Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 1767

гр. Пловдив, 01.10.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ – ти н.с. в публичното заседание на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ДЕСИСЛАВА ТЕРЗОВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №4882/2019г. по описа на ПРС, ХVІІІ-ти н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №90 от 30.05.2019г. на Директор на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/, с което на „СОКОЛ - БЛРС“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, бул. „Витоша“ №31-33, ет.6, представлявано от Б.П.Б., на осн. чл.200, ал.1, т.35 от Закона за водите /ЗВ/ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ.

Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител – адв. Й.Н., атакува наказателното постановление, като незаконосъобразно, с искане за неговата отмяна.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Д.Б., който пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното юридическо лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 21.12.2018г. от Г.И.Д., ** - контрол, Дирекция „Контрол“ в БД ИБР, ИРМ – Пазарджик била извършена проверка на обект - Рибовъдно стопанство „Тошков чарк“, находящо се на територията на имот №084002, местност „яз. Тошков чарк“, землище гр. Батак, общ. Батак, обл. Пазарджик, собственост на „СОКОЛ-БЛРС“ ЕООД представлявано от Б.П.Б., във връзка с действащо разрешително №31520231/07.12.2010г. за водовземане от подземни води, издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“. В хода на проверката било установено, че към 03.04.2018г. „СОКОЛ-БЛРС“ ЕООД, като титуляр по разрешително №31520231/07.12.2010г., не е представил на директора на БД „ИБР“ Пловдив доклад за изпълнение на условията в издаденото разрешително, за периода 01.01.2017г. - 31.12.2017г., с което не е изпълнил задължението си по чл.48, ал.1, т.12 от Закона за водите.

Проверката била обективирана в Протокол № Пв3-736/21.12.2018г.

За така констатираното нарушение на 21.01.2019г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №7/21.01.2019г. на „СОКОЛ-БЛРС“ ЕООД.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпило писмено възражение от жалбоподателя срещу съставения АУАН.

Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното НП, с което на „СОКОЛ - БЛРС“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, бул. „Витоша“ №31-33, ет.6, представлявано от Б.П.Б., на осн. чл.200, ал.1, т.35 от Закона за водите /ЗВ/ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ.

Изложената фактическа обстановка се установява от приложените и събрани по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на свидетеля Г.И.Д..

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Настоящият съдебен състав намира за безспорно доказано извършеното от страна на жалбоподателя нарушение на чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ, тъй като към 03.04.2018г. „СОКОЛ-БЛРС“ ЕООД, като титуляр по разрешително №31520231/07.12.2010г., не е представил на директора на БД „ИБР“ Пловдив доклад за изпълнение на условията в издаденото разрешително, за периода 01.01.2017г. - 31.12.2017г. Съгласно посочената разпоредба водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение в срок до 31 март на следващата отчетна година да предоставят на директора на съответната басейнова дирекция, а в случаите на издадено разрешително по чл.46, ал.1, т.3 - и на директора на съответната регионална инспекция по околната среда и водите, доклад за изпълнението на условията в издадените им разрешителни. Тъй като 31.03.2018г. и 01.04.2018г. са били неприсъствени дни, то последният ден на срока, в който е можело дружеството да изпълни задължението си е бил 02.04.2018г. Т.е. на 03.04.2018г. вече е извършил нарушение на чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ.

Наличието на договор за наем на проверявания обект - Рибовъдно стопанство „Тошков чарк“, находящо се на територията на имот №084002, местност „яз. Тошков чарк“, землище гр. Батак, общ. Батак, обл. Пазарджик, с който „СОКОЛ-БЛРС“ ЕООД, в качеството му на наеммодател, го е предоставил на наемателя „АВИС ХОЛД ГРУП“ ООД, не води до извод за отпадане на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. В раздел ІV от Закона за водите е уредено прекратяването на действието на разрешителното. В чл.79, ал.1, т.1 от ЗВ законодателят е предвидил възможността на водоползвателя, титуляр на разрешителното за водоползване, да направи отказ от право на използване на съответния воден обект. Жалбоподателят не е поискал прекратяване на действието на издаденото му разрешително за водоползване, нито пък лицето придобило право да ползва обекта /наемателят/ е уведомил органа, издал разрешителното. Съдът счита, че след като действието на разрешителното за водоползване не е прекратено и не е изтекъл срока на действие на същото, титулярът на това разрешително /„СОКОЛ-БЛРС“ ЕООД/ е длъжен да изпълнява всички условия по него, което в конкретния случай не е сторил.

Не се споделя и възражението на жалбоподателя за изтекли срокове по чл.34 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1, предл. 2 от ЗАНН  не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за платежните услуги и платежните системи, Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. В случая  се касае за извършено екологично нарушение, за което законодателят е предвидил абсолютна давност от две години от извършване на нарушението. Този двугодишен срок от извършване на нарушението не е изтекъл.

Основателно е възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с липсата на реквизит по чл.42, т.3 от ЗАНН, касаещ датата на нарушението. В АУАН датата на извършване на нарушението не е ясно и точно отразена. От една страна е посочено, че нарушението и извършено на 01.02.2018г. /дата, на която дружеството все още е могло да изпълни задължението си по чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ/, а от друга страна е отразено, че към 03.04.2018г. „СОКОЛ-БЛРС“ ЕООД не е изпълнил задължението по чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ. Налице е недопустимо разминаване и несъответствие в АУАН относно датата на нарушението. Същата следва да бъде отразена ясно, точно и да не буди съмнение, тъй като индивидуализира нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя, като в случая това не е сторено. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е от категорията на съществените, тъй като води до ограничаване на правото на защита на нарушителя и го поставя в невъзможност да организира защитата си, тъй като му се вменява нарушение, без да се указва с нужната яснота кога същото е сторено. Нарушението не подлежи и на саниране от настоящата инстанция. Необходимо е да се отбележи, че административнонаказателното производство се отличава с формалност, като всяка липса на реквизит или противоречие рефлектира и върху правото на защита на административнонаказаното лице.

В случая е неприложима разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Безспорно с тази разпоредба законодателят е дал възможност на наказващия орган да издаде наказателно постановление макар в АУАН да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В конкретния казус обаче констатираният порок не може да се санира с правна норма на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като не е нередовност на акта, а се явява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на нарушителя.

Наред с горното следва да се отбележи, че в атакуваното НП също е допуснато съществено процесуално нарушение. Като санкционна разпоредба е посочена тази на чл.200, ал.1, т.35 от ЗВ /не провежда мониторинг на качеството на водата за питейно-битови цели и/или не предоставя данните от извършения мониторинг на органите по чл.155а и 189/. Настоящият съдебен състав счита, че така посочената санкционна норма не съответства на фактическото описание на нарушението в АУАН и НП. При така направеното от актосъставителя и административнонаказващия орган описание на нарушението, за същото при наличие на съответните доказателства за извършването му, съответства предвиденото наказание в санкционната норма на чл.200, ал.1, т.4 от ЗВ /наруши правилата за деклариране, отчитане и контролиране при осъществяване на разрешеното водовземане или ползване на воден обект/. Коректното посочване на правното основание, въз основа на което се налага съответното наказание, произтича от принципа за законоустановеност на наказанието и представлява абсолютна предпоставка за законосъобразност на НП. Същевременно налагане на наказание, което не кореспондира на приетото за извършено нарушение накърнява установения с чл.2, ал.1 от ЗАНН принцип за всяко административно нарушение да бъде наложено законоустановеното наказание и по естеството си представлява неотстранимо съществено процесуално нарушение, допуснато в НП, доколкото същото не отговаря на императивното изискване на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН.

Посочените нарушения на процесуалните правила са от категорията на съществените, тъй като са довели да ограничаване правото на защита на наказаното лице и са основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №90 от 30.05.2019г. на Директор на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/, с което на „СОКОЛ - БЛРС“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, бул. „Витоша“ №31-33, ет.6, представлявано от Б.П.Б., на осн. чл.200, ал.1, т.35 от Закона за водите /ЗВ/ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд – Пловдив.

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.