Решение по дело №10307/2023 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№280

гр. Велико Търново, 11.12.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ

 

при секретар	М.Н.	И с участието
на прокурора	Весела Кърчева	изслуша докладваното
от съдия	БУЮКЛИЕВ
по касационно наказателно-административен характер дело № 10307 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023 г.

 

Производството е по реда на чл. 63в  от ЗАНН.

Касаторът, „Ив Трейд 2016“ ЕООД – Велико Търново, чрез представителя си адв.В. от САК, е обжалвал като неправилно решение №387 от 14.07.2023 година, постановено по АНД №1241/2022 година по описа на Великотърновският районен съд.

От изложените в касационната жалба оплаквания се установява, че според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при нарушен закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Посочен е и порокът необоснованост, който не е касационно основание по чл.348 от НПК. Иска се отмяната на решението и отмяната на потвърденото с него наказателно постановление но подробно изложени в касационната жалба аргументи. Претендират се разноски.  

Ответникът по касация, Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново, в открито заседание не взема становище по касационната жалба, като в представеният писмен отговор на касационната жалба отрича основателността и.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

 

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е основателна.

С обжалваното решение Великотърновският районен съд е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление № 04-2200075 от15.09.2022 година на ответника по касация, с което на дружеството – кастатор за нарушаване на разпоредбата на чл.414, ал.1 вр. с чл.415е от КТ за  нарушаване на разпоредбата на чл.107р, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция от 5 000 лв.

За да постанови посоченият правен резултат въззивният съд е приел, че събраните по делото доказателства потвържадват обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление. Според тази обстоятелствена част на касатора е направена проверка в стопанисван от него обект, представляващ кафе- сладкарница „Амарето“, като при нея служителите на ответника Й.П. и П.Т.констатирали, че са установени на място работещи лица, които попълнили декларации по чл.402 от КТ. Свидетелката Я.посочила, че получава разпореждания от управителя на касатора, като отчита оборотите по сметката му. Всички заварени на място работници заявили, че имат склчени трудови договори с работодателя „Хюмън Експерт Консулт“ ООД. За изясняване на действителните факти от значение за случая инспекторите при дирекцията поискали представяне на конкретни писмени доказателства, като на 1.06.2022 година в Инспекцията същите били представени чрез пълномощника на двете дружества /дружеството – касатор и „Хюмън Експерт Консулт“/ П.И..

Съдът е посочил, че ответникът, анализирайки всички доказателства е приел, че според актосъставителят касаторът е приел от „Хюмън експерт Консулт“ ООД като предприятие, осигуряващо временна работа повече от 30 процента от общия брой на работещите при него работници. Нарушението е установено на 29.06.2022 година при преглед на всички относими документи, като е образувал съответното административно-наказателно производство.

След като касаторът нямал назначен нито един служител по трудов договор, достатъчно било едно изпратено лице от предприятие, което осигурява временна работа, за да се осъществи съставът на чл.107р1 ал.2 от КТ.

Съдът е посочил и, че напълно кредитира показанията на актосъставителят и свидетелите при съставянето на акта,които са пълни, последователни, не противоречиви и кореспондиращи си.

От правна страна съдът приема, че дружеството касатор е реализирало състава на чл.107р, ал.2 от КТ, като са неоснователни възраженията за липсата на качеството „предприятие ползвател“, с оглед легалната дефиниция на това понятие, дадена в §1, т.18 от ДР на КТ. Съдът е възпроизвел и дефиницията на закона за предприятие, което осигурява временна работа, както и разпоредбата на чл.107, ал.1 и ал.4 от КТ, уреждащи съдържанието на трудовия договор, сключен между такова предприятие и работника или служителя. Анализирани са представените трудови договори, договори за предоставяне на работна сила, декларации и прочие и е прието, че те установява посоченото в обстоятелствената част на постановлението. В това отношение съдът е изтъкнал, че макар от съдържането на представените трудови договори да не се съдържа указание, че съответният работник ще се изпрати на временна работа в предприятие ползвател, то нарушаването на трудовото законодателство от страна на дружеството „Хюмън Експерт Консулт“ ООД, което се е изразило в несъответствие на сключените трудови договор с изискванията на чл.107р от КТ не е следва да води до благоприятни последици за касатора, а правилно в хода на производството са изследвани възникналите между двете предприятия взаимоотношения, при които съответните работници са били пратени да престират труд от едното в другото предприятие /на касатора/. Съдът е анализирал и разпоредбата на чл.107у, ал.1 и 2 от КТ и е посочил, че всъщност предметът му не е за извършване на услуги, а за предоставяне на работна сила, като в тази връзка са и клаузите в съответните трудови договори – работното място да е в обекта на касатора.  Посочено е, че се касае до нарушение на юридическо лице, отговорността на което била обективна, при което не се изисква субективна съставомерност. Отхвърлени са и възраженията досежно несъставомерността на деянието с огледи изискването на нормата на чл.414 от КТ, като съдът е отбелязал, че според чл.415е от КТ отговорността е и за предприятието ползвател.

Най – сетне съдът е обосновал и неприложимостта на чл.28 от ЗАНН предвид състава на чл.415в от КТ.

 

Решението е неправилно. 

От събраните материали по административно-наказателната преписка се установява, че дружеството „Хюман Експерт Консулт“ е адресат на предписание по протокол за извършена проверка от 17.01.2019 година, издадено от органите на ДИТ – Велико Търново, с което на това дружество е предписано да преустанови осъществяването на дейност  по осигуряване на временна работа до получаване на регистрация от Агенцията по заетостта. Това предписание е обжалвано пред АСВТ, като с влязло в сила решение № 170/17.07.2020 г. по АД №80/2019 година по описа на съда жалбата е отхвърлена. Въпреки този резултат, от една страна от преписката, представена на районният съд е видно, че въпросното дружество не е изпълнило предписание, като от друга стара не е установено и изпълнението на съдебното решение.

Както е отбелязано и в това решение, нормативната уредба на специфичните трудови правоотношения между предприятията, които осигуряват временна работа, работниците или служителите и предприятията ползватели е приета със ЗИДКТ, обн. ДВ, бр. 7 от 24.01.2012 г., в сила в тази част от 05.12.2011 г., с който е транспонирана Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно работа чрез агенции за временна заетост.

Съгласно чл. 3, пар. 1, буква б) от Директивата, "агенция за временна заетост" означава всяко физическо или юридическо лице, което в съответствие с националното законодателство сключва трудов договор или влиза в трудово правоотношение с нает чрез агенция за временна заетост работник, за да го назначи в предприятие ползвател на временна работа под негов надзор и ръководство.

Съгласно чл. 3, пар. 1, буква г) от Директивата, "предприятие ползвател" означава всяко физическо или юридическо лице, за което и под надзора и ръководството на което работи временно нает чрез агенция за временна заетост работник.

Съгласно чл. 74е от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/, дейността по осигуряване на временна работа се осъществява въз основа на регистрация в Агенция по заетостта. За регистрацията на предприятието, което осигурява временна работа, министърът на труда и социалната политика или упълномощено от него лице издава удостоверение за регистрация – чл. 74к, ал. 1 от ЗНЗ. Агенцията по заетостта води публичен регистър на издадените удостоверения – чл. 74л, ал. 1 от ЗНЗ.

Съгласно § 1, т. 17 от ДР на КТ, "предприятие, което осигурява временна работа" е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в Агенция по заетостта.

Съгласно § 1, т. 18 от ДР на КТ, "предприятие ползвател" е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и под чието ръководство и контрол се изпълнява възложена от него работа от работник или служител, изпратен от предприятие, което осигурява временна работа.

Както се констатира и от самото процесно пред съда НП, към момента и на извършването на проверката, а и към момента на издаването на наказателното постановление, въпросното дружество „Хюман Експерт Консулт“ не е регистрирано надлежно по посочения ред в Агенцията по заетостта, като фактически продължава да изпълнява дейност по  осигуряване на временна заетост /работа/.

При това положение неправилно административният орган е квалифицирал касатора като предприятие – ползвател по смисъла на §1, т.18 от КТ. Обстоятелството, че въпросното дружество „Хюман Експерт Консулт“ фактически, без надлежна регистрация извършва такава дейност, е без значение, тъй като съставът на нормата на чл.107р, ал.2 от КТ не изисква, нито допуска възможност въпросните работници да са изпратени от предприятие, което само фактически осигурява временна работа, като нормите, които запълват диспозицията на административно-наказателен състав следва да се тълкуват стриктно и стеснително в интерес на подведения под отговорност субект тъй като обосновават неблагоприятни последици. В тази вързка следва да се отбележи, че спазването на  задължения по Раздел VIIIв от КТ е обусловено само от валидно  възникнали отношения по осигуряването на работа, каквито в случая не са налице.

При това положение касаторът не попада в дефиницията за „предприятие – ползвател“ по смисъла на §1, т.17 от ДР на КТ, доколкото това качество е неразривно свързано с изискването съответните работници да са изпратени от предприятие, осигуряващо временна заетост. 

Действително, в случая е налице нарушение, но то касае дейността на „Хюман Експерт Консулт“, която се осъществява в разрез с нормата на чл.107р, ал.7 от КТ, доколкото фактически осъществява дейност, която се вписва в изискването на §1, т.18 от ДР на КТ, без за това да са налице юридическите предпоставки. 

Следва решението на съда да бъде отменено, като вместо него се постанови ново решение, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление.

 

Предвид направеното искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, такива следва да се присъдят на касатора в доказаният им размер от 960 лв.за касационното произвдоство и 696 лв. разноски за първоинснационното производство.

 

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав,

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ решение №387 от 14.07.2023 година, постановено по АНД №1241/2022 година по описа на Великотърновският районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 04-2200075 от15.09.2022 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново.

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София, да заплати на „Биофрукт“ ЕООД – Велико Търново, ул.“Магистрална“ №9, ЕИК ***разноски за касационното производство в размер от 960 лв.

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София, да заплати на „Биофрукт“ ЕООД – Велико Търново, ул.“Магистрална“ №9, ЕИК ***разноски за производството пред районният съд в размер от 696 лв.

 

РЕШЕНИЕТО  е окончателно.

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                                

 

ЧЛЕНОВЕ :     1.                                                                           

                                                                     

                                                                                  2.