№ 118
гр. София, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000501914 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 49 от 15.04.2024 г. постановено по т.д.№ 144/2023 г. по описа на СОС,
TO, ІІІ състав съдът е уважил частично обективно съединени искове с правно основание чл.
511, ал.3 КЗ вр. чл. 80, ал.1 ЗЗД, като е осъдил Сдружение "Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи", да заплати в полза на В. Д. М. сумата от 20 000
лева /двадесет хиляди лв./, обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и сумата
от 246.40 лева /двеста четиридесет и шест лв. и четиридесет ст./, обезщетение за причинени
имуществени вреди - направени разходи за лечение - потребителска такса и транспорт с
линейка по фактури № 319/22.05.2023г. и № **********/22.05.2023г., причинени в резултат
на ПТП, настъпило на 14.05.2023г. около 10.10 часа на път I - 1 /Е79/, в района на км.181, по
вина на М. М. Г., ирански гражданин - водач на т.а. марка „Волво“, модел „FH РС24“, рег. №
********, със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с
ирански застраховател - Bimeh Iran /Iran Insurance Company/, без кореспондент за
територията на РБ, с полица № IR11/1402/284/284/98, валидна до 25.05.2023г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 01.10.2023г. до окончателното им заплащане,
Със същото решение са отхвърлени исковете в останалата им част както следва: за
неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до претендирания такъв от 26 000лв., за
имуществени вреди за разликата над 246.40 лв. до 258.44 лв., както и за законна лихва за
периода от 30.06.2023г. до 30.09.2023г. като неоснователни.
1
Присъдени са разноски, като на осн. чл.78, ал.6 ГПК Сдружение „НББАЗ е осъдено да
заплати по сметка на СОС сумата от 1250 лева /хиляда двеста и петдесет лв./, дължима
държавна такса и направени разноски от бюджета на съда. На осн.чл.38, ал.2 ЗА ЗАД да
заплати на адв.Я. Д. от САК, сумата от 2 300 лева /две хиляди и триста лв./, адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.
По компенсация на осн. чл.78, ал.3 ГПК В. Д. М. е осъден да заплати на Сдружение
„НББАЗ" сумата от 997.40 лева /деветстотин деветдесет и седем лв. и четиридесет ст./,
направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част на исковете.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник Сдружение "Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи", оспорва решението в неговата осъдителна част за разликата
над 10 000 лв. до 20 000 лв. причинени неимуществени вреди и моли искът в тази част да
бъде отхвърлен, като се приложи 50% съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД. Изтъква
факта, че съдът неправилно е извел, че произшествието е било непредотвратимо за водача на
л.а.„Фолксваген“ чрез своевременно намаляване на скоростта и предприемане на аварийно
спиране преди да настъпи челния удар с товарния автомобил. За да изведе този си извод,
съдът не е кредитирал приетото по делото без възражения на страните експертно
заключение на автотехническия експерт по назначената Комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, единствено в частта относно установената от вещото лице
технически обоснована възможност за ищеца да предотврати произшествието, чрез
своевременно намаляване на скоростта на движение и спиране, който извод е технически и
математически изведен от вещото лице, което се позовава, както на скоростта на движение
на л.а., така и на отстоянието на което същият се е намирал към момента на пресичане на
разделителната линия, разделяща лентите за движение от страна на товарното МПС.
Паралелно с този си извод, първоинстанционният съд кредитирал експертното заключение в
останалата му част, като позовавайки се на същото извежда виновно поведение за водача на
товарното МПС, изхождайки от установения в експертното заключение механизъм, който
също е изграден въз основа на предположения и хипотетични допускания на вещото лице,
което изрично е посочило, че изходните данни, с които разполага и въз основа на които е
изготвил модел на механизъм изискват хипотетично зададени от него скорости на движение
и за двата автомобила. Отделно, вещото лице сочи изрично на страница четвърта от
заключението, че както в констативния протокол за ПТП, така и в протокола за оглед на
местопроизшествието „липсват оразмерявания и данни за хоризонталния профил на
платното за движение в района на ПТП, липсват и данни относно мястото на установяване
на двете МПС след удара, липсват данни за навлизането на товарното МПС в лентата за
насрещно движение, както и не са описани обективни следи и данни за задиряния по
пътното платно, въз основа на които да се установи точно мястото на удара. Счита, че при
постановяване на съдебния акт, съдът е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, като е извел от едни и същи обстоятелства, противоположни
2
изводи, веднъж за доказаност на виновното поведение на водача на товарното МПС и втори
път за недоказаност на техническата предотвратимост на ПТП и вредоносния резултат от
страна на ищеца, позовавайки се на обстоятелство, което лежи в основата на установяването
на механизма на ПТП в цялост, а именно допустими и определяеми скорости на движение и
за двете МПС - та, които освен водещи за механизма на ПТП, са и решаващи по отношение
на обективното му установяване, каквото съдът е приел за доказано, но само по отношение
на елементите от механизма, касаещи поведението на водача на товарното МПС, респ. място
на удар, навлизане в лентата за насрещно движение без същото да бъде установено
обективно, за да се установи, действително навлизане и колко от страна на товарното МПС.
Посочва, че съгласно практиката на ВКС по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, за да е
налице причинна връзка между поведението на лицето - водача на л.а. „Фолксваген“, следва
от конкретното фактическо действие или бездействие, доказано да са произтекли за
него вреди. Т.е. дори и действията на водача на товарното МПС, да са станали
първопричина за възникналата опасност, по делото не е доказано по несъмнен начин, че
ищецът пренебрегвайки свое законово задължение да реагира своевременно на възникналата
пътна ситуация, като намали скоростта си на движение и предприеме аварийно спиране, с
които действия технически обосновано е могъл да спре и предотврати удара, респ.
произтеклият за него вредоносен резултат. Счита, че съдът не е ценил и анализирал логично
и последователно приетото по делото експертното заключение в неговата цялост и е извел
неправилен извод за недоказаност на техническата предотвратимост на ПТП за водача на
л.а.- ищец по делото. В заключение посочва, че съдът неправилно и необосновано в
противоречие с установеното по делото поведение на ищеца в доказана причинна връзка с
произтеклото ПТП и претърпените от него телесни увреди е приел, че не е налице основание
за прилагането на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Моли съда да намали присъденото
обезщетение, ведно със законните последици по отношение лихвата и разноските пред двете
съдебни инстанции.
Въззиваемата страна В. Д. М. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението
като правилно и законосъобразно. Изтъква факта, че механизма на процесното ПТП е пълно
и главно доказан, чрез ангажираните доказателства и АТЕ, въз основа на които е безспорно
доказан механизма, причините и обстоятелствата за настъпването на процесното ПТП се
потвърждават и от приетата и неоспорена от страните автотехническа експертиза, според
която водачът на товарния автомобил е имал възможност да не допусне ПТП, ако е
управлявал своето МПС със съобразена с пътните условия скорост. Нещо повече относно
процесното ПТП е образувано НОХД № 629/23г. по описа на Районен съд - Ботевград, като
същото е приключило със споразумение, с което водачът на товарния автомобил е признат за
виновен. Намира за неоснователен довода на жалбоподателя, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца. Видно от приетата по делото КСМАТЕ и
конкретният механизъм на произшествието към момента на настъпването на ПТП В. М. е
бил с поставен обезопасителен колан, което определя и по-леките му наранявания,
причинени от съприкосновението на тялото му с волана, а не например с арматурното табло
или стъклото на автомобила. Намира, че не е доказано, че със своите действия/бездействия е
3
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Намира, че така определеното
обезщетение отговаря на принципа за справедливо обезщетяване на претърпени вреди по
чл.52 ЗЗД, като решаващият състав е приложил в пълнота критериите за справедливост,
очертани в Постановление № 4/23.12.1968 на Пленума на ВС. Взети са предвид получените
увреждания изразяващи се в: фрактура на четвърто, пето, шесто и седмо ребро вдясно по
средната ключична линия, както и травмата на гръдния кош. Същите са причинили трайно
затруднение при движението на снагата за срок по-голям от 30 дни. Към момента на
получаването на травмите пострадалият е бил на 76 години, възраст, в която
възстановяването протича много по-бавно и болезнено, като същият е търпял с намаляващ
интензитет физически болки и страдания, както и затруднено дишане, съпроводено с
болезненост на торса, в продължение на месеци. Предвид характера на травматичните
увреди пострадалият е имал нужда от ежедневни грижи при изпълняване на обичайните си
битови потребности като обличане и тоалет. Моли решението да бъде потвърдено.
Претендира разноските.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.511 ал.3 КЗ
вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
От фактическа страна се установява, че процесното ПТП е станало на 14.05.2023г.,
около 10.15ч., на главен път I - 1, в района на 181+800 км, в местността „Копяновец“,
землище на община Ботевград, при управление на МПС- товарна композиция, състояща се
от влекач марка „Волво“, модел „FH РС24“, с рег. № ******** и ремарке марка „Мамут“ с
рег. № ********, с посока на движение от гр. Мездра към гр. Ботевград, М. М. Г. нарушил
правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.21, ал.2, чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП и
чл.63, ал.2, т.1, изр.1-во от ППЗДвП, като преминал в насрещна пътна лента, в резултат на
което по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице, а именно:
средна телесна повреда на В. Д. М. от гр., *** - настоящия ищец, изразяваща се в счупване
на четвърто, пето, шесто и седмо ребра в дясно по средната ключична линия, причинили
трайно затруднение движението на снагата за срок по-голям от 30 дни, средна телесна
повреда на Н. В. Д. от гр. ***; средна телесна повреда на Д. В .А. от гр. ***.
Горното се установява от споразумение одобрено в о.с.з. на 27.09.2023г. по НОХД №
629/2023г. по описа на РС - Ботевград, съгласно което М. М. Г. /M. M. G./ - ирански
гражданин е признат за виновен, поради което и на осн. чл.343, ал.3, б.„а“ вр.ал.1, б.„б“
вр.чл.342, ал.1 и чл.55 ал.1, т.1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от десет месеца,
изпълнението на което е отложено на осн. чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от три години.
/л.75/. Споразумението, аналогично на присъдата, е задължително за гражданския съд по
смисъла на чл.300 ГПК в частта досежно деяние, вина, противоправност, а в случая и
досежно наличието на средна телесна повреда.
4
Видно от заключението по допуснатата комплексна АТЕ и СМЕ /л.133/, кредитирано от съда
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че ищецът е
бил приет за лечение в УМБАЛ „Света Анна“ АД - София в Клиниката по хирургия на
14.05.2023г. след като пострадал при ПТП като водач на л.а. При извършената
рентгенография на гръден кош са установени фрактури на четири ребра вдясно по
медиоклавикуларната линия - 4, 5, 6 и 7-мо ребра вдясно. Проведено е консервативно
лечение, включващо и рехабилитационни процедури по програма. След подобряване на
състоянието бил изписан на 22.05.2023г. с диагноза контузия на гръдния кош и фрактура на
4-7-мо ребра вдясно. В резултат на гръдната травма пострадалият е изпитвал силни в
началото с намаляващ интензитет болки и страдания при движение, дишане, кихане и
кашляне в рамките на около два месеца. Сочи се, че този тип увреждания се възстановяват
напълно без да останат трайни или постоянни последици за здравето и живота на
пострадалия. Представените счетоводни документи, са били във връзка с проведеното
лечение на уврежданията на ищеца.
Основният спорен по делото въпрос е има ли съпричиняване от страна на пострадалия
по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД, което възражение се релевира своевременно пред първа
инстанция и е предмет на въззивно обжалване. Ответникът, сега жалбоподател, твърди, че
пострадалият, като водач на л.а. при ПТП е съпричинил вредоносния резултат, като
управлявал МПС с превишена и несъобразена с атмосферните и пътните условия скорост; не
се е движил най-вдясно на заеманата от него лента за движение; не е контролирал
непрекъснато управляваното от него МПС, като е извършил неправилна маневра,
несъобразена с възникналата опасност от ПТП т.е. не е реагирал своевременно на
възникналата опасност от ПТП, не е предприел незабавно аварийно спиране.
В протокола за оглед за местопроизшествието не са констатирани и описани никакви следи
от двете превозни средства, оставени от тях преди или след удара. Затова не може да бъде
определена скоростта на движение на л.а.„Фолксваген“ към момента на удара, предвид
неизвестните маси на двете превозни средства, поради което експертизата съвсем
произволно приема, че скоростта му на движение към този момент е била 30 км/ч,
доколкото по делото липсват данни за превишаване скоростта от водача на
автомобила. Приемайки тази скорост, заключението е, че опасната му зона за спиране би
била 18.17 метра, а челната част на влекача „Волво” е изминала около 30.20 метра в зоната
на лентата за насрещно движение от момента на навлизането й в лентата до момента на
удара. Експертизата приема, че в момента, в който челната част на влекача е навлязла в
лентата за движение на л.а. и ако водачът му е реагирал незабавно за намаляване на
скоростта или спиране, челната част на л.а. би се установила на около 2.94 метра преди
мястото на удара. Имайки предвид, че ударът за л.а. е челен /изцяло в неговата пътна
лента/, то удар при това положение отново би настъпил, но в условието на
евентуалност, тъй като това ще зависи и от действията на влекача.
Безспорно пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан, което определя и по-леките
му наранявания, причинени от съприкосновението на тялото с волана, а не например с
5
арматурното табло или стъклото на автомобила.
СОС е приел, че не са налице основания за намаляване на присъденото обезщетение във
връзка с наведените доводи, че ПТП е било предотвратимо за него, доколкото е имал
възможност при своевременна аварийна реакция да спре л.а. преди да настъпи челния удар с
т.а. Съдът не кредитира заключението в тази част поради липсата на всякакви данни по
делото за скоростта на л.а., предопределяща всички останали изчисления - в тази му част
заключението се базира единствено на предположения.
САС споделя напълно този довод на първа инстанция, тъй като дори да се кредитира
заключението в тази част, то приема, че скоростта на л.а. преди ПТП е била 30 км/ч, а оттам -
че опасната му зона за спиране е била 18.17 метра и че в момента, в който челната част на
влекача е навлязла в лентата му за движение, при своевременно спиране л.а. би се установил
на 2.94 метра преди мястото на удара т.е. ударът е предотвратим. Това означава автоматично,
че няма нарушение на правилата за движение, тъй като на видно от писмо на АПИ на л.118 в
землището към 14.05.2023г. е действал знак В 26 – забранено със скорост повече от 50 км/ч.,
както и В 24 – забранено е изпреварването и са поставени сигнални лампи С 16 .
Следователно водачът на л.а., ако се е движел с 30 км/ч. е много под максимално
допустимата т.е. няма противоправно поведение, а дали е можел да спре аварийно преди
мястото на удара и то на 2.90 м. е въпрос хипотетичен при положение, че е на 76г., а видно
от скицата влекачът е запушил перпендикулярно изцяло неговото пътно платно. Затова САС
споделя напълно този извод на СОС, тъй като от техническа гледна точка причината за
настъпване на ПТП между т.а. и л.а. са изцяло субективните действия на водача на
товарния автомобил, който е преминал в лентата за насрещно движение. Дали
правомерно движещ се л.а. би могъл да избегне удара при аварийно спиране или при
заобикаляне, е въпрос хипотетичен, който не би могъл да обоснове редуциране на
обезщетението по реда на чл.51 ал.2 ЗЗД.
Съгласно разяснителната част на т. 7 от ТР № 1/2014 г. от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г.
на ОСТК на ВКС, съпричиняването на вредата по чл.51 ал.2 ЗЗД изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но
не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се
изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и
да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Направено е отграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото
ПТП, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД, и приноса му
за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на
чл.51 ал.2 ЗЗД. Посочено е, че дали поведението на пострадалия е допринесло за
увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
САС приема, че възражението следва да е доказано пълно и главно от страна на
застрахователя, в случая НББАЗ, а не да почива на вероятни предположения.
Задължението за намаляване на скоростта възниква, когато възникне опасност за
движението или когато е закономерно нейно проявление. В случая пътният инцидент е
6
възникнал внезапно, тъй като товарният автомобил е преминал съвсем неочаквано в
насрещно пътно платно, което е напълно непредвидимо от субективна страна действие.
В решение № 234 от 07.07.2015 г. по н. д. № 665/2015 г. на ВКС е посочено, че при
възникнала опасност за движението, водачът на МПС има единствено задължението да
намали скоростта или да спре, като той няма задължение да завива наляво или надясно с
оглед избягване на аварийната ситуация. Поначало т.нар. "спасителна маневра" е
неправомерна, защото всяко внезапно отклонение на автомобила от праволинейното му
движение може да създаде рискова, конфликтна ситуация, застрашаваща останалите
участници в движението. Водачът на МПС може да извърши спасителна маневра, но няма да
носи наказателна отговорност само ако се е намирал в състояние на крайна необходимост по
чл.13 НК т.е възникналата опасност не може да се предотврати по начините, предвидени в
чл.20 ал.2 ЗДП и не е допуснал причиняване смърт или увреждане на хора /ТР №
106/31.10.1983 г. ОСНК/. Законът обаче не го задължава да направи това, защото изрично е
регламентирал в чл. 20, ал. 2 дължимото поведение при възникване на опасност- да намали
скоростта или да спре. В случая, съобразно приетите от решаващата инстанция факти и с
оглед инкриминираните нарушения на правилата за движение, може да се направи
единственият извод, че пострадалият е управлявал превозното средство правомерно, не е
допуснал нарушения в режима на скоростта и не е успял да предотврати удара, защото той е
бил внезапен и непредвидим.
В този смисъл възражението за съпричиняване правилно е преценено като неоснователно,
доколкото липсата на спасителна маневра респ. спирачни следи за аварийно спиране не се
намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди и техния обем.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, а именно - разпит на св.А. /внучка на
ищеца/ в о.с.з. на 06.02.2024г., които съдът кредитира при условията на чл.172 ГПК.
Свидетелката посетила дядо си и вуйчо си на 14.05.2023г. в УМБАЛ „Света Анна“ АД -
София, които били транспортирани там веднага след катастрофата. Заварила дядо си на
легло, имал травма на гръдния кош и бил със счупени ребра. След изписването му от
болницата имал синини и болки в травмираната част на тялото, било му трудно да диша и
почти невъзможно да става. В къщи тя му помагала за преобличането, храненето, трудно
ходел, а и досега му е трудно да движи горната част на тялото си. Продължава да се задъхва,
трудно повдига ръцете си - например не можел да простира. Вече е на 76 години, а преди не
е имал подобни оплаквания.
СОС е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните наличието на
валидно застрахователно правоотношение, по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за товарния автомобил марка „Волво“, модел „FH РС24“, рег. № ********,
сключена с ирански застраховател - Bimeh Iran /Iran Insurance Company/, без кореспондент за
територията на РБ, с полица № IR11/1402/284/284/98, валидна до 25.05.2023г. В този смисъл
е налице пасивна процесуална и материално-правна легитимация.
В. Д. М. е депозирал претенция за изплащане на обезщетение вх. № 2-0572/30.06.2023г. по
7
описа на НББАЗ /л.13/, но до изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ НББАЗ не се е
произнесъл. Следователно падежът настъпва към 30.09.2023г. с изтичане на тримесечният
срок.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
ПТП, както и вредите, са настъпили на територията на Република България, поради което са
приложими разпоредбите на КЗ.
На основание чл.300 ГПК споразумението, както и влязлата в сила присъда, е задължителна
за съда разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца, поради което по делото е установен
фактическия състав на чл.45 ЗЗД осъществен от водача на иранския товарен автомобил.
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка причинна
връзка с претърпяните от ищеца травми, наложили разходване на парични средства за
лечение и обусловили временно влошаване на здравето, съпътствано със значителни болки и
страдания, за период от около 2 месеца.
Възражението за съпричиняване от страна на пострадалия, е недоказано пълно и главно -
няма ангажирани доказателства скоростта на л.а. преди ПТП да е била 30 км/ч, респ. да се
приеме, че опасната му зона за спиране е била 18.17 метра и че в момента, в който челната
част на влекача е навлязла в лентата му за движение, при своевременно спиране л.а. би се
установил на 2.94 метра преди мястото на удара т.е. ударът е предотвратим.
Паралелът и сравнението в поведението на участниците в движението с оглед
задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава, обосновава конкретната за всеки случай
преценка за реалния принос и разпределянето на отговорността за причиняването на
деликта. С тази практика се доразвиват постановките на Постановление № 17 от 18.11.1963г.
на Пленума на ВКС (т.7). Тя се явява съобразена и с постановените впоследствие
Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС (т. 7)
и Тълкувателно решение № 1/2021 от 01.08.2022 г. по т.д. № 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно Тълкувателно решение № 28 от 28.11.1984 г. по н.д. № 10/1984 г. на ОСНК на ВКС,
приложимо и при сега действащия ЗДвП, водачът на МПС е длъжен да съобрази скоростта
на движението си не само с примерно посочените от чл.20 ал.2 ЗДП фактори, но и с всички
други отрицателно действащи фактори. Намаляването на скоростта е в зависимост от
степента на опасност. Колкото опасността е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-
малка. Моментът на възникване опасност за движението се определя по фактически, а не от
формални критерии. След като в случая няма оставени трасологични следи, не може да се
приеме за доказано пълно и главно възражението на застрахователя за съпричиняване,
изведено на базата на предположение на вещото лице каква е била скоростта на л.а., а оттам
респ. да се формира извод можел ли е последният да спре аварийно преди мястото на удара.
Когато водачът е изпълнил задълженията си по правилата за движение досежно скоростта,
8
той не следва да носи наказателна отговорност за настъпилите общественоопасни
последици. Тълкувателното решение е по въпроси относно режима на скоростите за
движение на МПС и е имало за цел да уеднакви съдебната практика по наказателни дела,
включително относно разпоредбата на чл.15 НК. Тъй като в българското право понятието
„вина“ е единно, постановките в решението могат да се приемат за приложими и в случаите
на деликт по чл.45 ЗЗД, свързван с нарушение на чл.20 ал.2 ЗДвП. В този смисъл е и
практиката на ВКС решение № 160 от 14.02.2020 г. по т.д. № 2674/2018 г. на ВКС, ТК, І т.о. и
др.).
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на предпоставките на
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а именно: вреди, виновно
противоправно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка между това
деяние и част от причинените вреди. При това положение ищецът има право да получи
обезщетение за причинените вреди - неимуществени и имуществени .
ПО РАЗМЕРА:
В процесния случай ищецът претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от причинени телесни повреди, изразяващи се в средна телесна повреда -
фрактури на четири ребра по медиоклавикуларната линия - 4, 5, 6 и 7-мо ребра вдясно и
контузия на гръдния кош. Проведено е консервативно лечение, включващо и
рехабилитационни процедури по програма. В резултат на гръдната травма пострадалият е
изпитвал силни в началото с намаляващ интензитет болки и страдания при движение,
дишане, кихане и кашляне в рамките на около два месеца. Безспорно този тип увреждания
се възстановяват напълно без да останат трайни или постоянни последици за здравето и
живота на пострадалия.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че ищецът е бил на 76 години към датата на
ПТП през 2023г., което предполага по-бавното му възстановяване във времето, като се
отчита икономическата конюктура в страна към 2023г., както и факта, че няма трайни
негативни последици, САС намира, че обезщетението правилно е било определено до размер
от 20 000 лв., без процент за съпричиняване, което остава недоказано пълно и главно от
страна на застрахователя.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 10 000 лв., като жалбата е изцяло неоснователна.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят дължи в полза на въззиваемата страна
направените по делото разноски, но такива няма направени. На осн.чл.38 ал.2 ЗА е дължимо
адв.възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство пред въззивна
инстанция в размер на 1300 лв. без вкл.ДДС.
Воден от горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 49 от 15.04.2024 г. постановено по т.д.№ 144/2023 г. по описа
на СОС, TO, ІІІ състав, в обжалваната осъдителна част.
ОСЪЖДА Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи",
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Средец, ул.Граф
Игнатиев" №2, ет.2, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв. Д. З. - САК, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „Алабин“ № 36, ет. 2 сумата от 1 300 лева /хиляда и триста лв./, съставляваща
определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство по делото.
Решението, като необжалвано, е влязло в сила в отхвърлителната му част, както и изцяло по
отношение на имуществените вреди.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10