Р Е Ш Е Н И Е
№….........../21.04.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети март през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 15124 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Д.Д.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, действащ чрез адв. Й.А., срещу „З.Л.И.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 6317,80 лв.
(след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер),
представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение по
застрахователна претенция (щета) № 0003-5000-20-451899 за причинени щети на
собствения на ищеца лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер“
с peг. № *** в резултат от реализирано на 02.11.2020
г. в гр. Варна пътнотранспортно произшествие по вина на водача на товарен
автомобил „Скания“ с рег. № ***, застрахован по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответното дружество, ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба – 25.11.2020 г., до
окончателното изплащане на обезщетението.
По твърдения в исковата молба, на
02.11.2020 г. около 22:10 ч. ищецът, управлявайки собствения му лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж
Ровер“ с peг. № ***, се
движел по бул. „Васил Левски“ в гр. Варна, посока ул. Девня. Когато навлязъл в
кръговото кръстовище между двете улици, в същото навлязъл и товарен автомобил „Скания“ с рег. № ***, който идвал от ул. „Девня“, и не
пропуснал ищеца, поради което последният спрял, но при извършване на маневрата полуремаркето на товарния автомобил ударило автомобила на
ищеца в предната дясна негова част. За настъпилото пътнотранспортно произшествие
били уведомени контролните органи, които посетили местопроизшествието и указали
на страните да попълнят двустранен констативен протокол за ПТП, в който като
виновен бил посочен водачът на товарния автомобил. Последният бил застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника З. „Л.И.“ АД с период на
покритие, обхващащ момента на ПТП. На 04.11.2020 г. ответното дружество било
уведомено за настъпилото събитие, за което била образувана застрахователна
претенция (щета) под № 0003-5000-20-451899. Извършен бил оглед на автомобила,
изготвен снимков материал и съставен опис на настъпилите щети, в който били
обективирани следните увредени детайли: водач десен предна броня, предна броня,
преден капак, преден десен мигач, десен фар комплект и преден десен калник. За
тези вреди на 19.11.2020 г. ищецът получил застрахователно обезщетение в размер
на 1877,26 лв.
Ищецът счита, че действителният размер на вредите възлиза на сумата от
8426,52 лв., поради което застрахователят следва да му заплати разликата между
тази сума и доброволно заплатената такава, или сумата от 6549,26 лв.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявения
частичен иск за сумата от 100 лв. и претендира разноски, вкл. адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Й.А., поддържа исковата молба и изменя предявения частичен
иск чрез увеличаване на неговия размер до сумата от 6317,80 лв. Моли за
уважаване на исковата претенция до увеличения размер и за присъждането на
разноски по производството, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който оспорва
предявения иск по размер. Счита, че изплатеното обезщетение е достатъчно да репарира вредоносните
последици от застрахователното събитие. В тази връзка излага, че обезщетението
е определено по посочената от застрахования методика, съобразно възрастта на
автомобила и действителната негова стойност.
С тези аргументи по
същество моли за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски, вкл.
адвокатско възнаграждение. Прави и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Предварително депозира молба, с която поддържа отговора и направеното искане по
същество.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
С
изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни и ненуждаещи
се от доказване са отделени следните обстоятелства: 1.) че между З. „Л.И.“ АД и собственика на товарен автомобил „Скания“ с рег. № *** е сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със срок на действие от 30.09.2020 г. до
30.09.2021 г.; 2.) че на 02.11.2020
г. в гр. Варна, на кръговото кръстовище между бул. „Васил Левски“ и ул. Девня,
е реализирано пътнотранспортно произшествие, при което водачът на товарен
автомобил „Скания“ с рег. № ***, навлизайки в
кръстовището от ул. „Девня“, не пропуснал управлявания от ищеца „Ленд Ровер Рейндж
Ровер“ с peг. № ***, който вече бил
навлязъл в кръстовището от бул. „Васил Левски“, и при извършване на маневрата полуремаркето на товарния автомобил ударило лекия в предната
дясна негова част; 3.) че в резултат
от пътнотранспортното произшествие са настъпили щети по лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж
Ровер“ с peг. № ***,
изразяващи се в увреждане на следните негови детайли: водач десен предна броня,
предна броня, преден капак, преден
десен мигач, десен фар комплект
и преден десен калник; 4.) че на 04.11.2020 г. ищецът е подал пред застрахователя искане
за завеждане на претенция по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, по която е образувана преписка по щета, заведена под №
0003-5000-20-451899, както и 5.) че
на 19.11.2020 г. по застрахователната претенция е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 1877,26 лв. Посочените обстоятелства се потвърждават и от
приобщените по делото писмени доказателствени средства.
От приобщеното свидетелство за регистрация част I (л. 4) се установява, че от 14.08.2020 г. собственик на лек автомобил „Ленд
Ровер Рейндж Ровер“ с peг. № *** е ищецът Д.Д.Н..
От приетото и
неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-автотехническата експертиза (л. 38
и сл.) се
установява, че стойността на
щети по процесния автомобил възлиза на сумата от 8195,06 лв., включваща стойността на необходимия труд (при
средна пазарна цена от 28,50 лв. с ДДС за 1 нормочас), нови резервни части от
алтернативен доставчик и материали. Според заключението увреждането по десния
фар на автомобила се изразява в счупване на конзола дясна долна,
посредством която се извършва
закрепването на фара към купето на автомобила, която конзола е излята с корпуса
на фара и е неразделна част от него, респ. при отделянето й се отделя и част от
корпуса, водещо до възможност за разхерметизиране на
фара и навлизане на влага в него. Затова и според експерта не е възможно
детайлът да бъде възстановен до състоянието, в което е бил преди настъпването
на произшествието, а е нужно да бъде подменен с нов.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
По аргумент от разпоредбата на чл. 498,
ал. 3 КЗ, за допустимостта на съдебно предявената претенция е необходимо да
бъде предварително проведената извънсъдебна процедура пред застрахователя. Не е
спорно по делото, че такава е проведена, както и че увреденото лице (настоящ
ищец) не е съгласно с размера на определеното му и изплатено обезщетение.
Налице са и останалите (общи) процесуални предпоставки за възникване и
упражняване на правото на иск, поради което исковата претенция е процесуално допустима.
Основателността й е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни
предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало застрахователно правоотношение
по договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите; 2.)
виновно противоправно поведение на застрахования водач, осъществено в периода
на застрахователно покритие; 3.) настъпили имуществени вреди за ищеца, както и
4.) пряката причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
вредите. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е
да проведе пълно и главно доказване на тези факти. В негова тежест е да
установи също и размера на претендираното застрахователно обезщетение.
Безспорно по делото е
наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен между
ответното дружество и собственика на товарен автомобил „Скания“ с рег. № ***. Следователно ответното дружество е обезпечило
деликтната отговорност на собственика и водачите на застрахования автомобил,
причинили имуществени и неимуществени вреди на трети лица при управлението на
моторното превозно средство в периода на покрит риск – арг.
от чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ.
Безспорно е също, че по
време на действие на застрахователния договор е настъпило застрахователно
събитие - пътнотранспортно произшествие между товарен автомобил „Скания“ с рег. № *** и собствения на ищеца лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж
Ровер“ с peг. № ***, при
описания в исковата молба негов механизъм. От същия се налага извод за доказано
противоправно поведение на застрахования водач на товарния автомобил, който не е пропуснал
пътните превозни средства, движещи се по сигнализирания
пътя с предимство при навлизане в кръгово кръстовище, с което е нарушил
правилото на чл. 50, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Страните не спорят и
относно настъпилите щети на собствения на ищеца лек автомобил, описани в
съставеното от застрахователя опис-заключение и изразяващи се в увреждане на неговия
водач десен предна броня, предна броня, преден капак, преден десен мигач, десен
фар комплект и преден десен калник.
Безспорно е още, че
щетите са резултат от застрахователното събитие, поради което съдът намира, че
е налице пряка причинно-следствена връзка между противоправното поведение на застрахования при
ответното дружество водач и настъпилите имуществени вреди за ищеца, като
собственик на увреденото имущество.
По отношение субективния
елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно вина на
делинквента, е налице оборима презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, според
която вината се предполага до доказване на противното. Обратно доказване за
опровергаване на презумпцията не е проведено от страна на ответника, с оглед
което съдът приема, че вредоносното действие е извършено виновно.
От гореизложеното следва, че предявеният иск е
доказан по основание и за ответното дружество е възникнало задължение да
заплати на ищеца застрахователно обезщетение.
Правният спор се съсредоточава върху размера на дължимото обезщетение. За неговото определяне съдът съобрази следното:
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ
обезщетението се равнява на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като същото не следва
да надвишава застрахователната сума (лимита на отговорност). В хипотеза
на частично увреждане на застрахованото имущество, каквато е настоящата,
релевантна за определяне размера на действително претърпените вреди е
възстановителната застрахователна стойност, която
според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ се равнява на стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. Посоченият стойностен еквивалент на претърпяната вреда се
определя като пазарната цена на увреденото имущество към датата на застрахователното
събитие. В този смисъл е трайно установената съдебна практика, обективирана в
решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 на ВКС, ТК, II т.о., решение №
235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37
от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012
г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009 г.
по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. Същата е постановена по
приложението на КЗ (отм.), но актуална при действащия КЗ, предвид липсата на
принципна разлика в уредбата в тази й част.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът
кредитира напълно, при условията на чл. 202 ГПК, като правилно и обосновано, се
установява, че щетите по собствения на ищеца лек автомобил възлизат в общ
размер на сумата от 8195,06 лв., включваща стойността на
необходимия труд, резервни части и материали. Посочената сума съответства на
средните пазарни цени към момента на настъпване на застрахователното събитие и
кореспондира с изискването за покриване на стойността, необходима за
възстановяване на вещта във вида, който е имала към момента на увреждането, в
т.ч. и състоянието на увредения фар чрез неговата подмяна, гарантираща пълното
отстраняване на щетите по него. Съобразяването със заключението и определянето
на дължимата сума според него гарантира обезщетяване на действително
претърпените вреди в рамките на застрахователното покритие.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на
ответника, според което застрахователното обезщетение следва да бъде определено
по методиката, утвърдена в Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължително
застраховане. Според решение № 52/08.07.2010 год. на ВКС по т.д. № 652/2009
год., І т.о. Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за
застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя, а същата
представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите,
когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени
фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното
обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата,
заложени в Методиката, и при съдебно предявена претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение
по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие.
От така определеното застрахователно обезщетение в размер на 8195,06 лв. следва да бъде приспаднато
заплатеното такова от 1877,26 лв., при което неизплатената част от обезщетението възлиза в размер на
претендираната сума от 6317,80 лв.
Следователно предявеният иск следва да бъде изцяло уважен, като бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца посочения дължим остатък, ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба – 25.11.2020 г., до окончателното
изплащане на обезщетението.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени и направените в настоящото производство разноски в общ размер на 1182,71
лв., от които 252,71 лв. за заплатена държавна такса (л. 12 и л. 46), 150
лв. за заплатен депозит за вещо лице (л. 27) и 780 лв. с ДДС за адвокатско
възнаграждение, доказателства за заплащането на което са представени по делото
– договор за правна защита и съдействие от 25.03.2021 г. (л. 49), съдържащ
отбелязване, че уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в брой. Представени
са и доказателства за регистрацията по ЗДДС на процесуалния представител на
ищеца адв. Й.А. (л. 48).
Съдът намира
направеното от ответника в отговора на исковата молба възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК за неоснователно, доколкото нормативно установеният минимален размер на
адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г., възлиза на 645,89 лв. без ДДС, респ. 775,07 лв. с ДДС и
надвишава претендираното такова от 780 лв. с минимална разлика от 4,93 лв.,
която не би могла да обоснове извод за прекомерност.
Предвид
крайния извод за основателност на предявения иск и уважаването му в пълен
размер, разноски на ответника не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.Л.И.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати
на Д.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 6317,80 лв. (шест хиляди
триста и седемнадесет лева и осемдесет стотинки), представляваща неизплатена
част от застрахователно обезщетение по застрахователна претенция (щета) №
0003-5000-20-451899 за причинени щети на собствения на ищеца лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж
Ровер“ с peг. № *** в
резултат от реализирано на 02.11.2020 г. в гр. Варна пътнотранспортно
произшествие по вина на водача на товарен автомобил „Скания“
с рег. № ***, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 25.11.2020 г.,
до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „З.Л.И.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Д.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1182,71 лв. (хиляда сто
осемдесет и два лева и седемдесет и една стотинки), представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат изплатени в полза на
ищеца Д.Д.Н. по
посочения в исковата молба начин – чрез пощенски запис.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: