеца. Не била налице яснота и спрямо съС.ието на коленните
връзки на краката и дали няма да са налице нови оперативни процедури
спрямо тях, както и дали съС.ието на ищеца ще се възстанови напълно.
Интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и
страдания бил изключително висок. Последните не били отшумели и до
настоящия момент, като се разпростирали по цялото тяло на пострадалия.
Освен болките в ръката, която била с намалена сила на захват и краката, били
налице епизоди и на силно главоболие, причерняване, виене на свят,
нарушеното равновесие и позиви за повръщане.
Повече от пет месеца излизанията от дома на ищеца са били само и
единствено за осъществяването на контролни прегледи. Голямата част от
времето в дома си и до настоящия момент той прекарвал на легло.
Заниманията с детето му, техните излизания, разходки и игри били
преустановени. Пет месеца ищецът се нуждаел от чужда помощ за
обикновените битови задачи, което било в пълен разрез с неговия предишен
начин на жИ.т и помощта, която той е оказвал на другите. Излизанията и
срещите с приятели също били преустановени. Всичко това, се дължало на
силните болки, които изпитвал от настъпилите увреждания. Налице били
силни болки при изправено и седнало положение. Травмата в ръката не му
позволявала да лежи и на дясната си страна, а се задоволявал само с
принудителната поза в легнало положение по гръб и на ляво. Всичко това
съчетано и с внезапността на събитието е довело и до изключително
сътресение психиката на ищеца. Чувството за безпомощност, съчетано със
силните болки, които търпял, водили до изключително негативни емоции у
психиката на ищеца. Твърди се, че същият е станал е изключително
раздразнителен, в пълно протИ.речие с предишния му приветлив и благ
характер. И до настоящия момент той преживявал страхови епизоди
вследствие на претърпяното събитие, сънувал кошмари и изпитвал силен
страх при пътуването с МПС. Поради физическа невъзможност, която
продължавала и до момента, ищецът преустановил и заниманията си със
спорт, който за него е бил от изключителна важност. Налице била и
невъзможност да управлява МПС и мотор, което е било едно от любимите му
занимания. Било настъпило социално отчуждение, което не можело да бъде
преодоляно и до момента.
Излагат се съображения, свързани с разпоредбата на чл.492, т.1 от КЗ.
3
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 60 000 лв., като част от сума в размер на 100 000
лв., представляваща дължимо се застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно с дължимата се законна лихва за забава, смятано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се разноските по делото.
Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва
изцяло исковата молба.
На първо място излага твърдения за нередовност на исковата молба, като
излага съображения в тази връзка.
Направено е и искане за спиране на настоящото производство, тъй като
според ответника са налице хипотезите на чл.129, ал.1, т.4 и т.5 ГПК. По
допустимостта и основателността на предявените искове, ответникът взема
становище, че същите са недопустими, евентуално, изцяло неоснователни.
Оспорва изцяло предявения главен и акцесорен обективно съединени искове.
Оспорва изцяло всички твърдения на ищеца в исковата молба. Оспорва
твърденията, че процесното събитие е настъпило по описания от ищеца в
исковата молба начин. Оспорва твърденията, че водачът на лекия автомобил
„***" „***“, се е движил в нарушение на правилата за движение по пътищата.
Твърди, че водачът на автомобила не е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП поради действията на ищеца, който в
нарушение на разпоредбите на ЗДвП се е движил в най-лявата лента с
несъобразена с конкретната пътноклиматичната обстановка скорост и имал
изключителна вина за настъпване на процесния инцидент и за претърпяване
на неимуществените вреди от негова страна.
Счита, че предявеният от ищеца главен иск за осъждане на ответника да
му плати обезщетение за неимуществени вреди не бил съобразен с
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и със задължителната съдебна практика по
прилагането на тази правна норма.
Оспорва твърдението в исковата молба, че ищецът е изпълнил
законосъобразно процедурата по предявяване на застрахователна претенция
пред ответника. Ответникът твърди, че ищецът не е спазил законовите
изисквания и не е изпълнил законовите му задължения да предяви надлежна
претенция и да представи на застрахователя съответните документи.
Оспорва твърденията на ищеца, че са налице описаните от него
травматични увреждания, както и че те са установени „..по надлежния ред..".
Оспорва твърденията, имащи характера на предположения, че имало
съмнения за разкъсвания на коленни връзки, които не можели да бъдат
установени поради оток, като излага съображения в тази връзка.
Оспорва твърдението, че е налице причинна връзка между предходна
коремна операция и процесния инцидент. Оспорва твърденията за наличие на
множество медицински интервенции. Оспорва твърдението, че ищецът е
получил травмите поради виновните действия на водача на автомобила, като
счита, че от медицинските документи се установява точно обратното. В тях
4
било посочено, че ищецът е паднал, а не че травмите му са били причинени
при ПТП.
Оспорва твърдението, че травмите на ищеца са изключително тежки по
характер и са „..разположени по цялото тяло..". При внимателен анализ на
медицинските документи се потвърждавала тезата на ответника, че ищецът
целенасочено е преувеличил естеството на травмите му. Ответникът счита за
невярно твърдението, че тези травми са в причинна връзка с виновни действия
на водача на лекия автомобил, изразяващи се в „..изключително грубо
нарушение на правилата на ЗДвП..". Твърденията на ищеца за това, че след
инцидента никой не бил очаквал той да оживее счита, че са със същия
характер. Посочва, че описаните в обстоятелствената част на исковата молба
факти и обстоятелства за това каква квалификация имал ищецът са
ирелевантни.
Оспорва твърденията на ищеца, че на откритите му рани имало
възпалително огнище. Такива данни липсвали в медицинските документи.
Оспорва и твърдението в исковата молба, че на ищеца е била причинена
мозъчна травма с посочените негативни ефекти.
Оспорва изцяло твърдението на ищеца, че изключително силните болки
и страдания, които изпитвал, не били отшумели и се „..разпростират по цялото
тяло..".
Оспорва твърденията за наличие на намалена сила на захват на ръката,
както и за наличието на епизоди на силно главоболие, виене на свят, нарушено
равновесие и позиви за повръщане. Оспорва твърденията, че ищецът за период
от пет месеца излизал от дома си само, за да отиде на прегледи, както и че по-
голямата част от времето прекарва на легло, което едва ли не продължавало и
до момента. Счита за невярно твърдението, че ищецът вече пети месец се
нуждаел от чужда помощ за обикновени битови задачи, както и че срещите му
с приятели били преустановени.
Оспорва твърденията на ищеца и за наличието на връзка между едни
негативни отражения на правната му сфера и посочените като тяхна причина
други такива, както и посочените други като тяхно следствие. Налице били
твърдения за невъзможни причинни връзки между различните аспекти на
правната сфера на ищеца. Посочва, че житейски, правно, а и от медицинска
гледна точка са невъзможни твърдените съчетания на негативни проявления.
Оспорва изцяло всички твърдения на ищеца за наличието на различни по
вид, характер и интензитет негативни засягания на правната му сфера. Твърди,
че ако някои от тези негативни проявления въобще съществуват, то те не са
обусловени от процесния инцидент, а имат съвсем друг генезис, който се
дължи на личностните характеристики на ищеца.
Ответникът прави възражение за съпричиняване от ищеца Д. И. Д..
Счита, че с поведението си ищецът е допринесъл в посочената по-долу
степен за настъпване на вредоносния резултат и по-точно за травматичните
увреждания, които са му били причинени при процесния инцидент и за
претърпените във връзка с инцидента неимуществени вреди.
5
Посочва, че на първо място, ищецът се е движил по платното за
движение като водач на мотоциклет и по негови данни в най-лявата пътна
лента при налични три ленти за движение в една посока. Счита, че ищецът е
нарушил разпоредбата на чл.15, ал.1 ЗДвП, като по този начин е допринесъл за
настъпване на пътнотранспортното произшествие, както и за травматичните
му увреждания и за неимуществените му вреди. В случай че ищецът се бил
движил в най-дясната лента за движение, то процесният инцидент изобщо
нямало да настъпи.
На второ място, счита, че ищецът се е движил не само в нарушение на
по-горе посочената разпоредба на ЗДвП, но се е движил и с превишена
скорост, която не е била съобразена с конкретната пътна обстановка, нито с
конкретните пътноклиматични условия, нито пък с което и да било друго
релевантно обстоятелство, установено в тази норма.
На трето място, счита, че ищецът е нарушил законовата разпоредба на
чл.20, ал. 1 ЗДвП, съгласно която „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.". Твърди, че
ищецът не е контролирал непрекъснато управлявания от него мотоциклет и с
това поведение е станал причина за настъпване на процесния инцидент, респ.
за настъпване на вредите.
На четвърто място, ищецът допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, тъй като е управлявал мотоциклета без защитна каска и без да е бил
облечен в специално предпазно облекло, предназначено за мотоциклетисти.
Ищецът е нарушил разпоредбата на чл. 137е ЗДвП, съгласно която „Водачите и
пътниците на мотоциклети и мотопеди използват защитни каски.".
На пето място, ищецът допринесъл за настъпване на вредите, тъй като е
управлявал мотоциклета в нарушение на чл.75 ЗДвП, съгласно която норма
„През деня мотоциклетите и мотопедите се движат с включена къса светлина
отпред и с включена габаритна светлина отзад.". Твърди, че ищецът е
управлявал мотоциклета без включени къса и габаритна светлина, по този
начин е бил по-трудно забележим от другия участник в движението - водача на
автомобила, като по този начин е допринесъл за настъпване на процесния
инцидент, за травматичните му увреждания и за претърпените от него
неимуществени вреди.
На шесто място, счита, че ищецът е допринесъл, тъй като поради
конкретното техническо съС.ие на управлявания от него мотоциклет не е
могъл да спре своевременно и да предотврати удара в автомобила.
На седмо място, ищецът допринесъл за настъпване на инцидента и
вредите, тъй като не е преценил правилно конкретната пътна ситуация, не е
реагирал адекватно, не е предприел каквито и да било действия за пълно
предотвратяване на удара в автомобила, не е предприел каквито и да било
действия за намаляване силата на удара в автомобила и намаляване на
вредите.
Счита, че конкретните параметри на възприятията, преценката,
когнитивно-аналитичните процеси, психо- физичните особености, реакцията,
6
рефлексите, биодинамичните способности, както и всички други
индивидуално съществуващи качества на ищеца били причината за липсата на
адекватна реакция от негова страна. Счита, че с конкретното си поведение
ищецът Д. Д. е допринесъл (съпричинил) за настъпването на вредоносния
резултат с не по-малко от 85% и в случай че съдът определи обезщетения на
ищеца, то размерът му следвало да бъде намален с приетия от съда процент на
допринасяне (съпричиняване).
Моли съда да отхвърли изцяло предявените от ищеца обективно
съединени искове за осъждане на застрахователното дружество да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва, като
неоснователни. Евентуално, в случай, че съдът приеме, че на ищеца се дължи
обезщетение, моли съдът да уважи заявеното с настоящия отговор
възражение за съпричиняване и да намали с 85% или със съответно приетия от
съда процент на допринасяне (съпричиняване) от страна на Д. Д.
определеното му обезщетение. Претендира разноски.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищецът взема
становище, че направените възражения за недопустимост на исковата молба и
за наличието на основание за спиране на производството, са неоснователни.
По отношение на направените от страна на ищеца оспорвания и
възражения посочва, че последните са изцяло голословни и като такива не
следва да бъдат ценени. Счита, че соченото възражение за съпричиняване се
явява недопустимо, тъй като не са налице твърдения с какво
протИ.поставените насрещни факти биха отрекли и/или намалили
настъпването, респективно вредите от ПТП. Отделно от това, ищецът твърди,
че тези възражения се явяват и неправилни, като ответника не държи сметка
за основните обстоятелства предвидени в чл. 15, ал2. от ЗДВП ((2). Посочва,
че разпоредбите на ал. 1 не се прилагат и водачът на моторно превозно
средство може да използва за движение най-удобната за него пътна лента в
следните случаи: т.2. (изм. - ДВ} бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) в
населените места, на пътно платно с две и повече пътни ленти за движение в
една посока, обозначени с пътна маркировка или пътен знак, по които е
разрешено движението на пътни превозни средства със скорост не по-голяма
от 80 km/h), както и обстоятелството, че за водачите на двуколесни ППС не е
налице задължение да носят други предпазни средства извън изрядна каска.
С допълнителната искова молба ищецът допълва исковата молба в
частта за претендираните телесни увреждания. Посочва, че са налице
новонастъпили обстоятелства, свързани с твърдените от ищеца наранявания
на коленните връзки на ищеца. На 07.03.2022 г. ищецът извършил контролен
преглед при медицински специалист, където били констатирани
задълбочаващи се болки и ограничаване на движенията в коленната става. В
последствие от медицински специалист-ортопед е констатирана мускулна
хипотрофия на бедро и все още наличен оток на става. Предвид, че въпросния
оток към тази дата вече не е бил в такава степен значителен, както в
предходните прегледи, от лекаря е било преценено, че ищецът е годен за
извършване на МРТ- изследване. Такова изследване е било осъществено на
7
08.04.2022 г., като последното е установило: ставен излив; скъсване на
латерален менискус; увреда на заден рог и тялото на медиален менискус. Тези
травматични увреди, които били в пряка причинно- следствена връзка с
настъпилото ПТП, са довели и до нуждата от оперативно лечение. Последното
било проведено на 09.05.22 г., като ищецът отново е претърпял болничен
престой от 5 дни. Към настоящия момент бил издаден и нов болничен лист за
период от 36 дни, в които ищецът ще продължава с дискомфорта, болката и
страдания, подробно изложени в първоначалната искова молба и търпени до
настоящия момент.
Ищецът заявява, че поддържа изцяло подадената искова молба, като
моли последната да бъде допълнена с изложените новонастъпили факти и при
първоначално заявения петитум.
Постъпил е допълнителен отговор, с който ответникът оспорва изцяло
допълнителната искова молба.
Поддържа искането си за спиране на настоящото производство.Цитира
съдебна практика на ВКС и Пловдивски апелативен съд.
Поддържа възраженията си за нередовност на исковата молба. Поддържа
всички възражения, оспорвания и доказателствени искания, заявени с
отговора на исковата молба.
Счита, че тезата на ищцовата страна, че възраженията на ответното
дружество не следвало да бъдат ценени е процесуалноправно несъстоятелна
като излага съображения в тази връзка.
Относно наведените от ищцовата страна нови твърдения във връзка с
извършени прегледи и оперативна намеса, взема становище, че на първо място
тези твърдения не съставлявали уточнения и допълнения на първоначалната
искова молба, а съвсем нови твърдения за съвсем нови травматични
увреждания, което ответникът счита за недопустимо. Посочва, че за тези
травми не била предявявана застрахователна претенция.
На второ място, твърдения за такива травми не били заявявани в
първоначалната искова молба. Освен това оспорва твърденията на ищеца, че
тази травма, оперативна намеса, болките и страданията са свързани с
процесния инцидент. Също така оспорва твърденията на ищеца, че
констатираният оток на коленната му става е с давност от датата на ПТП, като
твърди, че от медицинска гледна точка това е невъзможно. На трето място,
твърди, че в случай че ищецът претендира да е претърпял болки и страдания
във връзка с травмата на коленната му става, то самата травма, съС.ието й,
евентуалните усложнения и наложилата се оперативна намеса били свързани с
поведението на самия ищец. Непредприемането на своевременна и адекватна
медицинска намеса, диагностика, лечение и други, съпътстващи медицински
процедури е довело до конкретното съС.ие на ищеца. Твърди, че
несвоевременното отстраняване на ставния излив е довело до усложнения в
съС.ието на ставата и ставния хрущял, включително и на менискусите.
Причината била защитната реакция на организма по разграждане и
неутрализиране на този излив, изразяващ се във включване действието на
8
ензими, които разграждат дори и ставния хрущял.
Счита за недопустими новите твърдения на ищцовата страна, заявени
едва с допълнителната искова молба, по посочените по-горе причини.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
По делото не е спорно, че на 11.09.2021 г. е настъпило ПТП между
мотор, марка “К.”, модел „***“, с рег.№ ***, управляван от Д. И. Д. и „***“,
модел „***“, с рег.№ ***, управляван от Д. Г. Д., вследствие на което ищецът
Д. И. Д. е получил телесни увреждания.
Не е спорно, че към датата на събитието, за автомобила, с който е
причинено процесното ПТП - л.а. „***“, модел „***“, с рег.№ ***, е била
налице валидно сключена застрахователна полица за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № *** по опис на
*** и валидна до 10.08.2022 г.
В изпълнение на изискванията на чл. 380 от КЗ от страна на Д. И. Д. към
ответника била изпратена редовна претенция за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение, заведена под щета № *** от 05.10.21 г. До
настоящия момент обаче застрахователно обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди не било заплатено, като бил изтекъл и
тримесечния срок за това.
Видно от приложеното АНД № 1708/2024 г. по описа на Районен съд –
С.З., с решение № 296/28.08.2024 г., съдът е признал обвиняемия Д. Г. Д. ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 11.09.2021 г. в гр. С.З., при управляване на моторно
превозно средство - л.а. „***“, модел „***“, с рег.№ *** е нарушил правилата
за движение, визирани в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, а именно:
- чл.5, ал. 1 т.1 от ЗДвП- „Всеки участник в движението по пътищата: 1. с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност жИ.та и здравето на хората...“ - чл.25, ал. 2,
изречение „първо" от ЗДвП - „При извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея", и по
непредпазлИ.ст причинил средна телесна повреда на Д. И. Д. на 27 години,
изразяваща се в счупване на процесус короноидеус /венечния израстък/ на
дясна лакътна кост, причинило трайно затрудняване на движенията на дясната
ръка за срок по-дълъг от 30 дни с възстановителен период от около 2 - 2,5
месеца - престъпление по чл.343, ал.1, буква „Б “ , предложение „второ" , вр.
чл.342, ал.1, предложение „трето” от НК, като на основание чл.378, ал.4, т.1 от
НПК, във вр. с чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност за
извършеното престъпление и му е наложено административно наказание –
„глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, която да се внесе в полза на Държавата
по бюджета на Съдебната власт, след влизане в сила на решението по делото.
От заключението на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза се установява следното:
9
Механизмът на ПТП е следният:
На 11.09.2021 г., около 14:10 часа, в гр. С.З., по пътя, идващ от
местността „Г.“ в посока от север на юг се е движил лек автомобил *** *** с
per. № ***, управляван от Д. Г. Д.. При достигане на кръстовището с път II-66,
водачът спрял на пътен знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“, след което предприел завиване надясно и е навлязъл в дясната
пътната лента на път 11-66, като се е движил в посока на запад, към центъра на
гр. С.З.. Било е светлата част на денонощието, а пътният участък е
хоризонтален, прав и равен. Пътната настилка е с асфалтово покритие. Към
момента на възникване на ПТП е била суха. В същото време, по път 11-66, в
посока от изток на запад, със скорост на движение около 81 км/ч се движел
мотоциклет К. с per. № ***, управляван от Д. И. Д.. На км 57+Ж)0 водачът на
л.а. *** е променил положението на автомобила и е навлязъл в съседна лява
пътна лента, когато мотоциклета се е намирал на разС.ие 7,60 м до мястото на
удара. На около 11,50 м - 12,00 м източно от ориентира и на около 5,85 м - 6,00
м северно от ориентира е настъпил удар между двете МПС. За автомобила
ударът е настъпил в страничните предни леви състави, в областта на предния
ляв калник, а за мотоциклета първоначалният удар е настъпил в челните
състави, в областта на предното колело. В резултат на удара, автомобилът се е
завъртял по часовата стрелка около вертикалната си ос и е продължил
движението си напред. Установил се е в покой с предните си състави насочени
на запад, така както е описан в протокола за оглед и нанесен в мащабната
скица. Вследствие на ударния импулс, мотоциклета и водачът му са
променили направлението си на движение наляво и са били отхвърлени към
платното за движение, предназначено за насрещно движещите се ПС.
Плъзгайки се по пътната настилка, мотоциклета се е установил в покой, южно
от южното платно за движение, под мантинелата, с предните си състави,
насочени на югозапад така, както е описан в протокола за оглед и нанесен в
мащабната скица. След плъзгане и търкаляне по пътната настилка, тялото на
водача на мотоциклета се е установило в покой южно от южното платно за
движение, там където в протокола за оглед е описано петно от червеникаво-
кафява течност. В резултат на ПТП водачът на мотоциклета е получил
травматични увреждания, а на автомобила и на мотоциклета са нанесени
материални щети.
Причините за възникване на ПТП от техническа гледна точка са:
Субективните действия на водача на лек автомобил *** ***, който преди
да премине в съседната лява лента по посока на движението си не се е убедил,
че няма да създаде опасност за движението на приближаващия от изток на
запад и движещ се по пътя с предимство мотоциклет К.;
Субективните действия на водача на лек автомобил *** ***, който е
преминал в съседната лява лента, като не се е съобразил с разС.ието, посоката
и скоростта на движение на мотоциклет К. по такъв начин, че е поставил в
невъзможност водача на мотоциклета да реагира и да предотврати настъпване
на ПТП.
При настъпилото ПТП Д. Д. е получил: контузио на главата, шията,
10
гръдния кош, корема и крайниците, мозъчно сътресение, охлузвания по
крайниците, счупване на шиловидния израстък на дясната лакътна кост.
Контузията на главата, шията, гръдния кош, корема и крайниците
изразяващи се в масивни дълбоки охлузвания са от характера и са
осъществили медико-биологичния квалифициращ признак разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Мозъчното сътресение
само по себе си също е осъществило медико-биологичния квалифициращ
признак разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Счупването на шиловидния израстък на дясната лакътна кост е от характера и
е осъществило медико-биологичния квалифициращ признак трайно
затруднение движението на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.
Установените и описани травматични увреждания напълно отговарят да
са от действието на твърди тъпи и тъпо-ръбести предмети и са получени при
блъскане на мотоциклетист от движещ се лек автомобил и последващо падане
и удари върху терен.
Контузията на главата съчетана с мекотъканен травматичен оток
контузията на шията получена от силовото й извиване при падане от движещ
се мотоциклет е болезнена травма, както и контузията на гръдния кош, корема
и крайниците без костни лезии на ребра, гръбначни прешлени, тазови кости и
без травматични увреждания на структурата на кухинните и плътните
вътрешни органи е с период на възстановяване 14-21 дни.
Мозъчното сътресение, само по себе си не е било съпроводено с пълна
загуба на съзнание до степен кома, от него ищеца се е възстановил в рамките
на около 20 дни.
Охлузванията по крайниците отзвучават за 10-14 дни. Но се касае за
тежки контузии. При тях охлузването на кожата и кръвонасядането на
близката /до кожата/ подкожна мазнина не е основна причина за болката,
сковаността, трудната подвижност и т.н. За тези симптоми причинителят са
дълбоките кръвонасядания на дебел слой от подкожната мазнина, и още
повече имбибирането на мускулатурата с екстравазална кръв/излята извън
кръвоносните съдове в околните меки тъкани/. Това е излята кръв от пукнати
кръвоносни съдове при тежките контузии - между самите фибрили на
мускулите. Нейната резорбция става по същия механизъм като свободно
излятата кръв в мастния слой, но твърде бавно. Имбибираните с кръв мускули
са по-силно и по-дълго болезнени. Нарушена е тяхната контрактилност - при
опит за движение са силно болезнени. Дори по- голямото количество кръв в
мускулите може да предизвика хипертермия /повишена телесна температура/.
Всички тези факти обясняват по-дългия лечебно-възстановителен период
Счупването на шиловидния израстък на лакътната кост при правилно
протичане на оздравителния процес до пълно възстановяване на движенията
на десния горен крайник е бил необходим период от около 2,5 - 3 месеца.
От приложената медицинската документация е видно, че във връзка с
настъпилото ПТП ищеца е получил контузии и охлузванията на долните
крайници, които са предизвикали болкова симптоматика, продължила
11
сравнително дълго. Няма медицински данни в първоначалната епикриза за
травматични увреждания на коленни връзки, макар, че при престоя в
болницата е бил консултиран от ортопед. След проведеното МРТ на
08.04.2022 г. изследване на дясно коляно, са установените ивици на
прекъсване на тибиалната артикулираща повърхност на латералния мениск и
на задния рог на медиалния мениск.
При извършената артроскопия е възстановено увреждането на мениска и
за в бъдеще, не се очакват проблеми нито от страна на кръстните връзки, нито
от страна на менискусите.
Мястото на удара е определено в констативно-съобразителната част на
заключението и спрямо елементите на пътя се намира:
По дължина на пътното платно - на около 11,50 м - 12,00 м източно от
ориентира;
По широчина на пътното платно - на около 5,85 м - 6,00 м северно от
ориентира.
Мястото на удара се намира в пътната лента, по която се е движил
мотоциклета.
Тъй като поради внезапните действия на водача на автомобила (Таш =
0,34 сек) и навлизането му в съседна лява пътна лента, л.а. *** се явява като
„преграда“ за движението на мотоциклета, водачът на мотоциклета е нямал
техническата възможност да реагира (tp = 0,8 сек) - мотоциклета се е ударил в
автомобила.
За автомобила ударът е настъпил в страничните предни леви състави, а
за мотоциклета първоначалният удар е настъпил в челните състави, в областта
на предното колело.
Скоростта на движение на мотоциклет Кавазаки преди ПТП и в момента
на удара е била 80,57 км/ч (около 81 км/ч).
Водачът на мотоциклета е нямал техническата възможност да
предотврати ПТП, като предприеме аварийно спиране, при движение с
максимално допустимата скорост от 50 км/ч, тъй като опасната зона за
спиране е по-голяма от разС.ието на мотоциклета до мястото на удара в
момента на възникване на опасността за движението му - навлизането на л.а.
*** в пътната лента, по която той се движи към този момент:
В материалите, приложени по делото, няма данни да е имало намалена
или ограничена видимост между двамата водачи.
В протокола за оглед на местопроизшествието е записано: ,, Път II - 66 е
разделен на две полуплатна. Северното полуплатно се състои от: южна лента -
с ширина 2,80 м; северна лента - с ширина 4,20 м: северно от нея лента за
включване с ширина 3,20 м. “
На мащабна скица № 3 са нанесени размерите на пътните ленти на
северното платно за движение и е показано взаимното положение на
автомобила и мотоциклета към момента на навлизане на л.а. *** в съседна
лява лента.
12
От скицата е видно, че ако мотоциклетистът се е движил в най-дясната
лента за движение, траекториите на двете МПС пак биха се пресекли.
Мотоциклетистът е бил с поставена предпазна каска, без предпазно
облекло за мотоциклетисти. Ако е бил без предпазна каска, травмите в
областта на главата биха били тежки и не е изключено да бъдат с фатален
изход. Мотоциклетистът по време на настъпването на ПТП-то е бил без
защитно облекло, поради което е получил множество охлузвания по рамена,
гръден кош, горни и долни крайници. Защитното облекло не би предпазило
тялото и крайниците от счупвания и наранявания при този механизъм на
ПТП.
В конкретната пътна ситуация, преди настъпване на ПТП водачът не е
загубил контрол над управлението на мотоциклета.
От техническа и медицинска гледна точка, процесния инцидент не е
причинен поради погрешната преценка на конкретната пътна ситуация от
мотоциклетиста.
От техническа и медицинска гледна точка конкретните параметри на
възприятията, преценката, когнитивно-аналитичните процеси, психо-
физичните особености, реакцията, рефлексите, биодинамичните способности,
както и всички други индивидуално съществуващи качества на
мотоциклетиста, не са причина за липсата реакция от страна на водача на
мотоциклета за предотвратяване на удара с автомобила.
В материалите, приложени по делото, няма данни към момента на
възникване на ПТП, мотоциклета да е бил технически неизправен.
В конкретната пътна ситуация, водачът на мотоциклета е нямал
техническата възможност да предотврати настъпването на удара, поради
внезапните действия от страна на водача на автомобила, при преминаването
му в съседна лява пътна лента.
В конкретната пътна ситуация, водачът на мотоциклета е нямал
техническата възможност да реагира и съответно е нямал техническата
възможност да намали скоростта на движение или да предприеме каквато и да
било маневра, за да предотврати ПТП.
На кръстовището, на което е настъпило процесното ПТП, за посоката на
движение на мотоциклета няма поставени пътни знаци
На кръстовището, на което е настъпило процесното ПТП, за посоката на
движение на л.а. *** *** има поставен пътен знак Б2 „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“.
За установяване на причинените неимуществени вреди са събрани
гласни доказателства.
Свидетелката Ренета И.а Д.а, която е сестра на ищеца, посочва, че знае
за настъпилото ПТП с брат й. Тя първа пристигнала в болницата и видяла брат
си, който бил в безсъзнание, целият охлузен, в рани, и в кръв. Посочва, че
преди инцидента, брат й бил доста активен човек, обичал да спортува, грижил
се за семейството си. След катастрофата станал различен, се затворил в себе
13
си. В самото начало, след изписването му от болницата гонел всички от
стаята, защото го било срам. Станал асоциален, не излизал никъде, не
контактувал, изпаднал в депресия. След изписването от болницата най - тежко
било първите четири месеца. Два месеца бил неподвижен, на легло, на
памперси, не можел да става, целият бил охлузен, не можел да сяда. До
четвъртия месец, като започнали да зарастват раните бил в инвалидна
количка. Предвижването му било много трудно, тъй като самото
разположение на къщата било такова, че за да се влезе в друга стая трябвало да
се минат стълби. До седмия - осмия месец бил с патерици. Брат й спрял да се
храни, защото някой трябвало да го заведе до тоалетна. През деня основно
грижи за него полагали тя и съпругата му. За повдигане, да го заведе до баня и
тоалетна се грижел баща ми. Към момента все още се опитвал да се адаптира
към случилото се, но все още нямал никакви контакти навън и не се е върнал
към предишния си жИ.т. Брат й започнал да работи единадесет месеца след
инцидента.
Свидетелят И. Д. Г., който е баща на ищеца посочва, че знае за ПТП с
участие на сина му. Посочва, че със сина си живеят в една къща. След
изписването от болницата, синът му бил с много рани. Не можел да се движи,
плачел и викал от болка. Не можел да се обслужва сам, основно аз той му
помагал. Първо бил на памперси, после изрязали леглото, за да сложат
подлога. Два месеца бил на легло и не можел да става. След това започнал по
малко с патериците. Пак му помагал докато стане, защото раните били много
дълбоки, цепели се и започвало да тече кръв. Около четири месеца бил с
патерици. След това започнал да ходи до операцията и след операцията пак с
патерици. Не можел да се обслужва сам. Той не можел да мръдне, не можел да
се обърне, стоял в едно положение. След инцидента психическото му съС.ие
мило много зле, затворил се в себе си, станал много раздразнителен. Преди
инцидента той помагал на баща си в работата, в домакинството на майка си и
на съпругата си. След инцидента, синът му започнал да ходи на единадесет -
дванадесет месеца след инцидента.
За установяване механизма на процесното ПТП са събрани гласни
доказателства.
Свидетелката Г. К. Д. си спомня пътния инцидент. Движела се в посока
гр. Н.З. – гр. С.З. с автомобил. Самият инцидент не го видяла, може би била на
мястото на инцидента минута след като се случи. Спомня си, че мотор в
зелено или резедаво без светлини и включени фарове, мотористът бил
единствено с каска и с тениска – розова или оранжева, преминал покрай нея
със страшно висока скорост. Тениската му била качена на врата. Това било
след К. в посока С.З.. На отбивката на М. срещу разсадниците, видяла части от
този мотор. Имало вече спрени коли, спряла и тя и звъннала на 112.
Мотоциклетът бил прелетял през платното и бил в другата канавка, според
нея на петдесет метра от мен. Свидетелката, предполага, че автомобилът, е
излизал или от автокъщата или от градинския център, тъй като бил точно по
средата, не на платното, а на отбивката към М., където е прекъсната
мантинелата.
14
Свидетелят Д. Г. Д. посочва, че е участник в произшествието на
11.09.2021г. Управлявал лек автомобил марка *** ***. Ходил да зарежда на
метанстанцията и се включил в главния път. Движел се в посока гр. С.З..
Метанстанцията била на околовръстното. Спрял на знак „Стоп“, който бил
малко навътре. Включил на първа предавка, огледа се в двете посоки, нямало
никого. Твърди, че карал с 10 км/ч. Изведнъж мотоциклетът пристигнал от
някъде и ударил предния калник. Според свидетелят, карал с 300 км/ч. Не
видял с какво е облечен и дали е бил с включена светлина. Като се ударил в
бордюра станал тръмплин.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая, по делото не е спорно, че към датата на ПТП – то – 11.09.2021
г. за л.а. „***“, модел „***“, с рег.№ *** е била налице валидно сключена
застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите № *** по опис на *** и валидна до
10.08.2022 г.
В изпълнение на изискванията на чл. 380 от КЗ от страна на Д. И. Д. към
ответника била изпратена редовна претенция за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение, заведена под щета № *** от 05.10.21 г. До
настоящия момент обаче застрахователно обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди не е заплатено, като бил изтекъл и тримесечния
срок за това.
Поради това съдът намира, че предявеният иск за неимуществени вреди
е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно се установи, че телесните повреди на Д. И. Д. се
намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и
протИ.правно поведение на водача на - л.а. „***“, модел „***“, с рег.№ ***,
което е установено с влязло в сила решение № 296/28.08.2024 г. постановено
по АНД № 1708/2024 г. по описа на Районен съд – С.З.. Съгласно т. 15 от
15
тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието,
че решението по чл. 78а от НК, с което наказателният съд освобождава
подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно
наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда. Съгласно чл.
300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата протИ.правност и
виновността на дееца.
Поради това съдът приема, че в настоящия случай деянието на водача на
лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на
застрахователя *** по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде
ангажирана.
Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедлИ.ст. СправедлИ.стта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедлИ.ст” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които
е станало, допълнителното влошаване съС.ието на здравето, причинените
морални страдания и др.
Видно от заключението на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, вследствие на процесното ПТП, ищецът е получил
следните травми: контузио на главата, шията, гръдния кош, корема и
крайниците, мозъчно сътресение, охлузвания по крайниците, счупване на
шиловидния израстък на дясната лакътна кост.
Контузията на главата съчетана с мекотъканен травматичен оток
контузията на шията получена от силовото й извиване при падане от движещ
се мотоциклет е болезнена травма, както и контузията на гръдния кош, корема
и крайниците без костни лезии на ребра, гръбначни прешлени, тазови кости и
без травматични увреждания на структурата на кухинните и плътните
вътрешни органи е с период на възстановяване 14-21 дни.
16
Мозъчното сътресение, само по себе си не е било съпроводено с пълна
загуба на съзнание до степен кома, от него ищеца се е възстановил в рамките
на около 20 дни.
Охлузванията по крайниците отзвучават за 10-14 дни. Но се касае за
тежки контузии. При тях охлузването на кожата и кръвонасядането на
близката /до кожата/ подкожна мазнина не е основна причина за болката,
сковаността, трудната подвижност и т.н. За тези симптоми причинителят са
дълбоките кръвонасядания на дебел слой от подкожната мазнина, и още
повече имбибирането на мускулатурата с екстравазална кръв/излята извън
кръвоносните съдове в околните меки тъкани/. Това е излята кръв от пукнати
кръвоносни съдове при тежките контузии - между самите фибрили на
мускулите. Нейната резорбция става по същия механизъм като свободно
излятата кръв в мастния слой, но твърде бавно. Имбибираните с кръв мускули
са по-силно и по-дълго болезнени. Нарушена е тяхната контрактилност - при
опит за движение са силно болезнени. Дори по- голямото количество кръв в
мускулите може да предизвика хипертермия /повишена телесна температура.
Счупването на шиловидния израстък на лакътната кост при правилно
протичане на оздравителния процес до пълно възстановяване на движенията
на десния горен крайник е бил необходим период от около 2,5 - 3 месеца.
От приложената медицинската документация е видно, че във връзка с
настъпилото ПТП, ищецът е получил контузии и охлузванията на долните
крайници, които са предизвикали болкова симптоматика, продължила
сравнително дълго. Няма медицински данни в първоначалната епикриза за
травматични увреждания на коленни връзки, макар, че при престоя в
болницата е бил консултиран от ортопед. След проведеното МРТ на
08.04.2022 г. изследване на дясно коляно, са установените ивици на
прекъсване на тибиалната артикулираща повърхност на латералния мениск и
на задния рог на медиалния мениск. При извършената артроскопия е
възстановено увреждането на мениска и за в бъдеще, не се очакват проблеми
нито от страна на кръстните връзки, нито от страна на менискусите.
От свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира като
убедителни, последователни и непротИ.речиви се установява, лечебният и
възстановителен период на ищеца е бил продължителен, нуждаел се от чужди
грижи, тъй като не е можел да се обслужва сам за елементарни хигиенни
нужди. В продължение на почти единадесет месеца не е могъл да се върне на
работа. Житейски логично е участието в ПТП да предизвика по негативни
емоции, необщителност и страх, в какъвто смисъл са и показанията на
разпитаните свидетели за факта, как случилото се е повлияло върху
психическото съС.ие на ищеца.
Ето защо съдът като взе предвид, тежестта на травмите, възрастта на
ищцата към момента на ПТП – 27 години, неудобства и ограничения от личен,
17
битов, трудов и социален характер, които е претърпял, но факта, че към
момента е възстановен, приема, че справедлИ. обезщетение за претърпените
от ищцата неимуществени вреди би била сумата от 60 000 лв.
По възражението за съпричиняване.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
От страна на ответното дружество са направени седем възражения
за съпричиняване от страна на пострадалия.
По възражението, че ищецът се е движил в най-лявата пътна лента
и е нарушил разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП, в която е посочено на
пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно
по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна
маркировка, използва най-дясната свободна лента.
От заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза се установява, че дори и при движение в най-лява лента, от страна
на мотоциклетиста, ПТП отново би възникнало, поради пресичането на
траекториите на двете МПС. Водачът на мотоциклета е нямал техническата
възможност да предотврати настъпването на удара, поради внезапните
действия от страна на водача на автомобила, при преминаването му в съседна
лява пътна лента. Поради това възражението за съпричиняване е
неоснователно.
По възражението, че ищецът се е движил с превишена скорост в
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Видно от заключението на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, действително ищецът се е движил със скорост от
80,57 км/ч, което е в нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Въпреки това
категоричен е изводът на вещото лице, че водачът на мотоциклета е нямал
техническата възможност да предотврати ПТП, като предприеме аварийно
18
спиране и при движение с максимално допустимата скорост от 50 км/ч, тъй
като опасната зона за спиране е по-голяма от разС.ието на мотоциклета до
мястото на удара в момента на възникване на опасността за движението му -
навлизането на л.а. *** в пътната лента, по която той се движи към този
момент. Поради това възражението за съпричиняване е неоснователно.
По възражението, че ищецът е нарушил законовата разпоредба на
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Според заключението на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза в конкретната пътна ситуация, преди настъпване
на ПТП водачът не е загубил контрол над управлението на мотоциклета.
Поради това възражението за съпричиняване е неоснователно.
По възражението, че ищецът е управлявал мотоциклета без
защитна каска и без да е бил облечен в специално предпазно облекло,
предназначено за мотоциклетисти, с което е нарушил разпоредбата на чл.
137е от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 137е от ЗДвП задължава водачите на мотоциклети да
използват единствено предпазна каска, като същевременно липсва
нормативно вменено задължение за мотоциклетистите за ползване на защитно
облекло и протектори.
В заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза е категорично установено, че ищецът при управление на
мотоциклета е бил с поставена предпазна каска, тъй като ако е бил без нея,
травмите в областта на главата биха били тежки и най – вероятно с фатален
изход. Поради това възражението за съпричиняване е неоснователно.
По възражението чл. 75 от ЗДвП, съгласно която през деня
мотоциклетите и мотопедите се движат с включена къса светлина отпред
и с включена габаритна светлина отзад.
Видно от заключението на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза между участниците в ПТП не са били налице
препятствия, които да са пречат на тяхната видимост. Поради това следва да се
приеме, че водачът на застрахования лек автомобил е имал видимост към
ищеца, а твърдението, че ищецът е управлявал мотоциклета без включени
габаритни светлини, не е установено от страна на ответното дружество, чиято
е доказателствената тежест. Поради това възражението за съпричиняване е
неоснователно.
По възражението, че ищецът е допринесъл за настъпване на ПТП -
то, поради конкретното техническо съС.ие на управлявания от него
мотоциклет.
Съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт
на това основание предполага доказвани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
19
неговото настъпване. Тежестта за доказване на възражението за
съпричиняване е на ответното дружество, което в настоящия случай не
установи, че към момента на възникване на ПТП, мотоциклета да е бил
технически неизправен.
По възражението, че ищецът допринесъл за настъпване на
инцидента и вредите, тъй като не е преценил правилно конкретната
пътна ситуация, не е реагирал адекватно, не е предприел каквито и да
било действия за пълно предотвратяване на удара в автомобила, не е
предприел каквито и да било действия за намаляване силата на удара в
автомобила и намаляване на вредите.
От заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза категорично се установява, че една от техническите причини за
настъпване на процесното ПТП са субективните действия на водача на лек
автомобил *** ***, който е преминал в съседната лява лента, като не се е
съобразил с разС.ието, посоката и скоростта на движение на мотоциклет К. по
такъв начин, че е поставил в невъзможност водача на мотоциклета да
реагира и да предотврати настъпване на ПТП. С оглед на това вещите лица
правят категорични изводи, че в конкретната пътна ситуация, водачът на
мотоциклета е нямал техническата възможност да реагира и съответно е
нямал техническата възможност да намали скоростта на движение или да
предприеме каквато и да било маневра, за да предотврати ПТП. От техническа
и медицинска гледна точка, процесния инцидент не е причинен поради
погрешната преценка на конкретната пътна ситуация от мотоциклетиста, като
конкретните параметри на възприятията, преценката, когнитивно-
аналитичните процеси, психо- физичните особености, реакцията, рефлексите,
биодинамичните способности, както и всички други индивидуално
съществуващи качества на мотоциклетиста, не са причина за липсата реакция
от страна на водача на мотоциклета за предотвратяване на удара с автомобила.
Поради това възражението за съпричиняване е неоснователно.
Предвид гореизложеното съдът намира, че *** следва да заплати на Д.
И. Д. сумата в размер на 60 000 лв., като част от сума в размер на 100 000 лв.,
представляваща дължимо се застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди при ПТП настъпило на 11.09.2021 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.02.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
По отговорността за разноски:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
ищеца чрез адв. И. С.. В хода на производството е представен договор за
правна защита и съдействие сключен с ищеца, в който е обективирано
договорено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, от ЗАдв.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС Наредба №
1/2004 г. за МРАВ е равнозначна на хоризонтално определяне на
20
задължителните минимални тарифи, забранено от чл. 101 от ДФЕС, имащ
директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ
правни последици за тях, поради което се явява нищожна. В този смисъл
съдът е свободен за определи размера на дължимото адвокатското
възнаграждение по своя преценка, съобразявайки се с приетите до настоящия
момент критерии – фактическа и правна сложност на делото, обем на
осъществената правна защита – написване на искова молба или подаване на
отговор, явяване в съдебни заседания, представяне или не на писмени
бележки по делото, както и броя на проведените съдебни заседания.
Доколкото актовете на СЕС за задължителни за българските съдилища,
претендираното от адв. И. С. адвокатско възнаграждение следва да бъде
определено от съда по посочените по - горе критерии.
В конкретния случай предметът на делото са пряк иск на пострадало
лице към застрахователя по застраховка "Гражданската отговорност на
автомобилистите" за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди при
ПТП. В производството са проведени шест заседания, в три от които са
изслушани показанията на четирима свидетели и заключението на
комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, като адв. С. е
присъствал на всички заседание и е задавал въпроси на свидетелите и на
вещите лица. Също така следва да се има, предвид че от страна на ответника
са направени многобройни възражения за съпричиняване, по които адв. С. е
взел становище в писмената защита. Поради това съдът намира, че с оглед
фактическа и правна сложност на делото и обема на оказаната правна помощ
на Д. И. Д., адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер
на 5 400 лв.
С оглед изхода на делото *** следва да заплати на адв. С. адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на ищеца Д. И. Д. в
размер на 5 400 лв.
Видно от данните по делото от бюджета на съда е изплатено
възнаграждение за изготвяне на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза в размер на 700 лв.
С оглед изхода на делото ***, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
държавна такса в размер на 2 400 лв. и сумата от 700 лв. , представляваща
разноски, платени от бюджета на съда.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
п.к. ***, р-н Л., бул. Д.Б. да заплати на Д. И. Д., с ЕГН **********, с поС.ен
21
адрес в гр.С.З., ул. ***, сумата в размер на 60 000 лв., като част от сума в
размер на 100 000 лв., представляваща дължимо се застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди при ПТП настъпило на
11.09.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба
– 22.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
п.к. ***, р-н Л., бул. Д.Б. да заплати на адв. И. С. С. от АК-С.З., със съдебен
адрес: гр.С.З., бул. *** адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска защита на ищеца Д. И. Д. в размер на 5 400 лв.
ОСЪЖДА ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
п.к. ***, р-н Л., бул. Д.Б. да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, държавна такса в размер на 2 400 лв. и сумата от 700 лв.,
представляваща разноски, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
22