Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр. Ловеч, 12.11.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично засеД.е на двадесет и
девети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова
и с участието на прокурора Светла И. като разгледа докладваното от съдия
Вълков адм. дело № 261/2019 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административно процесуалния кодекс(АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от Й. Ж.Й. ***, махала * чрез пълномощник срещу
Министерство на вътрешните работи – гр. София с посочено правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ и цена на иска двадесет и седем хиляди лева, от които за
имуществени вреди – дванадесет хиляди лева и за неимуществени вреди –
петнадесет хиляди лева. В исковата молба е отразено, че се иска осъждане на
ответника да заплати на ищеца вредите, които е причинил при спиране от движение
на автомобил от 23.06.2018 г. до 15.02.2019 г. и невъзможността да се ползва,
обвиняване на ищеца в противоправно поведение и употреба на наркотици,
неоказване помощ като пострадало лице престъпление и непредприемане на действия
за транспортирането му до спешна помощ, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата. Освен това се иска да бъде осъден ответника да заплати мораторните
лихви върху главницата за общата сума от двадесет и седем хиляди лева от
момента на спиране на автомобила – 23.06.2018 г. до предявяването на исковата
молба. Претендира се присъждане на разноските по делото и адвокатския хонорар
на адвокат Т. по настоящото дело.
С допълнителна молба ищцата
чрез пълномощник е уточнила, че предявения иск е срещу ОДМВР гр. Ловеч.
Постъпил е писмен отговор
от ОДМВР гр. Ловеч чрез пълномощник, с който се оспорва изцяло иска по
основание и размер.
В първото по делото съдебно
засеД.е ищцата чрез пълномощник заявява, че поддържа исковата молба и
уточняващите молби и посочва, че променя иска в частта за мораторните лихви,
които са 2647.50 лв. за периода от 23.06.2018 г. (момента на спиране на
автомобила от движение) до 10.06.2019 г. (момента
на предявяване на исковата молба)
В случай на уважаване на иска,
претендира законовата лихва до приключване на делото, а след това с
осъдителното решение, ако има такова отново прави искане за мораторни лихви до
окончателното изплащане на сумата. Уточняв , че предявява мораторна лихва от влизане в сила на решението на съда.
Заявява също така, че обжалва всички действия и бездействия на ОДМВР Ловеч.
Оспорва изцяло депозирания отговор на
ОДМВР Ловеч.
В
последното по делото публично засеД.е, в което е даден ход по същество ищцата
чрез пълномощник изцяло пъддържа исковата молба. Моли да бъде осъден ответника
да заплати мораторните лихви по представената допълнителна молба в съдебно засеД.е
с уточненията. Претендира присъждане на разноските по делото за адвокатски
хонорар.
Ответникът
по делото – ОДМВР гр. Ловеч в съдебно
засеД.е чрез пълномощник оспорва исковата молба по основание и размер. Оспорва я в частта относно
имуществените вреди, неимуществените вреди, претендираната лихва и относно
оспорването на отговора. Счита, че искът относно начисляване на лихва върху
лихва, както и относно начисляване на лихва
върху евентуално влязло в сила съдебно решение са недопустими. Моли да
се остави иска без уважение като неоснователен и недоказан. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Ловеч в съдебно засеД.е дава мотивирано заключение за
основателност на иска за неимуществени вреди, но недоказан за претендирания
размер и предлага да бъде уважен по справедливост. По отношение на иска за
имуществени вреди счита, че също има основание да бъде признат, но да бъде
уважен в размер, за който са налице безспорни доказателства.
Съгласно чл.7
от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането
или по настоящия адрес, или седалището на увредения срещу органите по чл.1,
ал.1 и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия
са причинени вредите. Ищцата е с настоящ
адрес ***.. Твърдението в исковата молба е, че
увреждането е настъпило в гр. Троян. Правното основание на иска е чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ. Исковата молба е предявена
пред компетентния съд, при спазване на правилата за родовата и местната
подсъдност. Претенцията е родово подсъдна на Административните съдилища,
съгласно т.1 от диспозитива на тълкувателно постановление (ТП) № 2/19.05.2015г.
по тълкувателно дело (ТД) № 2/2014г. на ОС на ГК на Върховния касационен съд и
Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Тя е подадена от лице с
надлежна активна процесуална легитимация и е насочена против ответник с
надлежна пасивна процесуална легитимация. Спазени са формалните изисквания за форма и
съдържание на исковата молба, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество е частично основателна.
От доказателствата по делото се установява, че полицейски
инспектор към ОДМВР Ловеч, РУ Троян е издал Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 18-0359-000346/23.06.2018 г., с която на Й.Ж. И. е
наложена санкция по чл. 171, т.2А, б.б от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са
отнети два броя регистрационни табели и свидетелство за регистрация на МПС (СРМПС) № *********,
затова, че на 23.06.2018 г. около 02:55 часа в гр. Троян на ул. „Хан Аспарух”
като водач на МПС – „Мерцедес А
Заповедта е била обжалвана от Й.Ж.Й. ***, който с Решение
№149/04.12.2018г., постановено по образуваното адм. дело № 240/2018 г., е
отменил изцяло оспорената ЗППАМ. Съдебното
решение е влязло в сила на 23.01.2019 г.
Към настоящото дело е приложено адм. дело № 240/2018
г. по описа на Административен съд Ловеч.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане
на ищцата са допуснати до разпит в публично засеД.е двама свидетели.
Свидетелката С.А.П. е от гр. Троян и е бивша съседка
на ищцата. В съдебно засеД.е тя заявява, че знае от ищцата, че вечерта, когато
е била в къщата си, нейният внук й е посегнал под влияние на наркотик, бил е
опиянен и посегнал на ищцата да я убие с нож. Тя паднала от стълбата на втория
етаж. Внукът й откраднал пари от портмонето й, взел ключовете за колата и
тръгнал с нея. Тя се обадила на тел. 112. Той е катастрофирал с автомобила при
акция на полицията, като колата е излязла извън платното след загуба на контрол
върху нея. Бил е намерен наркотик в джоба на внука на ищцата. Според
свидетелката този инцидент е станал на около
Съдът кредитира
показанията й, отчитайки факта, че тя е научила за повечето обстоятелства от
ищцата на следващата сутрин след индидента.
Свидетелят Т.А.А. живее в гр. Троян на около
Съдът няма основание да не кредитира показанията на
свидетеля, защото те допринасят за изясняване на фактическата обстановка.
Отговорността по ЗОДОВ е обективна.
Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражД.
от действия и бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Държавата и общините дължат обезщетение
за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от
отговорното длъжностно лице. Вредата представлява накърняване имуществото на
правните субекти или на техни неимуществени блага. Когато е засегнат патриМ.ума
на едно лице, вредата е имуществена. Тя се състои в претърпяна загуба или
пропусната полза. Границите на отговорността се разпростират до вредите, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Неимуществените вреди представляват сериозно засягане
на личността и достойнството на гражД.на. В ЗОДОВ не е уточнено как се определя
размера на неимуществените вреди, затова субсидиарно се прилага чл.52 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съгласно който
определянето им става по справедливост.
Във фактическия състав на отговорността на държавата
за дейността на администрацията, визирана в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ са включени следните елементи: - незаконосъобразен
административен акт, издаден при или по повод изпълнение на административна
дейност от орган или длъжностно лице на държавата, който да е отменен по
съответния ред или незаконосъобразни действия или бездействия на
административни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност; - вреда от такъв административен акт; причинно-следствена връзка между постановения
незаконосъобразен административен акт и настъпилия вредоносен резултат. При
липсата на който и да е тези елементи на
посочения фактическия състав, не може да се реализира отговорността на
държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за установяване наличието на посочените предпоставки се носи от ищеца,
търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди.
Съгласно
чл. 204 ал. 1 от АПК, иск може да се
предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.
Според
чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите.
Компетентният административен орган, който следва да бъде ответник по
предявените искове за обезщетение е ОДМВР Ловеч, която юридическо лице.
Предметът на делото се определя
от правните твърдения на ищеца, съдържащи се в исковата молба. Съдът е обвързан
с твърденията на ищеца. Дали те отговарят на обективната действителност се
установява със съдебното решение. Съгласно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 154
ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения.
Първата предпоставка е актът, действието или
бездействието, които са отменени да са в изпълнение на административна дейност.
Ищцата твърди, че вредите са причинени от ЗППАМ. Тя е отменена
като незаконосъобразна от Административен съд Ловеч с влязло в сила съдебно решение. Тази заповед
представлява индивидуален административен акт по смисъла на АПК.
С оглед изложеното, съдът намира, че е налице първата
предпоставка - отменен незаконосъобразен административен акт, издаден при или
по повод на административна дейност.
Следващата
предпоставка за възникване на право на обезщетение е да са настъпили вреди за
ищеца, независимо дали са имуществени (загуба или пропусната полза) или
неимуществени. По делото са събрани
писмени и гласни доказателства. По отношение на твърденията на ищцата за
претърпени имуществени вреди, съдът намира, че по делото няма представени
доказателства за това. Твърденията на свидетеля Т.А.А. в съдебно засеД.е, че е
превозвал със собствения си автомобил ищцата до хранителен магазин в гр. Троян,
до сградата на Полицията в гр. Троян, до магазин „Практикер” в гр. Плевен, до
родното й място Смядово, за което тя е плащала горивото, както и кафе,
безалкохолно и др. не са подкрепени с никакви документи, удостоверяващи тези
обстоятелства. От друга страна превози на хора с МПС-ва се извършва от
транспортни таксиметрови фирми, които
имат разрешение да извършват тази дейност и да издават съответните документи,
удостоверяващи извършените разходи.
Имуществените
вреди не се предполагат, а трябва да бъдат доказани. В случая това не е така,
поради което съдът счита, че втората предпоставка за възникване на право на
обезщетение вследствие на причинени имуществени вреди не е налице. А след като
това е така не може да се реализирира имуществената отговорност на държавата по
отношение на претендираните от ищцата имуществени вреди в размер на дванадесет
хиляди лева. В тази част исковата молба следва да бъде отхвърлена изцяло.
По
отношение на претендираните неимуществени вреди от показанията на разпитания
свидетел Т.А.А. се установява, че ищцата е претърпяла неудобства, поради
невъзможността да ползва собствения си лек автомобил. Освен това в показанията
си разпитаната свидетелка С.А.П. заявява, че в кварталния магазин в гр. Троян
се било разчуло, че хванали ищцата с наркотици, че била дрогирана и наркоманка.
Безспорно
незаконосъобразното лишаване на собственика на лек автомобил от възможност да
ползва същия по предназначение за период от шест месеца му причинява
неудобства. Няма доказателства той да е притежавал друг автомобил през този
период, който да може да ползва свободно.
Несъмнено
лишаването на собственика от
възможността да ползва собствения си
автомобил за срок от шест месеца е било в изпълнение на отменената както
незаконосъобразна ЗППАМ. Претърпените от ищцата неудобства, свързани с
невъзможността да ползва личния си лек автомобил, са пряка последица от
отменения незаконосъобразен административен акт.
Съдът
счита, че предявеният иск за обезщетение на претърпените неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 2 400 лева, което е справедливо
обезщетение за причинените неудобства на ищцата от невъзможността да ползва
автомобила си по време на изпълнение на незаконосъобразната ПАМ. В останалата
част за разликата от 12 600 лв. до претендираната сума от 15 000 лв. съдът намира иска за неоснователен и същият следва да бъде отхвърлен в тази част. При
определяне размера на обезщетението съдът съобразява вида на наложената ПАМ на
ищцата, нейното времетраене, местата,
където тя е била возена с автомобила на свидетеля Т.А.А., данните за ползването от нея на лекия
автомобил, стандарта на живот в България през този период.
Съдът намира, че в случая е налице пряка
причинно-следствена връзка между отменената като незаконосъобразна Заповед за
прилагане на ПАМ и настъпилите неимуществени вреди, т.е. налице е и последната
предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по ЗОДОВ.
По
отношение на твърденията в исковата молба за незаконосъобразни действия и
бездействия на служители на ОДМВР Ловеч като обвиняване на ищцата в
противоправно поведение и употреба на
наркотици, неоказване на помощ като пострадало лице от престъплнение и
непредприемане на действия за транспортирането му до спешна помощ, съдът намира
същите за неосноветелни и недоказани от събраните по делото доказателства,
което налага да бъдат отхвърлени.
Следва
да бъде уважен частично предявения иск за претърпени неимуществени вреди в
размер на 2 4000 лв., а в останалата част от 12 600 лв. отхвърлен.
Пълномощникът на ищцата е претендирал
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, разноски за
държавна такса за образуване на делото и разноски за гориво от София до Ловеч и
обратно за определени дати, както и разноски за призоваване на свидетел по делото. Освен това е претендирала
и мораторна лихва. Същата следва да бъде
определена върху уважената част от иска за неимуществени вреди за времето от
датата на влизане в сила на решението на Административен съд Ловеч до датата на
завеждане на исковата молба и е в размер на 94 лв., изчислен от общодостъпния
интернет сайт calkulator.бг.
Искането на пълномощника на ищцата за
присъждане на разноски за гориво от София до Ловеч и обратно е неоснователно и
следва да се остави без уважение, тъй като това не са разноски, които се
присъждат по смисъла на чл. 143 от АПК.
Искането за присъждане на разноски за
призоваване на свидетел в размер на 15 лв. следва да се остави без уважение,
тъй като призованият свидетел не се е явил и ищцата чрез нейния пълномощник е
поискала в публично засеД.е този свидетел да бъде заличен, което е направено.
Пълномощникът на ищцата е поискал
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата, съгласно който адвокатът оказва съдействие на лица, които имат
право на издръжка или материално затруднени лица. В случая ищцата е такава. В
ал.2 на тази разпоредба е предвидено, че ако насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36,
ал.2 и осъжда другата страна да го заплати.
Съгласно чл. 8, ал.1, т.4 от Наредба №
1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес от 10 000 до 100 000 лв. възнаграждението е в размер на 830 лв.
плюс 7 % за горницата над 10000 лв. Материалния
интерес по делото е 27 000 лв., което означава, че размера на адвокатското
възнаграждение е 1340 лв.Размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника
на ответника по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА,
изчислено по съразмерност съгласно уважената част на иска за
неимуществени вреди, което трябва да бъде присъдено е 123.76 лв..
Ответникът
по делото чрез пълномощникът си е претендирал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което следва да се остави
без уважение, тъй като по ЗОДОВ не се присъжда такова.
По
изложените съображения и на основание чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Ловеч, ул. „Стефан Караджа” №
2, БУЛСТАТ *********, представлявана от Директор да заплати на Й. Ж.Й. ***, махала *, ЕГН ********** обезщетение в размер на 2 400 (две хиляди и
четиристотин) лева за претърпени неимуществени вреди, причинени пряко и
непосредствено от отменена като незаконосъобразна Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 18-0359-000346/23.06.2018 г., издадена от полицейски
инспектор към ОДМВР Ловеч, РУ Троян ,ведно със законната лихва върху главницата
от 2400 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба – ( 12.06.2019 г.) до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи гр.Ловеч, ул. „Стефан Караджа” № 2, БУЛСТАТ *********, представлявана от
Директор да заплати на Й. Ж.Й. ***, махала *, ЕГН **********
сумата от 94 (деветдесет и четири) лева, представляваща
мораторна лихва върху уважената част от 2 400 лв. от иска за неимуществени
вреди за времето от датата на влизане на сила
на решението на Административен съд Ловеч по адм. дело № 240/2018 г. (23.01.2019 г.) до
датата на завеждане на исковата молба ( 12.06.2019 г.).
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи гр.Ловеч, ул. „Стефан Караджа” № 2, БУЛСТАТ *********, представлявана от
Директор да заплати на Й. Ж.Й. ***, махала *, ЕГН **********
сумата от 31.19(тридесет и един лева и деветнадесет стотинки) лв.,
представляваща държавна такса за образуване на административно дело във връзка
с предявените от нея три иска.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Ж.Й.
иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата
от 12 600 (дванадесет хиляди и шестотин) лева до пълния размер от 15000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Ж.Й.
иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди от
незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ОДМВР Ловеч като
обвиняване на ищцата в противоправно
поведение и употреба на наркотици, неоказване на помощ като пострадало
лице от престъплнение и непредприемане на действия за транспортирането му до
спешна помощ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Ж.Й.
иск за обезщетение за причинени имуществени вреди от отменена
като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 18-0359-000346/23.06.2018 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР
Ловеч, РУ Троян.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на ищцата
за присъждане на разноски за гориво от София до Ловеч и обратно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за присъждане
на сумата от 15 лева депозит за призоваване на свидетел.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи гр.Ловеч, ул. „Стефан Караджа” № 2, БУЛСТАТ *********, представлявана от
Директор да заплати на адвокат М.Т. от САК със съдебен адрес *** сумата от
123,76(сто двадесет и три лева и седемдесет и шест стотинки) лв., представляващо адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал.1 и 2 от ЗА съразмерно с уважената част от исковата молба.
Оставя без уважение искането на пълномощника на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде оспорено в 14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния
административен съд.
Препис от него да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: