В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Игнат Колчев | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е по реда на чл. 422 ГПК. Делото е образувано по искова молба на "В.-В. Т.-А. Т.", ЕИК *, със седалище и адрес на управление с. С., ул. "А. М." № *, представляван от А. Ю. Т., ЕГН *. Искът е с правно основание чл.422, ал.1 ГПК- за признаване установимостта на задължение на ответника-О. З., ЕИК *, представлявана от * М.Я. в размер на 4253.57 лв. Задължението представлява законна лихва върху главница от 10 564.66 лв, за периода 09.07.2007-08.07.2010г. Претендира се и законната лихва върху главницата 10564.66 лв., считано от 24.10.2011г. до окончателно изплащане на сумите, както и 305.01 лв. разноски по ч.гр.д. № 342/2011г. на Районен съд-З.. Твърди се в исковата молба, че на 14.06.2007г. с ответника бил сключен договор № 146/14.06.2007г. за извършване на СМР на обект "Част "Канализация на улица Г.п.гр. З.. От страна на ищеца в качеството на изпълнител по договора били изпълнени всички задължения и изпълнените СМР били приети от ответника с акт обр. 19 от 09.07.2007г.Издадена била фактура № */09.07.2007г. на стойност 15 564.66 лв. с ДДС, по която било направено частично плащане от ответника за сумата 5 000 лв. До 24.10.2011г. останалата част от дължимата сума в размер на 10 564.66 лв. не била заплатена от ответника, поради което било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнениепо реда на чл. 410 ГПК за сумите 10 564.66 лв-главница, представляваща част от дължимото плащане по фактура № */09.07.2007г./цялата на на стойност 15 564.66 лв. с ДДС/;4253.27 лв. лихва за периода 09.07.2007-08.07.2010г. ;законната лихва върху главницата 10564.66 лв считано от 24.10.2011г. до окончателно изплащане на сумите, както и деловодни разноски по делото. Възоснова на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр. д. № 342/2011г. на ЗРС за претендираните суми. В законоустановения срок по чл. 414, ал.2 ГПК е постъпило възражение вх. № 2295/14.11.2011г., в което се възразява само в частта за сумата 4253.57 лв. С това се обуславя и правният интерес от настоящото производство. Моли съда да постанови решение с което да уважи исковата претенция. В срок е постъпил отговорот ответника-О. З., в който не се оспорва фактическата обстановка, представляваща основание за възникване на правоотношението. Прави се възражение за изтекла погасителна давност за предявените лихви за времето от 09.07.2007г. до 24.10.2011г., респ.- възлагането на разноски по делото. В съдебно заседание страните не изпращат процесуален представител. След преценка на изложеното в исковата молба, като взе предвид и становищата на страните съдът направи следните фактически и правни изводи: Исковата молба е процесуално допустима-налице е правен интерес от търсената защита, между страните не е налице формирана сила на пресъдено нещо по това правоотнощение, страните са надлежно легитимирани. При това положение се дължи произнасяне по съществото на спора. За да се произнесе по същество съдът съобрази следното: Възражението на ответната страна се основава на твърдение за изтекла погасителна давност, тъй като в случая била налице хипотезата на чл. 111,б. "в" ЗЗД. Безспорно е в случая, че се касае за претенция за лихви с начален период 09.07.2007г. Спорни не са фактите а приложимото право.В случая следва да бъде даден отговор на въпроса дали по отношение на вземането следва да се приложи нормата на чл. 111, б."в" ЗЗД или нормата на чл. 110 ЗЗД. В конкретния случай, процесното вземане е за лихви, с оглед на което приложимата правна норма е тази на чл. 111, ал. 1, б. "в" от ЗЗД, съгласно която се погасяват с изтичане на 3-годишна давност вземанията за лихви. За прецизност, следва да бъде отбелязано, че с изтичане на предвидения в закона срок се погасява не самото материално право, а възможността за принудителното му упражняване, в частност - погасява се правото на иск. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Отнесена към процесния случай, цитираната правна норма навежда нужда от изследване на въпроса кога процесното вземане е станало изискуемо. Отговор на този въпрос дава нормата на чл. 1.2 , раздел ІV от Договор за изпълнение на СМР № 146/14.06.2007г., съгласно която възложителят, т.е. ответника по делото се задължава да разплаща извършените СМР в едномесечен срок от представяне на разплащателните документи, освен в случаите на не осигурено финансиране. Разплащателните документи / в случая това е фактура № */09.07.2007г. са получени от ответника на 09.07.2007г. и началният момент от който /при осигурено финансиране/ започва да тече давностния срок е 09.08.2007г. В случай, че не е осигурено финансиране този начален момент е ирелевантен. Очевидно финансиране на договора не е извършено и към момента на откриване на заповедното производство, това се установява и от уведомление № */27.01.2011г. за извършена инвентаризация на пасивите на ответника по реда на чл. 22 ЗСч. Наличието на финансиране по договора е благоприятен за него факт, тъй като от този факт той би почерпил благоприятни за себе си правни последици, свързани с поставянето на начален момент, от който да започне да тече давността по чл. 111 , б. "в" ЗЗД, защото няма съмнение, че това е приложимата правнÓ норма в случая. Цитираната норма от договора съдържа в себе си отлагателно условие, свързано с получаване на финансиране за разплащане на задълженията по договора. При липса на такова не настъпва изискуемост на вземането, а оттам и не може да започне да тече давност за погасяването му. От изложеното следва, че давностния срок за погасяване на задължението не е изтекъл и то е дължимо по основание. Размерът на задължението също се установява посредством изчислителния модул на справочно-информационната система и той възлиза на сумата 4253,57 лв. за периода от 09.07.2007г.-08.07.2010г., следователно искът е доказан и по основание и по размер. От това следва и извода, че възражението и в частта за присъждане на разноски в размер на 305.01. лв. е неоснователно и те се дължат на ищеца. Ищцовата страна е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК в това производство, които на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да се възложат на ответника. Мотивиран от горното ЗРС в настоящия си съдебен състав Р Е Ш И : Признава за установено по отношение на О. З., ЕИК *, представлявана от * М.Я., че съществува вземането в размер на 4 253,57 лв., представляваща дължимата законна лихва върху главницата 10 564,66 лв., за периода 09.07.2007г.-08.07.2010г., както и законната лихва върху главницата считано от датата на завеждане на делото-24.10.2010г. до окончателно изплащане на сумите и 305.01лв. деловодни разноски по Чгр.д. № 342/2011г. на Районен съд-З. В ПОЛЗА НА "В.-В. Т.-А. Т.", ЕИК *, със седалище и адрес на управление с. С., ул. "А. М." № 1, представляван от А. Ю.Т., ЕГН *. ОСЪЖДА О. З., ЕИК *, представлявана от * М.Я. ДА ЗАПЛАТИ на "В.-В. Т.-А. Т.", ЕИК *, със седалище и адрес на управление с. С., ул. "А. М." № *, представляван от А. Ю. Т., ЕГН * деловодни разноски в това производство в размер на 485,08 лв. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок, считано от връчване препис на страните. СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:И.К. |