№…………….........
гр.***,27.11.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
***СКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр. състав в публично съдебно заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ
ШИРКОВА
при секретаря Петя И., като разгледа
докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 3325 по описа за 2020г., и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Т.П.“ ***със седалище
и адрес на управление ***, ***представлявано от ***против И.М.К. и М.И.К. ***. Ищецът твърди, че ответниците
като са собственици на недвижим имот, апартамент, находящ се в гр.***, са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда ***, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и
за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ***за енергийно регулиране към ***.
Твърди, че съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че Общите условия са
били публикувани във вестник „***от 13/14.12.2007г. и във вестник “***” бр.239
/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения
между клиентите на топлинна енергия и Дружеството, правата и задълженията на
двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди,
че в Раздел VІІ от Общите условия е определен срока и реда, по който купувачите
на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в
тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че
в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми
в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна енергия. Твърди, че с
изтичане на последния ден от месеца, ответниците са изпаднали в забава за тази
сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана
лихва върху дължимата сума.
В заключение моли съда да
признае за установено, че ответниците му дължат солидарно следните суми: 449,73
лева за ползвана но незаплатена топлоенергия през периода 01.02.2017г. –
31.01.2020г. и 58,10 лева лихва за забава върху сумата за периода 04.04.2017г.
– 04.03.2020г.
В едномесечния срок е
постъпил писмен отговор от ответниците, с който признават исковете. Представят
доказателства за плащане.
В срока ответниците
предявяват насрещен иск да бъде осъден ищеца да им заплати обезщетение за
ползване за осъществен от ответника без правно основание достъп до ползвания от
тях имот за периода 18.09.2017г. - 18.09.2020г. в размер на 1440 лева. В
съдебно заседание насрещния иск е намален до сумата от 756 лева вместо
първоначално предявения размер от 1440 лева.
След завеждане на
исковата молба, на 27.08.2020г. ответниците са заплатили сумата от 517,32 лева,
с която са погасили главница в размер на 449,73 лева, мораторна лихва в размер
на 58,10 лева и законна лихва в размер на 9,49 лева.
По предявените искове за главница сумата от 449,73 лева за ползвана но
незаплатена топлоенергия през периода 01.02.2017г. – 31.01.2020г. и 58,10 лева
лихва за забава върху сумата за периода 04.04.2017г. – 04.03.2020г. Съдът счита, че с оглед направеното признание
в писмения отговор и извършеното плащане, предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като погасени чрез плащане. По тези искове, ответниците дължат
заплащане на направените разноски, тъй като дължимите суми са платени след
завеждане на исковото производство. Поради това и ответниците дължат солидарно
разноски в заповедното производство в размер на 25 лева за държавна такса и 50
лева за юрк.възнаграждение. За исковото производство ответниците дължат
разноски за юрк.възнаграждение в размер на 75 лева държавна такса и 100 лева
юрк.възнаграждение.
По насрещния иск с цена 756 лева
за присъждане на обезщетение за ползване за осъществен от ответника без правно
основание достъп до ползвания от тях имот за периода 18.09.2017г. -
18.09.2019г.
Съгласно легалната
дефиниция на §1, т.17 от ДР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ, обн.ДВ,
бр.64 от 16.07.1999г.) „***“ е обект,
е който или посредством който се извършва производство на електрическа и/или
топлинна енергия, добив или съхранение на природен газ, пренос, както и преобразуване
на параметрите или вида на електрическата и топлинната енергия и
природен газ, разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ,
без сградните инсталации на потребителите“. Аналогична е и разпоредбата на сега
действащия закон - §1, т.23 ДР на ЗЕ обн. ДВ, бр.107 от 9.12.2003г. При така
изложеното, съдът приема, че абонатна станция е ***, който се включва в кръга
на обектите, около които се създава сервитутна зона, съгласно разпоредбата на
чл.60 ал.1 ЗЕЕЕ. Съгласно §26 ал.1 ПЗР на ЗЕ, „Възникналите по силата на
отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност сервитутни права в полза на енергийните предприятия
за съществуващи към влизането в сила на този закон енергийни обекти
запазват действието си“.
Тъй като, в
конкретния случай абонатната станция е изградена преди влизането в сила на ЗЕЕЕ
и на ЗЕ, по смисъла на чл.60, ал.2 ЗЕЕЕ и §26 ал.1 ПЗР на ЗЕ е съществуващ ***,
т. е. не е налице нов ***, предвид което "Т.П." ***не дължи заплащане
на обезщетение за изграждането на абонатната станция в избеното помещение или
наем за ползване на същото. Това изрично е предвидено в §7 ПЗР на ЗЕЕЕ, според който, "не се дължат обезщетения на собствениците на
земя, върху която съществуват сервитутни зони по чл.60, ал.2 към момента на
влизането в сила на този закон" и в
§26 ал.1 ПЗР на ЗЕ , според който „Възникналите по силата на отменения Закон за енергетиката и
енергийната ефективност сервитутни права в полза на енергийните предприятия за
съществуващи към влизането в сила на този закон енергийни обекти запазват
действието си“.
В този смисъл е и
съдебната практика, която приема, че сервитутното право е свързано с известни
ограничения на правото на собственост. В случая, абонатната станция, в
качеството си на господстваща вещ налага определени ограничения върху
ползването на избеното помещение като служеща вещ, които следва да се търпят от
собствениците. В този смисъл са и разпоредбите на чл.67, ал.3 от ЗЕ, съгласно който "енергийните предприятия ползват
безвъзмездно части от сгради за монтиране на средства за измерване и други
съоръжения, свързани с доставката на електрическа и топлинна енергия и природен
газ и обслужващи потребителите в сградата". Следователно, създаденото по
силата на ЗЕ ограничение на правото на собственост, в случая задължава ищците
като етажни собственици, да търпят изградената абонатна станция в избеното си
помещение, като дружеството има право на достъп до енергийните съоръжения, при
това безвъзмездно. Ищцовото дружество е носител на ограничено вещно
право-сервитут, позволяващо му да разположи абонатната станция в избеното
помещение на ищците по насрещния иск. Енергийните предприятия ползват
безвъзмездно части от сгради за монтиране на средства за измерване и други
съоръжения, свързани с доставката на електрическа и топлинна енергия и природен
газ, поради което ответникът по насрещния иск не дължи обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.67 ал.4 ЗЕ, е
дадена възможност на собствениците на имотите да претендират за обезщетение за
нанесени щети. Следователно с разпоредбата на чл.67, ал.4 ЗЕ
е възможно да бъде предявен иск за обезщетение от деликт, но не и да се
претендира за обезщетение от неоснователно обогатяване, какъвто е искът с
правно основание чл.59 ЗЗД. От
доказателствата по делото става ясно, че не са налице настъпили щети от
монтирането на абонатната станция в избеното помещение на ползвателите на
избеното помещение, като претенциите им са затова, че не могат да ползват
помещението по предназначение заради монтираната абонатна станция. В този
смисъл са и Решение № 1202 от 24.02.2014г. на СГС по в. гр. д. № 4552/ 2013г.,
в което е постановено, че не следва да се приема възражението на жалбоподателя,
че съобразно с чл.67, ал.4 ЗЕ
му се дължи обезщетение за времето, през което е ползван имота ( при предявен
иск по чл. 59 ЗЗД),
тъй като собствениците по чл.67, ал. 1-3 ЗЕ имат
право на обезщетение само за нанесените щети върху имота при използването му, а
по делото такива не се доказват и претендират. Аналогично е разрешението на
спора и в Решение № 47191 от 08.10.2018г. на СРС по гр. д. № 52173/ 2015г. по
описа на същия съд.
С оглед изхода на спора по насрещния иск, то
на ищците по него, не се дължат разноски.
По
изложените съображения ***ският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ предявените „Т.П.“ ***със седалище и адрес на
управление ***, ***представлявано от ***против И.М.К., ЕГН **********,***
и М.И.К., ЕГН **********,*** искове с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.153 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, предявени по реда на чл.422 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че И.М.К., ЕГН **********,
и М.И.К., ЕГН ********** дължат
СОЛИДАРНО на „***, сумата 449,73
лв., представляваща главница за периода от 01.10.2017г. до 31.01.2020г., сумата 58,10 лв., представляваща лихва
за забава за периода от 04.04.2017г. до 04.03.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.03.2020г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 773/11.03.2020г. по ч.гр.дело № 1356/2020г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.М.К.,
ЕГН **********,*** и М.И.К., ЕГН **********,*** против "***, със седалище
и адрес на управление ***, ЕИК ***иск с правно основание чл.59 ЗЗД ответника да
бъде осъден да плати на ищците сумата от
756,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 18.09.2020г. до
окончателното ѝ изплащане, представляваща обезщетение за лишаване от
ползването за периода от 18.09.2017г. до 18.09.2020г. на следния недвижим имот :
Избено помещение № 4 с полезна площ от 14,18 кв.м. при съседи изток-перално
помещение, запад-двор, север-улица, юг-маза 6, прилежащо към ***като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА И.М.К.,
ЕГН **********,*** и М.И.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „Т.П.“ ***със седалище и адрес на управление ***, ***представлявано
от ***разноски по делото в размер на 175
лева.
ОСЪЖДА И.М.К.,
ЕГН **********,*** и М.И.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „Т.П.“ ***със седалище и адрес на управление ***, ***представлявано
от ***разноски по ч.гр.дело №3325/2020г.
по описа на РС *** в размер на 75 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: