Р Е
Ш Е Н
И Е
24.02.2023г.,
гр.Кюстендил
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Кюстендилският окръжен
съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на двадесет и девети
ноември, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Окръжен
съдия:Евгения Стамова
С
участието на съдебния секретар Галина Кирилова, след като разгледа,
докладваното от съдия Стамова гр.д.№596/2020г. и, за да се произнесе взе
предвид:
Производството
е по искова молба, подадена от „РМ- Транспортер“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Петрич, ***представлявано от управителя В.А.чрез
пълн-к адв.Й.К.Л.срещу А.Н., ЕГН ********** с адрес ***,А.Н. , ЕГН ********** и
А.Н., ЕГН ********** със същия адрес, последните две чрез законния им
представител А.Н. съдържаща искане за постановяване на решение, за осъждане на
ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумата 151 446.86 лева- от
която 129 736.07 лева- главница, в размер на заплатените лизингови вноски,
лихви и такси по договор за финансов лизинг на пътни превозни средства(
оборудване №002117J1/04.08.2016г., данък за МПС и заплатена задължителна
застраховка“Гражданска отговорност“ на автомобилистите за товарна композиция по
застрахователна полица BG/22/118002131980/25.07.2018г. и застрахователна полица
BG/22/118002132060/25.07.2018г., както и законната лихва в размер на 21730.79
лева от датата на настъпване на деликта 05.04.2019г. до датата на предявяване
на иска, ведно със законната лихва, до окончателното изплащане на вземането.
С
молба, постъпила по делото преди с.з. на 29.11.2022г. е направено уточнение и
изменение на предявените искове, като е заявена претенция за сумата
111 422.99, разпределена както следва –
95 437.26 лв главница, от
която 72 240.54 лв - представляваща
застрахователна стойност на влекач с
рег.№ ***по застрахователна полица №18-0300/395/5000575 с период на валидност
08.08.2018г.- 07.08.2019г., към Договор за финансов лизинг на пътни превозни средства/оборудване
№*********/04.08.2016г. и сума 21 862.27 лв. – застрахователна стойност на
полуремарке, с рег.№ Е ***ЕЕ по Застрахователна полица №18-0300/395/5000574 с
период на валидност 08.08.2018г – 07.08.2019г., към Договор за финансов лизинг
на пътни превозни средства/ оборудване №0002117К1/04.08.2016г. и сума 1296.31
лв. заплатена цена за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, на автомобилистите по Застрахователна
полица № BG/22/118002132060/25.07.2018г. за влекач с рег.№ Е9510КХ, за
периода между 05.04.2019г. до 07.08.2020г. в размер на 1296.31 лв, сума 38.14
лв- заплатено възнаграждение за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по Застрахователна полица №BG/22/118002131980/25.07.2018г. за полуремарке с рег.***, за периода между
05.04.2019г. до 07.08.2020г.Претендира се и обезщетение за забава върху
главницата в размер на 15 985.73 лв, начислено за периода от датата на
настъпване на деликта 05.04.2019г. до датата на предявяване на иска –
27.11.2020г. всъщност искът е постъпил в съда на 14.12.2020г.
Прави се искане и за
присъждане на разноски за производството.
Ищецът твърди, че
ответниците са наследници по закон на И.Н..Между ищеца и И.Н. е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което наследодателят на ответниците е
изпълнявал длъжността „шофьор товарен автомобил“.На основание получена на
04.04.2019г. от дружеството заявка за извършване на превоз на стоки, превозът
бил възложен на И.Н. с товарна
композиция – влекач, с рег.№***и полуремарке ***.На 05.04.2019г. Н.реализирал
ПТП, на територията на Република Испания – съдебен окръг Фрага, община
Пенялба, като движейки се със скорост 90 км/ч по мокър път, вследствие
на обилен валеж, по пътно платно с двупосочно движение и две пътни ленти
по една за всяка от посоките на движение е загубил контрол над влекача,
осъществявайки сблъсък с превозно средство, което се е движило в насрещното
пътно платно.Вследствие на инцидента товарната композиция е била изцяло
деформирана, негодна за последващо ползване и трябвало да бъде бракувана.Касае
се при това за автомобил, който е ползван от ищеца на основание договор за
лизинг с „ДСК Лизинг“ АД, по силата на
който погиването на вещта е за сметка на ползвателя, без отпадане на
задължението му за заплащане на дължимите лизингови вноски до края на договора
01.08.2019г.Била е унищожена превозвана стока, превозвачът не е могъл да
изпълни задълженията си към възложителя.Въз основа на установените, във
връзка с разследването на инцидента от компетентните органи факти, ищецът
заявява, че инцидентът е следствие на нарушаване на правилата за движение по
пътищата регламентирани, както в испанското така и в българското
законодателство – управление на автомобила с превишена скорост и след употреба
на алкохол.С този факт и твърдение,че не е опазил повереното му
имущество, неизпълнение на задълженията му за коректно, безаварийно и
професионално кормуване, при обезпечаване цялостта на товарите,
съобразяване на пътната обстановка, избиране на подходяща скорост за движение,
спазване на дистанция и неупотреба на алкохол и други упойващи вещества,
бездействия във връзка с дължимото поведение съгласно чл.126 т.8 и чл.126 т.13
от КТ се поддържа наличие на основание да претендира от неговите наследници
обезщетение за причинените на дружеството в резултат на посоченото вреди –
изразяващи се в стойността на заплатените лизингови вноски и дължимото
възнаграждение по сключения договор за
застраховка“ гражданска отговорност“ съответно след изменението
застрахователната стойност на превозните средства.Ищецът заявява, че са налице
противоправни действия на ответника,
вреди в патримониума му, причинна връзка между тях, както и, че
поведението на ответника е виновно, като по този начин е осъществен съставът на
чл.203, ал.2 пр.1 от КТ.Излага подробни аргументи за обосноваване на
твърдението, че е налице противоправно поведение на починалия, за неговата вина
и относно вида на понесените като резултат от тях вреди от ищеца - съставени официални документи – технически
доклад, доклад за скорост и действия и медицинска експертиза, създадени от
Контролните органи в Рупублика Испания, според които И.Н. не е спазил трудови и
законови задължения, нарушавайки както правилата за движение по пътищата,
защото избрал скорост на движение, която не е съобразена с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия
на видимост, за да не предизвика пътно- транспортно произшествие.Н.е карал с
несъобразена с пътните условия скорост, с превишена такава, минути преди челния
сблъсък водачът е управлявал камиона с 90 км:/ч, при максимално позволена скорост за
тежкотоварни автомобили в тази местност 80 км/ч.Н.не е съобразил скоростта и
със състоянието на пътната настилка и атмосферните условия, които съгласно
техническия доклад са били мокри, тъй като преди това е имало обилен валеж от
дъжд.Тези действия са били извършени и след
като лицето е било под влияние на значително количество алкохол в
кръвта( 1.06 промила), установено от медицинска експертиза, както и без
поставен предпазен колан, закопчан зад тялото на водача.Вследствие на противоправното
си поведение работникът е причинил вреди на значителна стойност на своя
работодател.Виновното поведение на деликвента се презюмира, с оглед
разпоредбата на чл.45, пар.2 ЗЗД.Изложени са съображения и за вината, като
субективна предпоставка за възникване на гражданска отговорност, представляваща
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на
определена категория лица( напр. добрия стопанин, добрия работник и др.) с
оглед естеството на дейността и условията за извършването й( в този смисъл
решение №348/11.10.2011г. на ВКС, ІV г.о, гр.д.+87/2010г).Ищецът счита, че
формата на вината има значение в гражданското право само в случаите, в които
определена( по тежка) гражданска отговорност възниква при наличие на умисъл, а
не при неполагане на дължимата грижа.Сочи решение №542/07.02.2012г. по дело
1083/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о в което е разгледан въпроса за вината - при еднакви критерии за квалифициране на
дадено деяние, като умишлено от наказателноправна гледна точка и в гражданското
право.Доколкото отговорността на работника в разглеждания случай изисква умисъл
при извършването на деянието, като съзнаване на общественоопасния му характер
, прогнозиране на неговите общественоопасни
последици и да е искал и допускал настъпването на тези последици, с
особеностите на прекия и евентуален умисъл, при първия – да се целени
общественоопасни последици а във втория те да са били допуснати, като е преследвана друга цел поддържа, че в разглеждания случай водачът
е съзнавал, че пътното платно е мокро от валежите, че е карал с превишена
скорост, че е бил без предпазен колан( като важна особеност е, че предпазният
колан е закопчан зад водача на превозното средство, видно от снимките и
констатациите от техническия доклад) и голямото количество употребен алкохол ,
сочат, че той е допускал
настъпване на пътно – транспортното произшествие.Заеманата от Н.длъжност
„шофьор на товарен автомобил“, сочи на притежавано свидетелство за управление с
категория „С+Е“, за притежанието на такова свидетелство се изисква по – висока
професионална квалификация и по – задълбочени познания при управление на тежко- товарни автомобили, произтичащи от
техническите характеристики на този вид автомобили.Тази категория водачи
преминават и специален курс“професионална компетентност“ – начален, необходимо
е и удостоверение за психологическа годност, за да се установи психологическата
годност на водача да управлява такъв автомобил.От тези обстоятелства ищецът
извежда презумцията, че подготовката на тези шофьори е много задълбочена и по –
продължителна, което подкрепя и наличието на субективна страна за извършения
деликт, с ясно съзнание за последиците от тези действия.Допълнителен аргумент в
подкрепа на вижданията си ищецът вади от факта, че се касае за лице с 20
годишен опит, според констатация в технически доклад.Лице с дългогодишен стаж,
като международен шофьор на тежкотоварен автомобил, натрупал ценен опит и
умения, които му спомагат да извършва тази дейност.През тези 20 години според
ищеца шофьорът е имал възможност да се запознае със спецификите на различите
законодателства за безопасно движение по пътищата, особеностите на пътните
настилки и движенето на превозните
средства, съобразно различните атмосферни условия и специфики на пътя, законово
установени изисквания.Сочи се и императивна норма на основание чл.7Б от Закона
да автомобилните превози, превозвачите да наемат само водачи, които отговарят на по – строгите изисквания за управление на
тежкотоварни превозни средства, което се удостоверява с официални документи,
издадени от администрацията на Държавата.( карта за квалификация на водача,
удостоверение за психологическа годност).С това се свързва според ищеца и
задължение да се познава, както
българското законодателство за движение по пътищата и правилата за безопасност,
така и чуждестранното законодателство ( европейско такова, което почти изцяло
„унифицирано „с вътрешното право), свързани с правилата за движение.Познаването
на правните норми и тяхното спазване според ищеца е основен принцип в правото.Въз
основа на това обобщава, че И.Н. е съзнавал, че нарушава правилата, свързани с
правилното подбиране на скоростта за движение и е допускал настъпването на
пътно – транспорно произшествие.Консумацията на алкохол през работно време,
дори и преди работно време, е обстоятелството чието действие се отразява на
работата и винаги представлява нарушение на трудовата дисциплина и законовите
разпоредби.Съществува забрана за управление на МПС под влияние на алкохол, а
употребеното количество, обуславя само различие в начина на квалифициране на
непозволеното деяние, като административно нарушение или като
престъпление.Количеството употребен алкохол от деликвента според ищеца разкрива
умисъл в поведението му.Повдигнатото обвинение също потвърждава горния извод. Заявява,
че наследодателят на ответниците е починал след като е нанесъл описаните
вреди на работодателя си, те са били ликвидни и изискуеми и за тях на основание
чл.60, ал.1 ЗН отговорят неговите наследници.
Според чл.3 от Закона за
българското гражданство - български гражданин, който е и гражданин на друга
държава, се смята само за български гражданин при прилагането на българското
законодателство, освен ако в закон е предвидено друго.С оглед данните от НБД –
Население относно притежавания от ответниците статут на българско гражданство,
следва, че спорът следва да бъде разгледан от българския, сезирания съд, при приемането, че те са само български
граждани т.е извън хипотезата на
частноправно отношение, с международен елемент.
Преписи
от исковата молба са връчени на ответниците.В законоустановения срок е подаден
писмен отговор от адв.В.П. – служебен адвокат на А.Н., ЕГН **********, А.Н.
,ЕГН ********** и Андрея Н.,ЕГН ********** . Искът е оспорен, като
допустим и неоснователен.Оспорват се
предпоставки за ангажиране пълна имуществена отговорност на И.Н. –
наследодателя на ищците, поради липсващо
противоправно поведение, изразяващо се в умишлено причиняване на вредите, за
които се претендира обезщетение.Ответниците поддържат, че техният наследодател
нито е целял, нито е допускал настъпването на въпросните вреди.Оспорват
наличието на причинна връзка между
поведението на И.Н. – евентуалните нарушения на трудовото законодателство и на
правилата за движение по пътищата и причинените вреди.Едновременно с това
ответниците, считат, че обезщетение на ищцовото дружекство не се дължи предвид факта,
че ищцовото/лизингово дружество е получило обезщетение от ЗАД „Алианц България“
по сключената за товарна композиция – влекач с рег.№ Е 9510КХ и ремарке с рег.№
Е***ЕЕ застраховка „каско“. Оспорени са част от представените с исковата молба
доказателства – технически доклад, доклад за скоростите и дейностите и
медицинска експертиза както и представени снимки.
Съдът
след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК прие за
установено следното:
Няма
спор между страните, че на основание трудов договор № 16/16.08.2016г.е
възникнало и съществувало трудово праоотношение
между РМ“Транспортер“ ООД от една страна, като работодател и И.Н. от
друга, като служител.Договорът е за заемане на длъжността“ шофьор, товарен
автомобил“, със срок на действие на договора – неопределен срок, със срок
за изпитване 6 месеца, уговорен в полза
на работодателя.
В
Длъжностна характеристика, подписана от Н.– с дата на изготвяне 16.08-.2016г.
са посочени отделни задължения на служителя, сред които: да познава правилника за движение по
пътищата и санкциите, които произтичат при неспазването му, основни
характеристики и общо устройство на превозното средство, осигуряване на
коректно, безаварийно и професионално кормуване, за съхранение живота на
пътниците и цялостта на товарите, съобразява пътната настилка и избира
подходяща скорост на движение, спазва дистанция за предотвратяване на аварийни
ситуации, спазва инструкции за експлоатация на превозното средство, следи за
техническата изправност на превозното средство, при установени нередности ги
отстранява сам, при явна видима опасност от злополука, незабавно взима
необходимите мерки за уведомяване на управителя, да не използва алкохол или
други упойващи вещества, които понижават вниманиего, реакциите и работоспособността
на шофьори, преди и по време на работа, ежедневно попълване на пътни листи,
отразяващи вярно и точно изминатите маршрути в километри, както и разхода на
гориво и отработеното време,да не тръгва на път преди да е направен инструктаж
и без да се разпише в книгата за ежедневен инструктаж.
Книгата
за проведен инструктаж преди отпътуване на Н.за Испания по делото не
е представена.
Няма спор между страните
за това, че той е починал на 05.04.2019г. , за това, че е наследен от
ответниците в производството и, че факта на смъртта му е настъпила в Кралство
Испания – в удостоверение за наследници изх.№15829.05.2019г. се потвърждава
датата на смъртта и наследниците на лицето.Същото обстоятелство е отразено и в
акт за смърт издаден от Община Скопие - №09y
-23*1893/03.05.2019г.
според отразеното в който Н.е починал на Испания
-член 24 от Договора за правна помощ по
граждански дела между Република България и Република Македония - официални
документи, съставени на територията на една от Договарящите Страни, се
освобождават от легализация или други формалности, когато се предявяват на
територията на другата Страна.2. По смисъла на този договор за официални се
считат:а) документи, издадени от съда и други правосъдни органи;б) документи,
издадени от административни органи освен търговски или митнически документи;в)
нотариални документи;
С
оглед на представеното по делото
определение №9700 от 15.12.2020г. на Петричкия районен съд по дело
№20201230101145 относно производство по искова молба, подадена от А.Н., А.Н. и А.Н.
срещу ищцовото дружество, обективираща предявен иск по чл.200, ал-1 КТ и
исковата молба по която е образувано настоящото производство, следва за
безспорен факта, че смъртта на И.Н. е настъпила в условията на действащ между
страните трудов договор.
За ПТП станало на
територията на Испания свидетелства – технически доклад, съответстващ на
атестация 137/2019г., изготвен на пътнотранспортно произшествие, случило се
около 18.10часа на 5 април 2019г., на 399.300 км от път N-ІІ(
Алфахарин – Молинс де Рей), на територията на община Пенялба, съдебен окръг на
Фрага, представляващ ъглов челен сблъсък между съчленено превозно средство с марка
Scania, модел R 480, с регистрационен номер
1320 HGV, с полуремарке марка Shmitz, модел SCS
24 NL, с регистрационен номер R-9315-BBW и съчленено превозно
средство, с марка Volvo, модел HF, сполуремарке Krone,модел
SD С регистрационен номер Е-1730-ЕЕ, резултатът от
което са две починали лица и щети със значителни размери.В доклада е посочено,
че водачът И.Н. водач с превозно средство с регистрационен номер Е-9510 КХ/Е
1730-ЕЕ, не е използвал предпазен колан, в следствие на силния удар
поддържащите опори на кабината на влекача се чупят и кабината се откъсва напред
падайки върху пътното платно, а водачът остава в дъното й, в зоната за спане.Според
заявление на свидетеля шофирал непосредствено отзад в същата посока имайки
предвид скоростта и позицията на пътя спрямо посоченото превозно средство, се
колебае между 75 км/ч и 85 км/ч , като в заявлението се потвърждава, че се е
движил със скорост 90 км/ч след катастрофиралия камион.В доклада се съдържа
оценка на движението на всички замесени превозни средства, критично събитие,
оценка на скоростта на замесените превозни средства, позиции на реално
възприятие, позиции на удар, крайна позиция, последователност на ПТП , причини
за ПТП.Като причина за ПТП в т.7.4 е посочено, че по преценка на разследващия
орган ,причина за ПТП е пълно навлизане в насрещното движение от страна на
превозно средство с регистрационен номер Е -9510- КХ/ Е-***– ЕЕ, шофирано от И.Н.,
който се е движел с неподходяща спрямо съществуващите пътни условия скорост(
мокро шосе), което кара упоменатото превозно средство за загуби сцепление с
пътя, предизвиквайки ефект“ ножици“,( когато полуремаркето избутва влекача
и го кара да се завърти към самото полуремарке) и внезапно навлиза в насрещното
движение, където се случва произшествието- документът е заверен от водач
Виолета Цветкова, съдържа кръгъл печат на Гражднаска гвардия, Група за движение
по пътищата – атестационен екип окръг
Фрага, нечетливи подписи следовател и секретар .Представен е и на испански
език.
В доклад идентификация
на тахографско устройство се съдържа подробно описание на скорости, време на
изминати разстояния в последната минута на инцидента – заверен от преводач
Виолета Цветкова, подпис Информиращи агенти Гражданска гвардия, подписи
специалисти за транспортна инспекция.Представен е на български и в превод на
испански език.Посочено е, че в секундите преди инцидента превозното средство се
е движело със скорости – 86 км/ч, 81 км/ч, 71 км/ч, 52 км/ч, 17 км/ч , 1 км/ч и
1 км/ч.
Според отразеното в
удостоверение от Институт за съдебна медицина Арагон, Отделение за Съдебна
лаборатория - след извършен анализ,
относно наличие на етилов алкохол в кръвна проба взета от И.Н. е установено
наличие на етилов алкохол – 1.06g/L.Установена
е концентрация на алкохол и в стъкловидно тяло – 1,2 g/І.Документът е
представен на испански и превод на български, заверен от Виолета Цветкова –
преводач.Съдържа Кръгъл печат на Съдебна лаборатория към Института за съдебна
медицина на Арагон, подпис на аналитичен специалист.
На 04.08.2016г. между
„ДСК Лизинг“ АД , ЕИК ********* и“ РМ-Транспортер“ООД, ЕИК ********* е сключен Договор
за финансов лизинг на пътни превозни средства/ оборудване №0002117К1 - Лизингодателят е възложил , а „ДСК Лизинг“ се
е задължил да придобие от трето лице – доставчик на пътно превозно средство/
оборудване ( Актив) съгласно т.1.1, подробно описан в Приложение №1 към ДФЛ и
да го предостави за ползване на Лизингополучателя, а Лизингополучателят се е
задължил да ползва Актива и да заплаща възнаграждение на ДСКЛ под формата на
лизингови вноски, в сроковете и условията, уговорени в настоящия Договор.Активът
остава изключителна собственост на ДСКЛ за целия срок на ДФЛ.Предмет на
договора е 1 бр. употребявано полуремарке Кроне – с посочена цена
11 500.00 лв. без ДДС и 2300.00 лв ДДС.Като приложения към договора са
описани – спецификация на обекта на лизинг, погасителен план, погасителен план
за ДДС, Обща тарифа на ДСКЛ, приемо – предавателен протокол, образец на
пълномощно на Лизингополучателя за използване на Актива, образец на съгласие по
реда на чл.384, ал.1 КЗ, образец на пълномощно за сключване на застрахователен
договор, образец на Договор за поръчка.На л.131 – л.132 от делото се намират
погасителни планове относно полуремаркето за периода от 01.09.2016г. до
01.08.2019г.
В делото се намира и
Договор за финансов лизинг на пътни превозни средства №*********/14.06.2016г.
относно следния актив – 1 бр- употребяван влекач Volvo
FH 460, с
цена на актива 38 000 евро без ДДС, 7600.00 лв- ДДС.Като неразделна част
от този договор са описани – спецификация на обекта на лизинг, погасителен
план, погасителен план за ДДС, Обща Тарифа ДДС, приемо – предавателен протокол,
образец на пълномощно на Лизингополучателя за използване на актива, образец на
съгласие по реда на чл.384, ал.1 КЗ, образец на пълномощно за сключване на
застрахователен договор с обект Актива,
образец на Договор за поръчка.Представена е техническа спецификация на
посоченото в този договор МПС, погасителни планове два броя в това число
единият от тях за ДДС – с действие за периода от 01.09.2016г. до 01.08.2019г.
По делото са представени
два броя застрахователни полици с № BG/22/118002131980/25.07.2018г.
и № BG/22/118002132060/25.07.2018г. със срок на действие до
07.08.2019г. удостоверяващи сключени Договори за задължителна застраховка
гражданска отговорност срещу застрахователин премии 114.42 лв. и 3888.93 лв.Представена
е и застрахователна полица №18-0300/395/5000575 относно договор за застраховка
„пълно каско“ със срок на действие от 08.08.2018г. до 07.08.2019г.за влекач и
№18-0300/395/5000574 за полуремарке, с посочени застрахователни премии 997.27
лв и 301.80 лв.
Съгласно референция
№369/27.11.2020г. „РМ- Транспортер“ ООД , ЕИК
*********, в качеството на
лизингополучател по сключени с „ДСК
Лизинг“ АД договори за финансов лизинг на ППС – посочени са двата
актива, съгласно договорите за лизинг е изпълнило всички свои задължения в описаните Договори, като към датата на
изготвяне на референцията, собствеността на вещите не е прехвърлена на
лизингополучателя.В потвърждение на това са представени извлечения от
транзакции и фактури – относно платени лизингови вноски и ДДС.В извлечения за
транзакции през 2017 и 2018г. и 2019г. са посочени плащания за гражданска
отговорност, каско и лизингови вноски – които съдът не намира за необходимо да
обсъжда предвид изменението на иска.
Според отразеното в
писмо вх.№261797/02.11.2022г. от ЗАД „Алианц България“ е , че във връзка с
настъпило застрахователно събитие на 05.04.2019г. с участието на влекач с
рег.№Е9510 КХ и ремарек №Е***ЕЕ са регистрирани щети, но обезщетение не е било
изплатено, тъй като щетите не са окомплектовани.
Други доказателства по
делото не са представени.
С оглед на събраните по
делото доказателства, предявеният главен иск , намиращ предвид изложените фактически обстоятелства и
формулирания петитум, правно основание в разпоредбата на чл.211 КТ вр. с
чл.203, ал.2 КТ съдът намира за неоснователен.Съображения:
Работниците и
служителите носят имуществена отговорност за работата си.
На основание чл.203,
ал.1 КТ -работникът или служителят отговаря имуществено съобразно правилата на
тази глава за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или
по повод изпълнението на трудовите си задължения.Според ал.2 - за вреда, която
е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или
по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от
гражданския закон.Според ал.3
-имуществената отговорност на работника или служителя се прилага
независимо от дисциплинарната, административнонаказателната и наказателната
отговорност за същото деяние.
На основание чл.211 КТ
-пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред.
На основание чл. 154, ал.1 ГПК -всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.Според ал.2
не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закон
предположение. Оборване на такива предположения се допуска във всички случаи,
освен когато закон забранява това.
Уважаването на
претенцията предполага доказаност със средствата, предвидени в ГПК –
свидетелски показания, писмени доказателства, обяснения на страните и вещи
лица на следните обстоятелства: трудово
– правна връзка между ищцовото дружество и наследодателя ответницците,
доколкото по арг.чл.11 ЗН наследството, като съвкупност от права и задължения
преминава върху лицата, които могат да наследяват, противоправно действие или
бездействие на служителя, във връзка и по повод изпълнение на служебните
задължения , умисъл в действията – проявеното бездействие, в двете форми на
вината, пряк и евентуален умисъл, настъпили вреди – намаляване на стойносттта
или на имуществото на работодателя – повреда до степен на пълна негодност, пряка причинно следствена връзка между
противоправното, умишлено поведение на работника/ служителя и настъпилите
вреди, разходите направени или които следва да бъдат направени за да бъдат
възстановени щетите.
За безспорен и ненуждаещ
се от доказване е обявен факта, че на 05.04.2019г. около 18:10 ч. на
територията на Испания е настъпило ПТП , когато при управлението на
тежкотоварен автомобил, докато изпълнява задълженията си по Трудов договор към
ищцовото дружество, като работодател и превозен договор, И.Н. е реализирал
пътнотранспортно произшествие, на 399.300 км. от Път №ІІ Алфахари – Молинс Рей,
управлявайки товарен автомобил със скорост 90 км/ч, по мокър път, вследствие на
обилен валеж, по пътно платно за двупосочно движение и две пътни ленти – по
една за всяка от двете посоки на движение, загубвайки контрол над влекача,
осъществявайки ъглов челен сблъсък, с превозно средство, което се е движело в
насрещното пътно платно, като по време на шофирането е бил употребил алкохол 1.06 промила, и не е
бил поставил обезопасителен колан.Няма спор, че И.Н. е починал следствие на
произшествието.Няма спор и досежно твърдението, че товарната композиция е била
изцяло деформирана, не е била годна за последващо използване в търговската
дейност на ищеца а е следвало да бъде бракувана.Признато е и обстоятелството,
че превозваните стоки са били изцяло счупени и негодни за употреба, с оглед
техните характеристики.
Видно е, че значими с
оглед предявената претенция обстоятелства се признават от двете страни.
Независимо от
изложеното, искът не може да бъде уважен, поради липса на каквито и да било
доказателства, разкриващи умисъл в поведението на починалия - който е допуснал законови забрани , свързани
с правилата за управление - относно употреба
на алкохол и спазване на действащите ограничения при избора на скорост на
движение.Известно е че вината е отражение на психично състояние, на субективното
отношение на физическото лице, неговото
разбиране за собствените му постъпки, контрол върху тях, осъзнаване на правните
последици от действията му, и активиране
на необходимия ресурс за постигането на определен резултат в частност за
постигане на негативен резултат. Приема се, че умисълът, като форма на вината е
задължителният елемент, който обуславя пълната имуществена отговорност на
работника или служителя. В повечето случаи ще се касае и за извършено
престъпление, което също е отделно основание за пълна имуществена отговорност
но може и да става въпрос за случай на умишлено увреждане на работодателя,
което не престъпление, защото е малозначително - чл.
9, ал. 2 от НК
или е административно нарушение. Конкретната форма на умисъла (пряк или
евентуален) е без значение за отговорността по чл.
203, ал. 2 от КТ.
Умишлено причиняване на вреда ще е налице, когато работникът е предвиждал неблагоприятните
последици от деянието си, съзнавал е неговата противоправност в най-общ смисъл,
но въпреки това, го е извършил с ясното съзнание, че ще причини вреди на
работодателя, като е целял неблагоприятните последици (пряк умисъл) или е
допускал настъпването на тези вреди, макар и да е имал друга цел (евентуален
умисъл);Приема се, че индивида действа умишлено – тогава когато е осъзнавал
разбира всички последици на действията / бездействията си, стремял се е към тяхното настъпване или е допускал настъпването
им.В хипотеза на управление на ППС след употреба на алкохол и при превишаване
на действащо ограничение за скоростта на движение и без поставен обезопасителен колан, не може
да се направи категоричен извод, че в този случай водачът е съзнавал и желаел
това да доведе до загуба на контрол върху превозното средство, като резултат
ПТП при което да бъде увреден управляваният автомобил, а неговият живот
застрашен или е допускал, че това може
да се случи.
Предявеният иск е
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
С оглед
неоснователността на главния иск неоснователна е и претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на мораторните лихви върху търсеното
обезщетение от 111 422.99 лв, за сума 15 985.73 лв.Доколкото е
дължимо обезщетение за забава то същото е обусловено от доказано парично
задължение.
С оглед
неоснователността на иска и разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, разноски на ищцовата страна не се
следват.
Доколкото ответниците са
представлявани в производството от адв-П., назначена като служебен адвокат, и
на същата е дължимо възнаграждение то същото следва да бъде определено по реда
на чл.38, ал.3 от ЗПП и изплатено от НБПП.
Водим от горното и на основание чл.235
ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от “РМ- Транспортер“ ООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.Петрич, ***представлявано от управителя В.А.( към
момента Иван Алексов Костадинов -ТР) чрез пълн-к адв.Й.К.Л.срещу А.Н., ЕГН **********
с адрес ***,А.Н. , ЕГН ********** и А.Н., ЕГН ********** със същия адрес,
последните две чрез законния им представител А.Н. искове с правно основание чл.211 вр. с чл.203,
ал.2 КТ за сумата:111 422.99,главница - 95 437.26 лв, от която
72 240.54 лв - представляваща застрахователна стойност на влекач с рег.№ ***по
застрахователна полица №18-0300/395/5000575 с период на валидност 08.08.2018г.-
07.08.2019г., към Договор за финансов лизинг на пътни превозни средства/оборудване
№*********/04.08.2016г., 21 862.27 лв. – застрахователна стойност на
полуремарке, с рег.№ Е ***ЕЕ по Застрахователна полица №18-0300/395/5000574 с
период на валидност 08.08.2018г – 07.08.2019г., към Договор за финансов лизинг
на пътни превозни средства/ оборудване №0002117К1/04.08.2016г. и сума 1296.31
лв. заплатена цена за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, на автомобилистите по Застрахователна
полица № BG/22/118002132060/25.07.2018г. за влекач с рег.№ Е9510КХ, за
периода между 05.04.2019г. до 07.08.2020г. в размер на 1296.31 лв, сума 38.14
лв- заплатено възнаграждение за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по Застрахователна полица №BG/22/118002131980/25.07.2018г. за полуремарке с рег.***, за периода между
05.04.2019г. до 07.08.2020г и иск с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 15 985.73 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от датата на
настъпване на деликта 05.04.2019г. до датата на подаване на исковата молба в
съда – 27.11.2020г.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в 2 – седмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен
съдия: