№ 1375
гр. Варна, 14.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500443 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 103863/20.12.2024 г., подадена от
Е... собственост с административен адрес: гр. Варна, бул. „... О...“ № 93, вх. Б,
представлявана от домоуправителя К... Д... Г...-Й..., действаща чрез адв. Г. М.,
срещу решение № 4290/28.11.2024 г. по гр.д. № 12650/2023 г. по описа на
Районен съд – Варна, 9-ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от
въззивника срещу В. С. В. положителен установителен иск с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10
от ЗУЕС за признаване за установено в отношенията между страните, че в
полза на ищеца съществува вземане в размер на сумата от 276.00 лева,
представляваща незаплатени от ответника дължими месечни такси към е...та
собственост за периода от месец април 2021 г. до месец май 2023 г., от която
сума в размер на 182.00 лева за ремонт и обновяване на е...та собственост и
сума в размер на 94.00 лева за поддръжка и управление на е...та собственост,
съгласно приети решения от общото събрание на е...та собственост,
обективирани в Протокол № 1 от 19.03.2021 г., Протокол от 16.09.2022 г. и
Протокол № 3 от 10.10.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената
главница от датата на завеждане на заповедното производство – 06.06.2023 г.
до окончателното погасяване на задължението, за която сума е издадена по
реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение № 4429
от 01.08.2023 г. по ч. гр. д. № 7259 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти
съдебен състав.
Във въззивната жалба жалбоподателят оспорва първоинстанционното
решение в отхвърлителната му част като необосновано и неправилно поради
нарушение на материалния и процесуалния закон. Намира за
незаконосъобразен изводът на съда за неоснователност на предявените по реда
на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК установителни исковете поради това, че
1
вземанията – предмет на установяване, произтичат от взето решение на ОСЕС
от 09.04.2021 г., протоколът от което събрание не е представен в заповедното
производство по чл. 410 ГПК и не е обективиран в издадената заповед за
изпълнение. Поддържа, че в заповедното производство процесните вземания
са индивидуализирани надлежно по основание и размер, вкл. е посочен
начинът на формиране на общо претендираната сума. В изпълнение на
изискванията на чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС е представен към заявлението и
протоколът от ОСЕС от 30.09.2022 г., на което е взето решение да се даде
допълнителен срок на длъжника В. В. за изпълнение на задълженията му към
ЕС, след изтичането на който срок е започнала и съдебната процедура.
Намира, че основанието на претенциите за заплащане на такси за управление
и поддръжка на ЕС, както и за ремонт, произтича от закона – чл. 6, ал. 1, т. 9 и
т. 10 от ЗУЕС, а с решението на ОСЕС само се конкретизира размерът им.
Затова и намира, че предявените установителни искове са съответни на
заповедта за изпълнение, в която вземанията са конкретизирани по основание
– такси за управление и поддръжка и такси за фонд ремонт и обновяване по
чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС, както и по размер – 276 лв., от които 182 лв. за
ремонт и обновяване и 94 лв. за управление и поддръжка.
Отделно намира, че заповедният съд не е следвало да издава заповед за
изпълнение, ако е счел, че приложените към заявлението протоколи от ОСЕС
не обективират основанието на вземанията. Поддържа, че и исковият съд е
допуснал процесуално нарушение, като не му е дал надлежни указания за
отстраняване нередовностите на исковата молба. В тази връзка излага, че в
обстоятелствената част на молбата е отразено, че размерът на задълженията е
определен с решения на ОСЕС по протокол от 09.04.2021 г., а в петитума се
претендира съдебно установяване на вземанията по издадената заповед по чл.
410 ГПК с отразени в нея други три протокола от ОСЕС от дати 19.03.2021 г.,
16.09.2022 г. и 10.10.2022 г. Изтъква, че въпросният протокол от 09.04.2021 г. е
посочен изрично и в депозираната уточнителна молба от 19.10.2023 г., в
изпълнение на дадените му съдебни указания да уточни на какво основание се
претендират сумите, като посочи протокола, обективиращ взетите решения за
определяне размера на таксите. При тези данни намира, че е било налице
противоречие в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, за което
исковият съд е следвало да му даде указания, вкл. да му укаже възможността
за предявяване на осъдителен иск за процесните вземания. Поддържа, че като
не е сторил това, съдът е допуснал процесуално нарушение, довело до
постановяване на незаконосъобразен краен съдебен акт.
Намира, че по същество установителните искове са доказани по
основание и размер и е следвало да бъдат уважени. По този повод излага, че е
безспорно, че ответникът е собственик на ап. 12 в ЕС, както и че не е заплатил
процесните суми, като размерът на дължимите съгласно ЗУЕС такси е
определен с влязло в сила решение на ОСЕС от 09.04.2021 г.
По изложените съображения по същество моли за отмяна на
обжалваното решение в отхвърлителната му част и постановяване на друго, с
което да бъде признато за установено, че въззиваемият дължи на ЕС
процесните суми, както и да бъдат присъдени сторените от въззивника
разноски за двете инстанции. В условията на евентуалност моли делото да
бъде върнато на ВРС за разглеждане на предявен евентуален осъдителен иск
за процесните суми на основание взети решения на ОСЕС по протокол от
2
09.04.2021 г.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна В. С. В., действащ
чрез адв. С. К., е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага
становище за нейната неоснователност. Поддържа, че в представените към
исковата молба протоколи не се съдържат изпълними решения, съответстващи
на посочените в петитума вземания. Намира, че първоинстанционният съд е
дал надлежни указания до ищеца за отстраняване на констатираните
нередовности на исковата молба, като не е бил длъжен служебно да поправя
петитума, нито да го съобразява с издадената заповед за изпълнение, а още
по-малко да указва на ищеца да предявява иск на друго основание. Счита за
недопустимо едва пред въззивният съд ищецът да се позовава на нередовност
на собствената му искова молба. Споделя мотивите на първоинстанционния
съд за неоснователност на исковете поради това, че същите са основани на
протокол от ОСЕС от 09.04.2021 г., който не е бил представен по заповедното
производство и не е отразен в издадената заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК.
С тези аргументи по същество моли въззивната жалба да бъде оставена
без уважение и да му бъдат присъдени разноски по делото.
Съдът, след извършена по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК служебна
проверка за редовност и допустимост на подадената въззивна жалба,
намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения двуседмичен срок по
чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна – ищец в първоинстанционния
процес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен
интерес от обжалване, като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от
ГПК. Същата се явява редовна и допустима и следва да бъде приета за
разглеждане.
Страните не са направили доказателствени искания пред настоящата
въззивна инстанция.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
103863/20.12.2024 г., подадена от Е... собственост с административен адрес:
гр. Варна, бул. „... О...“ № 93, вх. Б, представлявана от домоуправителя К... Д...
Г...-Й..., действаща чрез адв. Г. М., срещу решение № 4290/28.11.2024 г. по
гр.д. № 12650/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 9-ти състав, в частта,
с която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу В. С. В. положителен
установителен иск с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415
ГПК вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане в
размер на сумата от 276.00 лева, представляваща незаплатени от ответника
дължими месечни такси към е...та собственост за периода от месец април 2021
г. до месец май 2023 г., от която сума в размер на 182.00 лева за ремонт и
3
обновяване на е...та собственост и сума в размер на 94.00 лева за поддръжка и
управление на е...та собственост, съгласно приети решения от общото
събрание на е...та собственост, обективирани в Протокол № 1 от 19.03.2021 г.,
Протокол от 16.09.2022 г. и Протокол № 3 от 10.10.2022 г., ведно със законната
лихва върху посочената главница от датата на завеждане на заповедното
производство – 06.06.2023 г. до окончателното погасяване на задължението, за
която сума е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение на
парично задължение № 4429 от 01.08.2023 г. по ч. гр. д. № 7259 по описа за
2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
26.03.2025 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на
въззивника – и препис от отговора на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4