Р Е Ш Е Н
И Е
№_________/________________,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, IX-ти касационен състав, в публично
заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Красимир Кипров
Членове: М.Иванова-Даскалова
Станислава Стоева
Секретар: Пенка Михайлова
Прокурор: Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова-
Даскалова КНАХД №312 по описа за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и следв. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по жалба на дирекция
„Инспекция по труда“-Варна против Решение №78/17.01.2022 г. по НАХД №4253/2021 г. по описа на ВРС, с което е отменено
НП №03-013917/30.06.2021г.
на директора
на дирекция
„Инспекция по труда“-Варна, с което
на И.В.Н. *** е наложено административно наказания
„глоба“ в размер на 100лв. на
основание чл.413, ал.1 от
КТ за нарушение на чл.126, т.6 от КТ във вр. с чл.11, ал.5 и чл.12, ал.1 от Наредба
№РД-07-2/2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд.
В
касационната жалба се твърди, че Решението на ВРС е неправилно и
незаконосъобразно. То било постановено в противоречие с материалния закон.
Правилно РС установил, че АУАН и НП са издадени при спазване на процесуалните
правила, в законовите срокове, с изискуемото съдържание, че е налице
съответствие между АУАН и НП, а описаната фактическа обстановка се установява и
потвърждава от събраните доказателства и санкционираното лице е могло да
организира защитата си. Неправилно РС тълкувал чл.11, ал.5 от Наредба
№РД-07-2/2009г., като приел, че следва работодателят да е
отговорен за документирането на инструктажа на работещите, в това число на
установеното лице да полага труд. В случая от писмените доказателства се
установявало, че управителят на дружеството е определил длъжностно лице,
натоварено с тази функция. В случая правилно била приложена привилегированата
разпоредба на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като задължението за документиране на
началния инструктаж било изпълнено от длъжностното лице до края на проверката.
С документирането на инструктажа се доказало провеждането на такъв. От
писмените и гласните доказателства можел да се изведе единствено извода за
правилно и законосъобразно прилагане на закона при издаване на НП и ангажиране
на отговорността за нарушението на отговорното длъжностно лице, качеството на
което било безсъмнено доказано. Претендира се отмяна на Решението на
ВРС на основание чл.348, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК и вместо него да бъде
постановено ново, с което НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. В съдебно
заседание упълномощения юрисконсулт поддържа жалбата и
моли да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - И.В.Н. *** депозира писмено възражение срещу жалбата, която намира за
неоснователна. Решението на РС-Варна било постановено в съответствие с
процесуалните правила и закона. Основателно РС отменил НП като
незаконосъобразно поради липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението
в обстоятелствената му част. В този смисъл била съдебната практика на ВРС и на
Адм. съд-Варна по казуси със сходна фактическа обстановка. Счита, че не са
налице основания за отмяна на Решението на РС-Варна.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното
решение като правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Съгласно
чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното
решение подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК,
като съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата
пороци, а за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на
решението следи и служебно. В жалбата се твърди неправилно приложение на закона.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Решението
на РС-Варна е валидно и допустимо.
Касационният
състав извърши проверка за правилността на приложението на материалния закон от
ВРС, въз основа на фактическите установявания в решението му, с оглед забраната
в чл.220 от АПК. РС установил, че с обжалваното
НП е наложена на И.В.Н. на основание чл. 413, ал.1 от КТ глоба в размер на 100лв. за нарушение
на чл. 126, т. 6 от КТ във вр. с чл. 11, ал.5 и чл. 12, ал.1 от Наредба
№ РД-07-02 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, а именно: за това, че на 04.06.2021г. в обект ресторант „Бийч“ в гр. Варна на плаж Алея Първа, стопанисван от „Сторидж 2019“ ЕООД, в качеството й на отговорно длъжностно лице съгласно Заповед от 29.04.2021г. не е документирала провеждането на начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа в Книга за инструктаж /Приложение
1/ на Н. М. М. на
длъжност „готвач“ в ресторанта на дружеството.
РС уважил
въззивната жалба и постановил отмяна НП №03-013917/30.06.2021г.
тъй като направил извода, че от описаното в него
не било ясно какво точно нарушение издателя му е приел за извършено от И.Н.. РС
намерил, че в НП издателят му следвало да посочи дали е приел, че е извършен
инструктажа и на коя дата и само не е бил документиран, или е приел, че изобщо
не е осигурено провеждане на инструктажа. В тази връзка въззивния съд
акцентирал на обстоятелството, че различни субекти отговарят за осигуряване
провеждането на инструктажа и за документирането му. Освен това следвало в
обстоятелствена част на НП да се посочат елементите на трудовото правоотношение
на М., за да се заключи, че именно на 04.06.2021г. е следвало да се извърши и
да се документира начален инструктаж на същия. В тази връзка РС отчел
представения и приет по делото трудов договор с М. с дата на постъпване - 05.06.2021г.,
с оглед на което е следвало да му бъде проведен инструктажа на 05.06.2021г.
съгласно чл.12, ал.1 от Наредбата. РС приел, че неправилно е определена И.Н. за субект на административното
нарушение в АУАН и в НП въз основа на Заповедта на работодателя от
29.04.2021г., тъй като в нея името й не фигурирало. Последният аргумент на
въззивния съд за отмяна на НП е неправилното посочване в него на чл.126, т.6 от КТ като нарушена разпоредба.
Касационният съд намира, че в случая е налице изложеното в жалбата основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на въззивното решение -
нарушение на материалния
закон.
Фактите относно субекта на административно-наказателната
отговорност са установени от въззивния съд при неправилна преценка на събраните
по делото доказателства, което от своя страна е довело до погрешни правни
изводи. Като писмено доказателство с преписката е
приета представената от дружеството Заповед от
29.04.2021г. на управителя на „Сторидж 2019“ ЕООД, в т.ІІ на която е разпоредено инструктажите да се провеждат от управителя или от
упълномощено от него лице. В преписката са налични достатъчно доказателства, а и няма спор между страните, че И.В.Н. е заемала длъжността „управител“ на ресторант
„Бийч“, стопанисван от дружеството. В кредитираното от
съда писмено обяснение от 09.06.2021г. Н. заявява, че е
упълномощена от работодателя със заповед от 29.09.2021г. да извършва инструктажи, за което има
обучение от Службата по трудова медицина, за да
може да ги извършва. При съпоставка в съвкупност на писмените
доказателства е видно, че в обясненията Н. е посочила погрешно датата на заповедта, с която работодателят е възложил на управителя провеждането и
документирането на инструктажите на работниците в обекта, тъй като обяснението е дадено от Н. през м. юни
2021г. и визираната от нея заповед е издадената от
29.04.2021г., а и няма как тя да се позовава през юни на заповед от м.
септември. Освен това никой не твърди и не представя по делото заповед от 29.09.2021г.
Заявеното в
обясненията на Н. обстоятелство, че тя като управител отговаря за
документирането на инструктажите в обекта за изпълнение на което имала
специално обучение кореспондира с приетото по делото удостоверение
№ 4/7.05.2021г. издадено от Служба по
трудова медицина „Елей-2004“ ЕООД, че на 07.05.2021г. тя е завършила обучение
по здравословни и безопасни условия на труд. Преценката в съвкупност на тези доказателства изцяло кореспондира с извода на актосъставителя и на
наказващия орган, че управителя на ресторанта - И.Н. е отговорното
за инструктажите в този обект „Сторидж
2019“ ЕООД длъжностно лице, а не управителя на дружеството. Поради това неправилно РС заключил, че НП е незаконосъобразно, поради
неправилно определяне на И.Н. за отговорна за описаното в АУАН и в НП нарушение.
В несъответствие
с установеното от РС в решението от фактическа страна, че по време на
проверката на 04.06.2021г. ресторанта е работел и са били обслужвани клиенти,
когато инспекторите се заели с описване на персонала и изискване на документи
от управителя Н., до барбекюто имало трима готвачи, единият от които бил Н. М.
М. са направените изводи, че не е ясно защо в обстоятелствената част на АУАН и
на НП е прието, че на 04.06.2021г. е следвало Н. да
документира проведения му начален инструктаж, а не на 05.06.2021г., която дата
била посочена в трудовия му договор като дата на постъпване на работа. Щом М. е
видян от проверяващите, че е единият от тримата готвачи, допуснати до барбекюто
в ресторанта, който е бил отворен и е обслужвал клиенти и няма данни и
доказателства той да е бил там в предходни дни, правилно 04.06.2021г. е датата
на която и актосъставителя и наказващият орган са приели, че е следвало да се
документира началния му инструктаж.
След като и в
АУАН и в НП обвинението, което се вменява на управителя на ресторанта е, че не
е документирала провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве на М.,
който единият от тримата готвачи видят до барбекюто по време на работа на
обекта, когато се обслужват клиенти и нито Н., нито М., нито друго лице от
персонала не са твърдяли, че не му е бил проведен начален инструктаж, правилно
в акта и в НП не е предявено обвинение за неосигуряване или за непроверждане на
начален инструктаж, а за неизпълнение на задължението за документирането му в
нарочната книга от натовареното с тази функция длъжностно лице в обекта.
Релевантните факти за конкретното нарушение са правилно и в пълнота установени
и описани в АУАН и в НП, поради което неправилно в Решението на РС е преценено,
че в обстоятелствената им част е следвало да имало конкретни данни за
правоотношението на М. с дружеството. Това е обусловило неправилния извод на
РС, че е налице неяснота и непълнота на описаното в акта и в НП нарушение,
както и че е било ограничено правото на защита на привлеченото към отговорност
лице. Това тричленният състав при проверката не установи, нито нарушения на
процедурните правила при издаване на НП, които да са съществени и да
обосновават отмяната му. След като РС е установил от фактическа страна, че М.
заедно с други готвачи са били до барбекюто в отворения за клиенти ресторант,
той е видян от проверяващите да работи в обекта по време на проверката, което
независимо дали се основава на сключен трудов договор или не е породило по
силата на чл. 11, ал.2 от Наредба № РД-07-2/2009г. задължение за Н. да проведе начален инструктаж и да го документира
в Книга за инструктажите /Приложение № 1/ съгласно чл. 11, ал.5 от Наредбата. От
несъмнено установеният по делото факт за липсата на документиран инструктаж
следва правния извод за допуснато от Н. нарушение, което правилно е
квалифицирано в НП като такова по чл. 126,т.6 от КТ. Правилно е определена и
санкционната норма на чл.413, ал.1 от КТ ,
С оглед
гореизложеното оплакванията в касационната жалба са основателни. НП е правилно
и законосъобразно издадено, в производство проведено при спазване на правилата,
без да са били ограничени правата на И.Н. и възможността й да се запознае с
обвинението, да го разбере, да го оспори и да направи твърденията си за други
факти, ако счита такива за осъществени вместо констатираните и да ангажира
доказателства за тях. Наложеното наказание с НП е в минималния размер от 100лв.
предвиден в чл. 413, ал.1 от КТ и изцяло съответства на обществената опасност
на деянието и дееца, справедливо е и достатъчно за постигане на целите на
превенцията.
Поради това
Решението на РС-Варна следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно
и вместо него да бъде постановено ново, с което НП да бъда потвърдено.
При този изход на спора, своевременно направените искания от
представителите на дирекция „ИТ“-Варна пред двете инстанции за присъждане на
юрисконсултски възнаграждения са основателни и следва да бъдат уважени. На
основание чл.63д, ал.3 и ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.143, ал.3 и ал.1 от АПК, И.В.Н.
следва да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна сумата от 160лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение в размер на минимума от 80лв. за въззивната
инстанция и в размер на 80лв. - за настоящата инстанция.
Водим от
това и на основание чл.221 ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №78/17.01.2022г. на Районен съд – Варна по НАХД №4253/2021г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП
№03-013917/30.06.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Варна.
ОСЪЖДА И.В.Н.
*** с ЕГН ********** да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна сумата
от 160/сто и шестдесет/лева за юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: