О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер
1566 11.06.2020 година Град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен състав
На
единадесети юни, две хиляди и двадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
ЙОРДАНКА МАЙСКА
Като
разгледа докладваното от съдия Парашкевов
Частно
гражданско дело номер 1324 по описа за 2020 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод частна жалба от „Васмарк“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с. Равда, к.к. „Емералд“, вила „Багира“
001А, ул. „Македония“ № 61, представлявано от управителя Марк Дмитриевич
Василев чрез адвокат Олег Атанасов от ВАК, против Определение №250 от 05.05.2020
г., постановено по гр. дело №81/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което
съдът е отхвърлил искането, обективирано в молба с вх.№3149 от 05.05.2020 г. по
описа на съда, подадена от частния жалбоподател за допускане обезпечение на
висящия иск с правно основание чл.64 от ЗС, предявен срещу „Ученически отдих и спорт“
ЕАД, чрез спиране действието на договор за наем на недвижим имот и анекс към
него, подписани на 24.02.2020 г. и 25.02.2020 г. между „Ученически отдих и
спорт“ ЕАД и „Емералд Ню Уей“ ЕООД.
Недоволство
от така постановеното определение изразява частният жалбоподател, който счита
същото за немотивирано, неправилно и постановено в противоречие на
представените доказателства и приложимите материално-правни норми. Моли съда да
го отмени и допусне исканото обезпечение. Излага съображения.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено следното:
Частният
жалбоподател е предявил срещу „Ученически отдих и спорт“ ЕАД ЕИК 17030371, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 125, бл.5,
ет.5 искова претенция с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.64 от
ЗС с искане съдът да постанови решение на осн. чл.64 от ЗС, с която да определи
за ползване прилежаща част от ПИ с идентификатор № 61056.502.569 по КК на с.
Равда, целият с площ от 39235 кв.м., собственост на „Ученически отдих и спорт“
ЕАД, необходима за използване според нейното предназначение на построената в
имота жилищна сграда, собственост на частния жалбоподател.
По
реда на чл.389 ал.1 от ГПК е постъпила молба от „Масмарк“ ЕООД за обезпечаване
на предявения иск, като обезпечителната мярка формулирана от частния
жалбоподател е „спиране действието на договор за наем за недвижим имот“ и анекс
към него, подписани на 24 и 25.02.2020 г., между „Ученически отдих и спорт“ ЕАД
и „Емералд Ню Уей“ ЕООД по отношение на частния жалбоподател „Васмарк“ ЕООД,
собственик на сграда вила „Багира“, построена в поземления имот в с. Равда.
За
да откаже поисканото обезпечение Районен съд – Несебър се е позовал на
разпоредбите на чл.389 и следващите от част Четвърта „Обезпечително
производство“, Глава ХХХІV от ГПК, като е обосновал наличието на четири
предпоставки за допускане на обезпечението. Правилно съдът е посочил, че искът
следва да е допустим, вероятно основателен, да е налице интерес от
обезпечението и поисканата обезпечителна мярка да е подходяща. В случая не са
налице основанията за допускане на обезпечителна мярка, поради което настоящата
инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите.
С
оглед естеството на предявената претенция по чл.64 от ЗС, собственикът на
постройка може да се ползва от земята само дотолкова, доколкото това е
необходимо за използване на постройката според нейното предназначение, освен
ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. Така
предявената претенция предполага определяне на право на ползване върху част от
земята с оглед осъществяване ползването на постройката. В този смисъл
предявеният иск, макар и допустим, не може да бъде защитен чрез исканата
обезпечителна мярка, тъй като същата на първо място е неподходяща. Посочените
обстоятелства в частната жалба, че първоинстанционния съд неправилно е счел, че
обезпечителната мярка цели спиране на действието на сключения договор за наем
на недвижим имот и анекс към него, а в действителност се цели осигуряване на
достъп по отношение на твърдяната собственост на частния жалбоподател върху
недвижими имот в случая е без значение. Това е така, тъй като така поисканата
обезпечителна мярка не би допринесла за изпълнение на евентуално успешно
проведено исково производство, тъй като не допускането й не би осуетило
изпълнението на решението, с оглед характера на предявената претенция.
Първостепенният
съд, позовавайки се на определение №393/05.10.2018 г. на ВКС по ч.т.д.
№2077/2018 г., е посочил, че „С оглед нуждата от обезпечаване обезпечителните
мерки са две основни групи: а/ обезпечителни мерки, осигуряващи бъдещото
осъществяване на неоснователно отричаното право и б/ обезпечителни мерки, осуетяващи
настоящото осъществяване на неоснователно претендираното право“ , е стигнал до
извода, че обезпечителната мярка следва да отговаря на някои от посочените
функции, което в настоящия казус с оглед поисканата обезпечителна мярка не може
да бъде осъществено.
В
този смисъл първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно
определение, което следва да бъде потвърдено.
По
изложените съображения, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Определение №250 от 05.05.2020 г., постановено по гр. дело №81/2020 г. по описа
на Районен съд – Несебър.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.