Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1010

 

гр. Пловдив, 31 май 2023 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти състав, в открито заседание на двадесет и пети май, две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                               ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,

НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ,

 при секретаря Румяна Агаларева и с участието на прокурора Марин Пелтеков, като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1005 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Началник на Първо районно управление (I-во РУ) в Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, представляван от юрисконсулт И.П.- пълномощник, обжалва Решение №347 от 23.02.2023г. по Н.А.Х. дело №20225330205703 (5703) по описа на Районен съд- Пловдив за 2022г., ХХI-ви наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление (НП) с №22-0432-001367 от 29.09.2022г., издадено от началник на I-во РУ в ОД на МВР- Пловдив, с което на М.С.Д., ЕГН **********, е наложена глоба в размер от 200,00 лева и е лишен от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 6 месеца.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност и незаконосъобразност, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон; постановяване на решение по същество, с което да бъде потвърдено изцяло процесното НП, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение; възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника, ако жалбата не бъде уважена, като такова бъде присъдено в минимален размер по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).

Ответникът в производството- М.С. Славов, чрез адвокат С.Х.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Марин Пелтеков, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че на 03.08.2022г., около 15:42ч., в гр. Пловдив, на бул. “Никола Вапцаров“ до №3, е извършена проверка от служители в I-во РУ в ОД на МВР- Пловдив. В рамките на проверката е прието за установено, че ответникът Д. управлява лек автомобил “ДАЧИЯ ЛОГАН, с Рег.№***, лична собственост. Прието е за установено, че автомобилът, управляван от Д., не е регистриран по надлежния ред, тъй като същият е със служебно прекратена регистрация от 07.04.2022г. по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, доколкото не е изпълнено задължението да бъде прехвърлена собствеността му в законовия срок.

За установеното в рамките на проверката П.Р.А.- ст. полицай в I-во РУ в ОД на МВР- Пловдив, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия GA, №610365 от 03.08.2022г., с който деянието на Д., изразяващо се в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.

По делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след което е издадено процесното НП.

Районният съд правилно и обосновано възприема фактическата обстановка по делото и на основата на верните фактически дадености прилага закона правилно, като отменя оспореното пред него НП, предвид издаването му при неправилно прилагане на материалния закон.

Съображенията, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Вярно е, че според приетите по делото доказателства, Д. е придобил собствеността върху процесния автомобил на 03.02.2022г. и не е изпълнил задължението си по чл.145, ал.2 от ЗДвП да го регистрира в службата за регистрация на пътни превозни средства (ППС) по постоянния си адрес в срок до един месец (03.03.2022г.), но посоченото представлява съставомерно деяние по смисъла на чл.180, ал.2, т.1 от ЗДвП, която хипотеза е различна от разглежданата по делото.

Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на юридическото лице (ОД на МВР- Пловдив), в чиято структура е органът, издал процесното НП, е неоснователно и не следва да бъде уважено.

В полза на ответника Д. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а предвид изрично заявеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:

Според чл.63д, ал.2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1/09.07.2004г. Съгласно установеното от нормата на чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г., ако административното наказание е под формата на глоба (в случая 200,00 лева), имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение, като при размер на глобата до 1 000,00 лева минималното адвокатско възнаграждение е 400,00 лева (чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г.).

По Договор за правна защита и съдействие от 25.04.2023г. с адвокат С.С.Х. от ответника М.Д. е заплатена в брой сумата от 500,00 лева.

При това положение и с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно и същото следва да бъде намалено до минимално предвидения размер от 400,00 лв.

За разноските следва да се осъди юридическото лице, в чиято структура е издателят на процесното НП, каквото в случая се явява ОД на МВР- Пловдив.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №347 от 23.02.2023г. по Н.А.Х. дело №20225330205703 (5703) по описа на Районен съд- Пловдив за 2022г., ХХI-ви наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление с №22-0432-001367 от 29.09.2022г., издадено от началник на Първо районно управление в Областна дирекция на МВР- Пловдив, с което на М.С.Д., ЕГН **********, е наложена глоба в размер от 200,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Пловдив, да заплати на М.С.Д., ЕГН **********, сумата от 400,00 (четиристотин) лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

 

ЧЛЕНОВЕ: 1………………

 

2………………