№ 29353
гр. София, 19.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В.М.С
като разгледа докладваното от В.М.С Гражданско дело № 20221110169258 по
описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 284649/20.12.2022 г., уточнена
с молби от 26.05.2023 г., 30.06.2023 г., 25.01.2024 г., на М. С. А. срещу „Б.Д“ ЕАД, с която
са предявени обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 439 ГПК, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищцата не дължи на ответника сумите, за които са издадени изпълнителен лист
от 30.07.2015 г. по ч. гр. д. № 44226/2015 г. по описа на СРС, 85 състав, и изпълнителен лист
от 10.08.2015 г. по ч. гр. д. № 44227/2015 г. по описа на СРС, 29 състав, поради извършен от
ищцата отказ от наследството на Ж.Д.Т и поради погасяване на вземанията по давност.
В исковата молба, уточнена с писмени молби от 26.05.2023 г., 30.06.2023 г., 25.01.2024
г., ищцата твърди, че е наследник на Ж.Д.Т, починала на 21.10.2023 г., но с вписан в
специалната книга на СРС отказ от наследство от 04.06.2014 г. се е отказала от наследството
на починалата си майка. С оглед извършения отказ от наследство счита, че не отговаря за
задълженията на Ж.Д.Т по договори за кредит с „Б.Д“ ЕАД, във връзка с които са издадени
процесните изпълнителни листове. Твърди, че за принудителното събиране на сумите по тях
е образувано изпълнително дело № ****** г. по описа на ЧСИ В.Ма, в хода на което ищцата
е уведомила съдебния изпълнител за извършения отказ от наследство, но същият не го е
съобразил и не е прекратил изпълнителния процес. Навежда твърдение за погасяване на
вземанията по изпълнителните листове и поради погасяването им по давност.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
„Б.Д“ ЕАД, с доводи за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Твърди, че
във връзка с дължимостта на сумите по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. №
44226/2015 г. по описа на СРС, 85 състав, се е развило производство по реда на чл. 422 ГПК,
приключило с влязло в сила Решение № 155582/26.06.2017 г. по гр. д. № 8981/2017 г. по
описа на СРС , 85 състав, с което е отхвърлен предявеният от Б.Д ЕАД, ЕИК *********,
срещу М. С. А., ЕГН **********, иск по реда на чл. 422 ГПК – за признаване за установено,
че ответницата дължи сумата от 500 лв. – главница по договор за издаване и обслужване на
стокова карта от 28.11.2006 г., сключен с Ж.Д.Т, ведно със законна лихва за периода от
27.7.2015 г. до изплащане на вземането, такса в размер на 4,45 лв., лихва в размер на 183,6
лв. за периода от 15.10.2014 г. до 22.7.2015 г., както и наказателна лихва в размер на 35,55
лв. за периода от 1.12.2014 г. до 22.7.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК на 30.07.2015 г. и изпълнителен лист по гр. д. № 44226/2015г. на СРС, 85
състав , респ. твърди, че въпросът относно дължимостта на оспорените суми е разрешен с
влязъл в сила съдебен акт. На второ място, по отношение оспорените суми по изпълнителен
лист от 10.08.2015 г. по ч. гр. д. № 44227/2015 г. по описа на СРС, 29 състав, твърди, че
препис от издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е лично връчен на ищцата на
27.09.2021 г., като с оглед липса на подадено от същата възражение в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК, заповедта се е стабилизирала и наведените от М. С. А. възражение за извършен отказ
от наследството на Ж.Д.Т са преклудирани.
1
С оглед възраженията в срока по чл. 131 ГПК и във връзка със служебните си
задължения да следи за допустимостта на производството, с разпореждане от 07.11.2023 г.
съдът е указал на ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението на съда с
писмена молба с препис за насрещната страна да обоснове правния си интерес от предявения
отрицателен установителен иск, като съобрази конкретно наведените от ответника
възражения за недопустимост.
В изпълнение на указанията, дадени с разпореждането от 07.11.2024 г., ищцата е
депозирала молба вх. № 24859/25.01.2024 г., с която е заявила, че правният интерес е за
предявяване на иск по чл. 124, ал 1 ГПК именно с оглед на обстоятелството, че за
допустимостта на този иск, за разлика от иска по чл. 439 ГПК, не е необходимо да се
навеждат твърдения за факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издаден изпълнителният лист.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
В предмета на настоящото дело са включени обективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 439 ГПК, за признаване
за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумите, за
които са издадени изпълнителен лист от 30.07.2015 г. по ч. гр. д. № 44226/2015 г. по описа на
СРС, 85 състав, и изпълнителен лист от 10.08.2015 г. по ч. гр. д. № 44227/2015 г. по описа на
СРС, 29 състав, поради извършен от ищцата отказ от наследството на Ж.Д.Т и поради
погасяване на вземанията по давност.
Предявяването на иск за установяване несъществуването на едно правно отношение
или на едно право се допуска само, когато ищецът има интерес да установи това със съдебно
решение (чл. 124, ал. 1 ГПК). Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на предявения иск, за наличието на която съдът е длъжен да
следи служебно във всеки етап на исковото производство.
Видно от приложените с писмения отговор на искова молба съдебни книжа
изпълнителен лист от 30.07.2015 г. е издаден по ч. гр. д. № 44226/2015 г. по описа на СРС, 85
състав, въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК/ По повод така
издадената заповед за изпълнение, в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, е подаден установителен
иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземанията по нея, по
повод на който е образувано гр. д. № 8981/2017 г. по описа на СРС, 85 състав. С Решение №
155582/26.06.2017 г. по гр. д. № 8981/2017 г. по описа на СРС, 85 състав, е отхвърлен
предявеният от Б.Д ЕАД, ЕИК *********, срещу М. С. А., ЕГН **********, иск по реда на
чл. 422 ГПК – за признаване за установено, че ответницата дължи сумата от 500 лв. –
главница по договор за издаване и обслужване на стокова карта от 28.11.2006 г., сключен с
Ж.Д.Т, ведно със законна лихва за периода от 27.7.2015 г. до изплащане на вземането, такса в
размер на 4,45 лв., лихва в размер на 183,6 лв. за периода от 15.10.2014 г. до 22.7.2015 г.,
както и наказателна лихва в размер на 35,55 лв. за периода от 1.12.2014 г. до 22.7.2015 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на 30.07.2015 г. и
изпълнителен лист по гр. д. № 44226/2015г. на СРС, 85 състав. Видно от отбелязване на
гърба на съдебното решение същото е влязло в законна сила м.12.2017 г.
С оглед на така събраните доказателства и като съобрази изявленията на ищцата,
обективирани в молба вх. № 24859/25.01.2024 г. относно правния интерес от конкретно
предявените установителни претенции, както и задължителната сила на влезлия в сила
между страните в настоящото производство съдебен акт – Решение № 155582/26.06.2017 г.
по гр. д. № 8981/2017 г. по описа на СРС, 85 състав, с който са отхвърлени установителните
претенции на ответника за установяване дължимост на сумите по изпълнителен лист по гр.
д. № 44226/2015г. на СРС, 85 състав, съдът приема, че за М. С. А. липсва правен от
предявения пред СРС, 29 състав, отрицателен установителен иск за установяване
недължимост на сумите по същия изпълнителен лист, за който между страните вече е
установена тяхната недължимост с окончателен съдебен акт. Разглеждането и уважаването
на този иск няма да предостави на ищцата защита на предявеното от него право в повече от
поставения съдебен акт по гр. д. № 44226/2015г. на СРС, 85 състав. С оглед на което и като
съобрази, че правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът е длъжен да следи и служебно
във всеки момент на висящото производство, настоящият състав на СРС намира искът по чл.
439 ГПК за установяване недължимост на сумите по изпълнителен лист по гр. д. №
44226/2015г. на СРС, 85 състав, за недопустим и поради това исковата молба в частта
2
досежно него следва да се върне на основание чл. 130 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, искова молба вх. № 284649/20.12.2022 г., на М.
С. А., ЕГН **********, срещу „Б.Д“ ЕАД, В ЧАСТТА, с която е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумите, за които е издаден
изпълнителен лист от 30.07.2015 г. по ч. гр. д. № 44226/2015 г. по описа на СРС, 85 състав,
както следва: 500 лв. – главница по договор за издаване и обслужване на стокова карта от
28.11.2006 г., сключен с Ж.Д.Т, ведно със законна лихва за периода от 27.7.2015 г. до
изплащане на вземането, такса в размер на 4,45 лв., лихва в размер на 183,6 лв. за периода
от 15.10.2014 г. до 22.7.2015 г., както и наказателна лихва в размер на 35,55 лв. за периода от
1.12.2014 г. до 22.7.2015 г.,
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищцата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3