РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. С., 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на осми юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20225440100086 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените искове от ищеца Ю. ЕООД с вписаната
промяна вече У. ЕООД /допусната е промяна в съдебното заседание на 08.06.2022г./
срещу ответника Ф. С. А.. с правното основание на чл.422 от ГПК за установяване
съществуването на вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК с №513/23.11.2021г. по чгр.дело №1191/2021г. по описа
на РС- С., представляващи сумата в размер на 36,01 лева - главница за неплатени
месечни абонаментни такси от м.09.2018г. и м.10.2018г. по договор, сключен между
"Б." ЕАД и ответника Ф. С. А.. от 10.02.2016г., като вземането е прехвърлено по силата
на Приложение №1 към договор за цесия от 16.10.2018г.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява
процесуален представител. Исковете се поддържат с писмено становище.
За ответника процесуалният му представител адв.Ч. поддържа становище за
отхвърляне на исковете.
С отговора си ответникът Ф. С. А.., чрез адв.Ч., оспорва предявения иск. Оспорва
се, че подписа в декларация от 10.02.2016г. е положен от ответника за декларатор,
както и в допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги
от 10.02.2016г. на стр.8 от договора за абонат и най- долу срещу "подпис". Ответникът
възразява, че тези подписи не са негови. Ответникът не е сключвал такъв договор. В
1
тази връзка се иска откриване на производство по оспорване истинността на частен
документ. Ответникът оспорва, че е ползвал услуги по договора от 10.02.2016г., както
и че са му доставени такива.
С отговора е заявено също и възражение за изтекла погасителна давност съгласно
чл.111б."б" и б."в" от ЗЗД, тъй като вземанията по цитираните от ищеца фактури с
№**********/08.09.2018г. и №**********/08.10.2018г. представляват периодични
плащания. Крайният срок за плащане по двете фактури е съответно 25.09.2018г. и
25.10.2018г. Предвид посоченото искът е погасен по давност и следва да се отхвърли
изцяло. С отговора на ответника се оспорват също и твърденията на ищеца, че тези
фактури са получени от него. Оспорва се уведомлението във връзка с прехвърляне на
вземането. Договора за далекосъобщителни услуги от 10.02.2016г. е нищожен, поради
наличие на неравноправни клаузи. По изложените в отговора възражения ответникът
поддържа становище за отхвърляне на иска.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора на ответника,
писменото становище от ищеца, и като обсъди събраните по делото писмени
доказателства, намира, че исковете подлежат на отхвърляне по следните съображения:
Предявен е иск с правното основание на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. С чл.79, ал.1
от ЗЗД. Тежестта на доказване по заявените претенции е на ищеца.
Твърденията в исковата молба са, че главницата е формирана от абонаментни
такси, като в нея не се включват неустойки и обезщетения. При това, касае се за
вземания, произтичащи от договорно правоотношение, които имат характер на
периодични платежи.
На първо място съдът следва да се произнесе по възражението на ответника за
погасяване на вземанията о давност. Съдът намира за основателно последното
възражение, което е основание и за от хвърляне на исковете.
В исковата молба се твърди, че предмет на делото са вземания за предоставени
услуги, платими до 25.09.2018г. и 25.10.2018г. Общия размер на вземанията е 36,01
лева.
По делото е представено заверено копие от месечната сметка №***/08.10.2018г. за
задължение общо 36,01 лева, като видно от отразеното крайният срок за плащане е
25.10.2018г.
Заявлението за издаване на Заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по чгр.дело №1191/2021г. е подадено на 19.11.2021г.
Съгласно чл. 111, б. "в‘" от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични платежи. С Тълкувателно решение
№ 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълк. д. № 3 по описа за 2011 г. на ВКС, ОСГТК е
даден отговор на въпрос за това кои вземания следва да се приемат като периодични
2
платежи– изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Доколкото претендираните вземания имат характерът на
периодични платежи, за тях следва да се приложи установената в закона кратка
тригодишна давност.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. В конкретния случай изискуемостта на вземането по процесната
фактури е настъпила с изтичане на посочения в Общите условия срок. Според чл.29 от
представените Общи условия във връзка със сключения договор предоставените
услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следва този на ползването им,
като периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, т.е.,
безспорно в случая на 25.10. 2018г. е ие настъпил падежа за плащане на задължението
по сметката с №***/08.10.2018г. Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за това вземане е депозирано в съда на
19.11.2021г., от когато следва да се смятат предявени и установителните искове, а
както се посочи по- горе падежът на задължението е 25.10.2018г. и вземането е
погасено по давност.
Предвид горното, ще следва исковете да се отхвърлят като неоснователни. Поради
констатираното за погасяване на вземането по давност, не следва да се обсъждат
останалите изложени от страните доводи и възражения.
С оглед изхода на делото, ще следва на ответника да се присъдят направените
съдебни разноски за заповедното производство в размер на 300,00 лева и за исковото
производство- 300,00 лева за заплатени адвокатски възнаграждения.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ищеца У. ЕООД /с предишно наименование Ю.
ЕООД/, ЕИК ***, с адрес по делото гр.С., ***, срещу ответника Ф. С. А..,
ЕГН**********, с адрес гр.С., ул.***, с правното основание на чл.422, ал.1 от ГПК за
установяване съществуването на вземането по издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК с №513/23.11.2021г. по чгр.дело №1191/2021г.
по описа на РС- С., представляващи сумата в размер на 36,01 лева - главница за
неплатени месечни абонаментни такси от м.09.2018г. и м.10.2018г. по договор,
сключен между "Б." ЕАД и ответника Ф. С. А.. от 10.02.2016г., прехвърлено по силата
на Приложение №1 към договор за цесия от 16.10.2018г., поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА У. ЕООД /с предишно наименование Ю. ЕООД /, ЕИК***, с адрес по
3
делото гр.С., ***, да заплати на Ф. С. А.., ЕГН**********, с адрес гр.С., ул.***,
направените съдебни разноски за заповедното производство по чгр.дело №1191/2021г.
по описа на РС- С. в размер на 300,00 лева, както и за исковото производство- 300,00
лева за заплатени адвокатски възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4