Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260021 01.07.2022
г. град С.З.В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На втори юни , две хиляди, двадесет и втора година
в открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
Съдебен секретар Таня Кемерова,
като разгледа докладваното от съдията
докладчик МАВРОДИЕВА
гражданско дело № 3140 по описа за 2020
година, за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от Н.Т.Т. и С.П.Ц., чрез адв. С. С. от САК против Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
/КПКОНПИ/ - гр. С., с правно основание чл.2а ЗОДОВ, вр. чл.52 ЗЗД вр. чл.28
ЗОПДИППД /отм./, с цена на иска 200 000
лева.
Ищците твърдят, че производството
за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност било образувано с
Решение №108/ 10.03.2011 г. на КУИППД, след постъпило в ТД Х. на КУИППД
уведомление с №1935/2006 г. от Окръжна прокуратура - гр. С.З.във връзка с ДП
№262/2006 г. за извършени престъпления по чл. 243, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 НК и
по чл. 244, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 26 НК от Н.Т.Т.. Комисията инициирала проверка
спрямо Н.Т. за периода от 26.06.1988 г. до 09.03.2011 г. В хода на
производството били предприети действия и по обследване данъчната,
осигурителната история на лицето, включително гражданското и имущественото му
състояние. В тази връзка било направено искане за разкриване на б. тайна,
разрешено от Х. районен съд с Решение №2400/05.11.2010 г. по ч.гр.д.№2865/2010
г. С мотивирано искане с изх. №М - 390/10.03.2011 г. на основание чл. 28, ал. 1
ЗОПДИППД бил предявен иск с цена от 430 342 лева срещу Н.Т.Т. и С.П.Т. (сега - Ц.).
Въз основа на това искане било образувано гр.д. №1042/ 2011г. по описа на
Окръжен съд - С.З., с предмет отнемане в полза на държавата от Н.Т.Т. и от С.П.Т.
(сега - Ц.) на недвижими имоти, движими вещи и парични суми, на значителна
стойност. С Определение от 15.03.2011 г. съдът допуснал обезпечение по искане
на КУИППД (правоприемник - КПКОНПИ) до размера на 430 342 лева за обезпечение
на заведен иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) срещу Н.Т. и С.Т.. В съдебното
производство били събрани множество писмени доказателства, назначени няколко
съдебно експертизи, изслушани били експерти и разпитани свидетели в проведени
15 открити съдебни заседания за периода 2012 - 2015 г. Първоинстанционното
съдебно производство приключило с Решение № 33 от 29.01.2016 г, с което предявеното
искане било отхвърлено в някои негови части. Срещу така постановения съдебен
акт била подадена въззивна жалба от страните и образувано в.гр.д. №406/ 2016г.
по описа на Апелативен съд - гр. П.. С Решение №79 от 03.05.2017г. на П.ския
апелативен съд било отменено обжалваното Решение №33/29.01.2016 г. по гр.д.
№1042/2011 г. на Окръжен съд - С.З.в уважената му част и отхвърлена
претенцията. В резултат на проведения инстанционен контрол мотивираното искане
било отхвърлено в цялост, като неоснователно. Въз основа на подадена касационна
жалба от Комисията срещу второинстанционното решение било образувано гр.д.
№3303 по описа на ВКС, IV ГО за 2017 г, приключило с Определение №1169 от
15.12.2017 г, с което не било допуснато
касационно обжалване на Решение №79 от 03.05.2017 г. по гр.д. №406/2016 г. на П.ски
апелативен съд.
Тази изложена фактическа обстановка
обосновавала извод за незаконосъобразност на предприетите действия. Ищците
посочват, че незаконосъобразните действия от страна на Комисията довели до
неоснователното ограничаване и нарушаване на основните им права, сред които
правото на частна собственост, както и до други вреди от неимуществен характер.
Твърдят, че извършената проверка на източниците за придобиването и налагането на
обезпечителни мерки с Определение от 15.03.2011 г. върху движимото и недвижимо
им имущество, изразяващи се във възбрана на притежавани от тях недвижими имоти
и запор върху МПС и банкови сметки, накърнявали неприкосновеността на частната
собственост, прогласена в чл. 17, ал. 3 КРБ. Считат, че с неоснователните си
действия ответната страна накърнила основно им право, като ги лишила и от
възможността свободно да се разпореждат с имуществото си, придобито по време на
брака. Инициираното производство срещу тях предизвикало напрежение и раздори в
съпружеските им отношения. Всеки от тях бил подложен на силен и непрестанен
стрес от предприетите спрямо имуществото им проверки, обвързани с нуждата от
тяхна страна да доказват произхода на доходите си за дълъг период от време,
особено що се касае до Н.Т.. Липсата у последния на достатъчно средства за
издръжка на семейството, включително и за дъщеря си М.Н.Т., накърнило
достойнството му като глава на семейството. Тъй като това положение станало
нетърпимо за С.Т., сключеният между двамата брак на 15.01.2006 г. бил прекратен
с развод по силата на Решение №82/01.10.2012 г. по гр.д. №432/2012г. по описа
на Районен съд - Г. и след развода упражняването на родителските права -
предоставено на майката. Последната получавала доходи от трудово
правоотношение, с които успявала да осигури издръжката на дъщеря си. Ищецът Н.Т.
бил лишен от друг източник на доход, освен възможността да продаде наследствени
дялове от имоти на сестра си, за да се препитава. В хода на съдебното
производство били разпитани като свидетели редица негови близки и познати, на
които предметът на делото станал достояние и го компрометирал както в личен,
така и в професионален план. От друга страна предметът, продължителността и
интензитетът на проведеното производство оказал изключително негативно
въздействие върху физическото и психическо им здраве.
Производството започнало на 10.03.2011г. и
приключило на 15.12.2017 г., като общата му продължителност била 6 г., 9 м. и 5
дни, а обхватът на извършената проверка от страна на Комисията бил за периода
от 26.06.1988 г. до 09.03.2011г. Ищците
следвало да доказват произхода на придобитото за един продължителен период от
време, а именно - 22 г., 8 м. и 11 дни, от които 5 години в брачно съжителство.
Общата стойност на имуществото, чието отнемане се претендирало от Н.Т. и С.Т.
(сега - Ц.) била в размер от 430 342 лева и представлявало резултат от личните
и съвместните им усилия в продължение на повече от 20 години. В този смисъл, в
хода на процеса безспорно се установило, че описаните с искането недвижими и
движими имоти, както и парични суми, били законно придобити в резултат на
положен личен труд преди брака и на съвместните усилия впоследствие, а целта на
тези усилия била да подсигурят бъдещето на детето си и да обезпечат своето
собствено. Твърдят, че искането за отнемането на посоченото имущество поставило
в риск семейното благополучие и перспективите за цялото им семейство, поради
което впоследствие довело и до развода им, а горепосоченото оказало
неблагоприятно въздействие върху здравето на ищците. Продължителният период на
стрес и несигурност за бъдещето се отразили на психическото и емоционалното
състояние на Н.Т.. Той изпитвал постоянна тревожност, несигурност и
безпомощност да се справи със затрудненията пред него и семейството му,
причинени от инициираното от КУИППД производство. Последното му коствало много
лични усилия и финансови средства, съпътствани с растящото напрежение между
него и съпругата му, а разпадането на семейството му след раздялата със С.
допринасли за загубата на перспектива пред него. Проведеното производство
неминуемо дало отражение освен върху семейното, здравословното и финансовото
положение, така и върху социалното. Ищецът посочва, че постепенно се затворил в
себе си и избягвал контакти с близки и познати.
Ищцата също твърди, че
преживяла тежко положението, в което тя и семейството и били поставени.
Стресът, който преживяла още след налагането на обезпечителните мерки върху
имуществото им и неговата продължителност станал причина за изпадането й в
депресивни състояния, често се затваряла в себе си, ограничила контактите с
близки и излизанията извън дома, и изпитвала трудности при това да полага грижи
за семейството си, а впоследствие - за дъщеря си. Психо-емоционалното
напрежение, на което била подложена, оказало влияние върху физиологичното й
състояние - безсъние, липса на апетит и физическа немощ да изпълнява дори и
ежедневни битови дейности. Емоционално и физически се отчуждила от съпруга си,
който донякъде държала отговорен за случилото се със семейството. Образуваното
производство спрямо нея накърнило чувството й за чест и достойнство, като
поставило под съмнение и нравствените й качества на достоен и почтен гражданин
в обществото. Докато траело производството С. работила в б. институция и
полагала изключителни усилия за кариерното си развитие, които дали резултат.
Предвид заеманата длъжност, изпитвала силен страх от това колегите й да не
научат за провеждането на производството, тъй като това щяло да доведе до
загуба на работното й място. По този начин стигнала до решението за развод и за
връщане на моминското си име, с което изцяло се разграничила от бившия си
съпруг. Фактически променила и местоживеенето си, като след разпадане на
семейството й, тя поела основната грижа за дъщеря си. Продължителният период на
стрес постепенно довел до влошаване и на физическото й здраве и отслабил
имунната и система, като през месец май 2015 г. била диагностицирана с „улцерозен
илеоколит“ при хоспитализиране в „М.Т.“ ЕООД. През 2016 г. била повторно
хоспитализирана, поради влошаване на състоянието й вследствие заболяването.
През 2017 г. боледувала от пневмония, като, също така, преминала оперативно
лечение с поставена окончателна диагноза, съгласно епикриза от 09.11.2017 г. „Състояние след
видео-асистирана торакоскопия в ляво атипична резекция на белия дроб и
цервикотомия в ляво с ексцизия на дълбок шиен лимфен възел заради възпалителен
процеса по типа на ВООР във вторична некроза. D14.3 Бронхи и бял дроб“.
Ищците Н.Т.Т. и С.П.Ц.,
молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника Комисия за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество
(КПКОНПИ) да им заплати сумите от по
100 000 (сто хиляди) лева, представляващи обезщетение за причинените им
неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразните действия и актове на органи
и длъжностни лица по ЗОПДИППД (отм.),
ведно със законната лихва, считано от 15.12.2017 г. Претендират разноски.
Ответникът Комисия за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/,
представлявана от С.Ц.в качеството на председател, чрез процесуалния
представител гл. юрк. Г.В., в подадения отговор взема становище, че субективно съединените искове са процесуално допустими,
но неоснователни и необосновани, поради което ги оспорва както по основание,
така и по размер.
Сочи, че в рамките на водената срещу ищците процедура по ЗОПДИППД/отм./ актовете и
действията на Комисията и нейните органи
били изцяло законосъобразни и от тях не били произлезли вреди.
Производството (в широк смисъл) по ЗОПДИППД/отм./ имало няколко фази или етапа.
Самата проверка включвала проучване на имущественото състояние на лицето, като
конкретните параметри били разписани в закона и при нея не били проверявани
факти и/или обстоятелства в нарушение на законовите разпоредби. Самата проверка
била извършена чрез изпращане на писмени запитвания до съответните институции
или извършване на справки чрез системи за отдалечен достъп до информационни
бази данни. И в двата случая, от тези действия за лицата не можели да
произтекат вреди, доколкото писмените запитвания били обект на служебна тайна.
На този етап проверката спрямо едно лице била изцяло документална, т.е.
изводите, които се правили били на база събрана информация от съответните
институции. Заключенията, които се правили за получените от лицето приходи и
направените разходи били документално обосновани и проверими. При извършения
анализ на имущественото състояние се събирала възможната и достъпна информация за
декларираните от лицата приходи (от подавани данъчни декларации, данни от НОИ и
НАП, извлечения от банкови сметки) и била съпоставена с установените разходи на
лицата (издръжка, придобиване на имоти, коли, дялове и др.) Този подход на
Комисията бил добросъвестен и законосъобразен.
Проверката се извършвала
от органите на КУИППД /сега КПКОНПИ/ и започвала на основание уведомление от
компетентните и изчерпателно изброени в закона органи. Органите на Комисията
действали в условия на обвързана компетентност - т.е. при наличие на
уведомление, изходящо от компетентен орган, те били длъжни за започнат
проверка. В тази връзка единствената възможна незаконосъобразност била, ако
органите не образували проверка по годно уведомление или образували такава по
негодно уведомление, т.е. такова, което изхожда от некомпетентно лице (напр.
сигнал от гражданин) или по текст от закона, който не бил включен в
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм/.
Производството за
установяване на имущество, придобито от престъпна дейност било образувано с
Решение № 108/10.03.2011 г. на КУИППД срещу лицето Н.Т. и било внесено
мотивирано искане в Окръжен съд - С.З.за налагане на обезпечителни мерки.
Производството срещу Н.Т. било напълно законосъобразно, образувано въз основа
на уведомление от компетентен орган за престъпление, попадащо в обхвата на
закона. Твърдят, че от това не можело да произтекат вреди за него, доколкото
било обект на служебна тайна, тъй като производството по ЗОПДИППД/отм./ се
развивало в рамките на структурата на Комисията, резултатите от нея имали
вътрешно служебен характер, не се огласявали и не ставали достояние на трети
лица или на ищците и от тях не били произтекли вреди за ищците. В конкретния
случай се сочи, че валидността и допустимостта на решенията на Комисията били
проверени от съда, било уважено искането за налагане на обезпечителни мерки. В
тази връзка решението на Комисията било прието за законосъобразно и не било
налице материалноправното основание за предявяване на настоящия иск, свързано с
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия от страна на Комисията.
Ответникът сочи, че в нито един момент не било нарушено правото на защита на
ищците и нито в един момент не била накърнена тяхната свобода или
неприкосновеност. Процедурата била стриктно спазена, нормата на закона също.
Нямало отклонения в нито една фаза на производството (в широк смисъл) по
ЗОПДИППД /отм./. Претенцията на двамата ищци в размер на 200 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, ведно с
законната лихва върху сумите, считано от 15.12.2017 г. намира за неоснователна.
В условията на евентуалност твърди, че претендираният размер на обезщетение за
неимуществени вреди бил прекомерно завишен, с оглед твърдените последици от
воденото производство срещу ищците и не отговаряло на принципа за
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Интересен за ответника бил факта, че ищецът и бившата му съпруга не се
притеснявали за наказателното производство и вероятността Н.Т. да лежи в затвора,
но се притеснявали за производството на КУИППД, което било гражданско
производство и не засягало свободата на Т.. Нямало как да има причинна връзка
между образуваното и водено производство по ЗОПДИППД/отм./ с твърдените
здравословни проблеми и на двамата ищци, а било възможно здравословните им
проблеми да се развили вследствие на начина им на живот, на фактори, съвсем
различни от твърдените в исковата молба. По отношение на твърдените вреди във
връзка с ограничаване правото на частна собственост, отбелязват, че ищците в
нито един момент не били лишавани от правото си да ползват своето имущество, а
що се отнася до разпореждането със същото — такива намерения от тяхна страна не
са били заявявани. Посочват, че в нито един момент нито Комисията, нито нейни
органи, действали извън рамките на закона и по никакъв начин не можело да се
приеме, че твърдените неимуществени вреди са в каквато и да е причинна връзка с
воденото от КПКОНПИ производство. С оглед на изложените аргументи счита предявените
искове за присъждане на неимуществени вреди в общ размер на 200 000 лв., ведно
със законната лихва върху сумата са неоснователни и необосновани, а при
условията на евентуалност не отговарят на принципа за „справедливост“ по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД като прекомерно завишени. Моли да се отхвърлят изцяло
обективно съединените искове като неоснователни и необосновани. Претендира за
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира за установено следното:
Правното
основание на иска е чл.2а, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. В тежест на ищците е да
установят твърдените в исковата молба обстоятелства, че се е осъществил
фактическия състав на чл.2а, ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата
за вреди, причинени от незаконоъбразни актове, действия или бездействия на
органите и длъжностни лица по ЗОВДНПИ, извършени при или по повод изпълнение на
правомощията или службата им. Ищците следва да докажат, че спрямо тях е
образувана проверка по специалния закон, за отнемане на незаконно придобито
имущество, че са постановени незакосъобразни актове, налице са незаконосъобразни
действия или бездействия на комисията, че са настъпили неимуществени вреди за
тях, наличие на причинно- следствена връзка между вредите и действията на
органи при ответника при или по повод на
изпълнение на правомощията или службата им. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си против иска, изложени в отговора на исковата молба.
От приложеното гр.д.№
1042/2011г. по описа на ОС – С.З.се установнява, че производството за
установяване на имущество, придобито от престъпна дейност е образувано с
Решение №108/ 10.03.2011 г. на КУИППД, по постъпило в ТД на КУИППД гр.Х.
уведомление №1935/2006 г. от Окръжна
прокуратура - гр. С.З.във връзка с ДП №262/2006 г. за извършени престъпления по
чл. 243, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 НК и по чл. 244, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 26 НК срещу
Н.Т.Т.. Проверката спрямо Н.Т. и свързаните с него лице е за период от
26.06.1988 г. до 09.03.2011 г. В хода на производството са предприети действия
по обследване данъчната, осигурителната история на лицето, включително
гражданското и имущественото му състояние. Направено е искане за разкриване на б. тайна, разрешено от
Х. районен съд с Решение №2400/05.11.2010 г. по ч.гр.д.№2865/2010 г. Предявено
е мотивирано искане вх.№ 3299 от 14.03.2011
г. на основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД , с цена от 430 342 лева срещу Н.Т.Т. и С.П.Т..
Въз основа на мотивираното искане е образувано гр.д. №1042 /2011г. по описа на
Окръжен съд - С.З., с предмет отнемане в полза на държавата от Н.Т.Т. и от С.П.Т.
на недвижими имоти, движими вещи и парични суми, на значителна стойност. С
Определение от 15.03.2011 г. съдът е допуснал обезпечение по искането на КУИППД
до размера на 430 342 лева на заведения иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.)
срещу Н.Т. и С.Т. чрез налагане на възбрана на недвижими имоти, запор върху
МПС, запор върху вземане и запор върху банкови сметки. В съдебното производство са събрани множество
писмени доказателства, назначени са няколко съдебно експертизи, изслушани са
експерти и разпитани свидетели в проведени 15 открити съдебни заседания за
периода 2012 - 2015 г. Първоинстанционното съдебно производство е приключило с
Решение №33 от дата 29.01.2016 г, с което предявеното искане е уважено частично
и отхвърлено в останалата част. Срещу така постановения съдебен акт е подадена
въззивна жалба от страните и е образувано в.гр.д. №406/2016г. по описа на
Апелативен съд - гр. П.. С Решение №79 от 03.05.2017г. на П.ския апелативен съд
е отменено обжалваното Решение №33/29.01.2016 г. по гр.д. №1042/2011 г. на
Окръжен съд - С.З.в уважената му част и отхвърлена претенцията изцяло. Въз
основа на подадена касационна жалба от Комисията срещу въззивното решение е
образувано гр.д. №3303/2017г. по описа на ВКС, IV ГО, което е приключило с
Определение №1169 от 15.12.2017 г, с което не се допуснка касационно обжалване
на решението на П.ския апелативен съд. В
резултат в проведеното производство на
три инстации, мотивираното искане на Комисията е отхвърлено изцяло като
неоснователно.
За изясняване
на делото от фактическа страна са допуснати гласни доказателства чрез разпит на
свидетели. Свидетелката С.Г.С., която
познава Н.Т. и С.Ц. от 25 години, от тях знае, че са имали проблем по дело с
комисията К.. С. и е споделяла за всички проблеми, които има вследствие от това
дело - емоционални проблеми, психологически
проблеми, и проблемите, които има с Н. заради това. Около 2012г. или
2011 година, преди около 10 години, С. е имала здравословни проблеми -
емоционални, психически и здравословни. С.
не се е чувствала добре в продължение на може би няколко години и това е довело
и до развода и с Н.Т., през 2012г. или 2013г. Споделяли са и, че се разделят
заради финансови проблеми, които също са възникнали тогава между тях двамата и
заради отново психически проблеми. Уточнява, че под финансови и психически
проблеми, става въпрос за отглеждане на детето по това време и недостиг на
финансови средства. С., която работи в банка и до момента и е споделяла за
проблеми, които евентуално биха могли да възникнат на работното и място, заради
проблемите с Н.. Финансовите проблеми са произтичали от липса на достатъчно
средства и следствие на здравословни проблеми, които е имала по това време.
Тези проблеми между тях и финансови затруднения са се появили след 2011 година, преди 10 години. Свидетелката
твърди, че С. е търсила емоционална подкрепа у нея. Знае за здравословни
проблеми на белия дроб и на дебелото черво. Под психологически проблеми
свидетелката има предвид, че С. не се чувства добре, разстроена е, че това
всичко и влияе зле на работата, на отношенията с хората, с детето. По време и
след развода детето го е гледала С..
Свидетелката установява, че Н.Т. преди да започне това производство от
Комисията, се е занимавал с различни дейности. Имал е няколко фирми. Счита, че
производството е повлияло на С., защото се е разделила с Н.Т. и не е имала
финанси.
Свидетелят С.Г.Ф. познава Н. от почти 30 години, а С. откакто са се запознали с Н.
и са заедно.Твърди, че бракът им е бил прекратен с развод. Н. е преживял тежко това,
останал е да живее при майка си. От Н. знае, че като са започнали делата с Комисията К., наложени са били някакви запори
и от тогава са се развели. След запорите Н. е останал без пари, свидетелят му е
помагал. Започнал е да продава имоти – делът, който има от наследствения
апартамент от майка си е продал на сестра си. После семейни имоти в чирпански
села е продавал. Преди Комисията К., Н. се е
занимавал със скраб, имал е фирми и е разполагал със средства, ходил е по
заведения, екскурзии. Поддържал е среден стандарт. В Бизнеса със скраб е имал партньори, които са
се отдръпнали, предвид наложените запори. След развода се е преместил при майка
си, а детето е останало с бившата му жена. Н. се е оправял трудно с финансите.
Виждал го е стресиран, кръвно е започнал да вдига, неприятно се е чувствал. Н.
е мислил основно за това да търси документите, които му искат. Изпитвал е притеснение
и голям стрес. Бизнес - партньорствата не са се възстановили след това. Счита,
че разводът е свързан с производството, защото притесненията, запорите,
скандалите са рефлектирали върху всичко. Споделял е със свидетеля, че изискват
документация, че не може да работи, че му правят запори, че няма как да изкарва
пари. Твърди, че Н. е искал пари назаем от него и от други общи познати. Свидетелят твърди, че е разбрал за воденото
гражданско производство от Комисията от Н.. Ищецът му споделил, че трябва да
продаде някакво имущество. Н. е споделил, че ще се развежда и жена му ще се
изнася. Разбрал, че неприятностите са започнали с делата с Комисията, през 2012-2013г.
Свидетелят твърди, че по време на наказателното
производство срещу Н., семейството е било сплотено, живеели са заедно ищците.
Проблемите са започнали след като са започнли делата с Комисията и развода и
всичко се е случило след това. Свидетелят установява, че нещата
с
бизнеса на Н. са спрели рязко, след като са започнали делата, е спряла и
работата му.
Свидетелят Е.М.М.- съученик на Н. от гимназията,
познава С. от 90 –те години и е кум на ищците, установява че двамата са се
развели към края на 2012г. или началото на 2013г. след като са започнали делата
– производството, инициирано от т.нар. Комисия К.. След като е започнало
производството, отношенията между двамата са се влошили. Причината е била, че Н.
е имал проблеми със закона, направил е деяние, за което е получил присъда, въз
основа на споразумение. От момента, когато са започнали процедурите на
Комисията, той му се е обадил притеснен, уведомен е бил, че му е наложен запор на
дялове на фирми и банкови сметки. В
крайна сметка ВКС, а преди това
Апелативен съд П. са стигнали до извода за неоснователност на искането на Комисията.
Било е огромен шок и за двамата, поради факта, че те са считали, че Комисията няма
никакво основание. Шокът е бил голям за С., защото от нея са се искали
450 000 лв., а тя е нямала нищо
общо с тези неща. Шокът е бил огромен и за двамата и много са се влошили
отношенията им. Появило се е недоверие между тях. Преди това са били хармонично
семейство, без проблеми. След това като хора са се променили и двамата са станали
много изнервени. Н. се е държал, но на С. изключително много е повлияло във
всякакъв аспект, отношенията им са станали нетърпими. Според свидетеля, това се
е случило в резултат на това производство и тази искова молба. Заради наложения запор на
дружествените дялове на фирмите, двамата са останали без доход. Появило се е недоверие
от страна на другите съдружници. Н.Т. се е занимавал с метали до тогава. Бил е елиминиран
от бизнеса с метални отпъдъци и е останал без работа. Заради това Н. е бил потиснат,
почнал е да вдига кръвно, не е бил същия човек, отказвал е да излиза, станал е
асоциален. На традиционните сбирки всяка събота и неделя около 10:30 -11.00
часа на кафе Н. е спрял да идва. Причината е била, че няма никакви възможности,
дори за кафе, а втората - че се е чувствал подтиснат. Опитвал е да се държи на
положение, но не се е чувствал добре. Появили са се здравословни проблеми. Повече
при С. вследствие, че тя е била по- стресирана от Н.. Тя е станала мъжа в
семейството. Макар и за кратко, тя е трябвало да издържа и Н.. После са се
разделили. Първо са живели на квартира, докато е имало наказателно производство
и той е бил под домашен арест, след това са се преместили при майката на Н. ***
след това са се разделили още преди развода. С. е живеела при майка си и баща
си, които са имали апартамент до Аязмото, заедно с детето М.Н. е останал да
живее при майка си. По - късно баща и си е купил апартамент и тя се е преместила
до магазин „Р.“ на ул.„*****“. Тя се е
притеснявала, че е страна по дело, за което не може да разбере защо участва.
Появили са се здравословни проблеми – получавала е обриви, след като е започнало
делото, може би 2013-2014г. се е появило автоимунно заболяване. Ищцата е споделила
с него, защото и свидетелят също е имал автоимунно заболяване. Препоръчал и е
клиника в Г., която е специализирана, която тя не е можела да си позволи. По-
късно е имало съмнения за тумор в белия дроб и се е оказало, че има образувание
на дроба, което не е рак, а - остатък от прекарана туберкулоза.
Според всички това е било следствие на стреса, защото туберкулозата е признак
на отслабена имунна система. Тя е била в стрес да не я уволнят от работа. Първо
е работила в „П.“, а след това в „Р.“,
където работи и до сега. Пазила е тайна, дистанцирала се е от колежки. Не е ходила
на никакви събирания, защото се е притеснявала някои да не каже нещо и да не я
питат. Криела е, че са разведени с Н. и се е притеснявала да не я изгонят от
работа, защото е нямало да си намери работа в друга банка. Тя е издържала детето
М. и себе си от заплата си и с помощ от родителите си, през периода от около
5-6 години. Н. се е издържал като е продавал наследствени дялове от имоти от починалият
си баща. Продавал ги е на сестра си. Сестра му живеела в чужбина, работила е в А.
на висока позиция, в Западна Европа е работила, разполагала е с доста финансови
възможности и тя му е платила. Поетапно той и е прехвърлил някакви ниви, части
от апартаменти, селска къща. Продал е всичко, което притежава на леко завишена
цена. Не е получавал други доходи. Живеел е при майка си. Свидетелят М. сочи, че
му е давал пари на заем, но Н. не ги е искал. Тези средства са му трябвали във
връзка с делото, защото първоначално се е опитал да организира и защитата на С..
Трябвало е да се плаща, тъй като делото е било изключително обемно и е струвало
сериозен ангажимент на адвокатите.
Според свидетеля, сега Н. се справя добре. Започнал е с приятел в Ч.
село да се занимава със земеделие, овощарство. Вече 4 години. С предишните му
партньори не са се възстановили контактите. Н. се занимава и с търговия.
Обикалял е по света преди и се е обърнал към контакти в чужбина, които не са му
обърнали гръб, защото в България се е чувствал в някаква степен компроментиран
от това дело. Чувствал се е компроментиран, имало е отзвук това дело в
професионалните среди. Свидетелят счита, че и наказателното дело му е повлияло
също. По време на наказателното производство също е имало леко влошаване на
отношенията, но впоследствие при второто дело нещата са били много по –
сериозни. По време на наказателното дело, Н. и С. са били заедно. Било е влошено
финансовото положение и тогава, но не толкова. Причината, поради която
съдружниците са се дистанцирали от Н. по време на делото с Комисията К. е била,
че запорът на дяловете във фирмите е можело да повлече техния бизнес. По предното
дело всеки си е отговарял за себе си.
Свидетелят установява, че към момента с детето и със Стоимана
отношенията са доста добри, което им коства много усилия от страна и на двамата,
макар да не са като предишните отношения. Н. винаги е бил силният човек в
семейството и респектът и обожанието, с което го е гледала С. преди го няма. Н.
се старае за помага на дъщеря си, със С. правят опити да живеят заедно, заради
детето. Според свидетеля причината е, че тези заболявания на С., които има,
когато получи кризи, свързани с автоимунното заболяване, се налага да влиза в
болница на лечение. Опитва всевъзможни неща от сорта на гладолечение и Аюрведа
лечение, защото приема на лекарства е рискован и Н. трябва да се грижи да
детето, което е в тиинеджърска възраст.
Края на производството С. е приела с облекчение. Стоплили са се отношенията.
Положителното решение по делото за тях им е повлияло положително и в личните
отношения. Според свидетеля по време на наказателното производство ищецът не е бил
добре емоционално, но той тогава се е държал, защото делото е свършило
сравнително бързо. В някаква степен се е чувствал компроментиран, заради това
наказателно производство, но не толкова, колкото при другото дело.
Свидетелят М. установява, че по време и след наказателното производство
между съпрузите е имало доверие. Причината за недоверието е бил страхът,
липсата на финанси и на работа от страна на Н. и страхът от това С. да не
остане без работа. Била е почти сигурна, че ако в банката разберат, няма да се
гледа с добро око на това, че тя е страна по дело за 450 000 лв. Едното
дело - наказателното е било насочено само против Н.. Свидетелят сочи, че по
време на гражданското производство Н.Т. не е извършвал никаква дейност. Бил е в
психологическа дупка, нямал е желание да се занимава с нищо и не е имал пари. Според
сводетеля само по себе си едно дело не е толкова страшно, но това дело е влошило
отношенията с жена му и нещата са се завъртяли като бумеранг и е започнал да
изпада в дупка, да се затваря в себе си, липса на финанси.
Съдът намира,
че следва да кредитира с доверие показанията на разпитаните по делото свидетели
като непротиворечиви, логични и почиващи на непосредствени впечатления на
свидетелите за събитията, за които говорят и доколкото по делото не са налице други
доказателства, които да ги опровергават.
По делото е
назначена съдебно- медицинска експертиза, която е представила заключение. От заключението
на назначената съдебно – медицинска експертиза се установява, че за периода 2011- 2017
г. ищцата е страдала от следните заболявания: Улцерозен (хроничен) колит,
диагностициран за първи път при пролежаване в МБАЛ "Тракия” от 14.05. 2015
г. до 15.05.2015 г. (Епикриза от 15.05.2016 г. и ИЗ № 5993/2015). Диагнозата е
поставена чрез видеоколоноскопия и последвало хистологично изследване на
биопсичен материал. Изписана е с препоръки за домашно лечение. Със същата
диагноза е хоспитализирана година и два месеца по-късно (Епикриза от 22.07.2016
г. ИЗ № 8197/2016 г.) в същата болница, по повод обостряне на заболяването.
Рентгенография на бял дроб и сърце от 25.09.2017 г установява „Пневмония
синистра базалис” - в стадии на начална резорбция, което се потвърждава и от
последвала рентгенография на гръден кош и бял дроб от 06.10.2017 г. Компютърна
аксиална томография от 10.10.2017 г установява „Периферен белодробен Ту процес
вляво”, с последащ ПЕТ/КТ, клиника по Нуклеарна медицина на CityClinic на 19.10.2017 г. със заключение: „ПЕТ/КТ
данни съответстващи най-добре на възпалителен процес в резорбция вляво- на този
етап не може да бъде напълно изключен и неопластичен процес, въпреки че това е
по-малко вероятно, взимайки под внимание ниската метаболитна активност на
находката- препоръчва се проследяване с КТ след 1-2 месеца.”
В отделение по гръдна хирургия на същата болница с епикриза от 09.11.2017 г., пациентката е изписана с окончателна диагноза: „Състояние след видео-асистирана торакоскопия в ляво атипична резекция на белия дроб и цервикотомия в ляво с ексцизия на дълбок шиен лимфен възел заради възпалителен процес по типа на ВООР с вторична некроза.” Заключението от хистологичното изследване е: „Най-вероятно се касае за възпалителен процес по типа на ВООР с вторична некроза. Препоръчваме клинично изключване на туберкулоза.”
Според вещото лице и
двете заболявалия от които страда ищцата, а именно хроничен улцерозен колит и
претърпяната белодробна операция са сериозни и изискват лечение и наблюдение от
гастроентеролог и пулмолог.
Според вещото
лице - специалист „Вътрешни болести“ в медицинските документи няма точна
конкретна причина за възникване на констатираните заболявания. Като цяло
съществува стреса в автоимунната етиология на заболяванията, защото хроничният
унцерозен колит, който има ищцата е автоимунно заболяване. Като цяло в
автоимунните заболявания, като етиология може да се предположи и стрес, но той
сам по себе си не може само той да съществува, като причинител. Трябва да е в
комбинация с наследственост и с много
други фактори от околната среда, които да отключат заболяването. Комбинирана е
етиологията. За туморната формация не
взема становище.
Предвид
липсата на медицински специалисти, които да дадат заключение, по делото не е
налице пълен отговор на поставения втори въпрос към експертизата.
При така
установените факти и обстоятелства по делото, могат да се направят следните
правни изводи:
Съгласно чл. 2а от ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на органи и на длъжностни лица по Закона за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество, извършени при или по
повод изпълнение на правомощията или службата им. Предявяването на иск по чл. 28
от ЗОДПИППД (отм.), от Комисията е действие при или по повод на изпълнение
на правомощията й. Отхвърлянето на същия като неоснователен с влязло в сила
съдебно решение, означава че със сила на присъдено нещо е установено, че
лицето, което е осъдено за престъпление, посочено в закона, няма придобито
имущество, в резултат на осъществената престъпна дейност, за която е осъдено.
Направеното от Комисията предположение в обратния смисъл, което е послужило
като основание за започване и водене на производството по чл. 28
от ЗОДПИППД (отм.) се явява неоснователно и като такова е незаконосъобразно
действие по смисъла на чл. 2а ЗОДОВ. Съответно - всички причинени на посоченото лице вреди, които са в
резултат на воденото производство - подлежат на обезщетение. Доколкото се касае
за отговорност по реда на ЗОДОВ,
при определяне на размера на дължимото обезщетение, намират приложение общите
постановки, развити в т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г.
по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК, съгласно които обезщетението се определя
глобално, като се вземат се предвид всички релевантни обстоятелства, преценени
с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в смисъла, разяснен с т. II от ППВС № 4/23.12.1968
г. Всеки случай е индивидуален и относимите към всеки случай обстоятелства
са специфични, поради което съдът дължи конкретна преценка. Доколкото принципът
на справедливост изисква в най-пълна степен да бъдат обезщетени всички
претърпени вреди, при определяне на размера на обезщетението по чл. 2а ЗОДОВ, следва да се съобразят освен релевантните за всяко увреждане
обстоятелства: предмет, продължителност и интензитет на проведеното
производство, разгласяване на данни в медиите от същото, конкретен начин на
засягане на честта и доброто име на проверяваното лице в обществото, съобразно
неговата възраст, обществено и социално положение, отражение на производството
върху здравето /физическо и психическо/ на лицето, засягане на
взаимоотношенията в семейството, последици за професионалната реализация, още и
всички специфични обстоятелства, произтичащи от характера и особеностите на
производство по ЗОПДИППД
(отм.). В тази връзка, следва да се отчита, че за разлика от наказателното
производство, където действа презумцията за невинност и цялата доказателствена
тежест се носи от прокуратурата, в производството по ЗОПДИППД (отм.) -
проверяваното лице следва да установява всички твърдени от него обстоятелства,
от които черпи права - например: законен източник за придобиване на
имуществото, стойност на имуществото, направени разходи, наличие на сключени
договори за заем, за дарение на парични средства от родители или от други лица,
да оборва презумцията за принос на съпруга при придобиване на имуществото, а
когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото и липса на
връзка между престъпната дейност и доходите. Предмет на производството е
имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на
изследвания период /който обикновено е 25 години/, увеличението на имуществото
през същия период от законни източници (трудова дейност, частно
предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това време
разходи и възникналите задължения. При това Комисията не се ограничава до
проверка само на имуществото, правното основание за придобиването му, неговата
стойност и трансформация, доходите на проверяваното лице, съответно разходите
му, но проверява и всички други обстоятелствата, които имат значение за
изясняване на произхода на имуществото и начина на придобиването му.
Следователно - обхватът на подлежащите на изследване обстоятелства е огромен и
няма как да не се съобрази, че особеностите, предмета и правилата за доказване
в производството по ЗОПДИППД
(отм.) изискват много по-големи процесуални лични усилия, време и ресурси при
организирането на защитата от страна на проверяваното лице, в сравнение с тези
в наказателното производство.
Освен това производството по ЗОПДИППД (отм.)
засяга с по-голям интензитет и в по-голям обем правото на труд и правото на
частна собственост, които пряко засягат свободата на личността. Доколкото
започва с налагане на обезпечителни мерки - възбрани и запори върху цялото
имущество на проверяваното лице, по време на висящността му, проверяваното лице
за продължителен период от време е в невъзможност да се ползва от притежаваните
средства, да води спокоен начин на живот и да обезпечава своите и на близките
си нужди. В тази връзка - релевантно при определяне на размера на дължимото
обезщетение е и обстоятелството как воденото производство се е отразило и е
променило начина на живот на проверяваното лице. Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди по чл. 2а ЗОДОВ, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
органи и длъжностни лица по ЗОПДИППД
(отм.) се определя след като се посочат всички обстоятелства, обосноваващи
причинна връзка между воденото производство и причинените вреди,
индивидуализират се конкретните вреди и се прецени тяхното отражение върху
личността на пострадалия, изясни се стойността, която засегнатите неимуществени
блага са имали за своя притежател, при съобразяване на обществения критерий за
справедливост, определен по вътрешното убеждение на съда.
Безспорно се
установи по делото, че периода, в който е започнало и приключило производството
по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), с влязъл в сила акт е 14.03.2011г.–15.12.2017г. – повече от 6 години,
в което време са проведени 15 открити съдебни заседания, събрани са множество
доказателства, назначени са множество различни съдебни експертизи. Производството
по проверката срещу ищеца е започнало още след постъпило в Комисията
уведомление от 2006г. за извършени престъпления от Н.Т.. Периодът на проверката
е обхващал период от 26.06.1988 г. до 09.03.2011 г., а решението за образуване
на производство на Комисията е от 10.03.2011г.
По делото се
установи се, че до момента на образуване на гражданското производство по чл. 28
ЗОПДИППД (отм.), ищецът Н.Т. е имал бизнес и фирми, занимавал се е със скраб, имал е партньори,
разполагал е със средства, имал е среден стандарт на живот. След започването на
гражданското производство и наложените запори, и обезпечения е останал без
работа, излязъл е от бизнеса със скраб, разделил се е с бизнес - партньорите
си. Това е довело до липса на средства, финансови и емоционални проблеми.
Ищецът Т. е станал затворен, асоциален, отказвал е да излиза и да се среща с
приятели. Н.Т. е започнал да вдига кръвно, притеснявал се е, изпаднал е в
емоционална дупка. В резултат на проблемите са се влошили отношенията в
семейството му със съпругата му С.. Появилото се недоверие между двамата ищци,
финансовите проблеми и стреса са довели до прекратяването на брака им с развод
през 2012г. Поради финансовите проблеми и липсата на работа, ищецът Н.Т. е
продал наследствените си дялове от имоти, останали от починалия му баща на
своята сестра. Наложило се е да взема заеми от приятели, за заплащане на
адвокатите по делото с Комисията. След приключване на делото с Комисията, Н. е
започнал да се занимава със земеделие и търговия, а отношенията с предишните му
бизнес партньори не са възстановени.
Ищцата С.Ц. след
започване на делото е изпитвала дискомфорт, емоционални, психологически и здравословни
проблеми, които според свидетелите С. и М. се дължат на започналото срещу нея
производство от Комисията по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.), за голяма сума пари. Появили
са се финасови проблеми, поради обстоятелството, че Н.Т. не може да работи и
не получава доходи за издръжка на
семейството си, доверието между съпрузите е изчезнало и отношенията са станали
нетърпими, което е довело да раздялата на двамата ищци, а по – късно и до
развода им. Н. е останал да живее при майка си в жилището, където е живяло
семейството, а С.Ц. с детето се е преместила в жилището на родителите си. В
периода до преди раздялата, издръжката на семейството се е осигурявала само от
ищцата. Тъй като С.Ц. работи в банка е изпитвала страх и притеснение да не
научат колегите й за образуваното дело за отнемане на имущество срещу нея,
което е можело да доведе до прекратяване на трудото и правотношение и
невъзможност да си намери работа в друга банка. Притеснявала се е за работата и
кариерата си. Дистанцирала се е от колежките, ограничила е социалния си живот.
При С. са се появили здравословни проблеми – заболяване на дебелото черво и на
белия дроб, които заболявания са диагностицирани през периода 2015г. – 2017г.,т.е
по време на производството по гражданското дело и са налагали неколкократно
лечение в лечебно завдение и изискват допълнително лечение и наблюдение,
предвид сериозността си, според заключението на вещото лице.
Свидетелят М.
установява също, че след приключване на гражданското производство пред съда,
отношенията между Н. и С. са по – добри и двамата правят опити да се разбират и
да живеят заедно заради детето, а и заради необходимостта от постъпване на
лечение на С. периодично при възникване на обостряне на заболяването и.
Съдът намира,
че установените по – горе негативни преживявяния, отР.ателни емоции,
неудобство, дискомфорт, стрес, финансови и емоционални проблеми, влошени
семейни отношения при двамата ищци, както и отключените по време на висящността
на производството по ЗОПДИППД, здравословни проблеми на Н. и диагностицирани
при С. заболявания са в причинно – следствена връзка с воденото срещу тях
неоснователно гражданско дело за отнемане на имущество, придобито от престъпна
дейност.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които
обуславят тези вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са
в пряка причинна връзка с увреждането, и техният размер се определя според вида
и характера на упражняваната процесуална принуда, както и от тежестта на
уврежданията. Обстоятелствата,
че в продължение на повече от шест години, ищците са били принудени в проведени
множество съдебни заседания, пред различни съдебни състави, на три съдебни
инстанции, да се защитават в хода на производство, което заплашва да им отнеме
сума в размер на 430 342 лв., при съпътстващо производство по обезпечение
чрез налагане на възбрани върху недвижими имоти и запори на движими вещи, при
извършени множество процесуални действия /ангажиране на различни по вид, обем и
материя експертизи, разпит на свидетели/, при наличие на значителен доказателствен материал в обем на 3 тома, с
предмет на преценка - начинът им на живот и постигнатите икономически резултати
в продължение на дълъг период от време /повече от двадесет и две години/, и
като резултат впоследствие се окаже, че тази намеса е неправомерна - представлява незаконосъобразно действие на
орган на власт, по естествена човешка логика, дори без необходимост от
представяне на други доказателства следва, че са причинени вреди, които подлежат
на обезщетяване. При определяне на размера на дължимото обезщетение, следва да
се акцентира на значителната цена на иска, обемният доказателствен материал и множеството
извършени процесуални действия. В конкретния случай още от значение са и установените по делото допълнителни факти. По
време на съдебното производство, по искане на Комисията е допуснато обезпечение
върху имуществото на ищците, което се е отразило както на икономическото
състояние на семейството, което е останало без парични средства, така и на
частния бизнес на ищеца Т. и е довело до преустановяване на този бизнес. Безспорен
факт по делото е, че воденото производство по ЗОПДИППД (отм.) е поставило под
съмнение доброто име и чест на проверяваното лице, отразило се е негативно на частния
му бизнес и отношенията с бизнес - партньорите му, социалните му отношения и е
засегнало в негативен план нормалния му обичаен начин на живот. Допуснатата в хода
на настоящото производството съдебно - медицинска експертиза установява, че по
време на воденото производство /през 2015г. – 2017г./ ищцата С.Ц. е била
диагностицирана със две сериозни заболявания, които изискват лечение и
наблюдение, от които според изразеното лично мнение на вещото лице в съдебно
заседание за автоимунното заболяване, може да се предположи, че дължи и на преживения
стрес, по време на гражданското производство, заедно с другите отключващи
фактори. По отношение на второто установено заболяване на С. – туморна
формация, също ноторно известен факт е, че би могло да се отключи в резултат на
преживян силен емоционален стрес и интензивни негативни преживявания. Въпреки липсата
на категоричност в заключението на вещото лице по съдебно – медицинската
експертиза за взаимозависимост между действията на Комисията и възникналите
здравословни проблеми на ищцата Ц., настоящият съдебен състав счита, че такава
е установена, с оглед обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, както
и показанията на разпитаните по делото свидетели М. и С. в тази връзка. В
резултат на воденото гражданско производство е настъпила значителна отР.ателна
промяна, както в семейния живот на страните, така и в бизнес начинанията на
ищеца, а също и в техния бит, възможности и потенциал за развитие в бъдещето.
Имайки предвид гореизложеното и отражението,
което изброените вреди са оказали върху личността на пострадалите, съобразно
стойността, която са имали засегнатите неимуществени блага за тях, при
съобразяване на обществения критерий за справедливост и като счита, че
претърпените вреди при двамата са до голяма степен идентични, съдът намира, че
следва да определи обезщетение в размер на 40 000 лв. за всеки един от тях.
Ето защо в посочения размер от 40 000
лв., предявените искове са основателни и доказани, а в останалата си част до
размера на 100 000 лв. за всеки от ищците предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Обезщетението за обезвреда на причинените
неимуществени вреди е дължимо заедно със законната лихва от датата на влизане в
сила на определението на ВКС, с което не се допуска касационно обжалване на
решението на ПАС – 15.12.2017г. до окончателното му изплащане.
В полза на ищците
следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 10 лв. за всеки от
тях. Ответникът следва да бъде осъден да заплати деловодните разноски за
експертизи в размер на 250 лв. в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на ОС – С.З., а на Н.Т. – 200 лв. На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът
следва да заплати на всеки от ищците разноски за един адвокат в размер на 9500
лв.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество, Булстат *****, гр.С., **, пл. „****да заплати на
Н.Т.Т., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв. С.С. сумата от 40 000
/четиридесет хиляди/ лв., представляващи обезщетение
за причинените му неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразните действия
и актове на органи и длъжностни лица по ЗОПДИППД (отм.), изразяващи се в негативни преживявяния, отР.ателни емоции,
неудобство, дискомфорт, стрес, финансови и емоционални проблеми, накърняване на
доброто име и достойнството, влошени семейни отношения, както и отключените по
време на висящността на производството по ЗОПДИППД здравословни проблеми, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2017 г., до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в останалата му част за размера над 40000 лв. до претендирания
размер 100 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество, Булстат *****, гр.С., **, пл. „****да заплати на С.П.Ц.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв. С.С. сумата от 40 000 /четиридесет
хиляди/ лв., представляващи обезщетение за причинените и
неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразните действия и актове на органи
и длъжностни лица по ЗОПДИППД (отм.),
изразяващи се в негативни
преживявяния, отР.ателни емоции, неудобство, дискомфорт, стрес, финансови и
емоционални проблеми, накърняване на доброто име и достойнството, влошени
семейни отношения, както и отключените по време на висящността на
производството по ЗОПДИППД и диагностицирани заболявания, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2017 г., до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в останалата му част за размера над 40000 лв. до претендирания
размер 100 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество, Булстат *****, гр.С., **, пл. „****да заплати на Н.Т.Т., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, чрез адв. С.С. сумата 9710 лв./ девет хиляди,
седемстотин и десет лв./, представляваща платените по делото държавна такса,
разноски за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество, Булстат *****, гр.С., **, пл. „****да заплати на С.П.Ц., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, чрез адв. С.С. сумата сумата 9510 лв./ девет хиляди,
петстотин и десет лв./, представляваща платените по делото държавна такса и
разноски адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество, булстат *****, гр.С., **, пл. „****да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Старозагорския окръжен съд сумата 250 лв. /двеста и
петдесет лева/, представляваща направени разноски в производството за
експертизи.
Решението може
да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Апелативен съд - П..
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: