№ 1311
гр. Перник, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20221720103906 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Б. Й. К. срещу „Топлофикация
Перник“ АД, с която се иска да се признаване за установено, че, като наследник на
Т.Б.М., поради погасяване по давност, не дължи на ответното дружество сумата в
размер на 2752,44 лева – главница за ползвана топлинна енергия за периода от
01.05.2009г. до 30.04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.12.2012 г. до окончателното й изплащане, сумата от 629,35 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. до
20.08.2012г., сумата от 467, 64 лева – разноски по делото, за които е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 9441/2012 г. на Пернишкия районен съд.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в срока по чл. 131
ГПК, с който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Съгласно представено удостоверение за наследници с изх. № 1566 от 13.12.21 г.
единствен наследник на Т.Б.М. е Б. Й. К..
Видно от представената по делото заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 7336
от 18.12.2012 г., издадена по ч.гр.д. № 9441/2012 г. по описа на РС-Перник, е
разпоредено длъжникът Т.Б.М. да заплати на ответното дружество на 2752,44 лева –
главница за ползвана топлинна енергия за периода от 01.05.2009г. до 30.04.2011 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2012 г. до
1
окончателното й изплащане, сумата от 629,35 лв., представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. до 20.08.2012г., сумата от
467, 64 лева – разноски по делото. Представен е изпълнителен лист от 31.01.2013г. за
посочените суми, издаден след констатация на съда, че заповедта подлежи на
изпълнение.
Установява се от представеното изп. дело № 0237/13 г. по описа на ЧСИ С.Д., че
въз основа на посочения изп. лист от 31.01.2013г. по молба на взискателя
„Топлофикация Перник” АД от 22.04.2013г. е образувано същото срещу Т.Б.М., като в
молбата взискателят е поискал прилагане на конкретни изпълнителни способи.
Изпращано е съобщение до Национална агенция по приходите за установяване
размера на публичните задължения на длъжника, както и покана за доброволно
изпълнение.
С разпореждане от 15.10.2013 г. изп. дело е присъединено към изп. дело №
159/2013 г., като СИ е разпоредил да се изпрати съобщение до РУСО, че запорът
продължава да се изпълнява и за погасяване задълженията по присъединеното дело.
Върху гърба на изп. лист няма отбелязвания за постъпили суми, няма и други данни в
тази насока по делото.
С молба от 20.05.2016 г. на взискателя „ Топлофикация Перник“ АД е поискано
да се извърши справка в НОИ за наличие на секвестируем трудов или приравнен на
него доход на длъжника и при установяване на такъв да се наложи запор.
С молба от 13.03.2017 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банкови
сметки на длъжника.
Последващи действия не са предприети.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 439 ГПК - за установяване
недължимост на вземане, като се основават на факти, настъпили след съдебното му
установяване. Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително
изпълнение за вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок.
Към 22.04.2013 г. - датата на образуване на производство по изпълнително дело
е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност
не тече. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на
2
ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече
нова давност, но давността не се спира. Разрешенията, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г.,
се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му
изпълнителни производства. /в същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д.
№ 2382/2017 г. на ВКС/, какъвто не е настоящият случай. След молбата за образуване
на изп. дело от 22.04.2013 г. в продължение на 2 години взискателят е бездействал,
като няма осъществявани успешни изп. действия в този период, което да обоснове
бездействието му, поради което е настъпила перемция на 23.04.2015 г. Съгласно
решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о. двугодишният
срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява
изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между
страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно
или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която
взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е
оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.
В разглеждания случай, след като изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че
погасителната давност за вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това
каква е давността с оглед характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на
съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Изразеното становище относно
приложимия давностен срок е застъпено и в актуалната съдебна практика на ВКС -
решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 3 от
04.02.2022 г. по гр. д. 1722/2021 г., IV г. о..
В случая по изложените по-горе съображения новият давностен срок е започнал
да тече от 23.04.2015г.,
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у
него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен
да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело
с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
3
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само
доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с
това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.
/решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о./.
Давностния срок е прекъснат веднъж с искането за налагане на запор върху
вземания за трудово възнаграждение с молбата от 20.05.2016г., а след това с искането
за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника с молба от 13.03.2017 г.. След
тази дата до предявяване на иска не са предприемани действия, годни да прекъснат
давността и петгодишният срок за принудително събиране на вземането е изтекъл,
поради което предявените искове са основателни и следва да се уважат.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ищеца имат право на разноски,
както следва такса за копие на изп. дело 24 лв., ДТ в размер на 153,97 лв., и адв.
възнаграждение в размер на 520,00, чието заплащане е удостоверено в представения
договор за правна защита и съдействие или общо 697,97 лв.. Неоснователно е
възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй
като същото е в минимален размер съобразно чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че Б. Й. К., ЕГН
**********, с адрес ********** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ
“Република”, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение,
като наследник на Т.Б.М., сумата в размер на 2752,44 лева – главница за ползвана
топлинна енергия за периода от 01.05.2009г. до 30.04.2011 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 18.12.2012 г. до окончателното й изплащане,
сумата от 629,35 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания
за периода от 30.06.2009 г. до 20.08.2012г., сумата от 467, 64 лева – разноски по делото,
за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 9441/2012 г. на Пернишкия
районен съд.
ОСЪЖДА „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на
Б. Й. К., ЕГН **********, с адрес ********** сумата в размер на 697,97 /шестстотин
деветдесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки/ лева, представляваща
4
разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5