Р Е
Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 09.03.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно
заседание на девети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. СЛАВОВА
при секретаря
Антоанета Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 17589 описа за 2012г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от Л.И.Т., ЕГН ********** и И.Л.Т., ЕГН **********,***
срещу „Я.Б.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде
прието за установено между страните, че ответника не е собственик на недвижим
имот – находящ се в гр. ****”, представляващ ПИ с идентификатор № ****по действаща кадастрална
карта на гр.****, с площ от 1236 кв.м., при граници: имоти с номера
№****. ****, №****. ****, №****. ****, №****. ****, /идентичен на стар имот №****
с площ от 1236 кв.м., находящ се в гр.***, м-ст
„****”/, при твърдение, че ищците са собственици на идеални части от имота,
индивидуализиран по действащ план.
С оглед
настъпилото след подаване на исковата молба /11.02.2010 г./, разделяне на ПИ с
идентификатор № ****по КК на гр. Варна /идентичен на стар имот № **** с площ
1236 кв.м., находящ се в гр. ***, м-т „****"/,
на два поземлени имота с отделни идентификатори, ищецът И.Л.Т., претендира
отричане на правата на ответника по отношение на недвижим имот ****.****по КК на гр. ****", при твърдение, че е придобил
собствеността върху посочения имот, въз основа на НА № ****г., том.***,
нот.дело № ****г. и делба по гр.д. № 2659/1988 г., а за разликата над 500 кв.м.
въз основа на придобивна давност, а ищецът Л.И.Т.,
претендира отричане на правата на ответника по отношение на недвижим имот ****.****
по КК на гр. ****", при твърдение, че е придобил е придобил собствеността
върху посочения имот, въз основа на НА № *** от ****г., том ***, нот.
дело № ****г. и делба по гр.д. № 2659/1988 г., а за разликата над 500 кв.м. въз
основа на придобивна давност.
Производството
се гледа при участие на трети лица помагачи на страната на ответника, както
следва:
Д.А.Й.
ЕГН **********, /починала в хода на процеса и заместена от нейната наследница М.П.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***;/,
К.А.К.
ЕГН **********, /починал в хода на процеса и заместен от неговите наследници А.
Г.К., с ЕГН ********** с адрес ***; А.К.А., с ЕГН ********** с адрес ***; и Р.К.Р.,
с ЕГН ********** с адрес ***;/,
Н.А.К.
ЕГН **********, с адрес ***
К.Ц.Д.
ЕГН **********, с адрес ***
Р.Д.С.
ЕГН **********, с адрес ***,
Ц.Д.Ц.
ЕГН **********, с адрес ***
В.Й.Д.
ЕГН **********, с адрес ***
А.Й.Ж.
ЕГН **********, с адрес ***,
К.Н.К. ЕГН **********, /починал
в хода на процеса и заместен от неговите наследници В.Й.К.: ЕГН **********, с
адрес ***; М.К.Н.: ЕГН **********, с адрес ***; и Н.К.Н., ЕГН **********, с
адрес ***/
В.Н.М.
ЕГН **********, с адрес ***,
Г.Д.Б.
ЕГН **********, с адрес ***
Д.Д.Б. ЕГН **********, с адрес гр.****
В исковата
молбата ищците твърдят,че са собственици на процесния имот с идентификатор №****.****,
като Л.Т. е закупил имот с идентификатор №****по действаща кадастрална карта на
гр.****, като сделката е обективирана
в НА№ **/****г. на ВН, след което е дарил ½ ид.ч. на сина си И.Т. с НА№ ****г. на ВН. Твърдят, че имота
се владее от ищците от 1980 г. от Л.Т., а от 1984 г. от Л.Т. и от сина му И.Т.,
до момента на подаване на исковата молба /11.02.2010 г./. Сочат, че съсобствения имот в последствие е бил предмет на делба по
гр.д. № 2659/1988 г., както и че по време на процеса имот с идентификатор №****по
действаща кадастрална карта на гр. Варна е разделен на два самостоятелни имота
- ****.****по КК и ****.**** по КК. Сочат, че ищецът И.Л.Т., се явява
собственик на имот с ид. ****.****по КК на гр. Варна и
претендира отричане на правата на ответника по отношение на недвижим имот ****.****по
КК на гр. ****", при твърдение, че е придобил собствеността върху
посочения имот, въз основа на НА № ****г., том.***, нот.дело № ****г. и делба по гр.д. № 2659/1988 г., а
за разликата над 500 кв.м. въз основа на придобивна
давност, а ищецът Л.И.Т., се явява собственик на имот с ид.
****.**** по КК на гр. Варна и претендира отричане на правата на ответника по
отношение на недвижим имот ****.**** по КК на гр. ****", при твърдение, че
е придобил е придобил собствеността върху посочения имот, въз основа на НА № *** от ****г., том **, нот. дело № ****г. и делба по гр.д. № 2659/1988 г.,
а за разликата над 500 кв.м. въз основа на придобивна
давност.
Твърдят, че ответника неоснователно се е
снабдил с нотариален акт за собственост на имота - НА№ ****г. на ВН, като имота
е придобит, чрез покупко-продажба, като се твърди, че праводателите
на ответника не са били собственици на посочения в нотариалния акт имот, поради
което не са могли да прехвърлят собствеността по сделката.
По делото е
постъпил отговор от ответника в срока по
чл.131 от ГПК , в който излага, че иска е недопустим, а в
условията на евентуалност неоснователен. Оспорва твърдението на ищците, че
владеят процесния имот, като излага, че от придобиването му с нотариален акт за
продажба на недвижим имот № ****г. на нотариус А.Г., дружеството ответник
осъществява непрекъснато фактическа власт в/у ПИ с идентификатор ****.****,
находящ се в гр.****, местност КК”****”, с площ 1236 кв.м. Като владелец и
собственик на имота е предприело редица административни мероприятия в същия,
заплащало е следващите се имотни данъци и такси. Твърди, че имота придобит от
ищците не е идентичен с придобития и владян от тях. Излагат, че дори и да се
установи частична идентичност между имотите по НА за дарение на недв. имот № ****г. на нотариус С.С.и
НА за продажба на недвижим имот по ЗСГ № *****г. на нотариус С.П. с процесния
имот, то лицето М.Л.А.А., праводател
на ищците по НА за продажба на недвижим имот по ЗСГ № *****г. на нотариус С.П.,
не е била собственик на имота, предмет на исковата молба и нейните права, респ.
правата на ищците са непротивопоставими на правото на
собственост на ответника. Твърдят, че М.Л.А.А. се е
разпоредила с имот, различен от този, който притежава. Излага, че правото му на
собственост е възникнало по силата на договор за покупко - продажба на недвижим
имот, обективиран в НА № ****г. на нотариус А.Г..
Правото на собственост на праводателите на ответника
пък е възникнало на основание реституция с Решение № 340/29.01.1996г. на ПК
Варна и Решение от 28.04.1999г. по г.д. № 1437/1996г. на ВРС, XIX състав. Прави възражение за придобивна
– петгодишна давност, считано от 2006г., а в условията на евентуалност, ако
съда не приеме владението му за добросъвестно – за изтекла в негова полза 10 г.
давност, считано от дата 30.07.1999г., с присъединяване на владението на праводателите.
Направено е и
искане с правно основание чл. 537 ал.2 от ГПК , съда да отмени изцяло НА за
продажба на недвижим имот по ЗСГ № *****г. на нотариус С.П. и НА за дарение на недв. имот № ****г. на нотариус С.С..
В съдебно
заседание ищците поддържат исковете си, молят за уважаването им, а ответника
поддържа отговора си и моли за отхвърляне на исковите претенции. Третото лице
помагач Ц.Д.Ц., чрез процесуалния си представител моли за отхвърляне на
исковете. Третите лица помагачи, В.Й.К. ЕГН **********, М.К.Н. и Н.К.Н., чрез
техния процесуален представител, също молят за отхвърляне на исковете.
Въз основа на събраните доказателства преценени в
тяхната съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено
от фактическа и правна страна:
Съгласно нотариален акт №**, том**,
нот. дело *****г. /лист 310 /гръб/ от гр.
дело 17589/2012г. на ВРС/ Г.П.Г.е
признат за собственик въз основа на замяна/обезщетение за отчужден имот на три
имота, сред които и нива, цялата от 3.5 дка, находяща
се в землището на м. ****при граници шосе ***
- ***, **** и блок на ТКЗС „***“.
Съгласно нотариален акт №***,
том ***, нот. дело *****г. /лист 39 от гр. дело
17589/2012г. на ВРС/ Д.Г.Д. дарява на внучка си М.Л.Д. 1 дка от собствената си
нива, цялата от 3.5 дка, находяща се в землището на
м. ****при граници шосе **** - ****,
**** и блок на ТКЗС „****“, а на продаваемата част: море,
ТКЗС „****", шосе Варна - ****и Д.Г.Д..
Съгласно нотариален акт № ****г. /лист 7 от гр. дело
1860/2010г. на ВРС/ М.Л.А.А.продава на Л.И.Т. овощна
градина, находяща се в землището на гр. ****,
местността „*****" с пространство от 1000кв.м, при граници: път, О. Г., Д.П.и пътека. При съставянето на акта е послужил НА ****г.
Съгласно нотариален акт № ****г. /лист 9 от гр. дело
1860/2010г. на ВРС/ Л.И.Т. дарява на сина си И.Л.Т. - 1/2 ид.
част от овощна градина, находяща се в землището на
гр. ***, местността „*****" цялата с пространство от 1000кв.м,
при граници: път, О. Г., Д.П.и пътека. При съставянето
на акта е послужил НА ****г.
Съгласно протокол от с.з. от 28.12.1988г. по г.д. №№
2652/1988г. /л. 10 от гр. дело 1860/2010г. на ВРС/ е одобрена спогодба
между Л.И.Т. и И.Л.Т., съгласно която Л.И.Т. получава лозе – овощна градина с
пространство от 600кв.м., находящо се в землището на на
гр. ****, местността „*****" при граници: запад - път, юг
– пътека, изток Д.Д. и север – Т., a И.Л.Т. получава лозе – овощна
градина с пространство от 600кв.м., находящо се в землището на на гр. ***, местността „*****" при
граници: запад - път, север - О. Г., изток Д.Д.П. и юг – Т..
Съгласно Решение № 340/29.01.1996г. на ПК Варна на
наследниците на К.А.К. е отказано възстановяване на нива с площ от 25.280 дка
в м. ***, представляващи
имоти № *** и *** по КП от 1956г.
С Решение от 28.04.1999г. по г.д. № 1437/1996г. на
ВРС, XIX състав е отменено Решение № 340/29.01.1996г. на ПК Варна /частично/ и е
възстановено правото на собственост на наследниците на К.А.К. в стари реални
граници върху земеделска земя с площ от 11 700кв.м. в м. *** *** /***/, в
землището на кв. ***, представляващи части от имоти с № ***, ***, *** и *** по
КП от 1956г., като в границите на възстановената част изрично от съда е
посочено, че се включва и част с площ от 1230кв.м., представляваща имот № ****
по КП от 1990г. -действащият КП по времето на постановяване на решението.
Решението е потвърдено с решение от 09.05.2000г. на ВОС, Адм.
Отд. по к.а.д. № 949/1999г. и влязло в сила.
Наследниците са въведени в имотите по Решение от
28.04.1999г. на ВРС, видно от протокол за въвод от
30.07.1999г.
В съдебното решение на ВРС, правото на собственост на
наследниците е обосновано с представяне на н.а. № ***г. Видно от препис от н.а.
№ ***г. А.К.К. продава на К.А.К. една градина, находяща се в землището на с. ***, м. *** *** от 18,5 дка,
при граници: морето, скрипка и поле.
Съгласно н.а. № ***г. на ВН, Д.А.Й., К.А.К., Й.А.Н., В.Й.Д.,
А.Й.Ж., К.Н.К., Р.Д.С., Ц.Д.Ц., В.Н.М., К.Ц.Д., Г.Д.Б. и Д.Д.Б.,
продават на „Я.Б.“ ЕООД, съсобствения си недвижим
имот, а именно поземлен имот, находящ се в землището на гр. ***, КК ****,
/бивша местност ***/, съставляващ ПИ № ****, кв. ** по плана на комплекса, с
площ от 1230кв.м. при граници: път, ПИ № ****, ПИ ****, ПИ **** и УПИ **** –
обществено обслужване, озеленяване.
Съгласно изготвената по делото СТЕ, за местността са
действали преди изготвяне на КК три КП:
1. По плана от 1956г. (скица № 4) процесния имот
попада в ПИ *** /първоначално номера
е грешно разчетен от вещото лице като ***/,
записан на К.Т., вид на имота – лозе, при граници: изток - море; запад –
шосе, север – имот *** - без име, и *** - без име, юг – *** – без име, *** – И.Х.,
*** – без име, *** – С. К. К..
По делото е прието за безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване в с.з. от 09.02.2018г., че лицето К.Т., записан в
разписният лист като собственик на имот №*** в плана от 1956 г. е лице,
идентично на лицето К.А.К., роден 1883 г.
2. По плана от ****г. (скица № 1) процесния имот
попада в ПИ ** записан на Д.Г.П.при граници:
север ПИ ** - М.С., ПИ **
– без име; изток - море; юг - през пътека ПИ **
- М. Н. и Н.А., запад празно място без № и след това шосе ****
- ****;
3. По плана от 1987г. (скица № 2) процесния имот
представлява ПИ **** и е записан в разписния лист - ов.
градина на Л.И.Т. при граници и съседи както следва: север - имот без № ( в
последствие ПИ **** на н-ци на К.А. К.); изток - ПИ ****
- Д.Д. *** -****; юг - пътека, през пътеката ПИ ****
- Т.А.И.
Със заповед №Р-**/05.05.2004г.
на зам. Кмета на община Варна е извършено попълване на кадастъра като е
обособен поземлен имот №**** /зелен контур върху скица №**/,
който обединява ПИ **** и ПИ ****.
В Кадастрална карта от 2008г., одобрена със заповед
№РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, процесния имот е ПИ ****към нейното
одобряване през 2008г. В последствие имотът е разделен на ПИ ****.****и ****.****,
които са актуалните номера на имоти и към настоящия момент.
Към датата на одобряване на КК ПИ ****е с
неидентифициран собственик. Със заявление от декември 2008г. ПИ ****с площ от
1236 кв.м е записан в кадастралните регистри на „Я.Б." ЕООД. Със Заповед
№КД-14-03-1148/04.05.2012г. на Н-ка на СГКК Варна в
ПИ ****е извършена промяна на данните в кадастралните регистри като е заличен „Я.Б."
ЕООД и са вписани И.Л.Т., Л.И.Т. и н-ци на К.М.Т.съгласно
протокол за делба от 28.12.1988г.; нот. акт ****г.
във връзка с решение №1502/11.04.2011г. на ВРС. С последваща
заповед №КД-14-03-1614/20.06.2012г. на Н-ка на СГКК
Варна ПИ ****е разделен на два имота - ПИ ****.****с площ от 618 кв.м на Л.И.Т.
съгласно нот. акт ***/***г.
и К.М.Т.и двамата съгласно нот. акт ***/****г.
и ПИ ****.**** с площ от 618 кв.м на И.Л.Т. съгласно нот. акт ***/****г.
На въпросите за идентичност СТЕ отговаря, че:
Налице е идентичност на ПИ №**** по плана на кк „****"/ м. „*****"/ от 1987г. с имота описан в
НА *****г., том ***, нот. дело *****г. на
варненски нотариус С.П. и НА ****г. на варненски нотариус. ПИ №**** по плана на кк „****"/ м. „*****"/
от 1987г. е идентичен на процесните имоти с идентификатори ****.****и ****.****. Налице е идентичност и на процесният имот с имота и по НА *****г.
От друг страна вещото лице сочи, че сравнявайки границите
и съседите описани в НА *****г. на нотариус С.С., не
са налице данни за индивидуализиране, както на продаваемата част, така и на
имота от 3.5 дка. Ако приемем, че имота на Д.Г.Д. е имот №**
по КП от ****г. (скица №1), записан на Д.Г.П., то процесният имот би следвало
да се намира от север или от юг на ПИ *** и в същото време би следвало
да има и граници море и шосе. Видно от всички представени скици няма такъв имот
с такива граници. Имайки предвид това,
че процесния имот ****(разделен на ПИ ****.****и ****.****) граничи само със
шосе *** - ****и не граничи с ****, то вещото лице счита, че
не е налице пълна идентичност с имота, предмет на НА *****г.
По делото са разпитани и св.
на ищците В.К.Ф.и Н.С.Н., на ответника Г.Х.А. и М.Й.М.и на третото лице помагач
- Г. Х.Х., по фактите за владението.
Въз основа на установеното от фактическа
страна съдът формира следните правни изводи:
Предявените искове намират
правното си основание в разпоредбата на чл. 124 ал.1 от ГПК, като установителните искове за собственост са предявени под
формата на отрицателни такива.
Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
8/2012г. на ВКС, ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е
налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава
се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от
които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича
правото му.
Съдът намира, че в конкретния казус ищците основават
правния си интерес от завеждане на отрицателните установителни искове на твърдения за наличие на собствени права върху спорните имоти с ид. ****.****и ****.****
по КК на гр. ****" /части от бивш имот с идентификатор №****по КК/, а именно право на собственост, придобито въз основа
на правни сделки /покупко-продажба и
дарение/, както и осъществено давностно владение за горницата, над придобитото чрез правна сделка.
В конкретния случай, когато ищецът се позова на притежание
на спорното право /а не на фактическо състояние/, съгласно определение №
2826/24.11.2016г. по ч.г.д. № 1763/2016г. на ВОС и практиката на ВКС по чл. 290
от ГПК след ТР 8/2012г. на ВКС, ОСГТК,
а именно определение № 427/12.12.20**г. по ч.г.д. №
3593/20**г. на ВКС, II ГО и Решение № 15/19.02.2016г. по г.д. № 4705/2015г на ВКС, II ГО, съдът е длъжен да се произнесе по
същество на спора като реши кому принадлежи материалното право.
За доказване на активната материално правна легитимация
по отрицателния установителен иск в случая, когато се
претендират от ищците собствени права, е достатъчно ищците да предоставят акт
за собственост, на който основават правата си. Правото на собственост на ищците
не подлежи на пълно и главно доказване с оглед избрания способ на защита.
Поради това възраженията на ответниците по отношение на факта, че ищците са
придобили процесния имот/процесните имоти от несобственик, доколкото техния праводател М.Л.А.А. не е била
собственик на точно този имот, който е продала, са неотносими към преценката за
правен интерес и не следва да бъдат обсъждани.
За доказване на правния интерес от воденето на
отрицателен установителен иск е достатъчно ищецът да
се легитимира като собственик с надлежен документ за собственост върху
процесния имот.
Ищецът Л.Т. се легитимира като собственик по силата на
покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № ****г.
Ищецът И.Л.Т. се легитимира като собственик по силата на дарение, обективирано в нотариален акт № ****г. Същите са поделили притежавания
от тях в съсобственост имот по силата на съдебна делба по г.д. №№ 2652/1988г.
Към настоящия
момент всеки един от ищците се легитимира като собственик на имоти ****.****по
КК на гр. ****" и ****.**** по КК на гр. ****" с надлежен документ за
собственост и основание за придобиване
Съгласно СТЕ е налице идентичност между процесните имоти
****.****и ****.**** по КК на гр. ****" и имотите, обект на НА ** от ***г. и НА *****г.
С оглед идентичността на придобитите от ищците имоти с
процесните, е налице правен интерес да бъде отречено и правото на собственост
на ответника.
Макар ищците да основават твърденията си за придобиване
и въз основа на давностно владение, същото е
осъществявано само върху идеална част от имотите, за които ищците имат надлежен
титул за собственост. Твърденията за давност идват само с оглед наличие на разлика в площта на имота по нотариален акт и
по план. С други думи, имотът, който
ищците претендират, че владеят е този, който същите са закупили, той е един и
същ и е идентичен с процесния/троцесните. Поради това
правен интерес е налице за целите процесни имоти, без обсъждане на
доказателствата за владение.
Поради това ищците имат правен интерес да оспорват
правата на ответника върху спорните имоти с ид. ****.****и
****.**** по КК на гр. ****" /части от бивш имот с идентификатор №****по
КК/, чиито права подлежат на доказване при условията на пълно и главно
доказване в настоящия процес.
Ответниците се легитимират като собственици на процесния
имот/имоти с Решение № 340/29.01.1996г.
на ПК Варна и Решение от 28.04.1999г. по г.д. № 1437/1996г. на ВРС, XIX състав,
т.е. твърдят придобиване на имота/ите по силата на реституция.
Реституцията е извършена с Решение от 28.04.1999г. по
г.д. № 1437/1996г. на ВРС, XIX състав, което има СПН, но само по отношение на страните.
С Тълкувателно решение от 14.01.213 г. по тълк.д.
№ 5/2011 г., ОСГК на ВКС прие, че при спор за собственост държавата не е
обвързана от постановен административен акт за възстановяване право на
собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Върху
такъв акт е допустимо упражняването на косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК. От друга страна Държавата е обвързана от съдебното решение за
възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи и гори по реда
на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Недопустимо е упражняването на косвен съдебен контрол за нищожност
на административен акт за възстановяване на земеделски земи и гори по предявен
иск за собственост от или срещу държавата, когато върху него е упражнен пряк
съдебен контрол.
В мотивите на ТР, недопустимостта да бъде упражнен
косвен съдебен контрол се извежда от
факта, че вече е налице пряк съдебен контрол в едно производство, в което
субектът, който оспорва акта, е участвал - Държавата. В конкретния случай
ищците не са участвали в съдебното производство по г.д. № 1437/1996г. на ВРС,
XIX състав и на това основание могат да оспорват реституцията на ответниците и
съдът е длъжен да извърши косвен съдебен контрол на същата.
В този случай обаче тежестта на доказване е на
оспорващия, доколкото ответниците притежават надлежен титул за собственост, а
именно реституционно решение. Съгласно
ТР 11/2012г. на ВКС, при оспорване на признатото с КНА право на собственост,
тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение
редът на чл. 193 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ (ред. към
16.10.02 г.) към решението на поземлената комисия, с което се възстановява
правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници се
прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие и гори, а за
имоти в строителните граници на населените места, определени със застроителен и регулационен план или с околовръстен полигон
- и от техническата служба на общината. Влязлото в сила решение, придружено със
скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен
нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7
ЗСПЗЗ. Следователно в тежест на ищците е да установят липсата на предпоставки
за рестиуцията на ответниците.
Съгласно трайната практика на съдилищата след ТР
9/2012г. /която практика разширява приложното поле на ТР/, се извежда общия
извод, че не е допустимо лице, което не твърди да е титуляр на права преди
колективизацията, да оспорва предпоставките за реституцията на възстановения
собственик. /така решение № 194 от 21.04.2012 г. по гр. дело № 834/2011 г. ВКС
и др./
В конкретния случай ищците не твърдят да са имали право
на собственост към момента на кооперирането, а сочат придобивно
основание на техните праводатели от 1962г. /т.е. след
това/, поради което не могат валидно да оспорват реституцията, извършена в
полза на праводателите на ответника.
Но дори и да се приеме, че ищците разполагат с тази
възможност, същите основават възраженията си на разпоредбата на чл. 18з ал. 3
от ППЗСПЗЗ, която в случая не може да намери приложение.
Съгласно чл. 18 з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, когато е извършена
замяна по реда на отменения Закон за трудовата поземлена собственост, правото
на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната. При
застрояване или извършване на разпоредителни сделки със земята, получена при
замяната, замяната остава в сила. В този случай при
възстановяване на правото на собственост се счита, че е осъществена замяна на
земи между двама собственици.
В Решение № 246 от 06.03.3012г. по гр.д. № 1200/2010г. на
І г.о. и Решение № 497 от 02.07.2010г. по гр.д. № 715/2009г. на І г.о., и двете
постановени по чл. 290 ГПК, се приема, че текстът на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ има
предвид разпоредителни сделки с получения в замяна имот, извършени преди
влизане в сила на ЗСПЗЗ. Целта на законодателя при създаване на разпоредбата е
възстановяването на собствеността да се извърши без засягане интереси на трети
лица и избягване на последващи имуществени спорове между тези лица и
реституираните собственици. В името на тази цел разпоредбата установява две
изключения от принципа, че се възстановява имотът, притежаван преди
кооперирането, а именно: когато притежаваният от наследодателя имот е бил обект на замяна по ЗТПС и получения при замяната имот е застроен или с него са
извършени разпореждания, тогава замяната, извършена от Комисията за ТПС, остава
в сила. Тъй като тези условия - разпореждането или застрояването съставляват
пречки за реституция, те несъмнено следва да са налице към момента на преценка
правото на реституция.
В конкретния случай не се доказва да е налице първата
предпоставка - притежаваният от
наследодателя имот да е бил обект на замяна по ЗТПС, т.е. извършена замяна
по реда на ЗТПС с процесния имот, собственост на праводателите
на ответника. На първо място не са представени доказателства за замяна на
имота, притежаван от лицето с имена К.К. /н.а. № ***г./
или К.Т. /ПК от 1956г./ с посочените
граници на имота преди кооперирането, т.е. имота на наследодателя. Представен е
к.н.а. ***г. за установяване на собствеността на друго лице, различно от
наследодателя К. – Г.Г..
В к.н.а. ***г. не се посочва основанието за замяна, дали същото е ЗТПС или не,
отделно в него се сочи, че имотът е придобит като обезщетение за отчуждени
имоти. Дори и да се приеме, че к.н.а. № ****г., установява замяна, извършена
чрез ТПС комисия, то не се установява при условията на пълно и главно доказване
придобитият имот с к.н.а. № ****г. от Г.П.Г.да е идентичен с процесните имоти.
Напротив вещото лице сочи, че сравнявайки границите и съседите описани в НА *****г.
на нотариус С.С., не са налице данни за
индивидуализиране, както на продаваемата част, така и на имота от 3.5 дка. Вещото
лице соч9и, че ако приемем, че имота на Д.Г.Д. е имот №*** по КП от ****г. (скица №1), записан на Д.Г.П., то
процесният имот би следвало да се намира от север или от юг на ПИ ** и в същото време би следвало да има и
граници море и шосе. Видно от всички представени скици няма такъв имот с такива
граници. Това означава, че не се доказва /пълно и главно/ имотът, възстановен
по реда на ЗСПЗЗ /в решение на ВРС от 1999г./ да е бил обект на замяна по реда на ЗТПС.
Поради това оспорването на реституцията с оглед разпоредбата на чл. 18 з, ал. 3
от ППЗСПЗЗ, дори и да бъде прието за допустимо, е неоснователно.
Тежестта на доказване както бе посочено по-горе се носи
от ищците и техни са и неблагоприятните последици. Доколкото съдът в настоящото
производство приема, че не са налице пречки по реда на чл. 10 ал. 13 от ЗСПЗЗ във вр. с чл. 18з ал. 3 от ППЗСПЗЗ за реституция, осъществена в
полза на ответниците върху процесния имот/имоти, то е налице валидна реституция,
извършена с Решение № 340/29.01.1996г. на ПК Варна и Решение от 28.04.1999г. по
г.д. № 1437/1996г. на ВРС, XIX състав и ответниците се явяват собственици на
процесните имоти въз основа на соченото от тях главно придобивно
основание - реституция. В този смисъл не следва да се обсъжда заявеното от тях
като евентуално придобивно основание, а именно
давност.
Поради доказване на правото на собственост на ответника,
исковете на ищците подлежат на отхвърляне.
По искането с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК:
На отмяна по реда на чл. 537 ал. 2 от ГПК съгласно
трайната практика на ВКС, подлежат само констативни нотариални актове. В
конкретния случай се иска от ответника отмяната на нотариалните актове на
ищците, обективиращи сделки, т.е. волеизявления на
страните по сделките, поради което искането е недопустимо. Поради това въпреки,
че е докладвано, искането не е прието за съвместно разглеждане и не подлежи на
произнасяне с диспозитив.
Предвид изхода на спора, ищците следва да заплатят на ответника
разноските, сторени в производството, а именно сумата от 3150лв., съгласно заявеното
в списъка на разноските и доказателствата.
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на Л.И.Т., ЕГН ********** с адрес *** срещу „Я.Б.” ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление ***, да бъде прието за установено между
страните, че „Я.Б.” ЕООД, ЕИК ****, НЕ Е СОБСТВЕНИК на недвижим имот ****.****по
КК на гр. ****", с площ от 618кв.м. при граници: имоти с номера №****.****,
№****. ****, №****.****, №****.****, /идентични с част от ПИ с
идентификатор №****по действаща кадастрална карта на гр. ****,
с площ от 1236 кв.м., при граници: имоти с номера №****.
****, №****. ****, №****. ****, №****. ****, последния идентичен на стар имот №****
с площ от 1236 кв.м., находящ се в гр.****, м-ст
„*****”/,
и
на И.Л.Т., ЕГН **********, с адрес ***
срещу „Я.Б.” ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление ***, да бъде прието за установено между
страните, че „Я.Б.” ЕООД, ЕИК ****, НЕ Е
СОБСТВЕНИК на недвижим имот ****.**** по КК на гр. ****" с площ от
618кв.м. при граници: имоти с номера №****.****, №****. ****, №****. ****, №****.****,
/идентични с част от ПИ с идентификатор №****по действаща кадастрална карта на
гр. ***, с площ от 1236 кв.м., при
граници: имоти с номера №****. ****, №****. ****, №****. ****, №****. ****, последния
идентичен на стар имот №**** с площ от 1236 кв.м., находящ се в гр.***, м-ст „*****”/, на
основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Л.И.Т., ЕГН ********** и И.Л.Т.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Я.Б.”
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 3150 /три хиляди и сто и петдесет лева/, представляващи разноски за настоящото производство, на
основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
Решението е
постановено при участие на трети лица помагачи на страната на ответника, както
следва:
М.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
А. Г.К., с ЕГН ********** с адрес ***;
А.К.А., с ЕГН ********** с адрес ***; и
Р.К.Р., с ЕГН ********** с адрес ***;
Н.А.К. ЕГН **********, с адрес ***
К.Ц.Д. ЕГН **********, с адрес ***
Р.Д.С. ЕГН **********, с адрес ***,
Ц.Д.Ц. ЕГН **********, с адрес ***
В.Й.Д. ЕГН **********, с адрес ***
А.Й.Ж. ЕГН **********, с адрес ***,
В.Й.К.: ЕГН **********, с адрес ***;
М.К.Н.: ЕГН **********, с адрес ***; и
Н.К.Н., ЕГН **********, с адрес ***
В.Н.М. ЕГН **********, с адрес ***,
Г.Д.Б. ЕГН **********, с адрес *** ****.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО
да се обяви в регистъра на съдебните
решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
На
страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: