Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр.
Варна, ……………………… 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, III касационен състав,
в публично съдебно заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Дарина РАЧЕВА
Даниела НЕДЕВА
при секретаря Теодора
Чавдарова и прокурора Мирослав Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Д. Рачева к.н.а.х.д. № 1306 по описа
на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Д.В.Д. ***, ЕГН **********, срещу
Решение № 539/18.04.2022 г. на Варненски районен съд, VІ състав, постановено по н.а.х.д. № 5084
по описа на съда за 2021 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-0819-004734/12.11.2021
г. на Началник група, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна.
Касаторът оспорва решението като неправилно,
незаконосъобразно и несправедливо. Твърди, че въпреки че кръвната проба е взета
15 минути след указания в талона час, това не изключва достоверността на
резултата от медицинското изследване. Излагат се подробни съображения, че
кръвната проба е взета в рамките на 120 минути от издаване на талона,
независимо от закъснението. Излага доводи, че при разглеждане на делото
Варненски районен съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила,
като не е допуснал извършването на съдебно-медицинска експертиза. С оглед
изложеното, моли съда да отмени въззивното решение, като постанови ново, с
което да измени наказателното постановление, като наложи предвидените в закона
санкции, съобразно резултата от кръвната проба. В условие на евентуалност моли
съда да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане от друг състав
на Районен съд – Варна.
Ответникът в производството, Началник група, сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, чрез писмени бележки оспорва жалбата и
моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на въззивния
съд. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита решението на
районния съд за правилно и законосъобразно и пледира да бъде оставено в сила.
Административен съд - Варна намира, че касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на въззивното решение.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет
на обжалване в производството пред Варненски районен съд е било наказателно
постановление № 21-0819-004734/12.11.2021 г. на Началник група, сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Варна, с което на Д.В.Д. за нарушение на чл. 5, ал. 3,
т. 1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от
същия закон са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
От събраните
в административнонаказателното производство и в производството пред въззивния
съд доказателства, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че
на 27.10.2021 г., около 01:00 ч. Д. е управлявал лек автомобил „Мерцедес С350“
с рег. № В***НР по бул. „***“, гр. Варна, в посока към бул. „***“. След
кръстовището с бул. „***“ бил спрян за
проверка от екип на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна. В хода на
проверката касаторът бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест 7510 ARNA 0170“,
което отчело наличие на алкохол в издишания въздух в размер на 0,87 промила. Издаден
бил талон за медицинско изследване № ***, който му бил връчен в 1:25 часа, с
указан в талона час за явяване в лечебно заведение МБАЛ „Св. Анна“ Варна до 45
минути от връчването. Въз основа на резултата от проверката с дрегер бил издаден
акт за установяване на административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Д. се е явил за медицинско изследване съгласно указанията в издадения талон, но
с 15 минути закъснение, за което в талона било изрично отбелязано, че
забавянето не е по вина на лечебното заведение. Химическата експертиза показала
алкохол в кръвната проба 0,57 промила. Въз основа на акта за установяване на
административно нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление,
с което на Д. на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени глоба в
размер на 1000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
При
така установените факти, съдът приема от правна страна, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи. Приема за спазени законоустановените срокове за издаването
им и за изпълнени изискванията по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно реквизитите
на акта и постановлението. Предвид събраните доказателства счита, че Д. е
нарушил забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП да управлява МПС със съдържание
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Приема, че законосъобразно административнонаказващият
орган е игнорирал резултатите от химическата експертиза, тъй като видно от
представените по делото писмени доказателства Д. се е явил за даване на кръвна
проба с 15 – минутно закъснение. Въззивният съд е приел, че определеното му време
за явяване в лечебното заведение съответства на нормата на чл. 6, ал. 6, т. 2
от Наредба № 1 от 19.07.2017 година. Районният съд излага и мотиви
относно липсата на основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, според които
нарушението не се отличава от останалите нарушения на същата разпоредба,
формално е и вредните последици от него произтичат от самото му осъществяване.
Освен това въззивният съд е отчел и факта, че Д. проявява склонност към извършване на нарушения по ЗДвП, видно от
справка за нарушител. С тези мотиви е
потвърдил наказателното постановление.
Касационният състав възприема изцяло констатациите на
районния съд от фактическа страна и правните му изводи.
Като неоснователни се възприемат
възраженията на касатора, че независимо от забавянето от 15 минути не се
изключва достоверността на резултата. Според императивната разпоредба на чл. 15, ал. 5 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г., вземането на кръв и урина за изследване
за алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се извършва в срока за
явяване, определен в талона за изследване. При невъзможност на лицето да
предостави проба урина и/или при обективна невъзможност за вземане на кръв за изследване
в посочения срок медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 отразява причините за
забавянето и часа на вземането. От анализа на цитираната правна норма се налага
извод, че невъзможността за предоставяне на проба в указания в талона за
медицинско изследване срок следва да е по обективни причини, които трябва да
бъдат отразени от медицинския специалист в съставения протокол, отразяващ
резултатите от извършеното изследване. В случая подобно отразяване не е
направено като от събраните по делото доказателства не се установяват такива
обективни причини. Напротив, в протокола за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, е отбелязано изрично, че забавянето не е по вина на медицинското
заведение. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на Районен съд –
Варна по отношение на законосъобразното определяне на времето за явяване в
лечебното заведение. Д. е бил спрян за проверка след кръстовището на бул. „***“
с бул. „***“, в посока бул. „***“, което е в близост до МБАЛ „Св. Анна“.
Правилно въззивният съд е преценил, че даденото му в талона време е достатъчно
дори и при пешеходно придвижване до лечебното заведение.
Съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г., концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията
на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или
на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в
случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при
неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с
доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Следователно няма
предвидена законоустановена възможност да се цени резултат от кръвно изследване,
което е направено с 15 минути закъснение поради неявяване в определения час на
наказаното лице. В този смисъл е неоснователен доводът на жалбоподателя, че
закъснението от 15 минути не би могло да повлияе върху резултата и кръвната
проба следва да се използва, като доказателство за концентрацията на алкохол в
кръвта.
Неоснователни са и възраженията, че не е
доказана техническата изправност на техническото
средство към датата на установяване на административното нарушение. В
производството пред Районен съд – Варна са представени списък на проверка на
анализатори на алкохол, преминали последваща проверка рег. № 3286р-4518/30.09.2021г., заповед на
министъра на вътрешните работи № 8121з-1186/13.09.2017г., удостоверение №
09.04.4812 за одобрен тип средство за измерване, допълнение № 18.10.4812.1 към
удостоверението за одобрен тип средство за измерване и допълнение №20.11.4812.2
към удостоверението за одобрен тип средство за измерване. От цитираните
доказателства се установява, че към датата на установяване на административното
нарушение, техническото средство, което е от одобрен тип, е
било технически изправно.
По отношение на възражението, че
отхвърляйки искането за назначаване на съдебно-медицинска експертиза,
въззивният съд е преградил правото на защита на касатора, настоящият съдебен
състав намира, че правилно и законосъобразно Районен съд – Варна е преценил, че
искането следва да бъде оставено без уважение. Редът за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта или при издишвания на въздух е изрично
определен в Наредба № 1 от 19.07.2017 година. В наредбата са определени два
способа за установяване на концентрация на алкохол в кръвта – с техническо
средство или с медицинско изследване, при което се изследва кръвта на дееца. В
наредбата е изрично уредена процедура в случай на забава за явяване в лечебното
заведение. Правилно първостепенният съд е счел, че в Наредба № 1 от 19.07.2017
г. съдебно – медицинската експертиза не е предвидена като способ за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта.
Съдът изцяло
споделя съображенията на Районен съд - Варна и по отношение на приложимостта на
чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е формално и наличието на вреда от него не е
елемент от обективната страна, нито може да се преценява при съобразяване на
обществената му опасност. По въздействието си върху защитените с нарушената
норма обществени отношения конкретното нарушение не се отличава от останалите
случаи на нарушения на същата разпоредба. Освен това водачът съзнателно, след
употребата на алкохол е управлявал автомобил по основна пътна артерия на гр.
Варна и то с концентрация на алкохол 0,87 промила. Правилно при постановяване
на решението въззивният съд е отчел и приложената по административната преписка
справка за нарушител/водач. Видно от същата Д. има издадени 8 наказателни
постановления, 20 издадени фиша и 7 заповеди за налагане на принудителни
административни мерки. Правилно е прието от Районен съд – Варна, че предходните
санкционирания на водача не са изградили своя поправителен и предупредителен
ефект.
По тези съображения, касационната инстанция счита, че
районният съд е постановил правилно и законосъобразно въззивно решение и не се
установяват твърдяните касационни основания, поради което жалбата следва да
бъде отхвърлена.
При този изход от производството и съгласно чл. 63д от ЗАНН направеното от процесуалния
представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
следва да бъде уважено за сумата 80 лв., определена на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 144 от АПК.
Предвид горното и на основание чл. 222, ал. 1, вр. чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 539/18.04.2022 г. на Варненски
районен съд, VI състав,
постановено по н.а.х.д. № 5084 по описа на съда за 2021 година.
ОСЪЖДА Д.В.Д. ***, ЕГН **********, да
заплати на Областна дирекция на МВР - Варна сумата 80 (Осемдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.