РЕШЕНИЕ
№ 3786
гр. Варна, 27.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20233110112738 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Д. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.
В., ул. А.Д. № * срещу ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., р.
Л., бул. Ч.в. № * иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 4308,93 лв. (след допуснато увеличение в цената на иска по
реда на чл. 214 от ГПК), представляваща неизплатен остатък от застрахователно
обезщетение за щети по собствения на ищеца л.а. „Ситроен Ц3”, с ДК № *, настъпили при
ПТП от 04.08.2022 г. реализирано по вина на водача на л.а. „Пежо Партнер”, с ДК № *,
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 03.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищцата твърди, чрез адв. А. Х., че на 04.08.2022 г. около 8:15 ч., управлявала
собствения си лек автомобил л.а. „Ситроен Ц3”, с ДК № * в гр. В., по бул. „Осми Приморски
Полк“, като изчаквала на червен светофар на кръстовището пред ТД на НАП-Варна. В този
момент нейният автомобил бил блъснат отзад от л.а. „Пежо Партнер”, с ДК № *, управляван
от К.И., който не спазил дистанция и не могъл да спре. За настъпилото ПТП водачите
попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП, в който като виновен посочили л.а.
„Пежо Партнер”, с ДК № *, който бил застрахован по „Гражданска отговорност” при
ответника. Ищецът уведомил застрахователя на 09.08.2022 г. за настъпилото застрахователно
събитие, който след оглед на автомобила изготвил снимков материал и Опис на щета № *. В
описа били отразени като увредени следните детайли: праг десен, заден капак; задна броня;
заден успокоител; задна маска; под багажник; задна вътрешна зав ламарина; Л задни
светлини. Застрахователят изплатил на ищеца сумата от 929,42 лв., което е недостатъчно за
възстановяване на щетите. От направеното проучване установил, че действителната сума,
необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 2890,25 лв., поради което за него
е налице правен интерес от претендиране на неизплатения остатък от 1960,83 лв. по съдебен
ред. Позовава се на специалната подсъдност по чл. 115, ал.2 от ГПК. По изложените
съображения моли за уважаване на иска. Претендират се и разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗК „Л. И.“
АД, чрез юрк. А. Г., с който искът се оспорва изцяло. Сочи, че извънсъдебно изплатеното
обезщетение от 929,42 лв. отговаря на действително претърпените вреди. Сочи, че
претендираната сума за извършването на ремонт на увредения автомобил е завишена. По
изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск. Претендират се и разноски.
В о.с.з. ищецът не се явява, представлява се от адв. А. Х., чрез който поддържа
изразената позиция по същество.
В о.с.з. не се явява законен представител на ответника, представлява се от адв. Н. В.,
чрез който поддържа изразената позиция по същество. В първо съдебно заседание не е
прието искането на ответника за допълване на доклада по делото с възражение, че е налице
„тотална щета“ на л.а. „Ситроен Ц3”, с ДК № *.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и
формулира следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е собственик на л.а. „Ситроен Ц3”, с ДК № *, че на посочената дата 22.08.2022
г. е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „Пежо Партнер”, с ДК № *, в резултат на което
е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер; наличието на причинно-
следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; че автомобилът на виновния
водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество,
действаща към датата на настъпване на ПТП; че е уведомил застрахователя на виновния
водач за настъпилото застрахователно събитие.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че е налице сключена с ответника застраховка „Гражданска
отговорност” за л.а. „Пежо Партнер”, с ДК № *, валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие - 04.08.2022 г.; че ищецът е уведомил застрахователя за
настъпилито застрахователно събитие; че при ответника е образувана преписка по щета, по
която е изплатено застрахователно обезщетение от общо 929,42 лв.
От приетото като доказателство по делото копие от свидетелство за регистрация част
І се установява, че ищецът е собственик на л.а. „Ситроен Ц3”, с ДК № *.
На следващо място възникването на процесното ПТП и механизмът на неговото
настъпване се установяват от изслушаните заключения на първоначалната и допълнителната
САТЕ изготвени от вещото лице А. В., съответно А. В., които съдът кредитира като пълни,
обективни и компетентни, в частта, с която и двамата експерти са приели за установено, че
на 04.08.2022 г. в гр. Варна, л.а. „Пежо Партнер”, с ДК № * управляван от К.И. по бул. „О.
Пр.п.“ застигнал на кръстовището с ул. „Цр.“ спрелия в посоката му на движение за
изчакване на червен светофар л.а. „Ситроен Ц3”, с ДК № *, управляван от ищцата, като не
успял да спре навреме и с предната си част ударил задната на спрелия автомобил.
Заключенията в тези част не са изрично оспорени от ответника, а същите видно от
констативно-съобразителната част са изготвени и при съпоставка на получените увреждания
по автомобила на ищеца съгласно описа по щета и изготвения снимков материал, а не само
на база съставения от участниците в ПТП двустранен констативен протокол за ПТП от *г.
На свой ред предственият в препис протокол притежава всички необходими
реквизити предвидени в образец Приложение № 3 към чл. 5 от Наредба № Iз-41 от
12.02.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия.
Поради това и доколкото двустранният протокол е изрично предвидена от закона форма на
удостоверяване именно за целите на уреждане на застрахователните претенции по
задължителната застраховка на автомобилистите на обстоятелствата по настъпило
застрахователно събитие, макар и да е частен удостоверителен документ, същият е
равностоен по доказателствена тежест с официалните удостоверявания предвидени в
протоколите по чл. 3 и 4 от Наредбата. Следователно протоколът притежава обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното, по отношение на лично възприетите от
съставителите обстоятелства – факта на настъпилото ПТП, състоянието на пътя,
уврежданията по авариралите МПС, местоположението на автомобилите спрямо пътното
платно, както и датата и часът на възприемане на тези факти. Подписаният и от двамата
водачи протокол удостоверява по обвързващ застрахователя начин и липсата на спор между
тях относно протоколираните обстоятелства по настъпване на ПТП, включително, че водачът
2
на л.а. „Пежо Партнер”, с ДК № * е признал вината си. Ако се отрече, че доказателствена
стойност на този документ е еквивалентна на останалите два вида протоколи, само защото
не отразява констатация на длъжностно лице, а описание на безспорни между присъстващи
на самото място лица факти, би се обезсмислило както задължението за съставянето му, така
и освобождаването на органите по контрол на автотранспорта от задълженията да посещават
ПТП без увредени лица, за да протоколират обстоятелствата по нанесени само имуществени
щети на застраховано имущество (чл. 125 ЗДвП) – така в решение по в.т.д. № 1273/2016 г. на
ВОС. Наред с това насрещно доказване за опровергаване на протокола не е проведено от
ответника, поради което данните от него следва да се възприемат изцяло. Нещо повече.
Че застрахователното събитие е възникнало именно по твърдяния в исковата молба
начин и от него е настпила именно процесната вреда се установява най-вече от
извънпроцесуалното поведение на самия ответник-застраховател, който след като е бил
сезиран с представеното като доказателство по делото уведомление за настъпило
застрахователно събитие е изплатил извънсъдебно на ищеца сумата от 929,42 лв. Така с
конклудентни действия, но несъмнено, ответникът е признал настъпването на
застрахователно събитие съставляващо покрит риск по обезпечаваната от него имуществена
застраховка.
На следващо място видът и характерът на получените вследствие на
застрахователното събитие вреди по МПС, се установява по несъмен начин от преставения
по делото опис за щети по претенция № */* г., в който като увредени са описани следните
детайли – праг десен, заден капак; задна броня; заден успокоител; задна маска; под
багажник; задна вътрешна зав ламарина; Л задни светлини. Визираният опис съставен от
служители на ответника обвързва последния предвид съдържащото се в него изрично
извънсъдебно признание на неизгодния за него факт, че твърдяните от ищеца вреди са
тъждествени с установените от самия застраховател.
Спорен по делото се явява най-вече въпросът за размера на дължимото от
застрахователя обезщетение.
В тази връзка съдът съобрази, че при настъпване на застрахователно събитие за
застрахователя възниква задължение да заплати на застрахования застрахователно
обезщетение, равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, но не по-голямо от застрахователната сума (лимита на отговорност) - арг. от чл.
386, ал. 1 и ал. 2 от КЗ.
В хипотеза на частично увреждане на застрахованото имущество, каквато е
настоящата предвид въведените от страните твърдения в процеса, релевантна за определяне
размера на действително претърпените вреди е възстановителната застрахователна стойност,
която според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 от КЗ се равнява на стойността за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Посоченият
стойностен еквивалент на претърпяната вреда се определя като пазарната цена на
увреденото имущество към датата на застрахователното събитие. В този смисъл е трайно
установената съдебна практика, обективирана в Решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. №
1869/2014 на ВКС, II т.о., Решение № 235/27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т.о.,
Решение № 37/23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, I т.о., Решение № 209/30.01.2012 г.
по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, II т.о., Решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на
ВКС, II т.о. и др. (същата е постановена по приложението на КЗ (отм.), но актуална при
действащия КЗ, предвид липсата на принципна разлика в уредбата в тази част). Наред с това
стойността на ремонта (разходи за материали и труд) следва бъде възможно най-близка до
пазарните условия (в този смисъл Решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС,
II т.о., Решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, II т.о., Решение №
165/24.10.2013 г. по т.д. № 469/2012 г. на ВКС, II т.о.).
В обобщение съдът намира, че остойностяването на дейностите по отстраняване на
вредите следва да се определи по действителната стойност на вредата, а именно средната
пазарна цена на частите и труда към момента на настъпване на застрахователното събитие.
В случая критерият средна пазарна цена на ремонта, формално е включен във
варианти по т.2, т.5 и т.6 от заключението на първоначалната САТЕ в размер от съответно
5238,35 лв., 5224,73 лв. и 4359,27 лв. Същевременно при вариантите по т.2, т.5 не е
конкретизирано изрично дали определената от експерта стойността на небходимите за
ремонта резервни части от 3795,21 лв., касае нови оригинални или нови алтернативни
3
такива. Наред с това вещото лице по т.5 от първооначалната САТЕ е имало задача да усредни
цената на труда като вземе оферти в официалния сервиз на марката и поне пет неофициални,
но видно от констативно съобразителната част, стойността на труда е формирана само от
четири неофициални сервиза. В т.6 на първоначалната експертиза не са посочени и
конкретните сервизи, от които е са взети ценови оферти, нито техния брой, поради което
съдът намира за недостатъчно информативно формирана средната пазарна цена на труда по
този вариант.
Изложените по-горе непълноти на заключението на първоначалната експертиза
препятстват съда да гради изводите си по същество въз основа на него по размера на иска, а
доколкото такива не са констатирани в заключението на повторната САТЕ съдът цени
последното за по-пълно, обективно и компетентно. В тази връзка вещото лице по повторната
експертиза е дало три варианта за взъстановителна стойност с включен критерий средна
пазарна цена: 1) 4037,96 лв., при цена на труда формирана от цената в пет сервиза
притежаващи сертификати за качество и пет, които не притежават, включително в
официален сервиз, както и от цена за нови оригинали и алтернативни части; 2) 3866,06 лв.
при цена на труда формирана от цената в официалния сервиз на марката и в пет
неофициални, както и от цена за нови оригинали и алтернативни части; 3) 3733,32 лв. при
цена на труда формирана от цената в официалния сервиз на марката и в пет неофициални,
както и от цена за нови алтернативни части. От трите варианта съдът счита, че
действителната възстановителна стойност на увреденото МПС-во, най-близка до пазарните
условия, се съдържа във първия вариант - 4037,96 лв. (т.2 от заключението на повторната
САТЕ), който е изготвен при средна цена на труда формирана от най-голям брой и вид
сервизи, включително официален, както и при средна пазарна цена на резервните части
формирана от цената както на алтернативни, така и на оригинални части, предвид
актуалната съдебна практика (Решение по в.т.д. № 444/2020 г. на ВОС и др.).
Следователно съдът приема, че застрахователното обезщетение в случая възлиза на
сумата от 4047,96 лв., от която следва да се приспадне извънсъдебно заплатеното от
застрахователя сума от 929,42 лв., а получената разлика от 3118,54 лв., съставлява
дължимият от ответника застраховател остатък към момента на завеждане на исковата
молба. Респективно искът се явява основателен до тази сума, за която следва да се уважи,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увеличението на исковата претенция
- 13.05.2024 г. до нейното окончателно изплащане, и върху първоначалния размер на
частичния иск от 100,00 лв. от датата на депозиране на исковата молба – 03.10.2023 г. до
12.05.2024 г.
За пълнота следва да се посочи, че неоснователно ответникът поддържа и в
пледоарията си по същество, заявеното едва в първо съдебно заседание възражение за
наличие на тотална щета по процесния л.а., респективно за наличие на запазени части,
стойността на които следва да бъде приспадната от обезщетението.
В тази връзка следва да се вземе предвид обстоятелството, че възражението за
наличие на „тотална щета“ по чл. 390 от ГПК е материално-правно, т.е. по същество на
делото и в случая ползва ответника. Следователно въведените с действащия ГПК поетапни
преклузии, ограничаващи с краен срок възможността ответникът да въвежда защитни
възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават (чл. 131, ал.2, т.5 от
ГПК), по императивен начин го задължават да ги изчерпи и обоснове още с отговора на
исковата молба. Това обаче не е сторено в случая, респективно изключена е процесуалната
възможност за въвеждане впоследствие в процеса на възражение за „тотална щета“, освен в
изричните две изключения педвидени в чл. 147, т.1 и т.2 от ГПК.
Съгласно двете хипотези до приключване на съдебното дирене може да се твърдят
нови обстоятелства от страните само ако не са могли да ги узнаят своевременно или да се
твърдят нововъзникнали обстоятелства.
Твърдяната от ответника „тотална щета“ обаче е обстоятелство, което не е
нововъзникнало, тъй като всяка тотална щета възниква още с юридическия факт на
застрахователното събитие, следователно не е налице фактическия състав на чл. 147, т.2 от
ГПК. Наред с това предвид, че ответникът е голямо търговско дружество, извършващо
многогодишна застрахователна дейност в национален мащаб, включително ежедневно чрез
свои служители или по възлагане на външни експерти изготвя стотици калкулации и оценки
на щети, то противоречи на житейската логика допускането, че ответникът не е могъл да
установи още при извънсъдебното си сезиране от ищеца, че в случая е била налице тотална
щета, т.е. че не е могъл да узнае за нея по смисъла на чл. 147, т. 1 от ГПК. Напротив.
4
Ответникът извънсъдебно изрично е оценил щетата на 929,42 лв., сума която е в четири пъти
по-малък размер дори от най-ниския вариант и по двете приети заключения по делото. При
това положение ответникът не може едновременно да се ползва от собственото си
недобросъвестно извънсъдебно поведение, предвид определеното и изплатено драстично
по-малко затрахователно обезщетение от действително дължимото, при все че е разполагал с
експертната база да изчисли действителния му размер още към онзи момент, а впоследствие
в процеса вече с коренно противоположни твърдения относно размера на щетите да
заобиколи и преклузиите на чл. 131 и чл. 147 от ГПК за въвеждане на възражение, от което
се ползва по същество, само предвид простия факт, че ищецът е увеличил цената на иска в
първо о.с.з. Не се касае и за гранична хипотеза, при която определеното извънсъдебно
обезщетение е близко по размер с установното в хода на процеса чрез САТЕ, в който случай,
съдът би допуснал, че затрахователят действително е бил препятстван да съобрази при
калкулацията на щетата, че същата е тотална.
Аргументи за допустимостта на направеното едва в първо о.с.з. възражение за
„тотална щета“ не се явява и нормата на чл.162 от ГПК, съгласно която съдът действително
служебно следи за размера на иска, нито недопускането на неоснователно обогатяване
посредством стойността на запазените части, при отремонтирано МПС. Това е така, защото
ако се приеме обратната теза ще се достигне до недопустимо правно положение, при което
основни правоизключващи, правонамаляващи и правопогасяващи възражения, например за
съпричиняване, прихващане, давност и т.н., за които ответникът-търговец е можел да се
осведоми преди делото при минимално положена добросъвестна грижа за делата си, но за
които липсват надлежно наведени твърдения от него в сроковете по чл. 131 и чл. 147 от
ГПК, ще следва се съобразяват служебно от съда в негова полза само предвид посочените
два твърде общи аргумента. Подобно правно положение не отговаря на принципите на
дипозитивното и състезателно начало на гражданския процес, прокламирани в чл. 6,
съответно чл. 8 от ГПК, както и на актуалната съдебна практика по изброените примерни
възражения, която не допуска служебно произнасяне по тях, при все, че също на практика
касаят размера на иска и недопускане на неоснователно обогатяване като това за "тотална
щета".
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни в процеса.
Ищецът е доказал в настоящото производство сторени разноски възлизащи на общо
1072,36 лв., от които 172,36 лв. платена държавна такса, 200,00 лв. депозит за СТЕ и 700,00
лв. платено в брой адв. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Съобразно постигнатия от ищеца правен резултат, от посочената сума на ищеца следва на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК да се присъди сумата от 776,07 лв. Досежно направено от
ответника с отговора по чл. 131 от ГПК възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възражение от ищеца, съдът намира, че същото е неоснователно доколкото то е
дори по минимума от 730,89 лв., определен по реда на чл. 7, ал.7 вр. ал.2, т.2 вр. § 2а на ДР
от Наредба № 1/09.07.2004 г. Ответникът е доказал заплащането на депозит за двете САТЕ
общо 600,00 лв лв., като е поискал присъждането и на юрисконсултско възнаграждение,
което следва да се определи по реда на чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, вр. чл. 37 от ЗПП в размер на 100,00 лв., доколкото представителството на юрк. се
свежда до подаване на бланектен отговор, а в о.с.з. е осъщетвявано от адв. В.. Съответно
ответникът е доказал сторени разноски в процеса от общо 700,00 лв., от която сума
съобразно отхвърлената част от иска следва да се присъди сумата от 193,41 лв., на
основание чл. 78, ал.3 вр. ал. 8 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., р. Л.,
бул. Ч.в. № * иск ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. А.Д. № *
сумата от 3118,54 лв., представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение
за щети по собствения на ищеца л.а. „Ситроен Ц3”, с ДК № *, настъпили при ПТП от
04.08.2022 г. реализирано по вина на водача на л.а. „Пежо Партнер”, с ДК № *, застрахован
по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със
законната лихва, както следва: върху главницата от 3118,54 лв., от датата на
увеличаване на размера на иска по чл. 214 от ГПК – 13.05.2024 г. до окончателното
5
изплащане на задължението и върху главницата от 100,00 лв. от датата на подаване на
исковата молба - 03.10.2023 г. до 12.05.2024 г., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 3118,54 лв., до пълния
претендирания размер от 4308,93 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., р. Л.,
бул. Ч.в. № * иск ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. А.Д. № *
сумата от 776,07 лв., представляваща сторени в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. А.Д. № * иск ДА ЗАПЛАТИ
на ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., р. Л., бул. Ч.в. № *
сумата от 193,41 лв., представляваща сторени в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се върчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6