РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. В**, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АН* М. П**
Членове:В* Й. М**
Н* Д. Н.
при участието на секретаря А**АНГ. Т**
като разгледа докладваното от АН** М. П** Въззивно гражданско дело №
20221300500110 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Т. ИВ. Н. с ЕГН **********,
като майка и законен представител на малолетните деца - Б* Л* А. с ЕГН ********** и В* Л* А.а
с ЕГН********** чрез адв.-пълномощник Р.Р. и със съдебен адрес: гр. В*, ул.“Б*“№ * против
Решение № 51/03.02.2022г., постановеното по гр.д. № 1950/2021г., по описа на ВРС в частта в
която са отхвърлени предявените искове за издръжка за сумата над присъдената от 200лв.
издръжка до предявеният размер от 300лв. за детето В**Л** А.а и за сумата над присъдената от
180лв. издръжка до предявеният размер от 250лв. за детето Б** Л** А., като неоснователни. В
останалата част решението не е обжлвано и е влязло в законна сила.
Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение в отхвърлителната част до
предявеният размер на търсените издръжки е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необосновано, поради необсъждане
от съда на всички факти и обстоятелства.
Излага се, че присъдената от ВРС издръжка на В** Л** А.а в размер на 200 лв., дължима от
ответника не съответства на икономическата обстановка в страната: инфлацията и съответно
увеличаване на разходите за живот на дете за задоволяване на основни потребности, свързани с
храна, отопление, дрехи, обувки. Посочва се, че В** е ученичка и има и други разходи свързани с
нейното обучение, учебни помагала, разходи за интернет, с оглед честото онлайн обучение.
Излага се, че пресъдената издръжка на Б** Л** А. – от 180лв. е недостатъчна. Детето ще
1
навърши 5г., поради инфлацията и икономическата обстановка в страната нужни са повече
средства за издръжката и живот. Поддържа се, че от доказателствата по делото - свидетелски
показания било установено, че детето често боледувало, което било свързано с допълнителни
разходи за лекарства и медикаменти, както и отсъствието на майката от работа, за да се грижи за
него. Излага се още, че ВРС е присъдил издръжка в размера на минималната такава с оглед
внесения бюджет за 2022 г., според който МРЗ в страната е определена на 710 лв, което не
отговаря на възрастта и нуждите на детето.
Поддържа се, че ответникът можел да плаща претендираните размери на издръжките,
същият имал добра професия - международен шофьор, която е търсена на пазара на труда с добри
доходи. Ответникът имал спестени средства и бързо можел да започне да упражнява професията
си.
Иска се от съда да уважи исковете за издръжки до пълните предявени размери 300 лв. за
В** Л** А.а и 250лв. за Б** Л** А..
Не прави искане за присъждане на разноски. Не представя доказателства и не прави
доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника по
жалбата ЛЮБ. ЦВ. АЛ. чрез адв.-пълномощник Д** Д** със съдебен адрес: гр. В*, ул. „Д**” №2,
ет.З, ап.9, с който се оспорва изцяло въззивната жалба и се поддържа, че обжалваното решение е
законосъобразно и обосновано по изложените подробни съображения. Прави искане решението на
първоинстанционният съд да бъде потвърдено изцяло. Не прави искане за присъждане на разноски
за настоящата инстанция. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.
ВОС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните,
прие за установено от фактическа страна следното :
Делото е образувано по молбата на Т. ИВ. Н., от гр. В*, ж-к „Вида“ бл. 1, вх. А, ап. 13, ЕГН
**********, като майка и законен представител на малолетните деца Б* Л*в А. с ЕГН **********
и В* Л* А.а с ЕГН ********** против ЛЮБ. ЦВ. АЛ. от гр.В*, ж-к „Х* Б*“ № *ет. 3, ап. 8, ЕГН
**********, с която е предявен иск с правно основание чл.143 СК за осъждане на ответникът да
бъде осъден да заплаща месечна издръжка на децата си както следва: 250 лв. за детето Б* и 300 лв.
за детето В*, считано от депозиране на исковата молба в съда, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до окончателното изплащане.
Ответната страна е депозирала писмен отговор, с който се оспорва исковата претенция по
размер. Твърди, че трудовото му правоотношение е прекратено и по настоящем няма никакви
доходи, за което е представил доказателства.
Между страните не е спорно, че :
Т. ИВ. Н. и ЛЮБ. ЦВ. АЛ. са родители на малолетните деца В* Л* А.а и Б* Л* А., видно от
приложените по делото удостоверения за раждане, издадени въз основа на акт за раждане №
0036/22.01.2014 г. и акт за раждане № 0157/17.05.2017 г. на Община-В*.
2
Майката Т.Н. е трудово ангажирана в ОП „Социални дейности“-В* и за периода от м.
06.2021 г. до м.11.2021 г. е получила доходи в размер на 5017.41 лв., видно от приложеното
Удостоверение № 2298/17.12.2021г.
От приложеното заверено копие на регистрационна карта от Дирекция „Бюро по труда”-
В*се установява, че ответната страна бащата на децата е безработен. По делото няма ангажирани
доказателства от които да се установява, че същият реализира някакви доходи от трудова,
търговска или друг вид стопанска дейност.
По делото е представен и социален доклад от Дирекция”Социално подпомагане”-В*,
съгласно който децата Б* и В* се отглеждат от своята майка, но не и без финансовата подкрепа на
бащата.
По делото няма данни и не са ангажирани доказателства от които да се установява, че
децата страдат от хронични или други заболявания изискващи постоянно лечение, както и
доказателства за извършени разходи за лечение.
От свидетелските показания на свидетелката Стоянова се установява, че с Т.Н. са колежки
и се познават от около една година. Излага показания, че майката полага грижи за децата. От
същата знае, че ответникът работи като международен шофьор, но не са говорили за пари и
издръжки. Майката често отсъствала от работа защото децата боледували.
Свидетелката Н. /майка на ищцата/ заявява, че дъщеря и ответника са разделени от
септември 2021 г., като сочи, че ответникът е работил като международен шофьор, но към момента
е безработен. Твърди, че докато са живеели заедно ответникът всеки месец редовно е давал на
ищцата по 700 евро, които е превеждал по банков път, както и че й е дал 8000 евро, за да си погаси
заема и да си изплати гарсониерата. Свидетелката излага, че последната сума, която ответникът е
дал на ищцата е било през август 2021 г. в размер на 2800 евро, за да има до края на годината пари
за децата, както и че децата са при майката,която възпрепятства контактите им с бащата.
С обжалваното Решение № 51/03.02.2022г., постановеното по гр.д. № 1950/2021г., по
описа на ВРС първоинстанционният съд е осъдил ответника ЛЮБ. ЦВ. АЛ. да заплаща на детето
си В* Л* А.а, чрез нейната майка и законен представител Т. ИВ. Н., , ежемесечна издръжка в
размер на 200.00 лева, считано от 14.09.2021 г. /датата на предявяване на иска/ до настъпване на
законни причини за изменение или прекратяване на тази издръжка, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния претендиран
размер от 300.00 лв., като неоснователен.
Осъдил е ответника ЛЮБ. ЦВ. АЛ. да заплаща на детето си Б** Л** А., чрез неговата
майка и законен представител Т. ИВ. Н., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на
180.00 лева, считано от 14.09.2021 г. /датата на предявяване на иска/ до настъпване на законни
причини за изменение или прекратяване на тази издръжка, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния претендиран размер от
250.00 лв., като неоснователен.
Спорен по делото е определеният от съда размер на издръжките за двете деца.
3
С оглед на така установената фактическа обстановка, ВОС намира следното от правна
страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното
решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния
закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните
права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни
изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и
установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на ВКС, постановени по
реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от
10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на въззивната
инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от
тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само
по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното
решение, а при проверката относно правилността на същото -само за приложението на
императивни материално правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните
по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на
мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата
и ползването на семейното жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за
произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от
надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и
е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
Според чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, а
размерът на издръжката, съобразно нормата на чл. 142, ал. 1 СК, се определя в зависимост от
нуждите на децата и от възможностите на родителя. Това са две кумулативни изисквания, с които
съдът следва да се съобрази.
Получаването на издръжката е безусловно, доколкото не е обусловено от каквито и да е
допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството "ненавършило пълнолетие дете" и на
нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от
детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други
такива (т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
4
определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието и други обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при
подрастващите поначало се предполага. В настоящия случай детето В** е на седемгодишна
възраст, ученик в първи клас и нуждите му са обичайни за деца на неговата възраст. Детето Б*е на
петгодишна възраст, и нуждите му са обичайни за деца на неговата възраст. По делото няма данни
и не са ангажирани доказателства за децата да се извършват разходи за задоволуяване на
специфични нужди и потребности, свързани със здравословното им състояние, обучение,
образование и спортни дейности. В конкретният случай нуждите и на двете деца са свързани с
разходи за храна, дрехи, обувки, учебници и учебни помагала, разходи за лекарства при
необходимост, като не са ангажирани доказателства за извършени разходи в тази насока,
медицински грижи, културни потребности, развлечения, а ориентир за техния размер е приетият в
страната размер на линията на бедност. От представения пред първата инстанция социален доклад
изх. № ПР/Д-ВН/79-001/14.12.2021г. не се установява наличие на данни за наличие на хронични
или други заболявания при децата. По делото на са ангажирани доказателства и не са доказани
повишени разходи във връзка с лечение на децата. Липсват данни за ежемесечни разходи, свързани
със заболяване на децата, в това число и твърдения в тази насока в исковата молба липсват. От
социалният доклад се установява, че майката Т.Н. се подпомага за децата от ДСП-В., на
осн.чл.7,ал.1 от ЗСПД, със месечна сума в размер на 90лв. Майката Т.Н. реализира доход от
трудова дейност средно в размер на 870лв. месечно.
Алиментното задължение на родителя да дава издръжка не е безусловно и зависи от
възможността на същия да предоставя такава – по аргумент от разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК.
Родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може
да отдели средства и за издръжката на своето дете или деца, в противен случай същите могат да
търсят издръжка от лица от друг ред.
Действително по делото се доказва, че въззиваемия/ответника/ понастоящем е безработен и
не реализира доходи. Не е спорно между страните, че бащата е работел като международен
шофьор до лятото на 2021г, реализирал е месечен доход над средният за странат, подпомогнал е
финансово майката на деца със значителни суми пари и е подсигурявал издръжката на децата, за
което има данни в социалния доклад и свидетелските показания на свидетелката А* Н. /майка на
ищцата/.
Не се твърди и доказва ответникът да има алиментни задължение към другиго, по делото не
се установява ответникът да реализира доходи, които да надхвърлят приетия с ПМС №
286/19.08.2021 г. размер на линията на бедност за страната през 2022г. В размер на 413лв, което
налага извод, че същият следва да предоставя на малолетните си деца месечни издръжки в
размерите определени с обжалваното решение на РС-В** от 180лв.месечно за детето Б** и 200лв.
месечно за детето В**., които са близки до минималния по чл. 142, ал. 2 СК (с оглед ПМС №
37/24.03.2022 г.). Следва да се отбележи, че законодателят е обвързал минималният размер на
месечната издръжка с минималната работна заплата за страната /1/4 от минималната работна
заплата за страната/, която е нормативно определена и конпенсира инфлационните поцеси в
страната, поради което наведените в тази насока доводи във въззивната жалба също са
неоснователни.
Предвид изложеното по-горе настоящата инстанция счита, че РС-В** правилно е преценил
5
в съвкупност събраните по делото доказателства въз основана на които и след като е съпоставил
нуждите на всяко едно от децата и факта, че понастоящем въззиваемият не реалицира доходи
правилно е определил размера на присъдените издръжки.
По тези съображения окръжния съд приема оплакванията във въззивната жалба за
неоснователни, като възприема изцяло изложените в обжалваното решение мотиви, които се
основават на събраните по делото доказателства и нормативната уредба залегнала в СК, поради
което решение в обжалваната част ще следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и
обосновано. На основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция.
Въззиваемата страна, с оглед изхода на делото има право на разноски, но не е направила
искане за това, поради което не следва да се присъждат.
По изложените съображения, ВОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 51/03.02.2022г., постановеното по гр.д. №1950/2021г. , по
описа на ВРС в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на месечна издръжка на детето В**
Л** А.а с ЕГН **********, за разликата над 200 лева до 300 лева, както и в частта, с която е
отхвърлен иска за присъждане на месечна издръжка на детето Б** Л** А. с ЕГН **********, за
разликата над 180 лева до 250 лева.
На основание чл.280,ал.3,т.2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6