Определение по дело №41/2021 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 януари 2021 г. (в сила от 16 април 2021 г.)
Съдия: Детелина Кръстева Бозукова Ганева
Дело: 20217220700041
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 19 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                             О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   

             

                               гр. Сливен, 19.01.2021 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Сливен, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

 

                                                  СЪДИЯ: Детелина Бозукова

 

като разгледа адм. дело № 41 по описа за 2021 година докладвано от съдията Бозукова, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК във връзка с  чл. 53, ал. 3 от ЗАДС.

Образувано е по жалба на „М.“ ООД гр.Сливен, с която на основание чл. 166, ал. 4 от АПК се иска спиране на предварителното изпълнение на Решение № Р – 635132-378041 от 21.12.2020 г. на Директора на Агенция "Митници".

С решението е отнет лиценз № 546 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки с адрес на склада  с. Х. ****, м. „Ч.“, в. и. в УПИ I , имот № 000041, ЕКАТТЕ 77030, о. Т., о. Я. и е прекратено действието на лиценза.

С уточняваща молба дружеството сочи, че на 19.01.2021 г. е подало жалба срещу решение № Р – 635132-378041 от 21.12.2020 г. пред Административен съд Сливен по реда на чл.145 от АПК, по която е образувано адм. дело № 42/2021г. по описа на съда.

В искането се твърди, че предварителното изпълнение ще причини значителни и труднопоправими вреди на жалбоподателя, ще бъде засегнат бизнесът му и ще реализира финансови загуби. Твърди, че е подадено искане с вх.№ 75/04.01.2021г. до НАП за изготвяне на споразумение за разсрочване на задълженията на дружеството. В уточняващата молба от 19.01.20121 г. се иска  предварителното изпълнение да бъде спряно от съда.

 Административен съд Сливен, за да се произнесе по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК, от фактическа и правна страна съобрази следното:

На основание чл. 53, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗАДС с Решение № Р – 635132-378041 от 21.12.2020г. е отнет лиценз № 546 за управление на данъчен склад на „М.“ ООД гр.Сливен и на основание  чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗАДС е прекратено действието му. Съгласно  чл. 53, ал. 3 от ЗАДС решението подлежи на предварително изпълнение, допуснато по силата на закона. Това е предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, без предвидена изрична забрана за съдебен контрол, което съгласно чл. 166, ал. 4 АПК може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК. В този смисъл е и ТР № 5/2009 г. на ОСС на ВАС.

Искането на дружеството по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК е процесуално допустимо. Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

За разлика от случаите, в които административният орган с разпореждане допуска предварително изпълнение на издадения от него административен акт, след като прецени, че са налице предпоставките чл. 60, ал. 1 от АПК, в случаите по чл. 166, ал. 4 от АПК законодателят е този, който нормативно презюмира наличието на една или повече от тези критерии, в чиято защита изключва суспензивния ефект на оспорването по чл. 166, ал. 1 от АПК и позволява незабавното изпълнение на акта. Спирането предпоставя наличие на друг противопоставим правен интерес, който по степен на важност е съпоставим или надделяващ над тези, защитени от това ex lege предварително изпълнение. В съответствие с това всички решения за прекратяване на лиценз за управление на данъчен склад са незабавно изпълняеми на нормативно основание с оглед осигуряване плащането на задълженията за акциз към държавния бюджет. Процесното решение е такова, има това ex lege предварително изпълнение, без издалият го административен орган да носи тежестта да доказва предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК - съществуването на особено важен обществен интерес, подлежащ на защита е необоримо презюмиран от  чл. 53, ал. 3 от ЗАДС. От формална страна, тъй като се касае за предварително изпълнение ex lege, което стои извън преценката на административния орган, за него не съществува задължение го да обосновава в решението. Липсата на такива мотиви не води до незаконосъобразност на предварителното изпълнение и не е основание за спирането му.

Доколкото специалният ЗАДС не регламентира основанията, при които съдът може да спре незабавното изпълнение на решението, приложими са общите такива по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК. Оспорващият, който иска спиране, трябва да установи по делото тези предпоставки, като докаже, че прекратяването на лиценза би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Тези обстоятелства в случая са доказани.

Решението за отнемане на лиценз и прекратяване на действието му е издадено на основание  чл. 53, ал. 1, т. 3, във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗАДС.

В оспореното решение липсват мотиви относно допуснатото предварително изпълнение. Органът се е позовал на нормата на  чл. 53, ал. 3 от ЗАДС, която предвижда такова по закон при издаване на актове на това правно основание. Съдът приема тезата на дружеството, че с изпълнението на решението, преди разглеждането му по съдебен ред по своето същество, има опасност да причини несъизмерими с ползата си вреди както на жалбоподателя, така и на трети лица - служители при последния, вкл. и доставчици, с които има договори, като по този начин дружеството ще бъде възпрепятствано чрез реализираните продажби, да изпълни и публичните си задължения. Съобразявайки спецификата на технологичния процес при производството на вино, настоящият съдебен състав намира, че в резултат на допуснатото предварително изпълнение дружеството ще претърпи сериозни финансови загуби, изразяващи се в нереализиране на заложените суровини и продукцията, невъзможност за изпълнение на задълженията по сключените от дружеството дългосрочни договори и свързаното с това прекратяване на правоотношенията, загубата на клиенти и търговска репутация, които са с характер на значителни и труднопоправими вреди. Основателно е и твърдението на молителя, че настъпилата пандемия от Covid 19 и обявеното извънредно положение е затруднило дейността му като винопроизводител и ще е нужно време и инвестиции при възобновяване на работата.

Преки и непосредствени последици от допуснатото предварително изпълнение са претърпяването на сериозни финансови загуби, които следват от: 1. Нереализиране на заложените суровини и продукцията от същите; 2. Изпадане в неизправност по отношение на налични договори, вкл. и на конкретни доставки по заявки по действащи дълготрайни такива; 3. Прекратяване на тези договори; 4. Възникване на задължения за незабавно заплащане на акциз; 5. Изпадане в неизправност по наличен банков кредит. Освен това, в правната сфера на служителите и работниците на дружеството възникват и имуществени вреди, изразяващо се в оставането им без работа и доходи. Налице е вреда и за фиска – Държавата би била ощетена от възможността да получи задълженията към нея, като следствие от спирането на дейността на дружеството, до приключване на съдебното производство по основния спор. Още повече, че по делото са налице доказателства за подадено искане с вх. № 75/04.01.2021г. до НАП за изготвяне на споразумение за разсрочване на задълженията на дружеството.

Не се установява някоя от предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, която да е налице, каквато оборима презумпция е налице при допуснато по силата на закона предварително изпълнение – не е налице опасност за здравето и живота на хората, като следствие от забавянето на изпълнението на решението до разглеждане на спора по същество, напротив – незабавното спиране носи такова опасност; охраняваните държавни и обществени интереси по–скоро биха били засегнати негативно от предсрочно изпълнение; липсва опасност от осуетяване на изпълнението или възникване на вреди в тежест на държавата.

Нарушен е принципът на съразмерност, тъй като ползите от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решението се явяват несъизмерими с посочените вреди, които ще възникнат в правната сфера на жалбоподателя и на третите лица. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Целта на допуснатото предварително изпълнение по силата на ЗАДС е защита на важни държавни или обществени интереси, при което следва да е налице съразмерност между тях и интересите на адресата на акта, съответно степента на вредите, които биха настъпили за последния. Спирането на изпълнението не би застрашило важни държавни и обществени интереси и то не може да осуети последващо изпълнение на митническия акт. По отношение на предварителното изпълнение, са налице достатъчно доказателства по делото, че то ще причини на оспорващото дружество значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК.

В този смисъл са  определение № 10803 от 07.09.2017 г. на ВАС, адм. д. 9364/2017 г., VІІ о. Определение № 13761 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10542/2020 г., VIII о Определение № 10795 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8139/2020 г., VIII).

Воден от горното, съдът

 

                                        О П Р Е Д Е Л И :

 

СПИРА допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Решение № Р – 635132-378041 от 21.12.2020г.  на Директора на Агенция "Митници", с което е отнет лиценз № 546 за управление на данъчен склад на „М.“ ООД гр.Сливен и на основание  чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗАДС е прекратено действието му,  до влизане в сила на съдебния акт по адм. дело № 42/2021 г. по описа на Административен съд Сливен.

 

Определението подлежи на оспорване в 7-модневен срок пред ВАС.

 

Преписи от определението ДА СЕ ИЗПРАТЯТ незабавно на страните.

 

 

                                 

                                                        СЪДИЯ: