Р Е Ш Е
Н И
Е № 1589
гр. Пловдив, 23.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на двадесет
и осми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 3945 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във
вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 46017/26.07.2018 г. от “Изи Финанс“
ЕООД, ЕИК *********, против В.Ж.К., ЕГН **********, с която са предявени положителни
установителни искове за признаване на установено между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 630 лв., представляваща остатъчно неизплатено задължение за главница
по договор за кредит № *** от 03.08.2017 г.
за периода 02.10.2017 г. – 30.05.2018 г., сумата от 453.72 лв. договорна
лихва /съставена от базисна лихва в размер от 101.64 лв. и неустойка в размер от
352.08 лв./ за периода 02.10.2017 г. – 30.04.2018 г., сумата от 40 лв. разходи за
извънсъдебно събиране на задълженията на длъжника по договор за потребителски кредит
********** от 24.08.2016 г., , ведно със законната лихва върху главницата от 23.05.2018
г. до окончателното изплащане на сумата, въз основа на издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8291/2018 г. на ПРС, V гр. с-в.
В исковата молба ищецът сочи, че на
03.08.2017 г. между „Изи Финанс“ ЕООД, като кредитор и В.Ж.К., като кредитополучател,
е сключен Договор за потребителски кредит № ***, с който ищецът предоставил на
ответника кредит за текущо потребление в размер на 700 лв. със срок на
издължаване до 30.05.2018 г. Договорът бил сключен онлайн, чрез средствата за
комуникация от разстояние. Кредитополучателят кандидатствал, чрез интернет
страницата www.minizaem.bg, на която създал
потребителски профил. Кредиторът изпратил електронно съобщение, с което
запознал кредитополучателя с общите условия по договора и му представил
преддоговорна информация. След като кандидатът бил одобрен, той получил на
личната си електронна поща договор и общи условия за писмено потвърждаване,
чрез електронно подписване чрез електронна платформа www.signnow.bg. Договорът бил
сключен чрез електронно подписване на посочената електронна платформа.
Кредиторът извършил преводно нареждане на сумата в размер на 700 лв. по
посочена от кредитополучателя банкова сметка ***. Била уговорена и договорна
надбавка в размер на 124.74 лв. при представяне на обезпечение по договора,
както и санкционна такса в размер на 391.20 лв. при непредставяне на
обезпечение. В чл. 7 от договора били уговорени и разходи за събиране на
задължението. Ответникът платил една вноска – на 02.09.2017 г. Незаплатени били
сумата от 630 лв. за главница, 101.64 лв. за договорна лихва, както и 40 лв.
за разходи за събиране на задължението –
телефонни обаждания, изпращане на писма, справки и др. подобни.
Тъй като ответникът не е изплатил задълженията
си по договора за потребителски кредит, то ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК
срещу ответника, по което било образувано ч. гр. д. № 8291/2018 г. на ПРС.
Срещу заповедта било подаден възражение по чл. 414 ГПК, като в законоустановения
срок бил предявен и искът за установяване на вземанията въз основа на
заповедта. Иска да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца главницата, договорната базисна лихва /101.64 лв./ и разходите
за събиране на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8291/2018 г. на ПРС. Претендира се законна лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението – 23.05.2018 г. до окончателното
изплащане/. Претендират се и разноски за заповедното и исковото производство.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК е ангажиран такъв от ответника. Сочи се, че
исковата молба е неоснователна. Не била налице твърдяната предсрочна
изискуемост на задълженията по сключения договор за кредит. Договорът бил
недействителен. Липсвали подписи под всяка страница на общите условия. Клаузата
за такса за извънсъдебно събиране на просрочени задължения била нищожна и
противоречала на ЗПК. Същата представлявала прикрита неустойка за забава и
заобикаляла чл. 33 ЗПК. Моли за отхвърляне на предявените искове като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта на иска:
С
влязло в сила определение от 14.09.2018 г. /л.46/ е прекратено частично
производството /респ. заповедта е обезсилена/, в частта относно предявения положителен установителен иск за признаване на
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 352.08 лв.,
представляваща незаплатена неустойка за неизпълнение на договорно задължение по
договор за кредит № *** от 03.08.2017 г., въз основа на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8291/2018 г. на
ПРС, V гр. с-в, като недопустимо.
В останалата част,
видно от приложеното ч. гр. д. № 8291/2018 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта
е връчена на длъжника и в срока по чл.414 ГПК е депозирано възражение от същия.
Исковете, по които е образуван настоящият процес и по които производството не е
прекратено, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявени са установителни
искове с правна квалификация чл. 422 ГПК във
вр. чл. 415 ГПК във вр. чл. 9 ЗПК във вр.с чл. 6 ЗПФУР във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 420, ал. 2 ТЗ;
За да бъдат уважени така
предявените искове ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на посоченото облигационно правоотношение – договор за кредит № *** от
03.08.2017 г., сключен, чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно
законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора/, предаването
на уговорената сума на ответника, уговорения падеж на договора, уговорките за
заплащане на възнаградителна лихва и такса за разходи за събиране на просрочени
задължения, настъпването на изискуемостта на претенциите, както и да установи вземанията
си по размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по-
горе обстоятелства, както и да установи възраженията си, че сключеният договор
противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 2 ЗПК, както и, че клаузата за
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение противоречи
на закона – чл. 10а и чл. 33, ал. 1 ЗПК. При установяването на фактическия състав
на вземанията ответникът следва да докаже, че задълженията са погасени.
С Определение на съда от
21.01.2019 г. като признати между страните са отделени
обстоятелствата, че между В.Ж.К. и “Изи Финанс“ ЕООД е сключен договор за кредит
№ *** от 03.08.2017 г., чрез средствата за комуникация от разстояние, като
ответникът е получил необходимата информация по чл. 8 ЗПФУР, и е дал съгласието
си за сключване на договора, както и, че “Изи Финанс“ ЕООД е предоставило кредит
в размер на 700 лв. на ответника, като кредитът бил преведен по посочена от ответника
банкова сметка *** – IBAN ***, което се установява и от приложения по делото договор за предоставяне на
кредит от разстояние /л.6/ и платежно нареждане за преведена сума в размер на
700 лева по посочения договор за заем с получател ответника – В. К. /л.30/
Ответникът не е възразил
срещу доклада по делото и приетите от съда за безспорни обстоятелства. Оспорва
действителността на договора поради неподписване на Общите условия на всяка страница, по което
възражение съдът намира следното:
Съгласно
чл. 6 ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик
и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР предвижда,
че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на
изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните
изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. В настоящия
случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло
електронна,
което не се оспорва от ответника. Не се оспорва, че сключен процесния
договор за кредит от разстояние, като ответницата е дала съгласие, чрез
електронно подписване през електронна платформа www.signnow.bg. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за
електронния документ и електронния подпис, в редакцията му към 03.08.2017 г.,
електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен
или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Законът
придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към
който е добавен квалифициран електронен подпис - чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП – в
редакцията му към 03.08.2017 г., но допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността
на саморъчен - чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП. Съгласно
чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна форма,
добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на
неговото авторство. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е
подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквото
законът признава на подписания писмен документ. Ако се касае за частен
документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението, съгласно чл. 180 ГПК.
В
случая видно от представения договор за предоставяне на кредит от разстояние от
03.08.2017 г. /л.6/ и общите условия към него /л.10/ на всяка страница от
същите има електронен подпис за потребител, съдържащ инициали V.K., като е посочена дата, часа, минутата и секундата, в която е поставен,
положен е подпис и за кредитора. Електронен подпис е положен на всяка една от
страниците както по договора, така и на Общите условия. Ответницата не е
оспорила, че е полагала електронен подпис. Предвид изложеното възражението за
недействителност на договора поради неподписване на общите условия е
неоснователно.
Предвид
изложеното съдът приема, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за кредит № *** от
03.08.2017 г., сключен чрез средствата за комуникация от разстояние.
По отношение на претендираните главница и договорната лихва съдът намира
следното
По делото е безспорно, че ищецът е предоставил в
заем на ответника сума в размер на 700 лева, която е уговорена в процесния
договор за кредит. В договора се съдържа и уговорка за заплащане на
възнаградителна лихва в общ размер на 127.05 лева
Видно
от погасителния план към договора за кредит при непредставяне на обезпечение по
чл.3 /1/ /л.6/, който е приложим в отношенията между страните, изплащането на
главницата и лихвата се дължи на 10 месечни вноски, както следва: първа вноска
с падеж 02.09.2017 г. в общ размер на 132.22 лева, от които 70 лева главница и
23.10 лева – лихва и 39.12 лева - неустойка; втора вноска с падеж 02.10.2017 г.
в общ размер на 129.91 лева, от които 70 лева главница и 20.79 лева – лихва и
39.12 лева – неустойка; трета вноска с падеж 01.11.2017 г. в общ размер на
127.60 лева, от които 70 лева главница и 20.79 лева – лихва и 39.12 лева –
неустойка; четвърта вноска с падеж 01.12.2017 г. в общ размер на 125.29 лева,
от които 70 лева главница и 16.17 лева – лихва и 39.12 лева – неустойка; пета
вноска с падеж 31.12.2017 г. в общ размер на 122.98 лева, от които 70 лева
главница и 13.86 лева – лихва и 39.12 лева – неустойка; шеста вноска с падеж
30.01.2018 г. в общ размер на 120.67 лева, от които 70 лева главница и 11.55
лева – лихва и 39.12 лева – неустойка; седма вноска с падеж 01.03.2018 г. в общ
размер на 118.36 лева, от които 70 лева главница и 9.24 лева – лихва и 39.12
лева – неустойка; осма вноска с падеж 31.03.2018 г. в общ размер на 116.05
лева, от които 70 лева главница и 6.93 лева – лихва и 39.12 лева – неустойка;
девета вноска с падеж 30.04.2018 г. в общ размер на 113.74 лева, от които 70
лева главница и 4.62 лева – лихва и 39.12 лева – неустойка и десета вноска с
падеж 30.05.2018 г. в общ размер на 111.43 лева, от които 70 лева главница и
2.31 лева – лихва и 39.12 лева – неустойка.
Съгласно
договора и погасителния план крайния срок на договора е 30.05.2018 г., на която
дата е падежът на последната вноска по кредита.
Спорно
между страните е и обстоятелството дали е настъпила предсрочната изискуемост на
кредита.
Видно от заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, същото е подадено на 23.05.2018 г., тоест преди настъпване на
падежа на последната вноска по кредита, като предсрочната изискуемост касае
единствено тази вноска и то само за главницата, доколкото лихвата е предявена
по вноски, които са падежирали към датата на подаване на заявлението и
съответства на размера на вноски за съответния период. Няма вземане за лихва,
което да се претендира в условията на предсрочна изискуемост.
В случая обстоятелство дали е настъпила или не
предсрочна изискуемост е ирелевантно, доколкото падежът и на последната вноска
по кредита е настъпил в рамките на заповедното производство на 30.05.2018 г.
Съгласно Тълкувателно решение от 02.04.2019 г по
т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, което
е приложимо и в настоящата хипотеза при отпуснат кредит от небанкова
институция.
Ищецът признава, че по договора е платена от
ответника сума в размер на 142.22 лв., с която е погасена първата вноска по
кредита в размер на 132.22 лева с падеж 02.09.2017 г., ведно с 10 лева разноски.
Ответникът от своя страна не представя доказателства за извършени плащания за
погасяване на вземанията за главница и лихва от втора вноска до десета вноска
включително съгласно погасителния план, съответно с падеж 02.10.2017 г.,
01.11.2017 г., 01.12.2017 г., 31.12.2017 г., 30.01.2018 г., 01.03.2018 г.,
31.03.2018 г. и 30.04.2018 г., настъпил преди подаването на заявлението и
десета вноска с падеж 30.05.2018 г., настъпила в рамките на заповедното
производството, която на основание чл.235, ал.3 ГПК и съгласно цитираното
тълкувателно решение също следва да бъде взета предвид.
Размерът на вземанията, изчислен от съда по реда
на чл.162 ГПК, доколкото не се изискват специални знания, се равняват за
главница в общ размер на 630 лева /70 лева х 9 вноски/ и за възнаградителна
лихва в размер на 101.64 лева за заявения период от 02.10.2017 до 30.04.2018 г.
/сбор от месечните вноски за лихва за посочения период/.
Предвид изложените съображения предявените искове
за главница и лихва се доказаха както по основание така и по размер и следва да
бъдат уважени изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска за
главница следва да бъде уважена и претенцията за законна лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 23.05.2018 г. до
окончателното плащане.
По претенцията за разходи за извънсъдебно събиране
В чл.7 (2) от процесния договор е предвидено, че
при забава в плащането на погасителна вноска с повече от 5 календарни дни, кредиторът
ще бъде принуден да направи разходи за събиране, за изпращане на писма,
електронни съобщения и телефонни разговори, в които случаи потребителят дължи
заплащане на разходи в размер на 10 лева, които не могат да бъдат повече от 30
лева на забавена погасителна вноска.
По възражението на ответника, че посочената клауза
е нищожна, съдът намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на
чл.33, ал.1 ЗПК, приложим и в настоящия случай, при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 ЗПК, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. В настоящия случай в чл.7 (1) е
предвидено, че при забава на плащане на някоя от погасителните вноски
потребителят дължи законна лихва за всеки ден забава. Наред с това задължение заемателят следва да заплаща и посочените по-горе такси и разноски. Макар и последните
да са наименовани „такси и разноски”, плащането им не съответства на никаква допълнителна
услуга, предоставяна на заемателя, а представляват фиксиран
предварителен размер на обезщетение за допуснато неизпълнение на договорно задължение. С определяне на горните плащания по същество се
заобикаля ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания,
чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С оглед изложеното съдът
приема, че цитираната клаузи е нищожна и като такава не пораждат права и
задължения за страните по заемното правоотношение.
Наред с това ищецът не доказа да е
направил действителни разходи по събиране на вземанията по договора, съгласно
тази клауза на договора в претендирания размер.
Предвид изложеното претенцията за сумата в размер
на 40 лева, представляваща разходи за извънсъдебно събиране поради забава, е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на
спора право на разноски се пораждат и за двете страни. Ищецът доказа следните
разноски: за исковото производство – 50 лева, платена държавна такса.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание
чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на
100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност,
проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. В заповедното
производство ищецът е направил разноски в размер на 75 лева, от които 25 лева
платена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. На основание
чл.78, ал.1 ГПК, с оглед уважената част от претенциите на ищецът се дължат
разноски в исковото производство в размер на 97.53 лева и за заповедното
производство в размер на 48.83 лева.
Ответникът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, но не
представя доказателства за направата на такива, поради което и разноски не
следва да му се присъждат.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Ж.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ
на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „И. ***, представлявано от
Б.И.Н– *** сумата в размер на 630 лева,
представляваща остатъчно неизплатено
задължение за главница по договор за кредит № *** от 03.08.2017 г. за периода
02.10.2017 г. – 30.05.2018 г. и сумата от 101.64
лева, представляваща договорна лихва за периода 02.10.2017 г. – 30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 23.05.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8291/2018 г. на ПРС, V гр. с-в. като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за
установено, че В. Ж.К., ЕГН **********
дължи на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 40 лв. разходи за извънсъдебно събиране на задълженията
на длъжника по договор за кредит № *** от 03.08.2017 г., за която сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 8291/2018 г. на ПРС, V гр. с-в
ОСЪЖДА В.
Ж.К., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „И. ***,
представлявано от Б.И.Н– ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 97.53 лева – разноски в исковото производство и сумата в размер на 48.83 лева – разноски по ч. гр.
д. № 8291/2018 г. на ПРС, V гр. с-в,
съразмерно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ