Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 34
02.04.2019
г., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна,
Гражданско отделение на двадесети март, две хиляди и деветнадесета година, в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Секретар: Виолета Тодорова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия
П.Петрова въззивно гр.д. № 94 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по
в.гр.д. №94/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по
въззивна жалба на Държавата, подадена чрез ст.юрисконсулт Б., против решение №8
от 04.01.2019 г., постановено по гр.д. № 2020/2017 г. по описа на Варненския
окръжен съд, с което са отхвърлени исковете й:
- по чл.108 от ЗС
срещу „Домостроене – Инженеринг“ АД за признаване
за установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на
самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.15, представляващ жилище
– апартамент No 15 на трети етаж с обща застроена площ: 42,10 кв. м., находящ
се в Жилищна сграда с идентификатор
10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна,
предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на
сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена
площ от 323кв.м., както и да бъде осъден ответникът да предаде на
ищеца владението върху същия.
- По чл.124 от ГПК срещу „Домостроене – Инженеринг“ АД, вписано в
Агенция по Вписванията – Търговски регистър с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, Западна
Промишлена Зона, представлявано от Д.Б.К., за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с
идентификатор: 10135.3514.807.2.7, представляващ жилище – апартамент No 7 на втори етаж, с обща застроена площ: 65,40 кв.
м., находящ се в Жилищна сграда с идентификатор
10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен
номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата:
гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор
10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м.
-
по чл. 108 от ЗС срещу
Р.Б.А. за признаване за
установено в отношенията между страните,
че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор:
10135.3514.807.2.7, представляващ жилище – апартамент No 7
на втори етаж, с обща застроена площ: 65,40 кв. м., находящ се в Жилищна
сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на
Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на
гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в
поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда
със застроена площ от 323кв.м., както и да бъде осъден ответникът
да предаде на ищеца владението върху същия.
- по чл.124 от ГПК срещу „Домостроене – Инженеринг“ АД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик
на самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.9, представляващ
жилище – апартамент No 9 на втори етаж, с
обща застроена площ: 42,10 кв. м.,
находящ се в Жилищна
сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на
Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на
гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в
поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда
със застроена площ от 323кв.м.
-
по чл.108 от ЗС срещу
И.Н.Ч. и И.Т.Ч. за признаване за
установено в отношенията между страните,
че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор:
10135.3514.807.2.9, представляващ жилище – апартамент No 9
на втори етаж, с обща застроена площ: 42,10 кв. м., находящ се в Жилищна
сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на
Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на
гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в
поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда
със застроена площ от 323кв.м., както и да бъдат осъдени
ответниците да предадат на ищеца владението върху същия.
- иск по чл.124 от ГПК срещу „Домостроене – Инженеринг“ АД, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на
самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.14, представляващ жилище
– апартаментNo14 на трети етаж, с обща застроена площ:42,80кв.м.,
находящ се в Жилищна сграда с
идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК -
Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес
на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена
площ от 323кв.м.
-
иск по чл.124 от ГПК срещу „Домостроене
– Инженеринг“ АД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор:
10135.3514.807.2.18, представляващ жилище – апартамент No 18
на трети етаж, с обща застроена площ: 37,70 кв.м., находящ се в Жилищна сграда с идентификатор
10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен
номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата:
гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор
10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м.
-
иск по чл.124 от ГПК срещу „Домостроене
– Инженеринг“ АД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор:
10135.3514.807.2.25, представляващ жилище – апартамент No 25
на трети етаж, с обща застроена площ: 65,40 кв.м., находящ се в Жилищна сграда с идентификатор
10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна,
предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на
сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор
10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м.
-
иск по чл.108 от ЗС срещу Д.А.Д. за
признаване за установено, че ищецът е собственик на самостоятелен обект
с идентификатор: 10135.3514.807.2.25, представляващ жилище – апартамент No 25 на трети етаж, с обща застроена площ: 65,40 кв.м.,
находящ се в Жилищна сграда с
идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК -
Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес
на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор
10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м.,
както и да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението
върху същия.
- и Държавата е
осъдена да заплати на „Домостроене – Инженеринг“ АД сумата от 6 200 лв., представляващи сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Въззивникът е настоявал, че обжалваното
решение е неправилно, като постановено при допуснати нарушения на
процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано
като е молил за отмяната му, за уважаване на всички искове и за отмяна на осн.
чл. 537, ал.2 от ГПК на нотариален акт №41, т. III, рег.№ 11492, д. 393/2009 г., с който ответното дружество е признато
за собственик на жилищната сграда и на нотариалните актове, с които ответното
дружество е прехвърлило процесните самостоятелни обекти в сградата на
останалите ответници. Оплакванията са, че съдът не събрал всички относими към
спора доказателства, а от събраните такива една част не обсъдил, а друга - не
ценил в съвкупност с всички останали доказателства и така неправилно установил
фактите, а вследствие на това и достигнал до погрешни правни изводи за
неоснователност на претенциите.
Въззиваемите „Домостроене –
Инженеринг“ АД, Р.Б.А., Д.А.Д., И.Н. и И.Т. Чукачеви, чрез адв. Д.Д., са подали
писмен отговор на въззивната жалба, с който са оспорили същата и по съображения
за правилността на обжалваното решение са молили за неговото потвърждаване и за
присъждане на сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция страните чрез своите процесуални
представители са поддържали съответно въззивната жалба и отговорите, а
въззиваемото дружество е претендирало и заплащане на сторените по делото
разноски.
Производството
пред окръжния съд е било образувано по искова молба на Държавата, действаща чрез Министъра на
регионалното развитие и благоустройство, подадена чрез гл. юрисконсулт Д.Б.,
преупълномощена от Областен управител на област в административен център –
Варна, с която са предявени в условията на обективно и субективно кумулативно
съединяване искове, както следва:
1/ срещу „Домостроене
– Инженеринг“ АД ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС съдът
да признае за установено в отношенията
между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с
идентификатор: 10135.3514.807.2.15,
представляващ жилище – апартамент No 15 на
трети етаж с обща
застроена площ: 42,10 кв. м., находящ се в Жилищна
сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на
Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на
гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в
поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда
със застроена площ от 323кв.м., както и да бъде осъден ответникът да предаде на
ищеца владението върху същия.
2/ срещу „Домостроене
– Инженеринг“ АД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на
самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.7, представляващ жилище –
апартамент No 7 на втори етаж, с обща застроена площ: 65,40 кв.
м., находящ се в Жилищна сграда с
идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК -
Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес
на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена
площ от 323кв.м.;
3/ срещу Р.Б.А.
ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС съдът да признае за
установено в отношенията между страните,
че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор:
10135.3514.807.2.7, представляващ жилище – апартамент No 7 на втори етаж, с обща застроена площ: 65,40 кв.
м., находящ се в Жилищна сграда с
идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК -
Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес
на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена
площ от 323кв.м., както и да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца
владението върху същия;
4/ срещу „Домостроене
– Инженеринг“ АД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на
самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.9, представляващ жилище –
апартамент No 9 на втори етаж, с обща застроена площ: 42,10 кв.
м., находящ се в Жилищна сграда с
идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК -
Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес
на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена
площ от 323кв.м.;
5/ срещу И.Н.Ч.
и И.Т.Ч. ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС съдът да
признае за установено в отношенията
между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор:
10135.3514.807.2.9, представляващ жилище – апартамент No 9 на втори етаж, с обща застроена площ: 42,10 кв.
м., находящ се в Жилищна сграда с
идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК -
Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес
на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена
площ от 323кв.м., както и да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищеца
владението върху същия;
6/ срещу „Домостроене
– Инженеринг“ АД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на
самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.14, представляващ жилище
– апартаментNo14 на
трети етаж, с обща застроена площ:42,80кв.м., находящ се в Жилищна сграда с
идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК -
Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес
на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ
от 323кв.м.;
7/ срещу „Домостроене
– Инженеринг“ АД, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на
самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.18, представляващ жилище
– апартамент No 18 на
трети етаж, с обща застроена площ: 37,70 кв.м., находящ се в Жилищна сграда с
идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК -
Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес
на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена
площ от 323кв.м.;
8/ срещу „Домостроене
– Инженеринг“ АД, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на
самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.25, представляващ жилище
– апартамент No 25 на
трети етаж, с обща застроена площ: 65,40 кв.м., находящ се в Жилищна сграда с
идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК -
Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес
на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена
площ от 323кв.м.;
9/ срещу Д.А.Д.
ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС съдът да признае за
установено в отношенията между страните,
че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор:
10135.3514.807.2.25, представляващ жилище – апартамент No 25 на трети етаж, с обща застроена площ: 65,40
кв.м., находящ се в Жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по
кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на
сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна,
бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807,
представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м., както и да бъде
осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху същия;
Ищецът е заявил и искане по чл. 537 ал. 2 от ГПК за
отмяна на Констативен нотариален акт № 41, том III, peг. № 11492, дело № 393 / 2009г., вписан в СВ - Варна, вх.
peг. № 27568 от
23.12.2009г., Акт № 40, том LXXX, дело № 17245.
С исковата си
молба, поправена с последващи допълнителни молби, ищецът е подържал, че
сградата
(пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м.), в която са
разположени процесните жилища, сега с идентификатор 10135.3514.807.2 по Кадастралната
карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед No РД – 18-64 / 16.05.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед No 18 – 8700 / 02.11.2016г. на
Началника на СГКК – Варна, предходен номер на сградата: 10135.3514.9.2 по КК на
гр. Варна, с адрес на сградата: гр. Варна, бул. Сливница 187 – В, разположена в
поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представлява част от общежитие № 2,
построено въз основа на билет за строеж № 128/15.05.1969 г. и прието с протокол
образец 16 през 1979 г., за което първоначално е бил съставен АДС №
2525/30.06.1995 г. и е било предоставено от Министъра на териториалното
развитие и строителство за стопанисване на Техникума по строителство „Васил
Левски“ - Варна с правоприемник Професионална гимназия по строителство, архитектура
и геодезия „Васил Левски“ - Варна. Със Заповед №РД-02-14-285/19.03.1996г. на Министъра
на териториалното развитие и строителството било разпоредено прехвърлянето
безвъзмездно на правото на собственост върху общежитие №2 – на „Домостроене
–Инженеринг“ ЕАД. С последващ протокол от 04.07.1996 г. между „Домостроене
–Инженеринг“ ЕАД гр.Варна, Техникума по
строителство „Васил Левски“ гр.Варна и СПТУ „Кольо Фичето –Варна било
постигнато споразумение общежитие №2 и част от двора на училищата - 3880 кв.м. да се предадат на „Домостроене
–Инженеринг“ ЕАД гр.Варна, което се
задължило да извърши реконструкция на общежитието (като ротният проект бил в
две части - от ос девет до ос петнадесет
представляващо 19.80 м. да бъде преустроено в жилища, а от ос едно до ос
девет да бъде реконструирано в общежитие
със самостоятелни санитарни възли), да изпълни за своя сметка и да предаде
собствеността на обособената част „Общежитие“ на двете училища не по-късно от
01.09.1999 г, което задължение „Домостроене –Инженеринг“ ЕАД не изпълнил.
Протоколът бил неразделна част от заповед от 19.03.1996 г., допълнена със
заповед №РД-02-14-734 от 24.07.1996 г. за предоставяне и на парцел V с площ от 3 880 кв.м., и според него след
реконструкцията на общежитието, Министърът на териториалното развитие и
строителството като принципал отново следвало да върне в собственост процесното
общежитие на Техникума по строителство „Васил Левски“. Общежитието
представлявало публична държавна собственост, съгласно Закона за държавната
собственост, поради което и министърът не притежавал материална компетентност
да се разпорежда с такава, а безвъзмездното
прехвърляне на собственост се извършвало само върху имоти частна държавна
собственост след решение на Министерски съвет по предложение на Министъра на
финансите, а по искането за безвъзмездно прехвърляне на собственост областният
управител трябвало да изрази и мотивирано становище. Държавата се легитимирала
като собственик и със съставения Акт за публична държавна собственост №
4666/01.08.2003 г., в който общежитието било записано като учебен корпус №2,
целият с площ от 705 кв.м., стопанисвано от ПГСАГ „Васил Левски“. Ответникът „Домостроене-Инженеринг" АД оспорвал
собствеността на Държавата като се снабдил, въз основа на писмени документи, с
констативен нотариален акт №41, т. III,
per. № 11492, д. № 393/2009г., вписан в СВ Варна вх.рег. 27568 от 23.12.2009г.,
акт № 40, т.LXXX, д. 17245, с който бил
признат за собственик на жилищната сграда-общежитие 2 с идентификатор
10135.3514.9.2 по кадастралната карта на район Младост гр.Варна, с
административен адрес гр.Варна, бул."Сливница" 187В, вход А,
представлаваща пететажна сграда застроена на площ от 323кв.м и РЗП 1615кв.м,
ведно с избени помещения с обща площ от 323 кв.м., изградена в ПИ с 10135.35.14.9
по кадастралната карта на район Младост гр.Варна, като впоследствие се
разпоредил и със самостоятелните обекти в сградата, с изключение на апартамент No 15, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор: 10135.3514.807.2.15, който
владеел понастоящем. Процесният апартамент № 7, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор 10135.3514.807.2.7 бил прехвърлен и се владеел от
ответницата Р.Б.А., апартамент № 25,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.3514.807.2.25 – от ответницата Д.А. Димитров, а апартамент
№9, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор 10135.3514.807.2.9 - от И.Н.Ч. и И.Т.Ч.. Тези ответници не били придобили собствеността, защото
праводателят им „Домостроене-Инженеринг" АД не е бил
собственик и не е могъл да им прехвърли права.
Всички ответници са подали писмени отговори на
исковата молба, с които са оспорили предявените срещу тях искове и са
настоявали за отхвърлянето им. Изложили са съображения, че сградата, в която се
намират процесните жилища, не е била публична държавна собственост и със
заповедта на министъра на МТРС от
19.03.1996 г., който е действал в кръга на компетентността си, имотът е бил
предоставен на „Домостроене-Инженеринг" ЕАД. Със заповед №
РД-02-14-47/16.01.1997 г на министъра на МТРС общежитието е било внесено в
капитала на дружеството, като това обстоятелство е било отразено и в издадения на
17.01.1997 г. Акт за частна държавна собственост № 43, а увеличението на
капитала на дружеството с внасянето на общежитие №2 в капитала му е вписано в
търговския регистър с решение на Варненския окръжен съд от 21.02.1997 г. по
ф.д. № 7637/1993 г. През 1997 г. е била
открита процедурата за приватизация на „Домостроене-Инженеринг"
ЕАД и
в следващите години по реда на ЗППДОП акциите на дружеството са били продадени от
Агенцията за приватизация и дружеството е наименование „Домостроене-Инженеринг" АД. Дружеството
е придобило собствеността върху общежитие №2, част от което е процесната сграда
и процесните обекти в нея. През 2016 г. с договори за продажба, с изключение на
ап. 15, то прехвърлило собствеността върху останалите процесни самостоятелни
обекти – ап.7, ап.9, ап.14, ап.18 и ап. 25 – на трети лица, като останалите
ответници по делото придобили собствеността им съответно - Р.Б.А. – на ап.7 с нотариален акт от
03.02.2016 г. с № 20, том I, рег.№ 609, дело № 17/2016 г. на нотариус
Маджунова, И.Н.Ч. и И.Т.Ч. – на ап. 9 с нотариален акт от 12.02.2016 г. № 43,
том I, рег.№ 882, дело №38 от 2016 г. на нотариус Маджунова и Д.А.Д. – на ап.
25 с нотариален акт от 04.02.2016 г. с № 30, том I, рег. № 645, дело № 26
от 2016 г. Ответникът „Домостроене-Инженеринг"
АД е заявил и евентуално възражение за придобиване на сградата и процесните
апартаменти в нея чрез упражняване на давностно владение в периода от 2000 г.
до момента.
Варненският
апелативен съд, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за
валидно и допустимо. Независимо, че ответникът „Домостроене-Инженеринг"
АД се е разпоредил със спорните имоти преди завеждане на делото (с изключение
на ап.15, за който е предявен осъдителния иск по чл.108 от ЗС срещу него)
налице е правен интерес от предявяване на установителни искове по чл.124 от ГПК срещу него, доколкото този
ответник оспорва и смущава претендираното от ищеца право на собственост върху
процесните имоти чрез снабдяването с констативен нотариален акт за собственост за
цялата сграда, в която те са разположени и с извършването на разпоредителни
сделки с процесните апартаменти, представляващи самостоятелни обекти от тази
сграда. В тази насока е даденото задължително разрешение в т. 3Б на
Тълкувателно решение 4/2014 от 14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС.
По правилността
на решението и с оглед оплакванията на въззивника и въз основа на събраните по
делото доказателства, съдът намира следното:
Установено е по
делото със заключението на вещото лице М. А. по съдебно -техническата експертиза (кредитирано напълно от
съда като изготвено пълно, компетентно, безпристрастно и неоспорено от
страните) и подкрепено от събраните по делото писмени доказателства, че процесната
сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед №РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на
СГКК - Варна, е с предходен номер 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна и с
административен адрес гр.Варна, бул.Сливница 187-В и представлява самостоятелна
част от сградата на построеното с билет за строеж №128/15.05.1969 г. и въведено
в експлоатация с Протокол от 19.06.1979 г. на Държавна приемателна комисия (образец
16) през 1979 г. общежитие №2 с площ от 705 кв.м., на пет етажа и сутерен, изградено
от Министерството на строителството и архитектурата като общежитие към ПТУ по
сградостроене. Процесната сграда с
идентификатор 10135.3514.807.2 е масивна, пететажна, жилищна, със застроена площ
от 323 кв.м. и се състои от 30 самостоятелни обекта - жилища, апартаменти с
идентификатори № 10135.3514.807.2.1 до № 10135.3514.807.2.30, сред които са и процесните
апартаменти. През 1975 г. освен общежитие №2 е било построено и общежитие №1
със същата площ от 705 кв.м., ситуирано успоредно на първото, като за двете
общежития № 1 и № 2, както и за други сгради
и земя (главен учебен корпус, покрита топла връзка между гл.учебен
корпус и общежитие №1, физкултурен салон, стол и котелна инсталация, учебна работилница,
портиерна, работилница за бетонови изделия и земя от 32 878 кв.м.) е бил
съставен по реда на чл.81 ал.1 от Наредбата за държавните имоти (построено от
държавна организация върху държавна земя), Акт за държавна собственост No
2525/30.06.1995 г. Според неоспореното вписване в акта, имотите са предоставени
за оперативно управление на държавна организация – Министерство на
териториалното развитие и строителството, Техникум по строителство „Васил
Левски“. Понастоящем, останалата част (извън процесната сграда с ид. №
10135.3514.807.2) от сградата на бившето общежитие № 2 представлява
самостоятелен обект с идентификатор № 10135.3514.807.1, който попада в имот с
ид. № 10135.3514.743 (на страница 5 от заключението на в.л. Милка Атанасова е
отбелязано в бял цвят), а общежитие № 1 (посочено и като „втори учебен корпус“
в АДС №2525 от 30.06.1995 г.) по КК е самостоятелен обект с идентификатор №
10135.3514.807.3. Административният адрес на бившето общежитие № 2 е бул.
„Сливница“ № 187, а на общежитие No1 e бул. „Сливница“ № 189 (в тази насока
заключението на вещото лице А.). Установено е по делото, а и не е било спорно
между страните, че Техникумът по строителство „Васил Левски“ Варна понастоящем
е Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски”
(ПГСАГ „Васил Левски“ Варна).
На 19.03.1996 г.
Министърът на териториалното развитие и строителството е уведомил Община Варна,
Техникума по строителство „В.Левски“ гр.Варна и „Домостроене –инженеринг“ ЕАД
гр.Варна, че Техникумът по строителство „В.Левски“ притежава терен, отреден за
жилищно строителство и общежития, но не разполага с възможностите, които дава
ПМС № 180/21.09.1995 г. за изграждане на жилищни обекти, каквито има
подведомственото му дружество „Домостроене – инженеринг“ Варна ЕАД, поради
което и правото на строеж за ново жилищно строителство, преустройство,
реконструкция и надстрояване на общежитията следва да бъде предоставено на
дружеството, като за уреждане на отношенията във връзка със собствеността на
общежитията между Техникума и търговското дружество, министърът ще издаде
специална заповед. Към този момент, „Домостроене – инженеринг“ ЕАД е еднолично
търговски дружество с изцяло държавно имущество и правата на едноличният
собственик на капитала се упражняват от Министъра на териториалното развитие и
строителството съгласно чл.10, ал.1 от Правилника за реда за упражняване
правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС 7/94 г. (отм.), а Техникумът по строителство „В.Левски“
Варна, на когото е предоставено оперативното управление на общежитие №2 е в
системата на същото министерство. Затова и в компетентността на Министъра на
териториалното развитие и строителството е издаването на заповед № РД – 02-14 –
285/19.03.1996 г. на основание чл. 94 ал.1, т.1 и чл. 97 от НДИ. Със същата разпоредба е предвидено, че предаването на
държавни имоти (какъвто към този момент е била сградата на общежитие №2) за стопанисване и управление между държавни
организации се извършва по решение на съответния министър, когато държавните
организации са от едно министерство. С издадената заповед от 19.03.1996 г.,
допълнена със заповед No РД – 02-14 – 734 / 24.07.1996г. на Министъра на
Териториалното развитие и строителството с включването и на парцел V с площ
3880 кв.м., на практика държавният имот, описан като общежитие №2, находящо се
в гр.Варна- Западна промишлена зона, ул.“Сливница“ №187 е предаден в оперативно
управление на търговското дружество с изцяло държавно имущество, независимо, че
в заповедта е вписано, че се прехвърля безвъзмездно правото на собственост от
Техникума по строителство „Васил Левски“ гр.Варна - на „Домостроене –
инженеринг“ ЕАД гр.Варна. В заповедта е посочено фактическото предаване да
стане с предавателно – приемателен протокол, след което техникумът да го отпише от счетоводните
книги съгласно чл.97 от НДИ, като е посочено също „Домостроене – инженеринг“
ЕАД гр.Варна да извърши преустройство, реконструкция и надстрояване на
общежитието с цел обособяване на самостоятелни жилищни обекти, които да бъдат
продадени по реда на ПМС 180/1995 г. На 03.06.1996 г. със
заповед на Кмета на Община Варна е одобрено частичното изменение на ЗРП за
строителен техникум „В.Левски“ и Общежитие на фирма „Домостроене“ в ЗПЗ –
гр.Варна, като част от общежитие №2 (извън процесната сграда) е предвидена за
жилищно строителство. С последващия протокол от 04.07.1996г., подписан между
представители на „Домостроене – инженеринг“ ЕАД, Строителен техникум „Васил
Левски“ и СПТУ „К. Фичето“, е договорено „Общежитие No 2 и прилежащия терен от двора –
3880 кв.м. да се предадат на „Домостроене – инженеринг“ ЕАД, което се задължава
да разработи работен проект в две части (общежитието е разделено на две равни
части по вертикална ос)- първата част да бъде преустроена в жилища, а
втората - в общежитие със самостоятелни
санитарни възли, като след преустройството на частта за общежитие то да бъде
прехвърлено на Строителен техникум „В. Левски“ –Варна. Установено е по делото,
че преустройството на общежитието не е
започнало към 26.09.1997 г., когато с решение No 611 на Агенция за приватизация
е открита процедурата за приватизиране на държавното предприятие („Домостроене
инженеринг“ ЕАД) и е постановена забраната за разпореждане с имуществото му.
Междувременно, със заповед No РД-02-14-47/16.01.1997 г. на Министъра на
териториалното развитие и строителство е бил увеличен капитала на „Домостроене
инженеринг“ ЕАД чрез издаване на 15 373 броя нови поименни акции с
номинална стойност 1000 лв. всяка една, в резултат на внасяне в капитала му на
правото на собственост върху Общежитие 2, находящо се в гр. Варна – ЗПЗ, бул.
Сливница 187 (част от което е и процесната сграда) и терен с площ 3880 кв.м. С
апортирането на общежитие №2 в капитала на дружеството с изцяло държавно
имущество е прехвърлена и собствеността му – от държавата - на търговското
дружество. Заповедта е издадена на осн.
чл.192 и чл.193 от Търговския закон в предвидената от закона писмена форма, по
предвидения ред и от компетентен орган - министърът на териториалното развитие
и строителството, който упражнява правата на едноличния собственик на капитала
в държавните предприятия – еднолични акционерни дружества с държавно имущество
в съответствие с чл. 15, т.2 и чл. 10 , ал.1 и чл.11 от Правилника за реда за
упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС
№7/25.01.1994 г. и на база предоставеното със заповедта от 19.03.1996 г.,
допълнена на 24.07.1996 г. оперативно управление на дружеството върху тези
държавните имоти. Увеличението на капитала (с апортирането на общежитие №2 и
терен с площ 3880 кв.м. в капитала на „Домостроене инженеринг“ ЕАД със
заповедта на Министъра на териториалното развитие и строителство от
16.01.1997г.) е вписано в търговския регистър с решение от 21.02.1997 г. по
ф.д. 7637/1993г. на Варненския окръжен съд. Апортирането на имота в капитала на
дружеството е официално удостоверено и в специалната забележка по т.15 в
съставения на 17.01.1997 г. по реда на чл.68 от ЗДС (приложимата към този
момент редакция от 1996 г.) акт за частна държавна собственост, одобрен от
областния управител на Варненска област, в който е вписано, че имотът е включен
в капитала на търговско дружество „Домостроене –инженеринг“ ЕАД –Варна на осн.
заповед № РД-02-14-285/19.03.1996 г. на МТРС и заповед № РД
-02-14-47/16.01.1997 г.
Към момента на прехвърляне на собствеността, общежитието е било предоставено за стопанисване и управление на дружеството с изцяло държавно имущество с оглед неговия предмет на дейност (за жилищно строителство и преустройство) и не е представлявало публична държавна собственост, поради което и неоснователни са оплакванията на въззивника в тази насока. Това е така, тъй като съгласно чл.2, ал.2 от Закона за държавната собственост, в сила от 01.06.1996 г. (в приложимата редакция от 1996 г.), публична държавна собственост са: т.1 обектите, изключителна държавна собственост съгласно Конституцията на Република България, а съгласно чл.18, ал.1 от Конституцията, това са подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон; т.2 имотите, предоставени на органите на държавната власт за изпълнение на функциите им; т.3 държавните имоти и вещи, обявени по установения ред за паметници на културата от световно или национално значение; т.4 други имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване. Общежитие №2 не попада в нито една от посочените хипотези, поради което и не е било публична държавна собственост и за него е съставен акт за частна държавна собственост от 21.02.1997 г. (за разлика от второто общежитие №1 със същата площ и година на построяване, успоредно на бившето общежитие №2, което е било преустроено в учебен корпус №2 и ползвано от учебните заведения, актувано през 2003 г. като имот публична държавна собственост).
Не са аргумент в насока, че имотът представлява
публична държавна собственост и съставените по реда на чл.2, ал.2, т.2 от ЗДС
актове за публична държавна собственост № 4615 от 10.07.2003 г. и № 4666 от
01.08.2003 г., с които са предоставени права върху посочените в него имоти на
Министерство на образованието и науката, съответно на ПГАГ „Кольо Фичето“
(закрита със заповед №РД -14-105/12.07.2012 г. на Министъра на образованието,
младежта и науката) и на Професионална гимназия по строителство, архитектура и
геодезия „Васил Левски“, тъй като никой от описаните в тях имоти не е идентичен
с процесната сграда, като в тази насока е и заключението на вещото лице Атанасова,
в което подробно и на две комбинирани скици с червен и син цвят са отразени номерата
на имотите по двата акта за публична държавна собственост, като с тях е
актувана (на скиците посочена под № 4 в червено по АДС от 01.08.2003 г. и под
№2 в син цвят по АПДС от 10.07.2003 г.) бившата сграда на общежитие №1,
преустроена в учебен корпус №2, ситуирана успоредно на процесната. В съставения
на 21.03.2017 г. акт за публична държавна собственост № 9258, процесната сграда
с ид. № 10135.3514.807.2 също не фигурира.
Поетите от
дружеството, с протокола от 04.07.1996г., задължения за реконструиране на
общежитие №2 в част за жилищна сграда и в част за общежитие и за прехвърляне на
частта на общежитието обратно на Строителния техникум, както и посочването на
това задължение в заповедта от 16.01.1997 г. на МТРС за апортирането на имота в
капитала на дружеството и в забележка към акта за частна държавна собственост
от 17.01.1997 г. имат характер на облигационни такива и не касаят правото на
собственост върху имота, придобито от търговското дружество, поради което и
доводите на ищеца – въззивник в настоящото производство в тази насока също са
неоснователни.
Не са аргументи в
подкрепа на твърденията на въззивника за собствеността му тези, черпени от
обстоятелствата по завеждането на имота в счетоводните книги на професионалната
гимназия, като освен това такова не е и установено за процесното общежитие №2
(в инвентаризационен опис и списък на материалните дълготрайни активи на ПСАГ
„Васил Левски“, Варна от 2003 до 2016 г. (без 2009г., за която няма опис) фигурира общежитие №1, т.е. това с адрес: гр.
Варна, бул. Сливница 189, докато общежитие №2 (част от което е и процесната
сграда) е с административен адрес: гр. Варна, бул. Сливница 187). Напротив,
сградата на общежитие №2 се води по баланса ответното дружество от 1997 г.,
като в тази насока са писмените доказателства и заключението на вещото лице
Д.Павлова по съдебно-счетоводната експертиза.
Както бе посочено
процедурата за приватизиране на дружеството „Домостроене инженеринг“ ЕАД е
стартирала на 26.09.1997 г. и след продажбата на акции по реда на масовата
приватизация и след сключване на договори за продажба на акции от 09.12.1998 г.
и от 22.02.2000 г. с купувач, е приключила през 2000 г. През 2003 г. е
завършено преустройството и реконструкцията на едната част от бившето общежитие
№2 в 29 бр. жилища, а останалата част, представляваща и процесната сграда е
реконструирана по -късно, въз основа на разрешение за строеж No 14/26.03.2013
г. и е въведена в експлоатация на 21.12.2015 г.
Ответникът е
придобил собствеността върху процесната сграда, представляваща част от
Общежитие No 2 с идентификатор: 10135.3514.9.2 с административен адрес: гр.
Варна, бул. Сливница 187 В, чрез апорта му през 1997 г. в капитала на
дружеството, като въз основа на АЧДС No 43/17.01.1997г., Заповеди No РД
-02-14-285/19.03.1996г. и РД -02-14-47/16.01.1997г. на Министъра на МТРС и
приемо-предавателен протокол от 01.09.1997г., на 22.12.2009 г. той се е снабдил
с констативен нотариален акт №41, том III, рег. No 11492, дело No 393 от 22.12.2009г.
на нот. Илияна Маджунова за цялото общежитие №2. През 2016 г. „Домостроене
инженеринг“ АД се е разпоредил с процесните жилища с изключение на апартамент
No 15, представляващ самостоятелен обект 10135.3514.807.2.15, за който е
представил предварителен договор за
продажба от 20.01.2017г. с трето лице. На 03.02.2016 г., с нотариален акт № 20,
том 1, рег. No 609, дело № 17/2016г. на нот. И. М., ответникът „Домостроене
инженеринг“ АД е продал самостоятелен обект в жилищна сграда с идентификатор
10135.3514.9.2.7 с административен адрес: гр. Варна, бул. Сливница 187 В, ет.2,
представляващ апартамент No 7, ведно с прилежащото избено помещение, както и
4,8438 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
терена, на който е изградена същата – поземлен имот с идентификатор
10135.3514.9 – на Р.Б.А. (ответник по делото); на 03.02.2016 г. с нотариален
акт № 22, том 1, рег. No 614, дело № 19 / 2016г. на нот. И. М. е продал
апартамент No 14, самостоятелен обект с идентификатор 10135.3514.9.2.14, ведно
с прилежащото избено помещение, както и 3, 3439 % ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху терена, на който е изградена същата –
поземлен имот с идентификатор 10135.3514.9 - на З. С. Х. и Г. С. Х.; на
04.02.2016г. с нотариален акт № 30, том 1, рег. No 645, дело № 26/2016г. на
нот. И. М. „Домостроене инженеринг“ АД е продал апартамент No 25, самостоятелен
обект с идентификатор 10135.3514.9.2.25, ведно с прилежащото избено помещение,
както и 4,5781 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху терена – на Д.А.Д. (ответник по делото); на 05.02.2016 г. с нотариален
акт № 32, том 1, рег. No 665, дело № 28 / 2016г. на нот. И. М., „Домостроене
инженеринг“ АД е продал апартамент No 18, самостоятелен обект с идентификатор
10135.3514.9.2.18, ведно с прилежащото избено помещение, както и 2,5937 %
ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена – на И.Т.Т.;
На 12.02.2016г., с Нотариален акт № 43, том 1, рег. No 882, дело № 38 / 2016г.
на нот. И. М., „Домостроене инженеринг“ АД е продал апартамент No 9, самостоятелен
обект с идентификатор 10135.3514.9.2.9, ведно с прилежащото избено помещение,
както и 3, 4031 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж -
на И.Н.Ч. и И.Т.Ч. (ответници по делото). Ответниците – купувачи на съответните
посочени по –горе имоти с договорите за продажба, обективирани в нотариалните
актове, са придобили собствеността им и ги владеят понастоящем.
От
изложеното се налага извода, че държавата не е собственик на процесните имоти
на твърдяното основание, поради което исковете й по чл.124 от ГПК и чл.108 от
ЗС са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
До
идентичен правен извод е достигнал и окръжния съд в обжалваното решение, поради
което същото, като правилно, следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед
изхода от спора, Държавата следва да заплати на „Домостроене Инженеринг“ АД сторените
от дружеството разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение през
настоящата инстанция, договорени и платени в брой, съгласно вписването в
договора за правна защита и съдействие от 12.03.2019 г.
По изложените
съображения, Апелативен съд гр.Варна,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №8 от 04.01.2019 г., постановено по гр.д.
№ 2020/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Държавата,
действаща чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство,
представлявана от гл. юрисконсулт Д.Б., преупълномощена от Областен управител
на област с административен център – Варна с адрес: гр. Варна, ул.“Преслав“ 26 да заплати на „Домостроене
– Инженеринг“ АД, вписано в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Варна, Западна Промишлена Зона, представлявано от Д.Б.К.,
сумата от 2 000 лв., представляваща сторените през въззивната
инстанция разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на
препис от него на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.